ЖАНР: Gothic Rock
ОТ/Д: Германия | 24.01.2020
ОТ/Д: Германия | 24.01.2020
ЛЕЙБЪЛ: NoCut/SPV
ОТНЕМА: ~62 минути
ОТНЕМА: ~62 минути
-
About TMB
BGR: Today's Metal е сайт за метъл ревюта с идеална цел, създаден през 2011-а година, за да популяризира модерната метъл сцена. Нашата цел - бързо и лесно да разберете става ли нещо ново за слушане или не!
ENG: Today's Metal is a non-profit webzine for metal reviews, established in 2011 with the purpose of promoting the modern metal scene. Our goal - to quickly let you know if a new metal album is worth your time!
[FACEBOOK] [INSTAGRAM] [YOUTUBE] [TWITTER] [E-MAIL]
Показват се публикациите с етикет synth. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет synth. Показване на всички публикации
A Life Divided - Echoes
On
неделя, декември 15, 2019
0
коментара
ЖАНР: Synth Rock
ОТ/Д: Германия | 31.01.2020
ОТ/Д: Германия | 31.01.2020
ЛЕЙБЪЛ: AFM
ОТНЕМА: ~56 минути
ОТНЕМА: ~56 минути
Mono Inc. - Welcome To Hell
On
неделя, юли 01, 2018
0
коментара
ЖАНР: Gothic/Synth Rock/Metal
ОТ/Д: Германия | 27.07.2018
ОТ/Д: Германия | 27.07.2018
ЛЕЙБЪЛ: NoCut
ОТНЕМА: ~48(+39) минути
ОТНЕМА: ~48(+39) минути
Ihsahn - Àmr
On
петък, юни 01, 2018
0
коментара
ЖАНР: Extreme Progressive Metаl
ОТ/Д: Норвегия | 04.05.2018
ОТ/Д: Норвегия | 04.05.2018
ЛЕЙБЪЛ: Candlelight Records
ОТНЕМА: ~55 минути
ОТНЕМА: ~55 минути
Mono Inc. - Together Till The End
On
събота, януари 07, 2017
0
коментара
Стилът: Synth/Gothic Rock/Metal
От/Год: Германия, 2017
Лейбъл: NoCut/SPV
Миналият път бяха вдъхновени от американския юг, а сега - от морето, вълните и неговите истории. С други думи, Mono Inc. правят всичко възможно да не издават повече албуми с едно и също съдържание. Не че имахме нещо против да правят и това де, но все пак по някое време започна много да си личи. И след малко странния (макар и нелош) "Terlingua" определено беше време за втежняване на звука.
Такова нещо се усеща още в отварящата "The Banks of Eden", в която Mono Inc. изненадващо правят нещо като... пиратски готик метъл? Китарите са по-тежки от обикновено, а вечният синтезатор е по-раздвижен от всякога и е допълнен от оркестрации. Бързо обаче нещата си идват на мястото с "Together Till the End" - един от малкото типични Mono Inc. synth рок тракове в албума, редом с "There Comes a Life (Back To Life) и раздвижения сингъл "Children of the Dark". В този тотален готик рок хит се включват още три обичани на готик сцената (и отвъд нея) имена - ветеранът Йоаким Вит, Тило Волф (Lacrimosa) и Крис Хармс (Lord of the Lost). Неочакван гост пък се появява в симфоничната "Boatman", която поне аз виждам като следващ официален сингъл с видео. Гостът е Ронан Харис от VNV Nation, който, доколкото ми е известно, за пръв път в кариерата си се включва в подобен дует. И поне за мен, това е най-добрата песен в албума.
В диска този път има само две баладаи. Първата се казва "The Tide" и е изпята с гласовете и на четиримата членове на бандата, а за фон има само малко акордеон. Познаващите историята на групата ще оценят посланието ѝ много по-силно, тъй като то е насочено към техния бивш вокалист Мики, който почина през 2010-а година и... е малко трудно да не реагираш емоционално, когато Мартин Енглер пее "Farewell, friend, so long!". Другата балада "Across the Waves" не носи нито чак толкова емоции, нито особена музикална стойност и заради това не бих я поставил сред силните попадения в "Together Till the End". Почти за балада може да мине и "Rome Wasn't Build in a Day", но тя е по-скоро само бавна откъм темпо, отколкото баладична.
