TODAY'S METAL

Ревюта от и за съвременния метъл фен

  • About TMB

    BGR: Today's Metal е сайт за метъл ревюта с идеална цел, създаден през 2011-а година, за да популяризира модерната метъл сцена. Нашата цел - бързо и лесно да разберете става ли нещо ново за слушане или не!

    ENG: Today's Metal is a non-profit webzine for metal reviews, established in 2011 with the purpose of promoting the modern metal scene. Our goal - to quickly let you know if a new metal album is worth your time!

    [FACEBOOK]        [INSTAGRAM]        [YOUTUBE]        [TWITTER]        [E-MAIL]

Iced Earth - Plagues of Babylon

Posted by Today's Metal Crew On вторник, декември 17, 2013 0 коментара

Стилът: Power/Thrash/Heavy Metal
От/Год: САЩ, 2014
Лейбъл: Century Media/Animato
Отнема: ~62 минути


50 на 50. Или ще е добър, или не, нали така? Де да беше толкова просто. При Iced Earth няма прости неща. Затова ви предупреждавам отсега да не си правите илюизии, че ще чуете веднъж "Plagues of Babylon" и ще знаете отговорите на всички въпроси, свързани с него. Албумът е сложен.

Нека започнем с това, че откриващата (и заглавна) песен носи със себе си твърде много несигурност и дори малко вялост. Епичните барабани в началото ни подгряват добре за скоростно избухване... но не. Интрото свършва, песента се развива, а ти неусетно започваш да размахваш ръка, сякаш казвайки "Давай, давай, давай, по-бързо". С други думи, средното темпо като цяло не е най-добрия избор за въведение към един съвсем не къс албум. Виж, "Democide" е друга бира. Темпо, мощ, мелодия, заряд и дух като за последно. Истинските Iced са тук. И може би свиквам, но Стю Блок съвсем се доближава до нещата, които правеше Мат Барлоу. Навлизайки все по-навътре в албума пък откриваме и онези места, които или не забелязваме, или наричаме запълване на времето. И макар в "Among the Living Dead" да се дочува гласа на Ханзи Кюрш (Blind Guardian), вялостта, за която в началото споменах, отново напомня за себе си.

Странно или не, но идеята за песен с име "The End" точно в средата на албума ми харесва. Именно тя е и сред най-добрите в албума, защото носи в себе си онзи специфичен Iced Earth-ски дух, който често липсва в албума, но някои биха могли да доловят и определени "мейдънски" влияния. Акустичната китара и камбаненият звън в края на парчето пък са един прекрасен завършек на първата част от албума. И тъкмо когато нещата отново тръгват добре, началото на албума сякаш се повтаря със следващата "If I Could See You". Вяла работа. За щастие нещата отново си идват на мястото с "Cthulhu" - в нея добре познатите ритъм и мелодия плавно се оплитат във вихрен танц и "вдигат топката" за следващите две парчета - "Peacemaker" (с прекрасно и различно начало) и "Parasite". Те са от онзи тип песни, които са на ръба да ти харесат, но все нещо не им стига (или просто имат излишни влияния от 80-тарския хард рок? - бел. ред.).

Албумът свършва (или поне трябваше да свърши) със "Spirit of the Times", където асоциациите с предишни албуми, приключващи по подобен начин, са неизменни и се изразяват в епичен припев, споделящ компанията на запомнящ се риф. За да разчупят стереотипа, обаче (и да се влеят в другия - онзи, дето всички свирят с всички), Iced Earth са добавили кавър на парчето "Highwayman" (класика от Уили Нелсън, Джони Кеш, Вейлън Фженингс и Крис Кристофърсън), а за разкош са поканили Ръсел Алън (Symphony X) и Михаел Поулсен (Volbeat) да им помогнат при изпълнението. Хубаво, дори чудесно, макар и песента да започва така, сякаш Manowar са им влетяли в студиото. Едва ли са имали нужда от това, ама карай. Встрани от това, добре им се е получила преработката, дори и в комплект с леко нецензурното outro.

