TODAY'S METAL

Ревюта от и за съвременния метъл фен

  • About TMB

    BGR: Today's Metal е сайт за метъл ревюта с идеална цел, създаден през 2011-а година, за да популяризира модерната метъл сцена. Нашата цел - бързо и лесно да разберете става ли нещо ново за слушане или не!

    ENG: Today's Metal is a non-profit webzine for metal reviews, established in 2011 with the purpose of promoting the modern metal scene. Our goal - to quickly let you know if a new metal album is worth your time!

    [FACEBOOK]        [INSTAGRAM]        [YOUTUBE]        [TWITTER]        [E-MAIL]

Erdling - Aus den Tiefen

Posted by Today's Metal Crew On сряда, януари 13, 2016 0 коментара

Стилът: Industrial/Gothic Rock/Metal/NDH
От/Год: Германия, 2016
Лейбъл: Out of Line
Отнема: ~36 минути


За мен винаги е радост, когато появи нова банда на NDH сцената. Erdling влизат в тази категория, но са по-"готик рок" настроени и с това се различават от групи като Stahlmann, да речем, чийто бивш китарист всъщност е в основата на тази банда. "Aus den Tiefen" е дебютен албум за тях и те очевидно опипват почвата, търсейки (целенасочено или не) аудиторията на групи като Megaherz, Unzucht, Lord of the Lost и, разбираемо, Stahlmann. Бих добавил дори Blutengel към списъка, най-вече заради готик настроението в песните.

И не че съм пристра̀стен, но добрите композиции в албума определено са по-динамичните и по-тежките. В това число влизат странно краткият отварящ трак "Aus den Tiefen" и следващият го сингъл "Blitz und Donner", щалманската "Dickicht", "Du bist Soldat" и моят личен фаворите в албума - "Mehr". Другата половина от албума е по-"готик", но с изключение на "Firmament", всички тракове от категорията са доста скучни - и не го казвам, защото съм очаквал да са NDH, а защото... просто са скучни.

Колкото бързо и леко свършва това ревю, толкова бързо и леко се изнизва и "Aus den Tiefen". Дебютът за Erdling определено звучи обещаващо, но следващия път групата трябва да реши какво ще прави - готик елементите не вървят особено добре и прекалено много напомнят за Unzucht, които свирят в абсолютно същия жанр и ползват готик елементи с абсолюто същия неуспех. Въпреки това "Aus den Tiefen" безспорно е глътка свежест за събуждащото се напоследък NDH течение и дава поводи на феновете на жанра да следят бъдещето на още една група от малкото в жанра. Дано само Erdling изберат своя собствен правилен път.
 
+ + + + +
Половината парчета в албума са много здрави, динамични и свежи.
Равно разпределени дози NDH и готик рок, носещи две съвсем различни настроения.
Изненадващо добро звучене като за дебют. 

- - - - -
По-бавните и "готик" ориентирани тракове (с едно изключение) са предвидими и скучновати.
Има не една и две банди с много сходно звучене.
 
IF YOU LIKE
Unzucht, Megaherz, Stahlmann, Rammstein, LOTL, Blutengel, A Life Divided и др.

Автор: Testset
[6.5/10]

5 години Today's Metal!

Posted by Today's Metal Crew On вторник, януари 12, 2016 6 коментара


Чудя се все още кога мина времето и кога тази страница, стартирала някога под формата на зле организиран и много нелепо списван блог, се превърна в сайт, който вече поне 1500 души (поне според Facebook страницата ни) следят. Today's Metal започна като мой проект за дипломна работа - проект, който мислех да "претупам" и да закрия след като спре да ми бъде полезен за университетските дела.

Today's Metal стартира без абсолютно никаква реклама, без "стартов пакет" от приятели, които да го "споделят" и без връзка с нито един лейбъл, откъдето да получаваме промо албуми, както легално трябва да се случва. Стартовият екип беше малък, неопитен и редактирането на всички материали изглеждаше непосилно.

Днес обаче TMB е върху платен домейн и тук пишат ентусиасти, някои от които започнаха да пишат така, сякаш цял живот са писали, а други се усъвършенстваха и вече могат да впишат в CV-тата си черно на бяло, че са писали за медия. Сайтът ни вече има и много нови приятели: бар Black Lodge, RockLiveBG, Metal World, личности като страхотния персонален треньор Росен Миладинов и Иван Тишев от сериала "Революция Z" (първият човек, който някога ни спомена в свое официално интервю, при това без изобщо да се познаваме), както и много други български и чуждестранни колеги, с които се разбираме прекрасно. Работим и с почти всички големи световни метъл (и не само) лейбъли, както и с още десетки по-малки лейбъли, PR компании и частни публицисти. Ежедневно получаваме и десетки промо албуми, на които просто няма как да насмогнем.

