TODAY'S METAL

Ревюта от и за съвременния метъл фен

  • About TMB

    BGR: Today's Metal е сайт за метъл ревюта с идеална цел, създаден през 2011-а година, за да популяризира модерната метъл сцена. Нашата цел - бързо и лесно да разберете става ли нещо ново за слушане или не!

    ENG: Today's Metal is a non-profit webzine for metal reviews, established in 2011 with the purpose of promoting the modern metal scene. Our goal - to quickly let you know if a new metal album is worth your time!

    [FACEBOOK]        [INSTAGRAM]        [YOUTUBE]        [TWITTER]        [E-MAIL]

Caliban - Ghost Empire

Posted by Today's Metal Crew On четвъртък, декември 05, 2013 7 коментара

Стилът: Melodic Metalcore
От/Год: Германия, 2014
Лейбъл: Century Media/Animato
Отнема: ~48 минути


Тези юнаци не повтарят един и същ албум два пъти. В "Ghost Empire" има елементи от неговите предшественици, но те са толкова развити, че крайният резултат е дори леко нетипичен за групата. Caliban са по-мелодични, по-мрачни, и по-епични от всякога и надграждат всичко, постигнато през годините досега. Звученето от "I Am Nemesis" пък е преработено и подобрено и точно затова ми се струва, че "Ghost Empire" ще се радва и на по-голям успех от него.

В "Ghost Empire" този път има дори повече елементи на съвременен метълкор и пост-хардкор. Този опасен ход обаче е добре подсигурен, чисто и просто защото Caliban много добре знаят какво вършат и, колкото и да е банално, каквото и да правят - го правят добре. Апокалиптичната обстановка от обложката пък може би подсказва, че настроението в албума ще е мрачничко и дори леко меланхолично. Още отварящата "King" потвърждава тази теория с агресивното си звучене и забиващия се в глaвата припев "Nothing to hold on, king of kingdom gone...", а "Chaos/Creation" и "Wolves & Rats" поддържат запаления огън със същата смесица от агресия, меланхолия и мелодичност. Немскоезичната "Nebel" пък включва в себе си първите по-явни електронни елементи (най-ясно отличими в машинния брейкдаун) и звучене, силно напомнящо за това на колегите им от Callejon.

След сингъла "Devil's Night" обаче става интересно с "yOUR Song" - песен, която по всяка вероятност ще бъде хитът на бъдещите концерти на групата. Зарибяващият риф, химноподобният напев "This is your song, this is our song!", подканянето към пеене на простичкия мотив "Оо-оо-оо-оо-оо-оо" и здравият брейкдаун просто няма как да не се харесат на феновете, макар песента като цяло да е малко... "cheesy". Следващата "Cries & Whispers" пък е идеална за сингъл, тъй като разполага със страхотен метълкор куплет в духа на HSB и зверски мелодичен и запомнящ се припев, което я прави една от най-добрите в целия и без това добър албум. Изненадите продължават с "Good Man", която започва като мрачно алтърнатив парче, но преминава в потенциално хитов трак с опростен, но много агресивен брейкдаун, докато под формата на епичен пост-хардкор (а ла BMTH) се появява друго изключително силно парче - "I am Rebellion". За финал остават виновната да се замисля дали Caliban не са слушали In Flames в последно време "Who We Are" и закриващата "My Vertigo".

Винаги съм много приятно изненадан, когато в един албум има толкова много вътрестилово разнообразие, различни подходи и липса на слаби песни. Единственото, от което можех да искам повече са китарите. Не че те не стоят добре и в този си вид, но на места можехме да чуем и малко повече техника, малко повече рифове и по-малко "нули". Но тъй като дори аз не мога да повярвам, че правя подобна забележка, спирам дотук. Преди това искам само да си върна назад думите от миналата година, когато казах, че няма албум на Caliban (дори добър такъв) без слаби парчета - такъв вече има и той се казва "Ghost Empire".

 
+ + + + +
Вътрестилово разнообразие - албумът обикаля из всички кътчета на метълкора.
Чудесна комбинация от агресия, мелодия, енергия, меланхолия, мрак и щипка епичност.
Много песни с хитов потенциал (включително и за на живо) и супер запомнящи се припеви.
И екстремните, и чистите вокали са ясни, силни, отчетливи, разнообразни и... безпогрешни.
Пълна липса на пълнежи и/или слаби парчета.

- - - - -
На места "нулите" в китарите стават доста и можеха да бъдат поукрасени с още рифове.
Някои фенове може да решат, че групата се е подвела по модерните вълни и на инат да не харесат албума.

IF YOU LIKE
Heaven Shall Burn, Callejon, The Sorrow, As I Lay Dying, In Flames, BMTH, WCAR и др.

Автор: Testset
[9/10]

Avatarium - Avatarium

Posted by Today's Metal Crew On вторник, декември 03, 2013 6 коментара

Стилът: Melodic Doom Metal
От/Год: Швеция, 2013
Лейбъл: Nuclear Blast
Отнема: ~49 минути


Преди две години, пак през декември, писах ревю за Krux, а сега съм щастлив, че Лейф Едлинг (Candlemass) има нов проект, за който да пиша. А този път г-н Едлинг, в търсене на възможност за изказ на творческите си идеи, е уцелил право в десетката. И тук вече предварително се извинявам на всеки, който няма да хареса този албум, защото ще напиша само и единствeно позитивни думи за него.

Не се заблуждавайте от името на Avatarium - това не е място, откъдето да си теглите профилни картинки, или където живеят сини коткоподобни извънземни. Истината се крие доста по-дълбоко в етимологията на думата "аватар" и е свързана с превъплъщението на духа в различни състояния, образи или места, вследствие желанието на притежателя му да успее да види и прозре съществуването и на други светове. Всичко това - без помощта на гъби, треви и тям подобни "одухотворители".