Да обобщим с няколко думи - Iced Earth са една от бандите със строга идентичност и специфично звучене, изграждано дълги години, преминало през своеобразния си апогей в края на 90-те и началото на новото хилядолетие. Сега, в търсене на нови върхове, с утвърдените вече нови лица и с предишен албум, загатващ огромен потенциал, ми се струва, че "Plagues of Babylon" трябваше да надмине очакванията. За съжаление, обаче, той вероятно ще бъде оценен високо само от най-верните Iced фенове. Смятам, че добавянето на повече скорост, агресия и хъс щяха да бъдат в огромен плюс за албума, но от друга страна залагам, че когато на 2-ри февруари ги видим на живо тук в България, Iced Earth ще успеят да ни убедят колко различно може да звучат песни, които сме подценили прибързано. Може би и затова албумът като цяло ми остави позитивни впечатления. А ако ме посочите с пръст и ме наречете "пристрàстен" - ми... няма да сбъркате. 
 
+ + + + +
Без много изненади, но при Iced Earth това май е добре.
Както изглежда, Стю Блок за момента се бетонира зад микрофона, което е добре.
Нестандартен кавър за промяна на вече утвърдени традиции или просто за кеф.
Много изкушаващо deluxe box издание на албума.

- - - - -
Липса на повече агресия, скорост и хъс в повече от половината парчета.
Средното темпо просто идва в повече, особено за албум с такава голяма дължина.
Цената на deluxe box изданието би накарала и някой богат датчанин да си преосмисли бюджета.

IF YOU LIKE
Grave Digger, Nevermore, Symphony X, Blind Guardian, Pyramaze, Manowar и др.

Автор: Nightice
[6.5/10]

Raskasta Joulua - Raskasta Joulua

Posted by Today's Metal Crew On неделя, декември 15, 2013 1 коментара

Стилът: Melodic Heavy Metal
От/Год: Финландия, 2013
Лейбъл: Spinefarm
Отнема: ~66 минути


Може този албум да е минал покрай очите ви, защото на пръв поглед не предизвиква голям интерес. На обложката пише нещо на фински, ходи го разбери. Сняг, гора и северно сияние, типично за тия ширини. Но, майко мила, какви имена изскачат от снега! Сред инструменталистите в албума няма много колко популярни имена, но вижте вокалистите - Тони Како (Sonata Arctica), Марко Хиетала (Nightwish), Паси Рантанен (Thunderstone), Ари Койвунен (Amoral), Елиз Рид (Amaranthe), Ярко Ахола (Teräsbetoni), Юха-Пека Лепалуото (Charon), Анти Раилио (Celesty), Иля Йалканен (Kiuas), Антони Парвиайнен (Machine Men), Тони Салмела (Tarot), Виле Туоми (Suburban Tribe) и Кимо Блом (Urban Tale).

А знаете ли какво ще рече в превод "Raskasta Joulua"? "Тежка Коледа". Да, това е албум с коледни песни. Когато разбрах наведнъж всички тези факти, ми беше малко трудно да ги асимилирам, но веднага се нахвърлих на албума и... не съжалих. Вярно, изцяло на фински е, почти нищо не му разбирам, но пък познавам някои от използваните коледни мелодии. Тези, които не познавам пък звучат като нормални пауър/хеви парчета на фински, така че не ако не знаех, че са коледни песни, надали щях да разбера. Сред най-добрите тракове в албума пък без да се замислям мога да посоча "Heinillä Härkien Kaukalon" (Блом/Туоми, а заглавието ходи го прочети) - среднотемпова песен с тежък китарен звук и много мелодия, игривата, енергична и забавна "Nisse-Polkka" (Туоми/Ялканен)", по-баладичната, но много мелодична Julen Är Här" (Како/Рид), както и закриващата, изпята от всички участници в албума "Tulkoon Joulu".

