TODAY'S METAL - BULGARIA

Ревюта от и за съвременния метъл фен!

  • Welcome!

    Добре дошли в сайта на Today's Metal! Тук слушаме най-новите албуми и ги "съдим" нa границата между критиката и фенството. Но на първо място ние винаги сме фенове! Е, субективни сме (както и поставяните от нас оценки, всяка важаща стриктно за дадения стил), но все пак се опитваме да ви предложим нещо по-различно от останалите сайтове за ревюта - не само защото пишем и за непознати за масовия слушател групи, а и защото се стараем да пишем в един непретенциозен, неналагащ се и, надявам се, забавен и приятен за четене стил, без претенции за меродавност и излишно умнеене, без пестене на фенска критика и суперлативи. Но ако тук ви е скучно, можете да посетите и страницата ни във [Facebook], където постваме нови ревюта, нови клипове и други интересни и съвременни метъл благинки. --- От целия ни [екип] - приятно четене!

    For our non-Bulgarian visitors: please have in mind you won't find illegal downloads here. Reviews only, entirely in Bulgarian, honest and independent. --- Feel free to contact us [here] or at management@todaysmetal.com.

ИНТЕРВЮ: Alexander Paul Blake от Eden Weint Im Grab

Posted by Today's Metal Crew On неделя, юни 12, 2011 0 коментара

Нетипично за Todays Metal, решихме да излезем за кратко извън рамките на ревютата и да направим интервю с една изключително интересна личност – Alexander Paul Blake (или просто Саша) от немската Dark Metal банда Eden Weint Im Grab, позната още като EWIG. Със Саша си поговорихме по най-различни теми и накрая се получи интервю, наполовина занимаващо ни с новия албум на EWIGGeysterstunde I (прочети ревю ТУК) и наполовина обръщащо внимание на други наболели въпроси, свързани със съвременната метъл сцена, пиратството, вдъхновението, краят на света и обичливите котки.
Държа да подчертая, че както и при ревютата, така и при това интервю не сме подхождали с особена претенциозност, макар че авторът на въпросите се води професионален комуникатор (сиреч – журналист) и можеше да измисли и нещо по-умно, ама здраве да е.
Прочети цялото интервю, като цъкнеш "Read More" долу вляво.


Здравей, Саша! Представи Eden Weint Im Grab на нашите читатели.
Здравей! Ами, аз съм Alexander Paul Blake, a Eden Weint Im Grab започна като мой солов проект през 2002-ра. Всъщност аз записах сам първите 3 албума - "Traumtrophäen Toter Trauertänzer" (2004), "Trauermarsch Nach Neotopia" (2008) и "Der Herbst des Einsamen" (2009), като последният беше албум, базиран на поеми от австрийския експресионист Георг Тракл.

Значи „Geysterstunde I” е първият албум на EWIG, който не си записал сам?
        Именно. През последните години EWIG постепенно се превърна в група и днес китаристите Марко Екщайн, Андрей Александру и Михаел Таме и барабаниста Zeus X. Machina са постоянни членове на EWIG.

Каква е основната концепция зад EWIG и как ти дойде идеята за този проект и това име?
По един или друг начин, нашите песни се занимават с темата за смъртта по един... неконвенционален начин. Често героите ни са заклещени някъде между живота и смъртта, където могат да видят как телата им се разлагат, но все пак остават живи и копнеят за нещо повече. Наречи го дух, душа или както пожелаеш. Това е представено от името Eden Weint Im Grab, което ще рече „Еден плаче в гроба”, а абревиатурата EWIG в превод значи „вечен”, правейки значението малко по-трансцедентално. В общи линии обръщаме сериозно внимание на мрака, но все пак отвъд всички тези ужасяващи истории прозира и малко светлина.

