TODAY'S METAL

Ревюта от и за съвременния метъл фен

  • About TMB

    BGR: Today's Metal е сайт за метъл ревюта с идеална цел, създаден през 2011-а година, за да популяризира модерната метъл сцена. Нашата цел - бързо и лесно да разберете става ли нещо ново за слушане или не!

    ENG: Today's Metal is a non-profit webzine for metal reviews, established in 2011 with the purpose of promoting the modern metal scene. Our goal - to quickly let you know if a new metal album is worth your time!

    [FACEBOOK]        [INSTAGRAM]        [YOUTUBE]        [TWITTER]        [E-MAIL]

Mob Rules - Tales From Beyond

Posted by Today's Metal Crew On събота, март 05, 2016 0 коментара

Стилът: Melodic Power/Progressive/Heavy Metal
От/Год: Германия, 2016
Лейбъл: SPV
Отнема: ~57(+3) минути


След разочароващия "Cannibal Nation" леко бях поотписал Mob Rules от бъдещите си планове и когато дойде промото за "Tales From Beyond" дълго го мотах, преди да го сваля и накрая го сторих, само за да видя дали има промяна при новия им стар лейбъл SPV, където за последно издадоха як албум през 2006-та. Е, промяна има, и то впечатляваща. Хард рокът е оставен на заден план, а на негово място се е появил епичен хеви метъл, очевидно вдъхновен от Iron Maiden, но с далеч по-добър звук. Така де, няма какво да се лъжем - "Book of Souls" е с ужасен звук, само и само да звучи "класически". И за ей такива разочаровани като мен "Tales From Beyond" идва тъкмо навреме.

Непроменени от последния път са дължините на песните, които и сега са дълги по 5-6 минути, а отварящият трак "Dykemaster's Tale" (базиран на новелата "Ездачът на белия кон" на Теодор Щорм) е близо 9. За разлика от миналия път обаче дължините не натежават чак толкова, най-вече защото темпото е много по-раздвижено, а и стилът не е бързо досаждащ, изтъркан хард рок. Без промяна, както си личи, остава и лиричнта насоченост на групата, която продължава да черпи вдъхновение за текстовете си от книги и исторически събития. Дори заглавието на албума е вдъхновено от романа "Марсианецът" на Анди Уеър, по който вече гледахме и филм. В албума под заглавието "Tales From Beyond" има три песни, поставени за финал и озаглавени като различни части: "Through the Eye of the Storm",  "A Mirror Inside" и "Science Save Me!".

На по-преден план този път е и разнообразието. След епичното 9-минутно начало идва 6-минутната, но много динамична и мелодична "Somerled", която започва с кратко интро с шотландски гайди. Те обаче не са там случайно, тъй като песента е посветена на шотландско-викингски персонаж. "Signs" сваля малко оборотите, но само за да може след това с още по-голям кеф да се наслушаме на "On the Edge", която определено е една от най-добрите песни в албума и нищо чудно някой ден да видим видео именно към нея. С този мелодичен, хитов припев ("Living in a dream, here we come! Living on the edge!") просто няма как иначе. На по-директен подход залага "The Healer", която е най-кратката песен в албума, а и блести със страхотно китарно-клавишно соло към края си. Съвсем на пауър метъл пък избива "Dust of Vengeance", която леко напомня за Helloween от края на 80-те. Големият финал в три части обаче е и най-бавното, скучно и слабо звено в "Tales From Beyond".

В началото споменах, че чувам мейдънски влияния, които постепенно избледняват, но и не изчезват напълно и продължавам да чувам на определени места из целия албум, затова няма да се отметна думите си, дори само да си въобразявам. И без това не говорим за нещо основополагащо и няма нужда да очаквате копие на Мейдън, защото Mob Rules като цяло правят доста различна, модерно звучаща и много по-директна музика. "Tales From Beyond" е достатъчно разнообразен и хубав и без подобни сравнения, затова го чуйте просто защото харесвате модерен хеви метъл и/или защото много ми вярвате като ви казвам, че е як ;-)

+ + + + +
Осезаемо по-добър от слабичкия си предшественик.
Директен, разнообразен, мелодичен и пълен със завладяващи истории.
Актуален звук, страхотни вокали, не по-малко страхотни китарни (и не само) сола. 

- - - - -
Бавното темпо хич не им отива и добре че се появява рядко.
Интересно защо, но малката трилогия на финала е най-слабото звено в албума.
 
