TODAY'S METAL - BULGARIA

Ревюта от и за съвременния метъл фен!

  • Welcome!

    Добре дошли в сайта на Today's Metal! Тук слушаме най-новите албуми и ги "съдим" нa границата между критиката и фенството. Но на първо място ние винаги сме фенове! Е, субективни сме (както и поставяните от нас оценки, всяка важаща стриктно за дадения стил), но все пак се опитваме да ви предложим нещо по-различно от останалите сайтове за ревюта - не само защото пишем и за непознати за масовия слушател групи, а и защото се стараем да пишем в един непретенциозен, неналагащ се и, надявам се, забавен и приятен за четене стил, без претенции за меродавност и излишно умнеене, без пестене на фенска критика и суперлативи. Но ако тук ви е скучно, можете да посетите и страницата ни във [Facebook], където постваме нови ревюта, нови клипове и други интересни и съвременни метъл благинки. --- От целия ни [екип] - приятно четене!

    For our non-Bulgarian visitors: please have in mind you won't find illegal downloads here. Reviews only, entirely in Bulgarian, honest and independent. --- Feel free to contact us [here] or at management@todaysmetal.com.

Slartibartfass - 2011 - Schwarz Verhüllt

Posted by Today's Metal Crew On сряда, ноември 30, 2011 0 коментара

Стил......: Viking/Folk Metal
Държава...: Германия
Лейбъл....: Ketzer Records
Отнема....: ~48 минути 

facebook.com/slartibartfassmusik

        Много исках този албум да ми хареса много. И това щеше да бъде така, ако се заключаваше само до около 40% процента от всичкия материал. Прекрасно начало (не визирам предългото интро) със "Sehnsucht"! И още от първи поглед върху списъка с песни се разбира, че става дума за концептуален албум, основан на конкретни човешки състояния на духа. Линията, с която както вече споменах, започва албумът, трябваше да трасира и разгърне в максимален мащаб творческата сила на тази банда. Да, наистина, очаквах го. Предните им албуми предвещаваха подобен положителен сценарий и сега ми е леко тъпо да си признавам погрешните очаквания. Ето, например, нищо нямаше да загуби музиката, ако не бяха вмъквани на толкова места тези еднакво звучащи келтски, шотландски или каквито и да са там гайди. Изглежда в търсене на оригиналността момчетата са се предоверили или на вътрешния си глас, или на доста добре изглеждащата гайдарка Джесика... но те си знаят. За някой би представлявало и интерес, че част от тази банда е и човек, носещ името Владимир Николов, което пък трайно ми навява мисълта, че трябва да е с Български произход (чичо Гогл вероятно знае). В тази връзка мога да добавя единствено и само едно голямо "Браво" - похвала, която не е само израз на националната принадлежност, а количствено измерение на нищожното участие с щампа BG към световната музикална сцена.
        Но да се върнем още малко на това, което ни предоставя този албум. Китарните партии и рифове преливат от клиширани в страшно ориганални и цялата тази смесица за съжаление придава усещането за онази незрялост, която можем да чуем в разни демота на групи, далеч, далеч назад в йерархията на индустрията. И въпреки всичко, понтенциалът, за който става дума, отново е тук и отново навява идеи от рода "следващия път ще ви размажем на макс". За хората, чуващи името Slartibartfass за пръв път, съветът ми е: чуйте предните им три албума, заредете се с душевност, еквивалентна на изразния им елемент и ако позитивизмът от тях се почетвърти със "Schwarz Verhüllt", значи всичко, което сте прочели до тук, е точно така - нищо ново под слънцето. Всъщност, не знам какво би станало, ако някой започне в обратен ред, ако има такъв (защото за мен вече е късно) - нека сподели менение. Като финал, албумът е ъндърграунд и няма претенции да е комерсиален, затова и личната ми оценка ще е по-висока с цел да насоча вниманието ви към нещо стойностно, пък било то и от тъмните дебри на неизвестното.

+ + + + Плюсове.......:
Албум, направен с хъс и огромно желание!
Интересен, отличителен дрезгав глас.
Наличието на българска следа.

- - - - Минуси........:
Вмъкнати гайди на места където... абе, не им е много мястото.
Моменти, в които леко ще ви доскучае.
Отново потенциалът е по-голям от предлаганата продукция..