Проектът съществува вече близо десетилетие, имаш 4 албума зад гърба си и всеки от тях звучи различно и носи различно усещане. В този ред на мисли - как би описал стила на EWIG?
Бих казал, че свирим Dark Metal с елементи на готик, блек и дуум метъл, но имаме и влияния от филмовата музика, някои радио пиеси, а в новия ни албум можете да чуете дори малко валс и танго. И всичко това – съчетано с поетични текстове на немски. В края на краищата, ние сме просто Eden Weint Im Grab. Трудно е да се каже какъв стил правим и да си го лепнем на челата. Ето, третият ни албум например, "Der Herbst des Einsamen", беше експеримент и не съдъжаше никакви метъл елементи – нито китари, нито крещене, нито барабани – само мрачни речетативи и звуци. Един вид музика, която работи като кино в главата ти и създава много образи.

Като стана дума за филми, замислял ли си се някога да направиш саундтрак за някой мрачен филм или пиеса?
Ако някой ме попита за нещо такова, бих се замислил. Не харесвам клишираната филмова музика. За мен тя трябва да има някакъв артистичен израз, така че ако ще правя музика, тя би била за някой експериментален филм. Уви, засега никой не се е свързвал с мен за подобен разговор.

А мислил ли си някога да използваш текстове на английски или на някакъв друг език? Повечето банди го правят, за да станат по-популярни.
Не. Не и с EWIG. Немският език прави тази група специална. Да променим това би означавало да отнемем магията на EWIG. Писал съм обаче доста песни на английски с другите си групи - Transit Poetry и Despairation, така че за мен си е „нормално” да пиша и на двата езика.

Какво те вдъхновява да станеш сутрин и да започнеш да пишеш музика за EWIG?
Това е трудно да се опише с думи. В мен има едно постоянно желание да създавам и да бъда креативен. Не мога просто да стоя без работа и да си почивам с дни – трябва да правя нещо, а музиката/писането са най-важните средства, с които да изразя нещо. Мисля за това като за възможност да оставя следа на този свят и да дам нещо на хората, с което да ме запомнят. Знае ли човек? Също така мисля, че го правя и просто заради самото изкуство, защото често имам чувството, че песните са духовни създания, които вече съществуват някъде в един паралелен свят и моята задача е да ги превърна в музика за този свят. Песните са нещо толкова голямо за мен, че често се питам „Как направих това?”, слушайки финалния вариант на някоя моя песен. Затова вдъхновението може да дойде отвсякъде. Много от него идва от литературата, но разбира се и от друга музика, поезия, разговори, сънища, мечти...

Какво мислиш за съвременната метъл сцена?
Труден въпрос. Работя в музикално списание, така че слушам много нова музика всеки ден. Голяма част е боклук, още по-голяма част „става” и има съвсем малко наистина добри банди. Това, което ми липсва, са бандите със собствено звучене. Повечето групи днес са като копия на неща, които вече сме чували. Проблемът е че в наши дни много малко млади банди имат възможността да работят с добри продуценти и мениджъри, които да им дадат правлните насоки за музиката им. Трудно е да правиш нещо професионално, когато зад теб няма професионалисти, които „знаят как стават нещата”.

Кой албум слуша последно?
Danzig - 666: Satan's Child. Тъпо име, голям албум! :-)

Купи ли си го или се сдоби с него по някакъв друг начин?
Всъщност е стар промо диск, хаха! Аз съм в готината ситуация, в която получавам много музика под формата на промо дискове или downloads.

А какво мислиш за нелегалните даунлоуди, торентите, P2P споделянето и прочие? И може ли група от ъндърграунд сцената да се изхранва с продажби на дискове в днешно време?
Лично аз купувам доста дискове и не свалям нищо нелегално, тъй като знам, че ние, авторите на музика, се нуждаем от финансова подкрепа, за да можем да продължаваме да правим музика и завбъдеще. Не печелим почти нищо с EWIG. Каквито и приходи да имаме, те биват инвестирани обратно в проекта. Но да имаш група си е едно доста скъпо „хоби”. Не знам за другите банди, но мисля, че всички страдат от спада в продажбите на албуми в последните 10 години. Така че въпросът е не дали човек може да се изхранва с музика, а дали може да покрие разходите си по нея. Уви, в доста случаи това не се случва.