IF YOU LIKE
Iron Maiden, Axenstar, Iron Mask, Silent Force, Helloween, Metalium др.

Автор: Testset
[8/10]

Killus - Ultrazombies

Posted by Today's Metal Crew On четвъртък, март 03, 2016 0 коментара

Стилът: Industrial Rock/Metal
От/Год: Испания, 2016
Лейбъл: Art Gate Records
Отнема: ~47 минути


Ако има такова жанрово чудо като "хорър индъстриъл", то Killus определено влизат в тази категория. Музиката на Killus е нещо средно между индъстриъл/готик метъл, глем рок и хорър пънк, а текстовете им са все на нарочно изтъркани (като стари дънки) теми за зомбита, дяволи, вещици и прочие. И въпреки че няма с какво да блеснат в текстовете, Killus компенсират с много хъс и очевидно огромно желание да се забавляват, правейки тази музика - нещо, което все повече групи забравят да правят и звучат като сърдити унили старци дори в най-изпипаните си албуми.

Звукът е много органичен и макар да си личи, че не е от най-високобюджетните, е добре изчистен. Китарите са водещи, електрониката не е излишно надута, а басът е отчетлив и силен, дори когато просто следва като сянка китарите. Барабаните също са сравнително добре озвучени с плътни каси, кристален фус и може би една идея по-намален от необходимото солов барабан ("снарето", както си го знаем).

След тези извънредно дълбоки подробности, ще опитам да ви обясня накратко и какво точно ще чуете в "Ultrazombies". За първоначална представа може би ще ви помогне сингълът "Satanachia", който е можеи най-тежкият, но не и най-добрият трак в албума. Далеч по-представително и готино звучат струпаните в началото на албума "Ultrazombies", "Welcome To My Madness" и моят личен фаворит "The WItch's Pact", където открих и най-запомнящата се мелодия в албума. След средата на албума качеството леко спада и на фона на все по-еднотипните песни се открояват "Mr. Jack", съвсем избиващата не глем и хорър пънк "Crazy Trip on the Road" и разкуфяващата "Know Your Enemy". Най-скучен пък, безспорно, е финалът "The Ghost Under My Bed", който представлява повече от 6-минутно нискотемпово прозяване, без което спокойно можеше да се мине.

Държа да повторя и подчертая, че в "Ultrazombies" чувам един все по-рядко срещан хъс и желание за забавление и това явно подсъзнателно ме кара да харесвам албума повече, отколкото по принцип бих харесал нещо, произведено от тази смесица от жанрове. Без да съм изненадан, шашнат и да съм казал "Уау", вече няколко пъти си пускам албума и си го изслушвам докрай, въпреки че всеки път забелязвам и очевидните му недостатъци. Дайте му и вие шанс, особено ако си падате по поне две от групите, изброени в IYL графата. 

+ + + + +
Органичен и учудващо добре изчистен звук.
Много хъс, настроение и очевидно забавляващи се (а не взели се насериозно) музиканти.
Добра смесица от рядко съчетаващи се добре жанрове (индъстриъл, готик, глем рок и хорър пънк).

- - - - -
Все по-еднообразен след средата на албума.
Няколко много лесно пренебрежими песни, отново след средата + много скучен финален трак.
Нямаме си дума на български, която да опише точно колко са "cheesy" текстовете.
 
IF YOU LIKE
Gothminister, Blood, Deadstar Assembly, Hanzel Und Gretyl, LOTL, Wednesday 13 др.

Автор: Testset
[7/10]

Nine Lashes - Ascend

Posted by Today's Metal Crew On вторник, март 01, 2016 0 коментара

Стилът: Eletronic Rock/Christian
От/Год: САЩ, 2016
Лейбъл: BEC Recordings
Отнема: ~38 минути


Когато за пръв път чух Nine Lashes през 2012-та почувствах един от онези редки моменти, в които човек осъзнава, че е открил нова група, която някой ден би могъл да нарече "любима". Без да са перфектни, Nine Lashes правеха един по-различен, по-модерен, по-"изпълващ" алтърнатив. Затова с огромно огорчение открих, че опасенията ми за смяната на стила в "Ascend" имат солидна почва. Aлбумът се оказа дори по-слаб, отколкото можех да очаквам и да приема. Много групи са ме разочаровали, особено в последно време, но от това разочарование боли два пъти повече.