Подходящо за фенове на:
Metsatöll, Folkearth, Falkenbach, Einherjer, Thrudvangar и др.
Автор: Nightice
-=7/10=-

ИНТЕРВЮ: Richard Sjunnesson от The Unguided

Posted by Today's Metal Crew On понеделник, ноември 28, 2011 5 коментара

    
    С огромно задоволство се свързахме с Ричард, за да си поговорим с него надълго и нашироко за The Unguided, за дебютния албум на групата "Hell Frost" (прочети ревю ТУК), за раздялата му със Sonic Syndicate, бизнесът в музиката, музиката като цяло и... за малко Wolrd of Warcraft. Получи се един приятен и забавен разговор, с който изяснихме по-интересните неща около The Unguided.

    Прочети цялото интервю, като цъкнеш "Read More" долу вляво.
 

Power Metal Night в бар The Black Lodge!

Posted by Today's Metal Crew On петък, ноември 25, 2011 0 коментара

На 1-ви декември (четвъртък) метъл бар The Black Lodge и Today's Metal организират POWER METAL вечер! Ще се слушат над 60 банди и ще има над 5 часа нон-стп висококачествен пауър метъл, с най-силните групи, най-големите класики и някои чисто нови парчета. Както вианги ще има и награди - доскове с най-новите албуми на Alestorm - Back Through Time, Turisas - Stand Up And Fight и Rhapsody of  Fire - From Chaos to Eternity (специално японско издание!). Плейлистът и наградите - от нас, куфеенето - от вас!
 
НАЧАЛО: 21.00 часа
ВХОД: Свободен

Имаме огромното удоволствие на 1-ви декември (четвъртък) да ви поканим да си изкарате една страхотна метъл вечер, която организираме заедно с нашите приятели от метъл бар "The Black Lodge"! Подбрали сме възможно най-качествените пауър метъл парчета от последните години, както и разбира се най-запомнящите се класики на великаните в жанра. Ще имате възможността да чуете над 60 групи (всяка представена с по една емблематична песен) и да си изкарате една готина вечер с други готини хора в бара. Ще се слуша МНОГО пауър метъл, такъв, какъвто го обичаме - бомбастичен, епичен, динамичен и предразполагащ към много пеене и куфеене! Освен това сме ви подбрали и 3 чудесни новоалбумни награди, така че... be there!
 

Nemesea - 2011 - The Quiet Resistance

Posted by Today's Metal Crew On четвъртък, ноември 24, 2011 3 коментара

Стил......: Alternative/Gothic Metal
Държава...: Холандия
Лейбъл....: Napalm Records
Отнема....: ~55 минути 

www.facebook.com/nemeseaofficial

                Легендарна е красотата на холандските готик метъл вокалистки. Манда от Nemesea не прави изключение, но пък има стрaнeн глас. Пее правилно, личи, че е ходила на солфеж и всe пак... гласът й нe ме кeфи. Или да речем, че просто не пасва добре на този вид музика. Пeе прeкалeно крeсливо и "поп", напомняйки ми на рyскaта вокалистка на Xe-None, а това, вярвайте ми, нe е кoмплимент. Имате право да ме поправите, ако не мислите като мен, но колкото и да слушах "The Quiet Resistance" и "In Control", все оставах точно с това впечатление. Но пък Манда е толкова хубава, че прекалено лесно можем да й простим няколко изкривени ноти. Толкова е хубава, че с голям успех би могла да дойде в България, да се прекръсти на Мандра и да заклати млекозаводите си по "Планета". За добро или за зло обаче, това няма как да стане. Но стига простотии!
        Ако все още четете, а не ровите из Google, търсейки разголени снимки на Манда, значи явно наистина обичате да четете за музика. Поздравления за което! Но да си дойдем на темата - "The Quiet Resistance". Албумът спазва добре традициите на европейския готик рок/метъл, като в него има добавени доста електронни и симфонични елементи. Електрониката е по-малко от тази в "In Control" и можем да кажем, че Nemesea са забили повече в посока "Evanescence/Delain" и че вече не се опитват да бъдат кой знае колко "индъстриъл". Лично аз отчитам това като грешка, защото веднага прави впечатление колко по-богати музикално са песни с повече електроника като "Caught In the Middle", "2012" (макар и само инструментал) и "Allein". Не че имам нещо против запомнящи се, хитови песни като "Afterlife", "High Enough" или "It's Over", но някак всички те вкарват групата в едни обобщаващи стилови рамки, в които свирят много, ама много други банди.
        Неслучайно споменах и Delain по-горе - тяхната червенокоса вокалистка Шарлот всъщност има гост-участие в "High Enough"! Освен нея, из "The Quiet Resistance" можем да чуем Мат Литуин и Маркус Клаван от Bulletproof Messenger, както и Хели Райзенвебер от Stahlzeit (кавър-банда на Rammstein) в бонус-трака "Allein". Вярвам, че доста хора ще сбъркат Хели с Тил Линдеман, имайки предвид немските лирики и типичното индъстриъл метъл чувство във въпросната песен, но запазете спокойствието и сутиените си, не е Тил.
        Айде, че пак дълго стана. Ако с нещо съм бил неясен - извинявам се. И ако още не сте разбрали, че Nemesea е група с красива вокалистка и прави готик метъл с електронни елементи, значи след това изречение би трябвало да ви е станало ясно. Иначе, с толкова много материал няма как да няма и някои по-слаби песни в албума, но като цяло няма сериозна причина да не му хвърлите едно ухо.