Целият албум е много мелодичен и приятен за слушане като цяло, макар че очевадно е предназначен най-вече за публиката във Финландия. Такива като нас, които нямат особено големи познания по фински, могат само да седят около час и нещо със затворени очи, да слушат албума и да си представят, че карат Коледа някъде в северния полярен кръг, гледайки северното сияние, затрупани в снега в някоя скандинавска гора. Но дори и да нямате чак такова въображение, винаги е готино да чуеш толкова популярни и обичани гласове на още едно място, че и пеещи на родния си език. Някак... различно е. И коледно, едно такова. Лапландска му работа.
 
+ + + + +
Мелодичен, позитивен, неангажиращ, много приятен за слушане албум.
Огромен списък със страхотни вокалисти, които пеят в албума.
Над час качествен, добре изсвирен и добре мастериран материал.

- - - - -
Албумът е предназначен за финландци - ние нямаме какво да му разберем дори.
На света има само около три групи, които още не са издали коледни албуми.
Някои парчета си приличат, но не само защото са коледни.

IF YOU LIKE
Teräsbetoni, Thunderstone, Northern Kings, Kiuas, Sonata Arctica и др.

Автор: Testset
[7/10]

Ektomorf - Retribution

Posted by Today's Metal Crew On петък, декември 13, 2013 1 коментара

Стилът: Groove/Neo-Thrash Metal
От/Год: Унгария, 2014
Лейбъл: AFM
Отнема: ~45 минути


Едно време обвиняваха Ektomorf, че много приличат на Soulfly и кажи-речи се опитват да са тяхно копие. Това вече не е така... но само защото Soulfly си промениха звученето. В момента Ektomorf звучат повече като Soulfly, отколкото самите Soulfly. И това си има и добрите, и лошите страни.

И тук нарочно влизам с бутонките - второто парче в албума "Ten Plagues" е копие от "Roots Bloody Roots" на Sepultura. Хайде да не кажа, че е 1:1, ама... хора, много си личи. Абсолютно същата структура, същият ритъм, същото темпо, почти същия риф, почти същото изпяване... просто е прекалено. В края на първия куплет даже сериозно се зачудих дали не слушам кавър. Все съм чувал групи да свирят в един стил, да звучат като по-големите в жанра и прочие, но това вече леко минава границата. Ето, "Escape" също прилича на парче на Soulfly ("Jumpdafuckup"), но там приликата далеч не е толкова явна.

Все пак и за останалите песни в албума има какво да се каже. "Numb and Sick" е със засилено ню-метъл звучене и мелодичен припев (от гостуващия в парчето вокалист на Ill Niño - Кристиан Мачадо), което я прави доста подходяща за сингъл. "Souls of Fire" пък започва бавно и протяжно, но продължава като... много добре парче на Sepultura, недобрало се до финалния микс на "Chaos A.D.". Кратки (под 3 минути), ударни, здрави, енергични, но не и прекалено запомнящи се парчета пък са "You Can't Control Me", "Who the Fuck Are You", "I Hate You" и "Mass Ignorance", докато "Lost and Destroyed" и "Save Me", от своя страна, са сред неуспешните експерименти в албума - освен, че двете песни доста си приличат една с друга, чистите вокали на Золтан в тях не са никак добри. Същото, уви, може да се каже и за акцента му в случая. Най-дългата, но и най-добра композиция в целия албум обаче е 6-минутната "Whisper". В нея Ektomorf показват, че могат да бъдат и нещо повече от копие на Soulfly. Препоръчвам ви директно да започнете албума от нея (и акустичния финал "Collapsed Bridge"), защото иначе може и да се откажете, преди да я стигнете, знае ли човек.