Много пъти съм повтарял, че промяната е полезна и че не може една група да свири едно и също - музикантите са хора на изкуството и имат нужда да се изразяват по различни начини. Но в определени случаи промяната изглежда като безпричинно обръщане на гръб към миналото и най-вече към феновете. Да, някои фенове ще следват Nine Lashes независимо от промените и/или само заради посланията в музиката им. Но точно както никой не можа да ми обясни защо TFK направиха обидно слабия "Oxygen: Inhale", така и никой не може да ми обясни защо Nine Lashes са направили дори по-слабия "Ascend". Може би роля играе фактът, че един и същи човек (Арън Спринкъл) е продуцирал въпросните два албума, но същият е продуцирал и страхотния и далеч по-тежък "World We View", така че не знам дали можем да видим само него. По-скоро не.

Сигурно вече сте чули сингъла "Galaxy" и въпреки че е лек и избива на диско и фънк, някак ви допада? А може би сте чули и отварящата "Heartbeats", която е почти изцяло електронна, но това не ѝ пречи да е яка? Ако отговорът е "да", значи вече сте чули най-доброто от "Ascend". Няма майтап, и аз не вярвах като ми казваха колегите с по-ранни промота, но това се оказа тъжната истина. Nine Lashes вече нямат нужда от китарист, защото просто вече не са алтърнатив, почти не са рок, а както си личи - май вече не са и Nine Lashes. Това е някаква нова крисчън рок банда, която с нищо не се различава от която и да е друга крисчън рок банда. Смисъл, нали, нищо против стила, харесвам не една и две групи от жанра, но Nine Lashes и преди си бяха християни и правеха 300 пъти по-добра музика. Няма проблем да правиш християнска музика, която да е тежка. Който не вярва - да пита For Today. Така че явно проблемът не е в посланието, което Nine Lashes искат да споделят, защото те можеха да го сторят и с помощта на китарен звук.

Като добавим към двете споменати песни "Eyes on You" и "Brand New Life" и всичко струващо си слушането в този албум се изчерпва. Оттам нататък има или супер посредствен християнски рок ("The Chosen Ones", "Stolen", "Love Still Shines"), или тракове тип "на живо от църквата с госпел хора" като "Glorious" и "Christ in Me", или обиден поп-рок с елементи на... фънк? Като "Deeper" с ужасния си фалцетен припев и заглавната "Ascend". Вече и аз не знам какъв им е проблемът на тия хора, за да правят песни като тези, честно. 

Знам само, че това вече не са Nine Lashes. Защото Nine Lashes, на които си купих тениска през 2012-та, не правеха електронен поп, а здрав алтърнатив рок/метъл от най-висок калибър. Логото им значеше нещо, а не беше просто дребен елемент от шарена картинка с планина, многоцветни облачета и тъп ромб. Също така, никога не бих дал слаба оценка на Nine Lashes! Само че, ако дотук не е станало ясно - това не са Nine Lashes.

+ + + + +
Няколко наистина нелоши сами по себе си трака, пък били те и много различни и нетипични като стил за NL.
Ако си представим, че това е дебютен албум с християнски рок - то това е един сносен християнски рок.
Каквото и да си говорим, вокалистът Джеръми Дън има много добър глас. 

- - - - -
Подобна смяна на стила е едно крайно разочароващо обръщане на гръб към миналото и феновете.
Китарите, барабаните и рокът са заменени съответно от електроника, бийтове и диско-поп.
Хаотична продукция - песните звучат като от три различни (но еднакво слаби) албума.
Нищо против християнския рок - но не това правят най-добре Nine Lashes.
О, да, забравих за миг - това не са Nine Lashes.
 
IF YOU LIKE
Thousand Foot Krutch, Disciple, Hearts of Saints, Decyfer Down, Red и др.

Автор: Testset
[3/10]

Escape The Day - Into Inception

Posted by Today's Metal Crew On неделя, февруари 21, 2016 0 коментара

Стилът: Modern Metal/Electronic
От/Год: Швеция, 2016
Лейбъл: -
Отнема: ~55 минути


Това е дебютен албум, който чакам от... 6 години. Мога само да гадая колко от вас помнят как започнаха Escape The Day. В началото те бяха група с един мъжки и един дамски вокал, издадоха сингъл, озаглавен "Turn Back Time" и бяха готови да се превърнат в новата шведска поп-метъл сензация след Dead by April. Да, ама не - ETD се забавиха, а през това време на бял свят дойдоха Amaranthe, които направиха комбинацията от мъжки, дамски и екстремни вокали толкова добра, че автоматично спираха всяка конкуренция. И ето, че след години отлагане, ETD най-сетне издадоха дебютния си албум - при това сами, директно на онлайн платформите.