Трябва да спомена и две много приятни изненади. Първата е нетипично електронната и много мелодична "This Is My Life", а втората - кавърът на "Out in the Fields" на Гари Мур и Фил Линът. И с тяхното споменаване горе-долу се изчерпва всичко, заслужаващо внимание в "Together Till the End". Албумът хем е типичен за Mono Inc., хем надгражда постигнатото от тях досега и определено не е просто "още от същото" за пореден път. Да, има и "още от същото", но не се прекалява с него, пък и в крайна сметка - това е част от идентичността на групата. Песни като "Boatman", "Children of the Dark" и "The Banks of Eden" са сред най-добрите на Mono Inc. изобщо, а "This Is My Life" и почти акапелната "The Tide" показват неподозирано яки страни на групата. Всичко това превръща "Together Till the End" в една от най-добрите творби на Mono Inc. в последните години.
+ + + + +
Групата прави всичко възможно да разнообрази музиката си, но и да запази идентичността си.
Три от най-добрите песни на Mono Inc. изобщо се намират в този албум.
Два ярки хита, един як кавър и една прекрасна балада в памет на трагично загиналия им бивш вокалист.
Втежнено китарно звучене, силно проличаващо си в някои песни.
Много сполучливи и идеално включващи се гост-вокалисти.
- - - - -
Три от най-добрите песни на Mono Inc. изобщо се намират в този албум.
Два ярки хита, един як кавър и една прекрасна балада в памет на трагично загиналия им бивш вокалист.
Втежнено китарно звучене, силно проличаващо си в някои песни.
Много сполучливи и идеално включващи се гост-вокалисти.
- - - - -
Някои песни доста се различават откъм продукция, което е малко странно.
Без пълнежчета и слаби песни явно няма как да се мина - и тук има няколко такива.
Абе тая обложка не съм ли я виждал някъде?
Без пълнежчета и слаби песни явно няма как да се мина - и тук има няколко такива.
Абе тая обложка не съм ли я виждал някъде?
IF YOU LIKE
Joachim Witt, Lord of the Lost, Lacrimosa, ASP, A Life Divided и др.
Автор: Testset
[8/10]
Sonic Syndicate - Confessions
On
неделя, октомври 09, 2016
0
коментара
Стилът: Alternative/Pop Rock
От/Год: Швеция/Англия, 2016
Лейбъл: Despotz Records
Рядко съм се чувствал чак толкова объркан от албум. И то не защото не съм готов да чуя промени, а защото не мога да си представя как някой би могъл да реши, че подобна драстична промяна в жанра би била добра идея. Даже се опитах да си представя, ако някоя група се беше променила толкова много, преди да има масово интернет и да се правят видео епизоди с "изповеди" на тема "Защо се променихме и защо трябва да разберете решението ни". Феновете щяха да си купят диска (касетата) и да си търсят масово парите обратно. Пък и поне в новия си стил да правеха нещо готино, а то... сещате ли се за Nine Lashes и тяхната рязка промяна? Е, това тук е горе-долу от същия калибър.
Не е лъжа и жанрът в описанието горе не е грешка - Sonic Syndicate вече не са метъл група, а е много спорно и дали все още изобщо са Sonic Syndicate, особено в този крайно орязан състав. "Confessions" е в най-добрия случай алтърнатив рок албум, като много силно се опитвам да се самоубедя, че всъщност не е поп-рок. По-лошото е, че даже не е добър алтърнатив рок, а изключително посредствен такъв. И ако мислите, че "Start a War" е била лоша и/или лека песен, значи по-добре изобщо не си пускайте "Confessions", защото този първи сингъл е сред най-добрите композиции в него. Единствената по-хубава песен е "Crystallize" и то не защото е супер добра, а защото в началото и се намират единствените 25 секунди от албума, които реално напомнят за Sonic Syndicate. Нещо като последно издихание на една някога добра група.
Отвъд тези половинчати изключения, в албума няма нито една заслужаваща си композиция и това е плашещо. Накрая вместо да търся нещо добро, пробвах да намеря най-лошите песни в "Confessions", но и това се оказа трудно. Кое може да е по-лошо - сингълът "Confessions", биещата на 30STM "Falling", или пращащата смесени сигнали "I Like It Rough", в която Нейтън за миг стряскащо напомня за Деян Неделчев? А може би баладата "Still Believe", в която поп-певицата Madyx пее "Promise me, promise me!" досущ както се пее в една песен на Dead by April? И само аз ли чувам в "Burn To Live" да се пее "Burn some lubricant"? А защо ми се плаче (ама наистина), докато слушам "Life is Not a Map", "Halfway Down the Road" и нелепата балада "Closure"?