Една от хубавите страни на "Retribution" е, че ни напомня колко по-добре звучаха Soulfly, преди последните да станат само(без)целно тежки. Но колкото и да ми допада това звучене, не мога да се направя на чак толкова разсеян, че да не отбележа прекалените прилики (да не кажа заемки) със творчеството на Soulfly на няколко места в албума. "Ten Plagues" пък, с риск да се повторя, е зверски нагло копие на "Roots Bloody Roots". Заради което изобщо не съм сигурен как би трябвало да оценя този албум... пробвайте вие.
 
+ + + + +
Поредица от ударни, енергични и здрави парчета.
Много мощен и тежък китарен звук, който бързо ще ви влезе под кожата.
Крясъците на Золтан звучат по-агресивни от всякога!
Песни като "Souls of Fire" и "Whispers" показват, че Ektomorf могат и много повече.

- - - - -
Чистите вокали на Золтан не му вървят особено, а акцентът му много си личи в тях.
За пореден път - фрапиращи прилики със Soulfly.
А пък "Ten Plagues" е почти пълно копие на "Roots Bloody Roots".
Някои парчета си приличат едно с друго и като цяло не се запомнят задълго.

IF YOU LIKE
Soulfly, Sepultura, Ill Niño, Skinlab, Slipknot, Coal Chamber и др.

Автор: Testset
[N/A]

Queensrÿche - Queensrÿche |[-vs-]| Queensrÿche - F.U.

Posted by Today's Metal Crew On сряда, декември 11, 2013 2 коментара

Стилът: Prog Metal
От/Год: САЩ, 2013
Лейбъл: CM/Deadline
Отнема: ~35/64 минути

FACEBOOK      FACEBOOK

Queensrÿche. Една дума, пък такъв театър. И друг път сме ставали свидетели на такива примери за "метъл митоза", но чак такъв сеир май скоро не бяхме виждали. Дори при мирно разделените Rhapsody (of Fire и на Лука Турили).

 Малко предистория - Джоф Тейт, гласът на Queensrÿche, се оказа лош човек (или добър, кой знае) и бе изгонен от състава. Баси, колко ли е позорно да си фронтмен на една група 30 години и накрая да те изхвърлят от нея? Скоро след това останалите от групата си взеха Тод Ла Тори да им пее, Джоф си направи свой Queensrÿche и сега нито една от двете фракции не се отказва от името. Хвърчат съдебни дела, хаос и сега остава само отнякъде да се появи Крис Де Гармо с нещо от рода на „The REAL Queensrÿche” и шоуто ще е пълно.

По същество. "Frequency Unknown" е албумът, в който пее Тейт. Той си е взел нелош състав, наистина има попадения и това ви го казва фен, който твърди, че от 1994-та насам Queensrÿche се търкалят надолу по спиралата на безидейността. Не броим "American Soldier", който по някаква странна причина ми допадна и като цяло - просто не беше слаб. Обаче в "F.U." се усеща колко е остарял Тейт, колко очаква, че името му го носи сред бурите в морето и колко не желае да си мръдне пръста. Не ми вярвате? В диска има презаписани култовите "I Don’t Believe In Love" и "Empire". Защо?! Всички знаете защо стари групи презаписват успешните си албуми ($$$). Презаписаните парчета смърдят и повече внимание няма да им отделям. Иначе от албума може да се накефите на "Cold" - бързичко и ударно парче, в което солото влиза точно на място. "Give It To You" напомня на постните опити на групата с "Q2K", но е слушаемо. "In the Hands of God" като че ли най ми допадна, защото в нея усетих малко тръпката, която ми липсва от 10 години в Queensrÿche. "Life Without You" е боза откъм текст. "The Weight of the World" пък прилича на жалък опит да се пресъздаде класиката "Anybody Listening?". И като за финал, римейковете идват като гавра с труп.