В горния абзац се осмелих да нарека TMB "медия". Макар сайтът ни все още да е върху блогова платформа (и това ще се промени, когато имаме време и средства да се занимаем по-сериозно), съдържанието му не е лично и не е под формата на "дневник", за да го наричаме "блог". Сайтът обаче продължава да не продава реклама (не че някой ще изяви желание да ни плаща, но поне не ползваме досадните Google Ads) и рядко получава дарения (сърдечно благодарим на тези от вас, натиснали бутона!), но поне засега за нас голямата печалба е, че успяваме да чуем албуми от любимите си банди с някоя и друга седмица (или месец, или два) предварително - защото все пак и нас лейбълите ни отразяват като медия ;-)

Не липсваха и "доброжелатели", но някак в нашето малко общество се случва така, че те много бързо биват изплювани от системата и не се свеним да ги банваме и да им се подиграваме публично във Facebook рубриката ни "Стенъ нъ сръмъ". Там освен редовните критици (не тези, изказващи градивна критика), които не харесват мнението на някой наш автор и заплашват със свирепа саморазправа, периодично се появяват и хора, които се опитват да ни вкарат в малоумни конфликти от типа на "Русия срещу САЩ" и "Имат ли място гейовете в метъл музиката" и ни наричат с имена като "соросоиди" и "грантаджий" (грешката не е случайна). На въпросните обясняваме, но не можем да налеем с фуния - това е страница за метъл и отразяваме групи от всякакви държави, раси, етноси, религии, пол и сексуалност. Знаете ли например в колко от групите, за които писахме ревюта през 2015-а свирят, да речем, гейове? Аз знам няколко. А може би са много повече. Но по-важното е, че не ме интересува и не смятам за нужно да се споменават нечии сексуалност, религия или вероизповедание, когато те нямат отношение към музиката. Да, толкова е лесно да не си гъз.

За да обобщим - днес просто...
- един сценарист, журналист и кандидат за стендъп комик
- един футболен вратар, следващ икономика и мениджмънт в Люксембург
- един "проджект мениджър" (той си знае какво прави)
- един фотограф със сериозни познания по немски
- един програмист
- и един икономически емигрант
... ви казват "Благодаря!".

Благодарим ви, че ни четете, че разчитате на нашия критерий, че се интересувате какво следва, че ни питате "кога ще има ревю за...?", че ни критикувате, когато се наложи (което значи, че се интересувате, а това е важно за нас), че харесвате и споделяте нашите публикации в социалните мрежи и че не ни пазите само за себе си, за да можете да показвате нови банди на приятелите си и те да ви викат "Еее, откъде ги намери тия бе?!" (щото знаем, че някои го правите, хаха). Ясно ни е, че 1500 четящи във Facebook не е кой знае каква голяма цифра. Но пък по-добре 1500 качествени четящи, отколкото 15000 вечно недоволни мрънкала.

Вдигаме бутилка Jack в почит към Леми (и всички страхотни музиканти, които ни напуснаха в последните 12 месеца) и ви/си пожелаваме 2016-та да ни е най-хубавата година досега - и персонално, и откъм музикални изживания. И продължаваме по график. Защото така си знаем.

- TMB

Ostfront - Ultra

Posted by Today's Metal Crew On събота, януари 09, 2016 1 коментара

Стилът: Industrial Metal/NDH
От/Год: Германия, 2016
Лейбъл: Out of Line
Отнема: ~48(+24) минути


Не съм сигурен какво точно ги влече източногерманците към соц-тематиката, но берлинчаните Ostfront във втори пореден албум я използват упорито - поне откъм шрифт и символика. Делукс изданието на "Ultra" дори има сърп и чук за обложка. Няма да навлизам в подробности защо смятам този символ за не по-малко кървав от свастиката и ще приема, че Ostfront просто търсят провокативен имидж. Хубавото е, че бързо забравих за всички това, когато си пуснах албума.

Бързо става ясно, че "Ultra" е по-добър от "Olympia" откъм звук, композиции, темпо, разнообразие и като цяло - всичко. Открояването на добрите от пълнежните композиции също става много лесно и още на първо слушане си личи кои тракове ще бъдат запомнени и превъртани до безкрай и кои ще бъдат прескачани, за да се стигне по-бързо до първите. Затова началото на "Ultra" неслучайно е пълно със силни тракове, като се тръгне от отварящия сингъл "Sternenkinder" и се продължи с бързата "Bruderherz", чийто не особено силен основен риф се компенсира от много хубав мелодичен припев. Наистина интересно обаче става в следващата "Fiesta de Sexo", която е с текст на испански и включва сериозно участие от гостуващия Erk Aicrag (Hocico, Rabia Sorda). Темпото е маршово, а рифовете са мачкащи и подкрепени от наподобяващ брас секция синтезатор (за да е по-"латино"). Мачкането продължава с малко закъснение и в "Afrika", с която свършва и силната начална серия.