+ + + + Плюсове.......:
Групата тръгва в посока, която 100% ще им донесе много нови фенове.
Някой и друг потенциален хит.
Изчистено звучене и добре подложени електроники (макар и малко).

- - - - Минуси........:
Все още са доста зад много от колегите си в жанра.
Ако Манда пeeше толкова добре, колкoто изглежда, щeше да е супер.
Някой и друг излишен и/или скучноват трак.

Подходящо за фенове на:
Xandria, Evanescence, Lunatica, Delain, Omega Lithium, Krypteria, Velcra и др.
Автор: Testset
-=6.5/10=-

The Unguided - 2011 - Hell Frost

Posted by Today's Metal Crew On вторник, ноември 22, 2011 6 коментара

Стил......: Modern Metal/MMDM
Държава...: Швеция
Лейбъл....: Despotz Records
Отнема....: ~45 минути 

www.facebook.com/theunguided

                Ясно беше накъде отиват нещата със Sonic Syndicate. След като Роланд Йохансон си би камшика и на негово място дойде Нейтън Бигс, групата претърпя своя най-комерсиален провал, издавайки "We Rule the Night" (2.5/10 от мен), който напълно закономерно, логично и правилно бе определен като най-голямaта възможна шитня, излизала някога изпод името "Sonic Syndicate". Явно зaсрамен от случилото се, малко след Роланд, другият вокaлист Ричард Сюнесон (харш-вокали) също си вдигна раницата и отиде в лагера на The Unguided, където вече го чакаха Роланд и брат му Роджър (който обаче продължава да свири и в Sonic Syndicate). Изобщо, голяма сапунка, от която е ясно едно - Sonic Syndicate съвсем рaзпърдяха крaтунките и очаквам след като им изтече договора с лейбъла, да ги рaзпърдят финално и да се рaзпaднат. Жалко, обичах тая банда.
        Но стига толкова история. Да говорим за "Hell Frost". Макар и дебют, този албум никак звучи като правен от новаци. Ясно е и защо - годините на сработване в Sonic Syndicate си казват думата и точно затова "Hell Frost" звучи като най-доброто, на което тези момчета са способни. Върху него са оставени отпечатъците и на много талантливи пръсти, включващи тези на Понтус Хелм (Dead By April) и Петер Тегтгрен (Pain, Hypocrisy), така че можете да бъдете сигурни, че пускайки си този албум, ще чуете нещо наистина специално.
        Какво представлява музиката на The Unguided? Въпрос с лесен отговор. Представете си Sonic Syndicate в периода им от "Only Inhuman". Сега си представете звученето им малко по-тежко. Добавете още малко електроника и повече китарна насоченост. Предствете си и че Ричард вече е еволюуирал и е шлифовал е харш-вокалите си. Хоп, готово! С това допълнение, че крайният резултат е по-добър от (почти) всичко, което Sonic Syndicate някога са издавали. Песните са многопластови, добре структурирани и перфектно "нивелирани". Няма изгъзици, няма поп, няма мяукaния и емoвщини (с каквото ни се надуха ушите в "We Rule the Night"). Песни като "Inherit the Earth", "Betrayer of the Code", "Pathfinder" и "My Own Death" пък до една имат потенциал да бъдат хитове и могат да служат за урок на всеки, решил да се пробва в жанра "модерен мелодет".
        Та, какво получихме? Един запомнящ се, чудесно продуциран, пълен с потенциални хитове албум, разполагащ с мелодичност, мощ, два типа вокали, страхотна китарна работа и много електроника. Ако харесвате MMDM и все още не сте чули "Hell Frost", спрете да спите и го пускайте незабавно! Защото The Unguided може би са "the next big thing" на модерната метъл сцена, особено при така стеклите се обстоятелства за Sonic Syndicate.