"Confessions" e лоша идея с трагикомична реализация. Тук идва и въпросът - защо изобщо групата не прекрати съществуването си и не прави новата си музика под ново име? Отговорът е само един - смяната на името има пагубни последствия за почти всяка група. Sonic Syndicate е разпознаваем търговски продукт, марка, наложено име и никой нормален музикант не би се лишил с лека ръка от такава солидна основа. Затова името остава същото, а групата стиска зъби и чака бурята от фенско недоволство да премине, гневът да се разсее и недоволните да напуснат лагера, за да отстъпят място на верните докрай и на новодошлите. Аз обаче не съм сигурен, че такива бури отминават толкова бързо и безболезнено и дали това не е началото на края за SoSy. Честно, давам им максимум още един албум. Защото кой ще го купи? Хайде, този път няколко човека ще се объркат, ще се надяват, няма да прочетат това ревю и ще го купят. Но след това? Откъде ще дойдат новите фенове? Sonic Syndicate е наложено име на метъл сцената, а не на... тази нова сцена, която и да се води тя.
Във видео сериите преди излизането на "Confessions" музикантите от групата се изредиха да се изповядват на фона на тъжна музика, но нито един от тях не посмя да каже на феновете едно "Извинете!", а те го заслужават. Толкова ли щеше да е трудно да го кажат редом с другите изповеди? "Извинете, стари фенове, новият албум не е метъл, не искаме да ви лъжем, не искаме да ви обидим, но просто искаме да запазим нашия бранд и дори да не го харесате, се надяваме да ни разберете." - ето това да бяха казали и щях да приема загубата на SoSy далеч по-леко. "Confessions" пак щеше да е слаб, но поне нямаше да ми е обидно от този факт.
+ + + + +
Групата най-сетне е свободна да прави това, което наистина иска да прави, без ограничения от лейбъла.
25 секунди в началото на "Crystallize", които за последно напомнят за старите SoSy.
- - - - -
25 секунди в началото на "Crystallize", които за последно напомнят за старите SoSy.
- - - - -
Sonic Syndicate вече НЕ Е метъл група, а алтърнатив/поп-рок група.
Още по-лошото е, че дори не е добра алтърнатив/поп-рок група.
Изключително лигави вокали от Нейтън, с които ни пее ужасяващо слаби текстове.
Един куп балади и никакво качване над средното темпо през целия албум.
От Sonic Syndicate са останали само името и физическото присъствие на Робин Сюнесон.
Още по-лошото е, че дори не е добра алтърнатив/поп-рок група.
Изключително лигави вокали от Нейтън, с които ни пее ужасяващо слаби текстове.
Един куп балади и никакво качване над средното темпо през целия албум.
От Sonic Syndicate са останали само името и физическото присъствие на Робин Сюнесон.
IF YOU LIKE
Smash Into Pieces, 30STM, Nine Lashes (в новия им стил), Любо Киров и др.
Автор: Testset
[1.5/10]
Mono Inc. - Terlingua
On
сряда, април 15, 2015
0
коментара
От/Год: Германия, 2015
Лейбъл: NoCut/SPV
Mono Inc. продължават да нямат "празна" година от 2007-ма насам. Единствено миналата година изпуснаха да издадат студиен албум, но за сметка на това издадоха първaтa си официална компилация. И макар за поредна година да се чудя защо дори в биографията си пропускат да споменат първия си албум и да се правят, че той не съществува (не, няма да спра да се заяждам за това), посегнах към "Terlingua" с нескрит интерес. И още от обложката и логото си личи, че Mono Inc. са поели по различен път с този албум.
От "Terlingua" лъха много меланхолия, емоция и самота. И това е разбираемо - групата е посетила призрачното пустинно градче Терлингуа в Тексас, чието население е горе-долу същото на брой като минутите музика в този диск. Тези около 60 души населяват територия от 28.5 км² и именно в тази самотна обстановка, под ярките звезди, далеч от светлинното замърсяване и близо само до една магистрала (Highway 118), Mono Inc. са се отдали на дълбоки размисли, емоции и лично преоткриване и са се вдъхновили да направят тази стъпка встрани от това, което правят вече повече от 10 години.