Средната част на албума включва една осезаемо по-слаба поредица, идваща с епично звучащата, но много еднообразна "Moldau" (учудващ, но готин жест към Молдова) и страдащата от същия проблем с еднообразието "Krüppel". В "Suizid" се включва B.Deutung от Deine Lakaien, с който идва и много различно звучене - само с вокали и цигулки за фон, или с други думи - 4 минути и половина чакане на нещо да се случи, а то не се. Тази скучновата поредица се прекъсва с гръм и трясък от красноречиво озаглавената "Fick Dich", на която всеки NDH фен има опасност да си откъсне главата от куфеене. Парчето удря горе-долу със силата и темпото на "Bück Dich" на Rammstein, но има и изненадващо мелодични пасажи отвъд набиващите NDH ритми.

До края на албума може да се отбележат мрачната и тежка "Blitzkrieg", леко избиващата на синтпоп "Volksmusik", а противоречиви чувства оставят "Nein" и "Klassenkampf". Финалът "Siebenbaum" пък си е откровено слабичък и добре, че в промото бяха оставени и бонусите от лимитираното издание, че да си оправя вкуса в ушите. В бонус диска набързо мога да отблежа, че "Triebwerk" е здрава, но прекалено много ми напомня на "Mehr" на Rammstein в откриващата и закриващата си част, a "Wasser Marsch" и "MNSTR" са скоростни NDH тракове, които по-скоро заслужават място в основния диск, отколкото сред бонусите.

Много се радвам, че Ostfront са разнообразили и подобрили (най-вече откъм барабани) звука си и че ни предоставят толкова много материал, от който лесно да пресеем това, което ни харесва. "Fiesta de Sexo" и "Fick Dich" пък са си тотални индъстриъл/NDH хитове и ми се струва, че трябва да бъдат наградени поне с по един клип. Като краен NDH фен съм доволен от албума, въпреки някои по-еднообразни тракове в него. Но при наличието на повече от час материал (в digipak изданието) няма как да се оплаквам повече.
 
+ + + + +
Осезаемо подобрен звук, водещ до мощен, здраво набиващ NDH.
Разнообразни по звучене и стил композиции.
Повече от час материал, от който да пресееш каквото ти харесва (поне с лимитираното издание). 

- - - - -
Слабичка средна част, пълна с еднообразни, лесно пренебрежими тракове.
Още няколко еднообразни композиции в края и няколко, които са "на кантар".
 
IF YOU LIKE
Rammstein, [die!], Eisbrecher, Stahlmann, Schacht, Maerzfeld, Hocico, LOTL и др.

Автор: Testset
[7.5/10]

Serenity - Codex Atlanticus

Posted by Today's Metal Crew On четвъртък, януари 07, 2016 1 коментара

Стилът: Melodic Symphonic Power Metal
От/Год: Австрия, 2016
Лейбъл: Napalm Records
Отнема: ~51 минути


Харесвах Serenity още в ранните им прогресарски години, но чак в "Death & Legacy" ми стана ясно, че името на тази група трябва да се помни, а всеки нов нейн албум да се следи. "War of Ages" беше различен и много мелодичен, като в групата се включи и вокалистка, която обаче се оказа излишна - и това си личеше в самия албум. Сега Клементин работи по нов албум с Visions of Atlantis, а Serenity, вече в сериозно орязан състав (китаристът им Томас Бухбергер също напусна групата), издават "Codex Atlanticus".

Всеки албум на Serenity е малко или много различен по стил и "Codex Atlanticus" не е изключение. Той е малко по-епичен, по-мистичен, по-артистичен и дори малко по-философски настроен от предшествениците си. А като добавим и темата с Да Винчи и въртящите се около него конспирации (отвъд глупостите на Дан Браун), масони и илюминати  - става съвсем шарено. Кой знае само на обложката колко скрити послания има! По-важното обаче е това, което откриваме зад нея.

Епично 2-минутно интро (което, като почти всяко интро, може да бъде пренебрегнато) ни въвежда в същинския отварящ трак "Follow Me". Динамичен, мелодичен и с умерено количество симфонични елементи, той много добре загатва звученето на албума оттук нататък и заедно с "Iniquity" задават представителното звучене. Личи си, че албумът ще включва бомбастичен симфоничен размах, но и че ще се разчита на по-тихи, красиви пасажи. Още доказателства за това идват в постепенно разгръщащата се и разчитаща на симфонии, хорове и електроника "Caught in a Myth", както и в сменящата няколко настроения "The Perfect Woman". Последната звучи филмово и като рок-опера и съдържа страхотно включване от Аманда Съмървил.