Като цяло "F.U." влиза в едното ухо и бързо излиза от другото и в него почти нищо не се запомня, освен посланието в обложката, насочено към бившите колеги на Тейт. Слабо, слабо. Но така става, като си вземеш нови музиканти и се опитате да избълвате албум без да имате хроматизъм. Но да не си помислите, че другите са много по-добре? "Queensrÿche" (албумът) е всъщност изключително интересен, прогресивен... и не бих го прослушал повече от два пъти, ако не пишеше името на групата на него. Съжалявам, но Тод е доста посредствен сравнение с Тейт. Не казвам, че пее зле, добре си пее дори, само че с това заглавие, неизбежно е да не се ходи в обувките на Джоф. А Тод - не е като да не се опитва - на места си криви гласа по онзи характерен за Тейт начин, но за жалост - прекалено видимо и чуваемо. По-силните композиции в албума са "Where Dreams Go To Die", която е е доста ударна и като че ли вдигна прекалено високо летвата за остатъка, докато „Redemption” може да допадне на по-старите фенове - има си я рифовката, има добро многогласие, има го и духа на Тейт. "A World Without" пък е може би най-силното парче в албума - доста мрачно и отнесено, а припевът има почти епохално звучене. Остатъкът минава като пълнеж докрая, а луксозното издание има няколко лайва за бонус, може би за да отговорят на Тейт за римейковете и почти двойната дължина на албума. И не че са лоши, просто дали са там или не, тотално не ви дреме. Усеща се, че работата е изстискана насила, че цялата творба е не за феновете, а за докажат на другия Queensrÿche, че могат да им пречат.

Тежката дума? Този с Тод Ла Тори е по-добър от другия. Не бих казал обаче, че го избирам, защото е по-добър, а защото просто е по-малко досаден от безидейните напъни на Тейт. 5/10 и за двата албума, като отнемам точки на формацията с Тори (щеше да е 7), защото можеха да не се правят на кретени, да си издадат албума с друго име и да провалят повече името на една исторически много добра група. Можеше да си оставят Тейт да си влачи остатъците от замиращата слава в калта. Но не го направиха...

+ + + + +
Колкото и да го наругах, Тейт си е дал зор и това е първият албум от години, който звучи малко по-живо.
Новите музиканти при Тейт имат интересни идеи, следващият албум сигурно ще е по-мелодичен и приятен.
Усеща се, че има потенциал в цялата работа.
Тод пък не е просто "кръпка", а наистина пее добре и се вписва с остатъка.
Албумът е безспорно интересен, дори и да писва по някое време.
Придържали са се към кратки композиции, заради което има шанс албумът с Тод да не ви писне.

- - - - -
Тейт хрипти, циври, вие и като цяло това, което го прави уникален вокал, го предава точно тук.
Любовната ми поезия от 7-ми клас има по-стойностни идеи от Тейт.
Усеща се, че цялата работа при Тейт е направена от чиста злоба.
Тод Ла Тори се опитва да звучи на места като Тейт и не вдявам защо.
Поне една песен над 5 минути можеха да тикнат, пууу.
Името Queensrÿche принадлежи на Джоф Тейт, защото той ги прочу... трябваше им друго име.

IF YOU LIKE
Fates Warning, Savatage, Vanden Plas, Dream Theater, Threshold и др.

Автор: Quiksilver
[5/10] | [5/10]

Eskimo Callboy - We Are the Mess

Posted by Today's Metal Crew On понеделник, декември 09, 2013 0 коментара

Стилът: Metalcore/Post-Hardcore/Trancecore
От/Год: Германия, 2014
Лейбъл: Redfield
Отнема: ~38 минути


Eskimo Callboy могат да донесат куп кошмари на праволинейния метъл фен. Те са точно това, което не искате и не очаквате в тежката музика. Те си играят с много електроника, елементи на поп, транс и денс, а за да ви издразнят на MAX - се и лигавят нарочно. Не съм сигурен доколко всичко това е нарочно и ми се струва, че щеше да е добре Eskimo Callboy да си поставят някакви граници и да "узреят", че да спрат да пеят за купони, цици, секс и други подобни. Но не. В този ред на мисли, този им втори им албум не се различава много от "Bury Me In Vegas".