Е, албумът не е ЧАК толкова различен от предшествениците си и незапознатите с дискографията им надали ще усетят особена разлика, но по-старите фенове със сигурност ще я забележат. Освен в настроението, промяна има и в звученето, което вече е по-аналогово. За пръв път от доста време насам е променен и барабанният звук, тъй като в общи линии Ката Миа свиреше един и същи ритъм с едно и също звучене от 7-8 години насам и наистина беше време за промяна. Не че сега правият ритъм не властва за пореден път, но поне този път звучи малко по-различно. Усещат се и залитания към по-клубен саунд (електронни лийдове, бийтове и т.н.), особено в песни като "Heiland", "Die Noten Deines Lebens", "An Klaren Tagen" и най-вече "Love Lies". Може би заради лекия NDH полъх в тях, те ми се виждат и като едни от най-добрите в албума.
Типичен, "класически" Mono Inc. можем да открием в "Mondschein", "Never-Ending Love Song", "It Never Rains" и "Still", която обаче звучи като копие на "Get Some Sleep". Заглавната "Terlingua" пък е идеалната връзка между старото и новото звучене на групата и залага на три типа китари - ниски с тежък "крънч" ефект, чисти електрически и една типично южняшка, създаваща допълнителен hookline. Именно заглавното парче се превърна и в моят личен фаворит. Както винаги, в албума има и много балади, които този път са заредени с допълнителна доза меланхолия. Красивата "118" е посветена на въпросната магистрала, която единствена свързва Терлингуа със света, "Ghost Town Gates" е пиано-балада от типа на "Superman" (но уви - далеч не толкова въздействаща), а "Study Butte" закрива албума в изключително бавно темпо.
Рядко правя толкова дълги ревюта, но тук ми трябваха повече редове, за да мога дори сам да си обясня всички промени в звученето и настроението, които Mono Inc. са направили в "Terlingua". Първоначалният ми скептицизъм и недоволство от прекалената меланхолия обаче постепенно се превърнаха в симпатии, особено благодарение на това неочаквано клубно звучене в някои от песните. Нещата, които обаче ме спират да дам на този албум по-висока оценка са отколешната ми неприязън към блудкавите балади (харесвам балади, но не и скучните такива), непрестанният прав ритъм, задаван от Ката Миа и фактът, че Mono Inc. леко са се самокопирали на няколко места. Оттам нататък "Terlingua" е наистина готин и дълбоко емоционален албум, който всеки фен на групата би трябвало да изслуша поне два пъти и чак тогава да го оцени по достойнство.
+ + + + +
Най-истински емоционалният албум на групата досега.
Промени в звука (нов барабанен саунд, аналогова техника на запис и т.н.), които все са за добро.
Приятно залитане към клубното звучене, което разнообразява вечно правия и еднакво звучащ ритъм.
Близо час разнообразен материал.
- - - - -
Промени в звука (нов барабанен саунд, аналогова техника на запис и т.н.), които все са за добро.
Приятно залитане към клубното звучене, което разнообразява вечно правия и еднакво звучащ ритъм.
Близо час разнообразен материал.
- - - - -
Как не им омръзна тоя прав ритъм и не го смениха поне веднъж за 10 години - не знам.
Меланхолията и емоцията този път идват малко в повече и по някое време се превръщат в скука.
Доста по-лек от предшествениците си.
Продължава отричането на дебютния им албум по все така неясни причини.
Меланхолията и емоцията този път идват малко в повече и по някое време се превръщат в скука.
Доста по-лек от предшествениците си.
Продължава отричането на дебютния им албум по все така неясни причини.
IF YOU LIKE
A Life Divided, Staubkind, ASP, Zeraphine, Unheilig, Letzte Instanz, Witt и др.