Да Винчи не е единствената италианска фигура в "Codex Atlanticus". Басистът Фабио ди Аморе (по-италианско име от това - здраве му кажи) се включва с блестящи пауър метъл вокали в две от най-здравите песни в албума - най-бързата и тежка "Sprouts of Terror" и започващата леко фолклорно, но залагаща на много "пауър" припев "Spirit in the Flesh". След нея следва и свръхепичният финал "The Order" (без обаче да се прави оня номер с излишното удължаване - песента е дълга само 5:23 минути), който още веднъж ме накара да се замисля - абе, тия хора защо не направят рок-опера? В "Codex Atlanticus" определено има такъв заряд и такова настроение, но все пак си е албум, а не пауър метъл опера (или както там трябва да го наречем). Serenity имат потенциала да го направят официално. Светът има нужда от нещо такова, особено след като Avantasia вече е просто "супергрупа", а Avalon на Толки по-скоро е провал.

Единствените композиции в албума, които така и не успяха с нищо да ми направят впечатление, са "Reason" и иначе приятно хевиметълската "Fate of Light". Даже не казвам, че са лоши - само, че не ги запомних с нищо кой знае какво. Оттам нататък съм учудващо доволен, тъй като не очаквах своеобразният сингъл "Iniquity" да се окаже една от най-слабите песни в "Codex Atlanticus". Албумът е различен и това вероятно няма да се услади на някои фенове, но поне според мен в него много ясно се дава да разбере какво всъщност е изкуството на Serenity. И искрено вярвам, че тази група има потенциал за нещо още по-мащабно.
 
+ + + + +
Артистичен, красив, леко мистичен и често бомбастичен материал с потенциал за рок-опера.
Само с Георг зад микрофона (и Фабио от време на време) е много по-добре.
Смел, но не и прекален симфоничен размах.
Любопитна концепция, разказана някак филмово и приказно. 

- - - - -
Понякога все още поглеждам, за да се убедя, че не слушам Kamelot и/или Sonata Arctica.
Една-две композиции, които не се открояват с нещо особено.
Няколко частни случая, в които китарите малко се губят.
 
IF YOU LIKE
Kamelot, Sonata Arctica, Fairyland, Avalon, Delain, Avantasia, Lunatica и др.

Автор: Testset
[8.5/10]

Avantasia - Ghostlights

Posted by Today's Metal Crew On вторник, януари 05, 2016 4 коментара

Стилът: Symphonic Power/Heavy Metal/Hard Rock
От/Год: Германия, 2016
Лейбъл: Nuclear Blast
Отнема: ~70 минути


Малко е тъжно, че Тобиас Самет още не може да надскочи първата си творба с Avantasia. Avantasia вече е проект от типа "супергрупа" с много звездни имена за гости, обаче те, колкото и да са звездни, не са достатъчни сами по себе си - особено ако композициите, в които участват, не са достатъчно добри. Добрата новина е, че "Ghostlights" не е чак толкова скучен, колкото последните няколко творби, носещи над себе си името Avantasia. Лошата е, че не е и чак толкова добър, колкото се надявах(ме) да бъде.

Отдавна спрях да очаквам Тобиас да направи нова "Metal Opera", респективно знам, че няма да се самонадскочи и подхождам с минимални очаквания към всеки нов албум на Avantasia. "Ghostlights" обаче успя да ме изненада, като взе, че се оказа добър. Движещата сила в него не е хард рокът (най-сетне!), реално има пауър метъл, композициите са разнородни и разнообразни, запомнящите се мелодии са в изобилие, прогресарските отнасяния са силно орязани, а безличните песни са сведени до минимум. И всичко това автоматично го прави третият най-добър албум на Avantasia.

Началото на албума е наистина силно. "Mystery of a Blood Red Rose" отваря ударно с мелодично хеви метъл парче, носещо запомнящ се припев. Веднага след това идва 12-минутният епос "Let the Storm Descend Upon You", който, за разлика от много други 12-минутни песни, не е излишно дълъг, а дори напротив - изпълнен със съдържание от Тобиас, Йорн Ланде (Masterplan), Рони Аткинс (Pretty Maids) и Робърт Мейсън (Warrant). Добрата начална поредица продължава с мелодичния стадионен хит "The Haunting", в която своя уникален почерк оставя гостуващия Дий Снайдер (Twisted Sister). И тук добрата проедица рязко свършва.