Ако се абстрахираме за миг от излишната инфантилност в музиката на групата, ще видим (и чуем), че тези пичове знаят какво правят. За разлика от повечето си колеги отвъд океана, Eskimo Callboy правят разнообразна музика, която не можеш да изсвириш само с една ръка. В инструментално отношение тя се приближава силно до тази на сънародниците им от We Butter The Bread With Butter, но вокалите правят двете групи трудни за сравнение. Докато при WBTBWB се разчита предимно на крясъци и дълбоки грухтежи, то Eskimo Callboy залагат на по-високи крясъци и недотам добри чисти вокали с лесно забележими ефекти в тях.

Вместо да ви засипвам с цялата тази информация обаче, можех просто да ви кажа да чуете "We Are the Mess" - първият сингъл от този едноименен албум. От него можете да разберете горе-долу какво ви очаква в албума, но... само горе-долу, не и напълно. Например, веднага след този трак идва красноречивата "Party at the Horror House", която представлява мелодичен "парти метълкор", включва се акордеон (нямате си идея как се куфее на него), има кратък дъбстеп брейкдаун и се прави намигване към комика Джон Лажоа с цитат от неговия хит "Show Me Your Genitals". Всичко това - в едно парче. Интерлюдията "#elchtransformer" пък представлява реално обаждане от групата до две американски пицарии - едното за доставка на пица до Германия, а другото... за да си крещят "бля бля бля" с отзивчива операторка. Веднага след това чудо идва и песен, носеща ужасното заглавие "Jagger Swagger". Тракът се оказа един от най-добрите в "We Are the Mess"! Чистите вокали в припева му са различни от останалите в албума (защото са дело на Deuce - бивш вокалист в Hollywood Undead), а частта на немски успя да ме накара да си стана от удобния стол и да се развихря. Друго такова зверски зарибяващо, хитово и свежо парче е "Final Dance". В него има един пасаж, който насмалко не ме накара да си счупя бюрото, да си хвърля дивана през балкона и да си счупя аквариум в главата. Когато излезе албума, обърнете внимание на случващото се между 34-тата и 61-вата секунда, за да разберете за какво точно говоря.

С хитов потенциал могат да се похвалят поне още две песни от албума - мрачната и тежка "Voodoo Circus" и "Blood Red Lips", докато за слабашки спокойно мога да обявя необяснимо леката "Never Let You Know" (която странно прилича на песен на Rise Against, че дори има и акустична версия) и прекалено електронната "Broadway's Gonna Kill Us". Като изключим тях, щедро разхвърляната инфантилност и не толкова сполучливите (за втори пореден албум) чисти вокали, остава един много читав албум, който вероятно щях да оценя дори по-високо. Ако пък ги нямаше и изненадващо силните моменти в някои от парчетата (а аз вече много трудно се изненадвам от каквото и да е), то надали щях да дам на "We Are the Mess" повече от средна оценка. Но колкото и да меря с везните, истината е една - този албум и тази група няма хич да се понравят на много хора, докато други като нищо ще открият нови свои любимци, а "по средата" ще останат само малцина.
 
+ + + + +
Много добър инструментал, особено като за този жанр.
Щедро, ведро, смело и умело използвани електронни елементи.
Много парчета с голям хитов потенциал, предразполагащи към раздвижване, купон и вилнеене.
Неочаквани, изненадващо мощни пасажи, от които си личи, че пред Eskimo Callboy има бъдеще.
Въпреки всичките си явни кусури, албумът пак успя да ми се хареса, което е рядкост за мен.

- - - - -
Инфантилен подход към голяма част от материала в албума.
Не особено добри (и често нарочно лигави/инфантилни) чисти вокали.
Една-две доста слабашки композиции.

IF YOU LIKE
WBTBWB, I See Stars, Make Me Famous, Attila, The Browning и др.

Автор: Testset
[7.5/10]

Абонамент за: Публикации (Atom)

    Още приятели