Автор: Testset
[7/10]
A Life Divided - Human
On
вторник, март 17, 2015
0
коментара
От/Год: Германия, 2015
Лейбъл: AFM
За трети път си изтривам цялото ревю и почвам отначало, което значи, че на този албум му трябва повече от едно слушане и повече от една гледна точка. В първия си опит мрънках справедливо, задето ALD явно ги е ударила световената финална криза, или просто бюджетът им от китарни звуци е изразходван за Eisbrecher (вокалистът на ALD Юрген е китарист там) и за "Human" почти нищо не е останало. На втори прочит осъзнах, че в този албум има много мелодии, добри композиции и красиви моменти. И чак сега се усетих, че много, ама много зависи какво точно очаквате от тази група. Но пак, не всичко е толкова просто.
Първоначалното ми мрънкане започна със сингъла "Inside Me", който е много мелодичен и красив, но създава една нова формула, по която по-нататък се води голяма част от албума целия албум. А тя е - средно към бавно темпо, никакви китари в куплетите и малко китари в припева. И това вече е скучно. Такива са още "Just Nothing", "Believe", "Live Forever" и "Lay Me Down" - скучни форми на електронизиран поп-рок, които ALD по-добре никога да не повтарят. Мрънкането ми продължаваше и с други такива по-леки песни, но впоследствие осъзнах, че "Right Where I Belong" най-много ме влече към бутона "replay", а "My Apology" се разгръща от скучна в началото към ефирно красива на финала си.
Встрани от преобладващо леките песнички, в "Human" има и някои по-тежки такива. "Burst" е тежичък среднотемпов трак с мазен електронен пълнеж в куплетите и тежки китари в припевите, а малко преди края му неочаквано се включват и по-агресивни, направо крещящи вокали, повтарящи заглавието, но мога само да спекулирам дали ги пее Юрген. Крещящи вокали се дочуват и в неочаквания метълкорски край на "Own Mistake". "The Most Beautiful Black" е друг готин, добре изпипан трак с равни количества електроника и китари, плюс много зарибяващ припев. Именно той би бил и моят избор за хитов сингъл, но както и да е. "Drive" е другият ми личен ми фаворит в албума, благодарение на доброто си темпо, здравите китари, отчетливия бас и динамичната си електроника. Чак в закриващата "Happy End" обаче чувам мащабното звучене, което ми се искаше да има целият този албум - със силни китари, много електроника, голям припев и епични включвания с беквокали. И именно този трак ми напомни колко по-добре могат да звучат ALD с повече китари.
Е, "Human" определено няма да ми стане любимият албум на A Life Divded, особено след като вече съм чул в "The Great Escape" колко по-добре може да се справя тази група. Скучноватият, лек и бавен пълнеж в него пък е толкова разочароващ, че ако бях малко по-вманиачен на тема "тежест", надали изобщо щях да дослушам албума. Все пак се радвам, че му дадох още няколко шанса, потърсих идеята и красотата му и ги открих. Пък сега, че не е тежък... ми не е. Но ако ще слушам лека музика, предпочитам да е такава.
+ + + + +
Мрачни, красиви, емоционални и силно дигитализирани композиции.
Кристално ясен, изчистен и изключително качествен като цяло звук.
Песни като "Burst", "Drive", "Happy End" и "The Most Beatuiful Black" наистина радват ухото.
- - - - -
Кристално ясен, изчистен и изключително качествен като цяло звук.
Песни като "Burst", "Drive", "Happy End" и "The Most Beatuiful Black" наистина радват ухото.
- - - - -
Прекалено лек в по-голямата си част.
Напълно разочароващ в края си (като изключим закриващия трак).
Китарите са много малко като количество, гаче са ги краднале отнекъде.
Напълно разочароващ в края си (като изключим закриващия трак).
Китарите са много малко като количество, гаче са ги краднале отнекъде.
IF YOU LIKE
Vega Nova, Down Below, Mono Inc., Staubkind, Unzucht, Depeche Mode и др.
Автор: Testset
[6/10]
Dope Stars Inc. - Terapunk
On
четвъртък, февруари 05, 2015
1 коментара
От/Год: Италия, 2015
Лейбъл: Distortion Productions
Признавам, подходих към този албум на Dope Stars Inc. с предубеждения. Заради "Ultrawired", който бе обявен от някакви глухи хора за №16 от топ 20-те албума на 2011-та, някак имах доста негативни очаквания, дори нежелание да го слушам. Но ненапразно хората са казали, че човек се учи, докато е жив. DSI също са останали верни на това правило, защото явно Виторио Аморе (Victor Love, Викито Либоф, както изберете) и компания са седнали, видели са къде какво са омазали, какво не биха повторили, какво са направили добре и защо трябва да се стараят повече, тъй като Ultrawired звучеше като купчина идеи, които не са за хвърляне на вятъра, но пък са и абсолютно недоразвити.