Ясно беше, че в "Seduction of Decay", където участва Джоф Тейт (Queensrÿche), ще има прогресив, но този стил просто не подхожда на Avantasia. Бавното темпо превръща песента в 7-минутна мъка и дори хубавият припев няма да може да я спаси от неизбежните skip-ове, които тепърва ще понесе. Вкусът се оправя, когато зазвучи "Ghostlights" и се разнесе огромният глас на Михаел Киске (Unisonic, ex-Helloween). Настроението отново се сменя рязко, когато тръгне "Draconian Love". Съдейки по готик-рок звученето ѝ, първоначално реших, че Тобиас е поканил някой вокалист от въпросния жанр за нея, но зад микрофона се оказа Хърби Ланганс от пауър/хеви бандите Sinbreed и Seventh Avenue. Много любопитен избор и звучене, наистина.

Във втората половина на албума гостуват още големи имена - Марко Хиетала (Nightwish) дава очаквано найтуишко звучене на красноречиво озаглавената "Master of the Pendulum", а Шарън ден Адел (Within Temptation) се включва в скучна безкитарна баладка "Isle of Evermore". След нея нивото осезаемо пада и дори песни като свежарските и бързи "Babylon Vampires" и "Unchain the Light" не успяват да задържат интереса. "Lucifer" и "A Restless Heart and Obsidian Skies" пък стават интересни чак около 1-2 минути след като започнат.

"Ghostlights" е добър и лошото е, че това е учудващо. След ужасния последен албум на Edguy се бях поуплашил, че и Avantasia ще отиде към провал, но този албум реално ми върна надеждите в Тобиас и бъдещето на проекта. Вярно, половината албум или не ми е по вкуса, или ми е откровено скучен, но другата половина, за сметка на това, е адски добра. Липсваха ми такива мелодични и запомнящи се композиции от Avantasia и много се радвам, че ги чувам отново. Дано са два пъти повече в следващия албум.
 
+ + + + +
Разнородни и разнообразни композиции, много от които със запомнящи се мелодии.
Много по-малко хард рок и много повече мелодичен метъл.
Изключително сполучливи включвания от повечето гост-музиканти.

- - - - -
Половината песни в албума не отговарят на много по-високото ниво на другата половина.
Много разочароващи включвания от Джоф Тейт и Шарън ден Адел.
 
IF YOU LIKE
Edguy, Helloween, Unisonic, Sonata Arctica, Masterplan, Pretty Maids, ЯR и др.

Автор: Undepth
[7/10]

Brainstorm - Scary Creatures

Posted by Today's Metal Crew On неделя, януари 03, 2016 0 коментара

Стилът: Power/Heavy Metal
От/Год: Германия, 2016
Лейбъл: AFM
Отнема: ~57 минути


Когато имаш нужда от изчистен, но модерно звучащ хеви метъл, винаги можеш да се обърнеш към Brainstorm и те учтиво ще ти услужат. И след като в последно време бяха почнали да издават един след друг лесно забравими албуми, през 2014-та се завърнаха ударно с "Firesoul". Затова и сега очакванията ми към "Scary Creatures" бяха малко по-високи. Прес-релийзът даже го описва като "една идея по-добър", но аз май нещо не съм съгласен.

"Scary Creatures" е добър, но не колкото "Firesoul". Всяка песен в "Firesoul" имаше "куки", темпото беше по-високо, а още помня и припева в "Recall the Real". Тук темпото отново е предимно средно и затова мисля, че "едната идея" е в другата посока. Което, всъщност, пак е окей. Но докато във "Firesoul" очевидно имаше някакво сито, през което да минат само най-яките тракове, тук май всичко измислено е влязло - или поне звучи така. Има песни, в които не съм съвсем сигурен накъде са се опитвали да отидат тия хора и какво точно са искали да постигнат.

За начало, за какво служи интрото в началото на "The World To See"? Една изгубена минута, преди да почне музиката. Да я бяха сложили като интро, че поне да се прескача по-лесно. Или още по-добре - да я бяха махнали. Нищо де - песента продължава добре, макар и не толкова ударно, колкото би ни се искало. Следващата "How Much Can You Take" загатва, че албумът ще е малко по-мрачен и е сред малкото песни в "Scary Stories", до които си сложих звездичка. Веднага след нея обаче почнах да се чудя какво са искали да постигнат с "We Are...". Басът води куплетите, а китарите се включват само за подкрепа и в бриджа/припева. Припевът звучи много добре - голям, епичен, леко "стадионен", повтарящ хорово думите "We are, we are!". И тъкмо се убедих, че песента все пак е яка и се появиха детски напеви, повтарящи "We are, we are!". Нищо против идеята, но... тия деца звучат странно. Не че очаквам деца да пеят прекрасно, но в случая те викат с всичка сила, докато на фон върви някакъв речетатив. Наистина не разбирах какво се случва в тоя момент.