Днес ETD разчитат само на мъжки вокали, но продължават да правят своя тип модерен метъл, който спокойно можем да определим и като "поп метъл". За да ви е съвсем лесно да разбере какво свирят те, представете си нещо средно между Dead by April и Amaranthe, само че с малко повече транс електроника и не чак толкова скъп китарен звук (още за него - след малко). Свръхмелодичността, типична за все още неноведнения и рядко успешен поп метъл жанр, също е налице.

"Into Inception" е готин, свеж, мелодичен и футуристично звучащ албум. Отива му да бъде слушан под шарени дискотечни светлини, а песни като "Here I Am", "Breathe", "Derailed", "A Beautiful Lie", "Tsunami" и "Blood and Bone" до една имат потенциал за хитове, но вероятно само с помощта на голям лейбъл и подходящ маркетинг. Погледнати поотделно, не бих могъл да кажа за нито една песен в "Into Inception", че е слаба.

Но ако чуете дори само изброените песни, ще забележите и нещо не чак толкова хубаво - те не се различават много една от друга. Всъщност, почти всички песни в албума споделят много сходно звучене и това еднообразие е малко объркващо дори за хора като мен, с гигантски интерес към поп метъла. Признавам, че ми беше трудно да проследя коя песен кога е и неведнъж не знаех дали даден трак е свършил, или вече е почнал следващият. Като друг проблем се откроява и китарният звук, който не е на особено добро ниво - нито като сила, нито като качество на звука, нито като постоянство. Ниската настройка по-скоро пречи, отколкото да помага, а липсата на мощ и бас често скрива китарите (и баса) под дебелите пластове властваща електроника.

Сигурно гледам пристрастно на нещата, но след толкова години чакане ми се щеше да дам по-висока оценка на Escape The Day. Въпреки това не мога да се самоизлъжа и да кажа, че "Into Inception" не ми харесва. Напротив, харесва ми и дълго ще го слушам шумно из превозните средства и улиците, но все пак се надявах на нещо наистина разтърсващо и "променящо играта", а не го получих, Е, явно ще се наложи да почакам още малко - може би до следващия им албум, или поне докато някой голям лейбъл не види някакъв сериозен фенски интерес към "Into Inception" и не реши да го преиздаде под някаква форма.

+ + + + +
Малко групи се справят успешно с правенето на поп метъл, но ETD очевидно са една от тях.
Модерен, направо футуристичен звук, много мелодичност и много качествена електронка.
Поне половината песни в албума разполагат със сериозен хитов потенциал.

- - - - -
Сравнително еднообразен - повечето композиции споделят сходно звучене.
Не особено добър китарен звук, който често се губи изпод покриващата всичко електроника.
 
IF YOU LIKE
Amaranthe, Dead by April, Demotional, Sonic Syndicate, Eskimo Callboy и др.

Автор: Testset
[7/10]

Beyond The Black - Lost In Forever

Posted by Today's Metal Crew On петък, февруари 19, 2016 1 коментара

Стилът: Melodic Symphonic Metal
От/Год: Германия, 2016
Лейбъл: Airforce1 Records
Отнема: ~59 минути


На когото и да пусна Beyond The Black, реакцията почти винаги е една: "Баси, как не съм ги чул досега?!". С времето тази реакция вероятно ще се появява все по-рядко, тъй като Beyond The Black са прекалено добри, за да останат дълго в ъндърграунда. Може би когато клиповете им станат достъпни и извън Германия, успехът им ще се разшири географски (дано се усеща заядливото намигане към лейбъла им)? BTB се появиха по-убедително и от Delain и със сигурност няма да мине много време, преди да започнем редовно да ги гледаме на големите сцени с големите групи.

"Lost In Forever" е логичен наследник на "Songs of Love and Death". Албумът надгражда постигнатото в предшественика му и показва още повече от кипящия потенциал на групата. Стилът е същият - мелодичен симфо метъл с дамски вокали и редки, но радващи ухото мъжки ревове. Най-важен обаче безспорно е гласът на 20-годишната Дженифър Хабен, която слушам със същото удоволствие, с което я и гледам. Момичето има много сладък, звънлив и много завладяващ глас, който блести най-вече в композиции като хитовата "Lost in Forever", "Beyond the Mirror", баладичната "Against the World" и 6-минутната "Forget My Name".