+ + + + Плюсове.......:
Дебют на годината? Не бих се учудил ни най-малко.
Многопластов, недоскучаващ, запомнящ се, мощен, динамичен, мелодичен.
Страхотни китари, страхотна електроника и почти толкова страхотни вокали.
The Unguided (2011) > Sonic Syndicate (2010).

- - - - Минуси........:
Това спокойно можеше да е новият албум на Sonic Syndicate.
Леко предвидим на места.

Подходящо за фенове на:
Sonic Syndicate, Scar Symmetry, Dead By April, The Blinded, Amaranthe и др.
Автор: Testset
-=9/10=-

In the Midst of Lions - 2011 - Shadows

Posted by Today's Metal Crew On неделя, ноември 20, 2011 0 коментара

Стил......: Christian Deathcore
Държава...: САЩ
Лейбъл....: Facedown Records
Отнема....: ~31 минути 

www.facebook.com/inthemidstoflions

                "We play metal. We worship our Lord". С тези две прости, но ясни изречения, In the Midst of Lions описват това, което правят и което всеки, загледал се в тази готина обложка, би трябвало да знае. И не лъжат! Метълкор, деткор, брейкдауни, екстремни вокали, китари на преден план, силно религиозни текстове и сравнително кратки песни. Това ви чака, ако посмеете да посегнете към сериозният лъв с качулката и да извадите диска, който той пази зад себе си.
         Ако и преди сте чували албуми на ITMOL, или поне миналогодишния им "The Heart of man", то надали ще останете много изненадани, но за сметка на това ще бъдете доволни от чутото. Още първите секунди на откриващата "False Idols" ще ви отвеят перчема назад, щом от колоните ви избучи могъщият рев на Мат Дженсън (вокали) и още на първия брейкдаун ще ви дойде такъв пауър, че ще си ударите коляното в масата толкова силно, че ще ви паднат колонките на земята...! Е, добре де... поне така стана с мен, нищо не ви гарантирам. Темата с брейкдауните обаче не е приключила. Например, тези от вас, които знаят какво е "2-step", ще го усетят в много от брейковете. Но това не е всичко (както казваше Хорст Фукс, докато ни предлагаше V-образни рендета по телевизията)! Китарите са тези, които "помагат" на брейкдауните, като не спират да изливат технични рифове, докато траят предразполагащите към праведен мош бийтове. Дотук с брейкдауните, път на китарите! Райън Макалистър (китари) и Сам Пенер (китари) вършат прекрасна работа заедно, давайки на "Shadows" най-добрите си рифове досега - мачкащи, плътни, тежки, технични и грабващи. Просто не можеш да не им обърнеш внимание... особено на тези в "Prepare the Way" и "False Idols".
        Ако трябва да търся кусури на "Shadows" (а изобщо не ми се иска), един от тях със сигурност ще е краткостта му. Първият път го пуснах, отидох до тоалетната и докато се върна, той почти се беше извъртял. От това си направих и извода, че ползването на смартфон в тоалетната кара времето да лети, но това е тема на друг размисъл. И все пак, 31 минути са прекалено малко, точно както 62 са прекалено много. Добавяйки и соления якус на сравнително еднообразното темпо, накрая е напълно възможно да останете с впечатлението, че сте слушали една 31-минутна песен...
        Каквото и да си говорим обаче, аз си харесах албума и не спрях да куфея и да се пълня с енергия през всичките 8 пъти, в които го изслушах. На мен това ми беше достатъчно, за да знам още от самото начало каква оценка да поставя на "Shadows". Ако и вие като мен недолюбвате критика в себе си, просто се отпуснете и се оставете на ITMOL да ви заредят с една епична доза енергия, която този албум несъмнено притежава. И си пазете коленете...

+ + + + Плюсове.......:
Могъщ, здрав, плътен, леко епичен и изпълнен с огромно количество енергия.
Специални адмирации за вокалите и китарите!
Качествена, детайлно изчистена продукция.
Ако се интересувате от това - текстовете са изключително силни.

- - - - Минуси........:
Сравнително еднообразен откъм темпо и структури.
Можеха да добавят още 10-ина минутки материал.