Нататък албумът продължава с една от малкото бързи песни в него - "Where Angels Dream", чието хубаво китарно соло я спасява от прекалено еднообразие. Заглавната "Scary Creatures" пък звучи като най-изпипаната песен в албума и съм почти сигурен, че е била измислена първа, тъй като не звучи насилена като някои други композиции в диска. Припевът ѝ е страхотен, но заради това се вижда и огромният контраст с изключително сухите ѝ куплети. С края на песента идва и втората половина на албума, която обаче не предлага нищо кой знае колко по-добро. "Twisted Ways" и "Scars in Your Eyes" са в хубаво темпо и имат хубави припеви, но като цяло са лесно забравими. При "Take Me to the Never" пък е обратното - куплетите разкуфяват с прав ритъм и простичък здрав риф, но припевът идва отникъде и разваля всичко - сякаш изобщо не е писан за тая песен. Мелодичната "Sky Among the Clouds" обае поправя тази грешка и затваря албума отличително добре.

Моят съвет - чуйте "How Much Can You Take", "Scary Creatures" и "Sky Among thе Clouds" преди всички други песни в албума. След това продължете с "We Are" и карайте нататък както ви скимне. Така шансът да харесате целия албум ще се увеличи, тъй като вече ще сте чули най-доброто, което Brainstorm предлагат в този албум и ще знаете, че дори докато слушате по-"обикновените" тракове, те са изсвирени от професионалисти с голям, дългогодишен опит. Не че някой би могъли да се усъмни в това, но... за всеки случай.

+ + + + +
Неангажиращ, модерно звучащ хеви метъл.
Открояващо се добри песни като "How Much Can You Take", "Scary Creatures" и "Sky Among thе Clouds".
Добра китарна работа (и най-вече добри сола).
Много чиста продукция.

- - - - -
Крачка назад след "Firesoul" и завръщане към не особено успешното средно темпо.
Половината композиции са или странни, или сухи, или скучни, или и трите едновременно.
Някои несполучливи и/или неразбираеми (поне за автора) решения като детските напеви в "We Are".
 
IF YOU LIKE
Mystic Prophecy, Bloodbound, Iced Earth, Grave Digger, Helloween, Accept и др.

Автор: Testset
[6/10]

It Lies Within - Paramount

Posted by Today's Metal Crew On петък, януари 01, 2016 0 коментара

Стилът: Metalcore/Post-Hardcore/Electronic
От/Год: САЩ, 2016
Лейбъл: Luxor Records
Отнема: ~35 минути


Новият албум на It Lies Within излиза още в първата работна седмица на новата година и звучи достатъчно свежо, за да започнем 2016-та с него. Комбинацията от метълкор и електроника изглежда като винаги работеща, но вече сме чували доста банди, които не се справят с нея и звучат ужасяващо, така че е хубаво човек да се застрахова. За щастие, It Lies Within изглежда знаят какво правят, не прекаляват с електрониката и не отиват директно в мрачните дебри на денс-попа (като някои свои колеги). И затова "Paramount" е приятен за слушане албум. Но...

... и малко еднообразен. "Ecdysis" дава добро начало и задава темпото, звученето, настроението и... почти всичко останало - просто защото ако чуете този трак, все едно сте чули почти всички останали. Хубавото обаче е, че макар да носят същото звучене, следващите "Starscream", "You Won't Bury Me" и "Never Surrender" са доста яки сами по себе си. Електрониката дори се доразвива и взима водеща роля в "Reap What You Sow" и абсолютно блести в "Depths of Struggle", която е може би най-добрата песен в албума. Тя напомни за The Browning, чиито вокалист Джони Макбий дори госутва в нея. След кратка справка видях и че Джони всъщност е продуцирал албума заедно с Ник Морис от As They Sleep. Друго познато име, Райън Кирби (Fit For a King) пък пее в "Light the Way", която обаче е сред по-слабите композиции в албума. До края, уви, има предимно все същите пълнежно звучащи тракове и единствено закриващата "Till We Meet Again" прави впечатление с бързите си куплети, мачкащи рифове, мелодични припеви и страхотна електроника.

По принцип съм голям враг на еднообразието в този жанр, но в този случай то не ми пречи, с някои изключения във втората половина на албума. Това, което прави "Paramount" не просто слушаем, но и наистина приятен, е електрониката. Без нея това щеше да е просто поредният супер обикновен метълкор албум, каквито отдавна ринем с лопати и още не можем да изринем. Електрониката създава повече мелодии от китарите и допълва чудесно барабаните и почти безупречните два типа вокали, затова се надявам, че ILW ще продължат да я използват и занапред - като междувременно разнообразят значително останалия си инструментал.