Ако тръгна така, спокойно мога да изброя целия траклист, защото не виждам как мога да пропусна да спомена невероятни композиции като "Burning in Flames", в чийто супер надъхващ припев се включват и чисти мъжки вокали, или другия 6-минутен епос "Shine and Shade", неочаквано мрачната "Heaven in Hell", та дори и емоционалната акустична балада "Love's a Burden", която закрива албума. И тъй като това очевидно е абзацът за голямо хвалене, трябва задължително да похваля и китарната работа в албума, защото китарите не са просто фон за гласа на вокалистката (както често се случва с този тип групи) и не се губят в микса, за да са по-"радио френдли", даже напротив - чуват се достатъчно силно и дори често блестят с умели, скоростни сола.

След абзаца за хвалене идва и абзацът за проблемите. Такива има малко, но в 1 час материал е почти невъзможно да си перфектен. Както се казва - който не работи, той не греши. Така някои композиции звучат малко по-компромисно и са там за запълване на време, като едновременно с това има други песни с много сходно звучене, които звучат далеч по-добре. Друг по-основен проблем са и текстовете, които са леко... детински. Но когато трябва да напишеш 13 текста, може би е нормално да ти писне по някое време и да сложиш захаросани редове като "Down on my knees, I'm begging you please" в иначе готината "Written in Blood", което е нещо като еквивалент на нашето "Видях те аз и изпаднах в захлас". Това е само един ярък пример, но подобни сладникави клишаци се срещат из целия албум и физически ми става lo6o от тях като ги чуя.

За да обобщим, "Lost In Forever" е прекалено добър, за да го пропуснете с лека ръка. В никакъв случай не се поддавайте и на негативните ревюта, каквито поне аз видях в изобилие из нета, очевидно списвани от разни некъпани мрънкала, с които е пълно интернет пространството. Beyond The Black е една от най-добрите нови групи в жанра и ако всичко около тях върви по план, наистина ги очаква едно бляскаво бъдеще.

+ + + + +
Цял час качествен материал (в който дори пълнежите са добри сами по себе си).
Добре построени композиции, излъчващи професионализъм, емоция и хъс.
Завладяващ глас от едва 20-годишната Дженифър Хабен и здрави ревове от китариста Кристофър Хумелс.
И като казах китарист - китарната работа в албума е на много добро ниво. 

- - - - -
Още малко и по-често включващи се екстремни вокали нямаше никак да навредят.
2-3 пълнежа, без които също можеше да се мине.
Не един и два захаросани клишека из текстовете.
 
IF YOU LIKE
Delain, Within Temptation, Xandria, Amaranthe, Lunatica, All Ends и др.

Автор: Testset
[8.5/10]

From Ashes To New - Day One

Posted by Today's Metal Crew On сряда, февруари 17, 2016 1 коментара

Стилът: Nu Metal/Rap Rock/Electronic
От/Год: САЩ, 2016
Лейбъл: Eleven Seven Music
Отнема: ~37 минути


Следя FATN откакто пуснаха първата си демо песен преди малко повече от 2 години и откакто имаха 50-ина харесвания на FB страницата си. Популярността им обаче нарасна главоломно за изключително кратко време и днес страницата им има близо 100 хиляди харесвания, а групата има зад гърба си турне с Papa Roach и 5FDP, при това още преди да е издала дебютния си албум! Ето затова не е чудно, че FATN подписаха с голям лейбъл за издаването на "Day One" и че се очертават като новото голямо име в този жанр, редом с групи като Thousand Foot Krutch, Deuce и Hollywood Undead.

Стилът на FATN е смесица от рап рок, ню метъл, електроника и дори малко метълкор - много удобна комбинация за успех в наши дни. Групата разчита на двама вокалисти - Крис Мъсър се е заел с пеенето и екстремните вокали, а Мат Брандибери рапира, като задълженията им са поделени почти по равно. Повечето песни следват горе-долу една и съща формула, но всеки си има свой чар и така до голяма степен се прогонва чувството за еднообразие. Големите хитове се открояват лесно - те определено са "Through It All", малко по-електронната "Farther From Home" и закриващата "You Only Die Once". Хит със сигурност щеше да бъде и "My Fight", но по някаква причина първата им песен не е намерила място в дебютния албум.

