От/Год: Финландия, 2015
Лейбъл: Nuclear Blast
Как се започва ревю за нов албум на Nightwish? Трябва ли да говоря за Анет? Колко хора ще ме обявят за луд, задето албумите с нея са ми любимите на Nightwish (макар и не заради нея и гласа ѝ, а просто защото композициите в тях са най-добрите, които групата някога е правила)? Пука ли му на някого, че не тъгувам за Таря? Ще се засегне ли някой ако припомня, че Флор Янсен се надвикваше с инструментала в последния албум на ReVamp? Да се чудя ли за какво им е гайдар? Изобщо - трудно е да се пише за албуми на големи групи, защото все ще има несъгласни и засегнати. Затова започвам директно и конкретно - пък каквото стане.
"Shudder Before the Beautiful" е идеалният избор за откриващ трак. Този тип бомбастични оркестрации и агресивни рифове се превърнаха в нещо като запазена марка на групата след успеха на песни като "The Poet & The Pendulum" и "Storytime". Флор също се включва със самочувствие и не само не се надвиква с инструментала, ами дори е малко тиха покрай него. Искрените ми овации ми обаче отидоха за надсвирването между китара и клавишни в средата - ето така го правят финландците! Липсваха ми подобни елементи в музика на Nightwish напоследък и много се радвам, че ги чух още в първата песен от новия албум. Следващата "Weak Fantasy" пък някак иронично се самоописва със заглавието си. Някой нещо си е фантазирал, но слабо и крайният резултат е малко скучен. Песента прилича на нещо, което Helloween не са посмели да сложат в "Rabbit Don't Come Easy" поради липса на фантазия в рифовете. Песента става интересна чак на третата си минута при рязкото включване на Трой Донъкли, последвано от епичен пасаж с вокалите на Марко Хиетала. Тук се зачудих доколко нужен е всъщност Трой Донъкли (нито дума против очевадния му талант) на групата във всяка песен, защото в случая неговата част няма нищо общо с песента и сякаш е там, колкото да го "вместят". Виж, ролята му в сингъла "Élan" вече е по-сериозна и отговорна, тъй като на неговите фолк мелодии се крепи кажи-речи цялата песен.
Смесицата от бомбастични оркестрации и агресивни рифове се завръща в "Yours Is an Empty Hope" и "Endless Forms Most Beautiful" - разнообразни, интересни песни, пълни с купища непредвидими, но зашеметяващи хрумвания, след които няма как да не аплодираме маестро Туомас. Но какво се случва около тях? "My Walden", например, е мелодичен, но лесно забравим трак, спасен от хубавите фолк мелодии на финала си. В "Our Decades In the Sun" и "Edena Ruh" обаче Флор сънливо мрънкя нещо, а китарите, изсвирени с възможно най-средното темпо на света, предизвикват неумолими прозявки и дори "спасителните операции" не помагат особено. "Alpenglow" ме събуди, но не защото ме хвърли в екстаз и удивление, а за да проверя дали случайно не слушам "Bye Bye Beautiful", защото рифът в началото звучи доста познато. Хубава работа, Nightwish да се самокопират? Изключвайки това, песента е окей, но също влиза в графата "лесно забравими".
Ако някой случайно не си е доспал, има още 6 минути да го стори с протяжния инструментал "The Eyes of Sharbat Gula". И после още толкова, докато нещо се случи в 24-минутната "The Greatest Show on Earth". Ако махнем 14 напълно излишни минути от нея, тя би била една от най-добрите композиции в дискографията на Nightwish и затова се дразня много. Защото една прекрасна песен просто е накъсана с ненужни интерлюдии - животни реват, вятър вее, море шуми, разказвач приказуе, жаби крякат, таралеж пърди - кому е нужно всичко това и защо трябва да чакам до 12-тата минута, за да чуя едно от най-добрите неща, които съм чувал някога от Nightwish? И леле, колко е добро! Здравият риф, правият ритъм, електрониката, гласът на Марко, най-накрая и разгърнатият глас на Флор - ей това чаках цял албум! И затова се чудя - дори 9-10 минути да беше дълга песента, пак щеше да е грандиозна и епична, защо трябваше да се престарават с още 14-15 минути отгоре?
Както би казал един голям доктор хонорис майна, албумът е ту партс. Фифти-фифти. Фърст халф веру гуд, секънд халф айм ноу лайк. Една голяма част от албума е силна, интересна, разнообразна и представя групата в най-добрата ѝ светлина. Другото лице на албума обаче е някак скучно, отегчително и безинтересно, та чак да се чуди човек как една и съща група може да се представя толкова противоречиво в рамките на един-единствен албум. Това обаче не значи, че ще дам на албума средна оценка, както може би би следвало да сторя логично. Защото по-скучните парчета не са чак пък толкова лоши и със сигурност ще си имат своите фенове, а някои от добрите са толкова добри, че може да се прехласне човек. Оттук нататък остава само да видим дали Флор ще звучи по-уверено занапред, дали Трой ще си намери мястото без да му се налага да го "вмъкват" зорлем из песните, както и силно да стискаме палци на Юка да се пребори успешно с инсомнията.
+ + + + +
Куп страхотни композиции, пълни с мощни оркестрации, здрави рифове и оригинални хрумки.
Въпреки някои забележки, Флор се вписва толкова плавно, че сякаш винаги е била част от тази група.
Противно на очакванията ми, Трой се включва добре с някои много зарибяващи фолк мелодии.
Дори по-слабите парчета не са чак толкова откровено лоши.
Въпреки някои забележки, Флор се вписва толкова плавно, че сякаш винаги е била част от тази група.
Противно на очакванията ми, Трой се включва добре с някои много зарибяващи фолк мелодии.
Дори по-слабите парчета не са чак толкова откровено лоши.
- - - - -
Половината албум е сравнително безинтересен, а често дори и прозявъчно протяжен.
Флор определено може да си разгърне гласа още малко (стига да не се надвиква с инструментала).
Трой продължава да има роля като на гост-музикант.
Една 24-минутна песен, от която 14 минути са почти напълно излишни.
Флор определено може да си разгърне гласа още малко (стига да не се надвиква с инструментала).
Трой продължава да има роля като на гост-музикант.
Една 24-минутна песен, от която 14 минути са почти напълно излишни.
IF YOU LIKE
Xandria, After Forever, ReVamp, Tarja, Within Temptation, Epica и др.
Автор: Stahley
[6.5/10]