+ + + + +
Свежо звучене, постигнато най-вече благодарение на добре употребената електроника.
Два успешно представени типа вокали - екстремни и чисти.
Гледани поотделно, в албума почти няма откровено слаби тракове.

- - - - -
Еднообразен като цяло, най-вече заради основния инструментал.
Ако не беше електрониката, това щеше да е един много сух, скучен и посредствен албум.
 
IF YOU LIKE
Capture The Crown, The Browning, Betraying The Martyrs, Shoot The Girl First и др.

Автор: Testset
[6/10]

Rammstein - Klavier

Posted by Today's Metal Crew On понеделник, декември 21, 2015 0 коментара

Стилът: Piano/Instrumental
От/Год: Германия, 2015
Лейбъл: Bosworth Music
Отнема: ~53 минути


Решихме последното ревю за годината да е за нещо малко по-различно и по-специално. По принцип никога не правим ревюта на акустични албуми, пиано албуми, компилации и прочие, но в случая имаме повод. Rammstein не са издавали албум от 2009-а и всичко ново, свързано с тяхното име, се поема жадно от феновете. За 21-та си годишнина групата издаде суперскъп boxset с всичките си албуми на плоча, както и това чудо, включващо пиано версии на 13 от песните им. Изпълнява ги предимно композиторът Клеменс Пьоцш, с малки изключения.

Повечето избрани песни дори в оригинал са в бавно и средно темпо, но въпреки това е странно изживяване да ги слушаш в такива спокойни и все пак мрачни версии, изпълнени само и единствено на пиано. Още на отварящата "Frühling in Paris" обаче неусетно започнах да си припявам текста - пианото се движи точно по оригинала на песента и лесно да се сетиш кой момент къде точно идва. Все така лесно е да разпознаеш и всичко важно в "Sonne", "Wilder Wein", "Ein Lied", "Engel", "Klavier", "Seemann" и, разбира се, вече познатата ни брилянтна пиано версия на "Mein Herz Brennt". При "Feuer und Wasser", "Nebel", "Ohne Dich", "Roter Sand" и "Donaukinder" обаче е малко по-трудно. Аранжиментите им са малко по-различни и объркващи, но все така красиви. Всъщност, сами можете да прецените кои са ви по-лесни за разпознаване с един прост тест - пуснете си албума и цъкнете в средата на някоя от песните. Ако не се усетите веднага коя е песента - значи сте попаднали на някой от въпросните объркващи аранжименти.

Вече разбрахме, че след като се поразведри с Lindemann, Тил се е върнал при останалите от Rammstein и дори вече са започнали работа над следващия албум на групата. Можем само да се надяваме, че реално ще се заработи по въпроса, че процесът ще протече гладко и все пак ще видим страхотен нов албум от Rammstein до края на 2016-та или дори 2017-та. Не че нещо, но феновете имаме огромна нужда от нов материал. А дотогава ще си въртим старите албуми и Lindemann (но не и последния Emigrate).

+ + + + +
Красиви аранжименти на пиано на някои от по-бавните и среднотемпови песни на групата.
Всеки нов материал от този тип дава надежди, че ще видим реален нов албум скоро.

- - - - -
Някои от аранжиментите са малко объркващи и може да не се сетиш веднага кой към коя песен е.
Не е имало реален нов албум от 2009-а и феновете са малко уморени от подобни компилации.

IF YOU LIKE
Пиано версии на песни на други метъл групи, да речем? :D

Автор: Testset
[N/A]

Iron Maiden - The Book of Souls

Posted by Today's Metal Crew On събота, декември 19, 2015 3 коментара

Стилът: Heavy Metal
От/Год: Англия, 2015
Лейбъл: BMG
Отнема: ~92 минути


През 1992-ра ми купиха (по мое желание) първата касетка в живота ми - "Fear of the Dark". Беше пиратско копие, а аз, още в предучилищна възраст, просто харесах обложката. Впоследствие сигурно съм извъртял касетката стотици пъти и все си я завъртах така, че по-често да си пускам "BQOBD" и "Fear of the Dark", защото като завъртах касетката и се пускаха само с малко въртене (който е слушал касетки ще разбере за какво говоря). С годините прослушах и другите им албуми, но през 2003-а осъзнах, че това вече не са онези Iron Maiden и че явно съм спрял "да ги разбирам".

Никога не съм претендирал, че съм "тру" фен, но след концерта им на стадион "Локомотив" бях толкова ентусиазиран, че се прибрах пеша до тогавашния ми квартал "Гео Милев". Велика банда, голям концерт! Въпреки това през този век така и не се появи албум на Мейдън, който откровено да харесам. Слушам, чувам, че в "AMOLAD" има адски добри неща, но просто не ми е интересно. От "The Final Frontier" вече не помня нищо, а не искам и да си припомням. Затова не се учудих, че нивата на ентусиазъм в кръвта ми покрай "The Book of Souls" са доста ниски. Въпреки това се наканих, освободих си един следобед и слушах.