Прави впечатление, че като цяло "Day One" е малко по-лек от това, което групата беше заложила в началото. Крещящите вокали са разочароващо малко и поне аз 100 пъти бих поставил във финалния траклист песен като "My Fight" вместо биещата на слабичък Linkin Park "Breaking Now", още по-слабата "Every Second", или дори неразвитата откъм потенциал "Shadows", която пък доста напомня за Hollywood Undead.

Това, накратко, е и основният проблем в така дълго чакания от мен дебют на FATN - прекалено е лек и определено групата има "в буркани" доста по-добри песни, които можеше да остави във финалния продукт. Дано поне са ги оставили настрана за евентуалния втори албум и дано той е с нужната му една идея по-тежък. Макар че и в този си вид "Day One" далеч не ме оставя недоволен. Особено когато в него има песни като "Farther From Home", "Through It All", "Face the Day" и "You Only Die Once".

+ + + + +
Обещаващ дебют от група, която очевидно тепърва ще се налага като голямо име.
Много свежа комбинация от алтърнатив, рапкор, рап рок, ню метъл, електроника и мааалко метълкор.
Почти всички песни имат собствен чар и се "поемат" доста леко.
В по-тежките композиции много им се получават нещата. 

- - - - -
Много по-лек, отколкото би му отивало да бъде.
Няколко пълнежни трака, на чието място можеше да има вече доказано по-добри.
 
IF YOU LIKE
Hollywood Undead, Deuce, Linkin Park, TFK, Richy Nix, Avery Watts, Manafest и др.

Автор: Testset
[7/10]

Myrath - Legacy

Posted by Today's Metal Crew On понеделник, февруари 15, 2016 1 коментара

Стилът: Oriental Progressive Metal
От/Год: Тунис, 2016
Лейбъл: Nightmare Records
Отнема: ~45 минути


Има не една и две групи, правещи "ориенталски метъл", като най-ярки представители са, разбира се, Orphaned Land. Дори те обаче не са чак толкова ориенталски звучащи като тунизийците Myrath. И тук наистина говорим за тунизийска група (с един французин), а не просто за някакви хора, които се пишат, че са от по-"екзотична" държава, само и само да привличат внимание. И ако си мислите "Да бе, кой знае какво ще е това, метъл от Тунис?!" - помислете пак. Myrath вадят звук на високо европейско ниво и по уникален начин смесват прогресив с много сериозни ориенталски мотиви.

Като казвам "ориенталски мотиви" нямам предвид леки клавишни с арабски извивки, а водещ елемент в музиката на групата - с автентично звучащи инструменти, лирики на арабски (или може би по-скоро магребски арабски, известен още като дарижа, който се говори в региона), типични вокални извивки и каквото още се сетите. И всичко това - върху основа от качествен прогресив метъл. Отварящата (ако не броим интрото) "Believer" дава много ясна представа за това какво представлява музиката на Myrath. Заради тази песен някои наричат стила им "Prince of Persia Metal" и... никак не са далеч от истината. Това е големият хит в албума и нататък се редуват пшесни с по-силно прог звучене и по-малко ориенталски мотиви - и обратното. Така например "Get Your Freedom Back" и "Through Your Eyes" са си чист прогресив, а "Nobody Lives" е по-скоро ориенталска музика с китари. Не всеки (особено по наши земи) ще понесе и сегмента от 3-тата до 4-тата минута, в който наистина маането (извинения за липсата на по-точен термин, но този и без това е по-познат на аудиторията) идва малко в повече, но следващото го китарно соло веднага заличава леко неприятния вкус в ушите.

"The Needle" започва ударно, но темпото ѝ спада рязко след откриващия риф, което разваля впечатлението от силното начало. "The Unburnt", "Duat" и "Other Side" пък съчетават равни количества прог и ориенталски мотиви, неволно превръщайки се в едни от най-представителните композиции в "Legacy". Щеше ми се да кажа повече добри думи и за "Endure the Silence", която започва страшно обещаващо с насечени пиано тонове, но в стремежа си към епичност губи началния си чар - но въпреки това остава сред най-добрите в албума.