Десетина дни, че и отгоре ще станат, откакто започнах да слушам този албум, и още не съм спирал. Не минава и ден, без "Moonhorse" (който загатва, че доста от текстовете в албума залагат на абсурдизма) или "Lady In the Lamp" да ми разкажат историите си. А Джени-Ан Смит, Бога ми! Тази жена притежава невероятен глас! Тръпки ме побиват докато я слушам. Притежава онзи магнетизъм, с който те кара да продължаваш и продължаваш да ѝ се наслаждаваш - абсолютният женски еквивалент на нещо средно между Рони Джеймс Дио и Месая Марколин. Къде я намери Лейф - не знам, но за мен тя е женското метъл откритие на 2013-та.

Относно самата музика, какво да ви кажа? Красиво! Няма пълнежи, няма излишни повторения, няма нещо, което да не искаш да чуеш отново. Когато трябва - те успокоява, когато трябва - те кара да изтрещиш и покуфееш. Толкова точно премерена доза от всичко има, че направо се чудя това възможно ли е. Всяка песен е по едно въплъщение на нечий дух някъде, и в тази връзка, когато стигнете до припевa на заглавната "Avatarium" и чуете думите "So many voices inside my head...", тези гласове ще зазвучат и във вашата. Ето в този момент тръпки ме побиха. Ще ги усетите и вие (аз ги усетих, когато се включи органът в "Bonelfower" - бел. ред.)! За преддесерт пък можете да се насладите на магическо соло (с блус привкус) в "Bird of Prey", а същинският десерт идва нежно и поднесен с финес от "Lady In the Lamp". Почти протяжно, точно в духа на нежеланието това да е краят на този страхотен албум, песента преминава, галейки сетивата и свършва по начин, оставящ невероятния послевкус на върховно дуум-удоволствие.

Излишно е да казвам, че продукцията е на супер високо ниво, но за да се убедите сами в това, изслушайте албума и на слушалки, и през два броя класически колони - колкото по-обемни, толкова по-добре. Този албум стана абслоютният ми фаворит за 2013-та и няма как да не му дам първата си максимална оценка, откакто пиша тук. И не че не ми се иска, но не виждам до края на годината кой ще го измести в моята класация. И в тази връзка, ако се чудите какво да подарите на някого за празниците, Avatarium е страхотна идея.


+ + + + +
Настръхващо, тръпокопобиващо красив албум.
Толкова много ноти, а всяка от тях е на възможно най-правилното място.
Тежък, нежен, меланхоличен, мрачен, епичен и още веднъж красив.
Дори да не сте фенове на жанра, със сигурност няма да скучаете с този албум.
Великолепна китарна, клавишна и вокална работа - а Лейф Едлинг един ден ще бъде легенда.

- - - - -
Възможни са само субективни такива.
 
IF YOU LIKE
Candlemass, Krux, Black Sabbath, Lake of Tears, Argus и др.

Автор: Nightice
[10/10]

Girugamesh - Monster

Posted by Today's Metal Crew On неделя, декември 01, 2013 0 коментара

Стилът: Alternative/J-Rock/Metal/Electronic
От/Год: Япония, 2013
Лейбъл: Danger Crue
Отнема: ~43 минути


О, да, Girugamesh се завърнаха! Не че са отсъствали дълго (няма и 3 години), но след разочароващите "Now" и "Go", групата имаше нужда да извади албум като "Monster". И ако помните колко енергичен и добър беше "Music" от 2008-ма, имайте предвид, че "Monster" връща именно тази енергия, за да може отново феновете да се поздравят с нов албум на Girguamesh, такъв, какъвто го искат - мощен, тежък, електронизиран, разкуфяващ и раздвижващ. 

Girugamesh (и японците по принцип) имат уникален подход към тежката музика, затова никога не можеш да си сигурен какво да очакваш от тях. Така например, в "Monster" има смазващи, пълни с електронни елементи, хитови парчета като "Drain" и "Incomplete", агресивен алтърнатив в "Voltage", "Antlion Pit" и "Live Is Live", ню метъл и рапкор в "Bad End Dream", поп-пънк и пънк-рок влияния в "Zechobang" и "Another Way", и за финал - мелодичен рок химн, озаглавен "Alone". Трябва да се има предвид и че тези елементи често преливат от песен в песен и тогава вече става съвсем трудно да налучкаш какво точно ще се случи в следващата секунда от албума.

От всичко това печели разнообразието, но на места скоковете от едно звучене към друго са прекалено резки и невинаги са за добро. Втората половина на албума пък като цяло е по-слаба от първата, тъй като в нея се губи голяма част и от енергията, и от тежестта на албума. Въпреки това проявявам разбиране, защото този тип банди имат разнородна фенска маса и всеки фен си има някакво свое виждане (или чуване) за перфектното "джей рок" звучене. Моето мнение по въпроса е ясно изразено в двата сингъла "Drain" и "Incomplete" и не мога да не скрия, че съм малко разочарован, че в албума няма поне още 2-3 парчета с това звучене...

+ + + + +
Модерен и тежък звук и супер качествена продукция.
Електрониката е адски добре и идеално се връзва с тежките китари.
Разнообразие от жанрови похвати и различен подход към почти всяко парче.
Завърнала се е енергията от времето на "Music".

- - - - -
След средата голяма част от енергията и тежестта на албума се губят.
Толкова често се скача от стил в стил, че става малко объркващо.

IF YOU LIKE
Crossfaith, The Gazette, D'espairs Ray, Deathgaze, Dir En Grey, Oz и др.

Автор: Testset
[7.5/10]