92 минути са много, особено за слушане наведнъж, но аз се справих неколкократно. И се учудвах - баси, тая група наистина прави неща, които никой друг не може. Никога не можеш да сбъркаш Мейдън. Страхотна китарна работа, страхотен бас и вездесъщ Брус Дикинсън. От доста време слушам, при това от фенове на Мейдън, как Брус бил вече остарял и гласът му бил еди-какъв си. Само дето Брус е на 57 и гласът му си звучи все така. Може да е поизгубил някоя и друга висока нота, но то на 57 човек вече почва и да не чува високи честоти, така че ако някой на неговите години мисли, че ще се справя по-добре - моля, да заповяда. Изслушах албума, дадох си почивка и тръгнах да търся най-добрите моменти, за да си ги пусна пак. И се сетих, че...

... не помня нищо, освен припева на "If Eternity Should Fail" и великолепния край на "Empire of the Clouds". Взеха да се появяват проблясъци, че нещо хубаво се случваше в "The Red & The Black", но песента е дълга почти 14 минути, от които поне 5 са напълно излишни, затова в началото ми беше трудно да се сетя за страхотното ѝ соло (и цялостната китарна работа в нея), зарибяващите напеви "Уо-о, о-о-о!" и страшния бас на финала. На второ слушане си записах "When the River Runs Deep" като една от малкото динамични песни, която обаче щеше доста повече да ми харесва, ако не бе на 60% инструментална. От заглавната "The Book of Souls" пък запомних само един специфичен мрачен риф. Най-кратката (дълга само 5 минути) песен в албума "Tears of a Clown" обаче се оказа и най-разочароваща за мен. Клишето с тъжния клоун ме дразни ужасно много и недоумявам как може група като Iron Maiden да го подхваща. 18-минутният финален епос също можеше да е мнооого по-кратък, а както вече казах - финалът му е най-добрата част в него.

Проблясъците на брилянтност - онези моменти, в които в мозъка ти се върти мисълта "Да, тази група наистина е велика" правят "The Book of Souls" подходящ за най-отдадените и върли фенове на Iron Maiden. Явно рискувайки да не обидят точно тях, повечето медии възхваляват албума, но аз не мога да го направя. Като за начало, звукът е обидно лош за 2015-а, освен ако не слушаш на плоча със скъпа аудиофилска техника, за да си представяш, че ти свирят на живо в хола. В дигитален формат или на диск, звукът е опит за копиране на този, който вадеха през 80-те и 90-те (само че дори по-лош) и това явно е търсен ефект, за да се угоди все така на най-върлите фенове (нещо, заради което и последният Judas е с толкова гаден звук). Почти всички песни за излишно дълги и пълни с ненужности, които лесно могат да те откажат, преди да си стигнал до въпросните проблясъци на брилянтност. С изключение на "If Eternity Should Fail" и играещата ролята на сингъл "Speed of Light" пък не виждам коя песен би могла да пребори в бъдещите сетлистове която и да е от класиките.

Накратко, ако не си върл фен - ще трябва доста да се насилиш, за да харесаш "The Book of Souls". Пишейки тези редове си представям вече 3-4 приятели, които избухват в недоволство и викат на екраните си "Човек, нищо не разбираш!". И тук припомням, че съм склонен да се съглася с тези техни евентуални думи - от 15 години насам не разбирам Iron Maiden и не мисля, че нещо, издадено от тях през този век, колкото и да е гениално, заслужава място до която и да е от класиките им. Само си го представете - отивате на концерт и ви свирят три часа песни от последните им 4 албума. Без "Fear of the Dark", без "Run to the Hills", без "The Number of the Beast", без "Aces High", без "The Trooper". Аз, честно, не знам дали изобщо бих отишъл. Но ако вие бихте отишли с кеф - значи този албум е за вас и сте истински фен, най-искрено казано! В противен случай - айде стига сме се самозалъгвали, та да не би случайно някой истински фен да ни смъмри ;-)

+ + + + +
Все така вездесъщ Брус Дикинсън.
Някои наистина брилянтни инструментали.
Сложни композиции, които абсолютно никоя друга група не би могла да измисли и изсвири.

- - - - -
Ужасен звук, опит за копие на този от 80-те и 90-те.
Пореден албум, в който нито една от песните не би могла да се мери с класиките.
Супер излишно удължени песни.

IF YOU LIKE
Judas Priest, Helloween, Saxon, Accept, Manowar, Blind Guardian и др.

Автор: Testset
[6/10]

Абонамент за: Публикации (Atom)

    Още приятели