Честно казано, много от българите не са свикнали да купуват музиката, която слушат, поради най-различни причини. Как според теб може да се промени това?
Предполагам, че просто цените са твърде високи за вас. Но ако за тази цена човек може да получи някакво бонус съдържание, бонус песни, DVD или нещо от този сорт, мисля, че доста повече хора биха купували оригинални дискове. В крайна сметка обаче, не всички банди са милионери като Metallica и преди да си купи даден диск, човек може да се замисли кого да подкрепи най-напред. За по-малките банди всяка една подкрепа, всеки един продаден диск е от голямо значение.

            Нека кажем нещо повече за новия албум Geysterstunde I”. Разкажи ми повече за него, за историята му, за посланието му?
Geysterstunde I няма обща история, а се състои от 15 отделни истории, тъй като всяка песен има своя собствена такава. Един вид – музикален сборник с разкази. Все пак всички истории имат нещо общо помежду си, тъй като всички са за призраци, привидения, мистериозни феномени и всякакви такива ужасии – понякога сериозни като инфаркт, понякога иронични и със солидна доза черен хумор.

Докато го слушах, забелязах, че освен „нормалните” инструменти за правене на метъл (китара, бас, барабани и т.н.), са използвани и нетипични такива...
О, да, използвахме истинско виолончело за някои от песните и едни камбанени звънчета. Също така клавишните са доста експериментални, мрачни и направо плашещи, не са нормалните пиано звуци.

Geysterstunde I. Означава ли това, че можем да очакваме Geysterstunde II? И ако да – какво ще ни очаква в него?
Определено може да очаквате Geysterstunde II. След като завърших първата част, останах с чувството, че имам да кажа още толкова много неща! Затова реших да направя и втора част, но е още твърдо рано да се каже повече, защото все още не сме започнали работата по него.  

      Според някои модерни вярвания, светът щял да свърши в края на 2012-та. Доста хора си дават почивка от дългосрочни проекти, за да не им отива трудът на вятъра... Ти вярваш ли в тези „предсказания”?
Знаеш ли, предпочитам теорията, че светът няма просто да свърши, а ще се получи някаква смяна на човешкото съзнание и човекът ще достигне едно ново ниво на духовност. Това би било страхотно, но знае ли човек? В края на краищата, може дори да не забележим промяна след 2012-та, може да станат радикални промени във всяко отношение, да се случат всякакви невероятни неща... Но в крайна сметка нищо не би ме спряло да правя музика.

В такъв случай, какво ново можем да очакваме от EWIG и в частност от теб дотогава (освен 2-рата част на Geysterstunde? Някакви нови проекти и близки цели?  
В момента работя усилено по два проекта като продуцент и текстописец, които нямат нищо общо с EWIG и метъла изобщо, но е твърде рано за повече детайли. Също така отново сме активни с Despairation и пишем нов материал.

Да сменим рязко темата – какво би искал да се появи на бюрото ти точно в този момент?
Моята прекрасна котка! О, ето я, сякаш ми прочете мислите и вече е готова да получи своята доза внимание :-)

Нещо, което би искал да кажеш на българската публика, пък ние не сме те попитали?
Всъщност, да. Бих искал да спомена, че нашият първи албум „Traumtrophäen Toter Trauertänzer” и EP-то ни „Krieg im Wunderland” могат да се намерят на нашия сайт за свободен даунлоуд. Чувствайте се поканени да го посетите и ако харесате това, което чуете – то тогава ще харесате и Geysterstunde I”. Също така може да видите и видето ни към песента от новия албум „Moritat des Leierkastenmanns - ТУК.

            Благодаря ти, че отговори на всички тези умопомрачителни въпроси! Всичко най-добро и успех!
            Благодаря за подкрепата! Всичко най-добро на вас и на вашите читатели!

0 Response for the "ИНТЕРВЮ: Alexander Paul Blake от Eden Weint Im Grab"