"Legacy" определено не е за всеки и не смея да кажа колко хора по наши земи ще открият красотата в него и няма да впрегнат предразсъдъците си. Казвам го, защото вече попаднах на коментари от сорта на "ква е тая чалга" и "кви са тия бежанци" и се отчаях леко. Окей, бих разбрал, ако просто не харесвате ориенталски мотиви, или просто имате непоносимост към всякакви видове музика от Близкия Изток. Но дори тогава бих ви провокирал да изключите за миг инстинктите си за метъл самосъхранение и да дадете шанс на Myrath.

P.S. За съжаление няма как да не отбележим, че в Близкия Изток нещата рядко се развиват така добре за метъл групите. Така например иранската метъл група Confess е в затвора, заплашена с екзекуция, защото "богохулства, изпълнява хеви метъл, комуникира с чужди радиостанции и има лейбъл". Очевидно обаче единствената "грешка" на Confess е, че са си позволили да мечтаят и че определено са стигнали до цивилизацията далеч преди родината си. Затова оставяме тук и петицията в тяхна подкрепа.

+ + + + +
Смело и рядко срещано съчетание от прогресив метъл и ориенталска музика.
Изчистен звук и професионална продукция на високо ниво.
Добър баланс между чист прогресив и близкоизточни мотиви.
Вокалистът Захер се справя много добре - нищо, че малко мяза на Филип Киркоров в клипа :D

- - - - -
След средата албумът лека-полека спира да е изненадващ и поизгубва чара си.
Предубежденията, идващи със скапаната чалга, ще попречат на много хора да харесат албума.
 
IF YOU LIKE
Orphaned Land, Nawather, Amaseffer, Khepri, Arkan, Dream Theater и др.

Автор: Undepth
[7/10]

Adelitas Way - Getaway

Posted by Today's Metal Crew On събота, февруари 13, 2016 0 коментара

Стилът: Alternative Rock/Post-Grunge
От/Год: САЩ, 2016
Лейбъл: Vegas Syn/Fuel Music
Отнема: ~45 минути


Този нов албум на Adelitas Way дойде точно в момент, в който си слушах "Sick" и се чудех как така тая група с по 1-2 яки песни в албум винаги успява да ме убеди да ги чуя и следващия път. Да ме прощават по-върлите фенове, но наистина рядко намирам по повече от 3-4 безпосрно добри песни в който и да е албум на Adelitas Way. И "Getaway" не е изключение - пак има 2-3 хита, а останалото варира от приемливи пълнежи до странни прояви на творческо безсилие и явно неразбиране на фенските очаквания.

Явният голям хит звучи така добре, че човек има чувството, че го знае от 15 години насам. Наистина, трудно е да се повярва, че никой досега не се е сетил да напише тази песен. Става дума, разбира се, за "Bad Reputation". Зарибяващият припев, рокаджийският дух и текстът тип "лошо момче" със сигурност ще завъртят песента многократно из радиата и ще я превърнат в редовен участник в бъдещите концерти на групата. Само дето аз поне имам чувството, че Adelitas Way звучат повече като себе си в другите две потенциално хитови песни - "Low" и "I Get Around", които всъщност са и най-силните попадения в "Getaway". Искрено се надявам и моят личен фаворит "I Get Around" да е и следващият сингъл на групата, като даже ще се постарая да споделя мислите си с промоутъра им.

Оттук нататък, уви, "Getaway" не е особено завладяващ. "Put You in Place" е готина песен с много... американско звучене (не знам как точно трябва да го разбирате това - бел.ред.), но средното темпо леко я убива, а "Harbor the Fugitive", макар и прекалено лека за моя вкус, звучи много приятно, неангагжиращо и дори леко лежерно, а гласът на Рик направо блести в нея. На другия полюс обаче "Sometimes You're Meant To Get Used" звучи като слаба песен на Godsmack, "Get Away" звучи много посредствено (не знам защо си мисля за U2, докато слушам), а красноречиво озагалавената "Shame" - като не особено успешен джем сешън.

Албумчето не е лошо и ако сте фенове на Adelitas Way, надали ще се изненадате много от съдържанието му. Поне на мен обаче ми се струва, че Adelitas Way не звучат много като себе си, или по-точно - не звучат изцяло така добре, както сме чували, че могат. Само че май и това не е кой знае колко изненадващо.

+ + + + +
Три открояващи се песни с явен хитов потенциал.
Рокаджийски дух, енергия и разнообразно звучене.
Сравнително добро съдържание дори в по-"пълнежните" тракове.