Пускам си "It's Going To Rain For You" и по подразбиране правя киселия фейс. И това ми е първата грешка - имам чувството, че този начален риф от 20 секунди е сложен там за заблуда на противника. Парчето прелива в приятна индустриална пънкарийка, а Виктор започва да нарежда с типичното си крещене, смесица между софийски бакшиш и пинчeр с тyбeркoлoза. Сърдене няма, аз и бездруго така си го харесвам да пее. "Many Thanks" забавя темпото и усещам, че лека-полека започвам да се ухилвам - "21st Century Slave" намигва някъде в средата, когато оставаме на един синтетичен бийт без китари, но накрая пак си се връщаме към викането. Приятен бийт с електроника и барабани се появява успешно и в "Don't Wanna Know".
За всеки албум можеш да прецениш дали цялостният микс ти допада горе-долу на третото или четвъртото парче, та и аз така - "Don't Wanna Know" и "Take It" затвърждават усещането за добър микс, поне за стила на DSI. Разбира се, остава уговорката, че барабаните са синтетични, но точно за тази група това по-скоро играе позитивна роля. "Do It Yourself" напомня на 80-арски пънк, с весел припев, който сигурно бихте припявали на концерт. "Along With You" е задължителната романтична песничка за всеки албум на DSI, с по-малко китари, повече кийборди, по-малко крясъци - и Виктор сърце носи, нима няма право да обича? "Тактично" е наместена между две пънкарии, защото следващото "You Have No Chance" отново качва темпото, и викането отново идва на дневен ред. Абсолютна случайност е, че винаги обявявам пред-предпоследното парче за личен фаворит, но на "Dressed Inside Your Fear" куфеех пред компютъра с енергията, която имах, кога бех млад метълхед. Само дето вече съм отрязал гривата. Без спойлъри - чуйте го сами, като излезе албумът. Продължаваме със "Spider Claw", чийто текст далеч не е най-смисления, който някога съм чувал, но парчето отново е закачливо. И идва времето да закрием албума с "The Believer", където забавяме ритъма, а Виктор крещи по-малко. Като цяло изборът е добър за затварящо парче - не само за албума, но евентуално и за бъдещи концерти.
Бидейки (любима дума! - бел.ред.) яростен фен на "21st Century Slave" мога да кажа преспокойно, че DSI са се представили изключително добре в "TeraPunk" - миксирането и мастерингът са на добро ниво, само дето солата не се чуват особено чисто (но пък и кой слуша DSI заради солата?!). Аранжиментът на парчетата е много добър и ако харесвате този стил, ще забележите, че няма места, на които преливането от един към друг елемент да дразни. Вокалите - Виктор Лов е заложил на старата формула: поп-метълски припеви, комбинирани с индъстриъл и кибер-пънк куплети. Но - това не е нито албумът на годината, нито някакво огромно епохално завръщане. Не е гигантски напредък, но пък е едно силно доказателство, че DSI са влезли в релсите. Въпреки всичко, не можеш да избягаш от чувството, че са предъвкали няколко стари идеи с мисълта "Това работеше, значи повече от същото ще работи по-добре". Абе, важното е, че е доста по-добре от "Ultrawired".
+ + + + +
Мастеринг, микс и аранжименти - все са с високо качество.
DSI са извлекли добри поуки от недоразумението "Ultrawired".
Дължината от ~39 минути го прави лесен за прослушване и подбиране на фаворити.
- - - - -
DSI са извлекли добри поуки от недоразумението "Ultrawired".
Дължината от ~39 минути го прави лесен за прослушване и подбиране на фаворити.
- - - - -
Пънкарията идва малко в повече по някое време.
Доста стари идеи на нов глас.
Бавното темпо (където го има) разводнява нещата.
Доста стари идеи на нов глас.
Бавното темпо (където го има) разводнява нещата.
IF YOU LIKE
Zeromancer, Jesus On Extasy, Latexxx Teens, William Control, Beyond the Fallen и др.
Автор: Quiksilver
[7/10]
Абонамент за:
Публикации (Atom)