- - - - -
Няколко очевадно слаби композиции, начело с "Shame".
Лесно забравим в по-голямата си част.
Чувството, че Adelitas Way не звучат съвсем като себе си.
 
IF YOU LIKE
Rev Theory, Pop Evil, Shinedown, Evans Blue, 3DG, Red, Audioslave, Trapt и др.

Автор: Stahley
[6/10]

Sinbreed - Master Creator

Posted by Today's Metal Crew On четвъртък, февруари 11, 2016 0 коментара

Стилът: Power/Speed/Heavy Metal
От/Год: Германия, 2016
Лейбъл: AFM
Отнема: ~45 минути


Вече не ги правят такива. Това ми беше първата мисъл, докато слушах "Master Creator" и великолепните хеви метъл вокали на Хърби Лангханс изпълваха стаята и разлайваха тъпото треперещо, злобно, жалко и крайно нервозно псевдокуче на чалгарките от горния етаж. Така де, няма спор, че има страхотни млади вокалисти, но такива като Хърби са изчезваща порода. Такъв глас се гради с години и не всеки може да го извади дори с упорити тренировки. Но не само гласът е причината Sinbreed да са толкова добри. Инструменталът е пропорционално добър - здрав пауър/хеви метъл с кристално чист, модерен, ненатруфен звук, а композициите са ударни и запомнящи се.

Традиционен, "тевтонски" и едновременно с това модерен, звукът на Sinbreed става все по-добър с всеки нов албум и "Master Creator" определено е пълен с най-доброто, на което групата е способна. Някъде между тевтонския звук на Accept, мелодичността на Avantasia и динамиката на Iron Maiden, "Master Creator" заслужава да бъде очакван с нетърпение, а Sinbreed заслужават да се гледа на тях като на голямо име. Всичко това става ясно още в ударното, скоростно начало с "Creation of Reality" - двете каси мачкат неуморно, надъхващият мелодичен припев предразполага към разпяване, а китарното соло доразвява де що има останала неразвята коса. Темпото се вдига още повече в "Across the Great Divides", в която се потвърждава и тенденцията припевите да са много мелодични и да ползват умело тракове с беквокали на заден план. Още бързи композиции се срещат и по-нататък из албума и включват заглавната "Master Creator" и две много любопитни песни - 'The Riddle" и "On the Run". "The Riddle" включва клавишен звук и дори цяло клавишно соло, а "On the Run" има припев с допълнителен мелодичен заряд с леки отенъци на фолк - сякаш Avantasia и Elvenking са се събрали и са направили нещо заедно.

В списъка със среднотемпови композиции можем да сложим "Behind a Mask", "Moonlit Night", "Last Survivor" и започващата с хеви метъл писък "The Voice". По принцип не съм голям фен на средното темпо, но в случая то клони към бързо и в общи линии няма оставено време за скучаене (с малки изключения). Единствената бавна песен "At the Gate" е и най-специалната в албума. В нея водеща роля имат пианото и вокалите, като за последните не съм сигурен дали няма включващ се гост-певец, тъй като звучат много различно от тези на Хърби. Песента е настръхващо красива, при това без да е и грам лигава.

"Master Creator" е задължителен за феновете на класически звучащия, но поднесен с модерен звук пауър метъл. В албума няма слаба композиция, а почти всяка песен изненадва по свой простичък начин и те кара да се чудиш как ще те изненада следващата. Sinbreed се очертават като сериозен фактор на тази сцена, но все още минават за "група за ценители", вместо за звезди. И може би така е по-добре за нас, слушателите - защото в тази своя комфортна зона Sinbreed ни предлагат все по-добър материал с всеки изминал албум.

+ + + + +
Класически европейски пауър/хеви метъл, само че с модерен звук.
Страхотни вокали, каквито вече или се срещат рядко, или се занимават с изтъркан хард рок.
Много добре изчистена и балансирана продукция, която дава шанс на тази музика наистина да блесне.
Много мелодия, много поводи за куфеене и нито една изцяло слаба композиция.

- - - - -
Някои отчетливи по-слабички моменти вътре в самите песни.
Като сингъл и с видео беше пусната възможно най-непредставителната песен от албума.
 
IF YOU LIKE
Accept, Seventh Avenue, Iron Maiden, Brainstorm, Primal Fear, Metalium и др.

Автор: Testset
[8.5/10]

Абонамент за: Публикации (Atom)

    Още приятели