Подходящо за фенове на:
For Today, As Hell Retreats, Within The Ruins, Sleeping Giant и др.
Автор: Testset
-=7.5/10=-

Nickelback - 2011 - Here And Now

Posted by Today's Metal Crew On сряда, ноември 16, 2011 6 коментара

Стил......: Modern Rock/Post-Grunge
Държава...: Канада
Лейбъл....: Roadrunner/Universal
Отнема....: ~40 минути 

www.facebook.com/nickelback

                Подготвяйки се за това ревю, прочетох няколко публикации за "Dark Horse", за да видя дали мнението ми съвпада поне малко с това на доказаните критици. Така току-що открих за себе си, че не съм никакъв критик (което май не е лошо). Защо ли? Защото повечето ревюта, които изчетох бяха от негативни до напълно опозоряващи, а на мен "Dark Horse" ми е един от любимите албуми на Nickelback...
        Затова реших дори да не поглеждам какво мисли критиката за "Here And Now". Подходих към него без почти никакви очаквания, само след слушане на двата сингъла - "Bottoms Up" и "When We Stand Together". Поздравления именно за този им избор - това са двете най-запомнящи се и най-добре написани песни в албума! Всъщност, не знам и аз как стигнах до този извод, защото честно казано "Here And Now" не блести с кой знае какво разнообразие. Повечето песни са със средна дължина от по 3 минути и половина и залагат на стандартни структури, опростени рифове и прав ритъм. Хубавото е, че аз нямам нищо против този начин на правене на музика, затова не избухнах в ридания, хлипайки на тема "Защо тия позьори не изсвирят нещо в такт 9/8". Факт е обаче, че и постоянно правият или механичен ритъм по някое време стават прекалено ушебийно повтарящи се, за да не им обърнем внимание.
        Въпреки опростените си формули, някои песни все пак успяха да ми направят извънредно добро впечатление. Така към двата сингъла (купонджийската "Bottoms Up" и мелодичната и химноподобна "When We Stand Together") си добавих мръснишката "Gotta Get Me Some", електронно-подкрепената "Kiss It Goodbye" и иначе доста предвидимата, но добре направена балада "Lullaby". За разлика от тях, за много дразнещ елемент в албума намирам кънтри-влиянията, които се чуват в някои тракове. Явно пичовете често разпиват в Тексас, защото ако не знаех, че са канадци, веднага щях да ги заклеймя като южняци. Но както и да е. Оттук нататък мога да отбележа няколко нелоши, но безлични песни, с присъствието на каквито обаче всеки фен на групата (и аз в това число) вече би трябвало да е свикнал, хехе!
        Честно, за този албум няма какво чак толкова да се каже. С риск да се потретя или пошестя (яка дума), "Here And Now" е един опростен, праволинеен, ритмичен, неангажиращ и разпознаваем Nickelback-ски албум, изпят с перфектния пост-гръндж глас (хвала на Чад за това). Така че ако не изпадате в крайни фенски драматизми и/или критични трансове, то "Here And Now" ще се задържи в плейъра ви за повече от едно слушане, макар да е и доста далеч от най-доброто, което сме чували от Nickelback.

+ + + + Плюсове.......:
Чад за проеден път показва, че е идеалният вокалист за този тип музика.
Няколко открояващи се и вдигащи настроението трака + един неоспорим хит.
Висококачествена продукция и звук.

- - - - Минуси........:
Праволинеен, предвидим и сравнително еднообразен.
На места са на ръба да засвирят модерен кънтри-рок...

Подходящо за фенове на:
3 Doors Down, Theory of a Deadman, Skillet, Seether, Hinder и др.
Автор: Stahli
-=6/10=-

Amoral - 2011 - Beneath

Posted by Today's Metal Crew On вторник, ноември 15, 2011 0 коментара

Стил......: Progressive/Hard Rock/Metal
Държава...: Финландия
Лейбъл....: Imperial Casette
Отнема....: ~58 минути 

www.facebook.com/amoralweb

                В този албум има нещо интересно. Не мога да го сравня с нищо, което съм слушал напоследък. Това говори, че в него е залагано на новаторски подход, без да се спазват стилови ограничения. В "Beneath" има хард рок, прогресив и хеви метъл, украсени с малко (наистина малко) крясъци и по-екстремни пасажи. И въпреки това, "Beneath" е един от най-скучните албуми, които съм чувал през вече отиващата си година. Тук е мястото и да вметна, че не харесвах кой знае колко Amoral в тяхната "дет метъл ера", но "Show Your Colors" ми даде надежда, че групата я чака добро бъдеще...
        Уви, слушайки тези 58 минути осъзнах, че така не съм скучал откакто бях с опериран крак, а в нас цял час нямаше нито ток, нито храна в хладилника, освен една кофа с марули. Затова бих казал, че "Beneath" е горе-долу толкова интересен и вълнуващ, колкото въпросната кофа с марули. Запитайте се дали някога дори сте си помисляли изречението "Уау, какви вкусни марули, искам още точно от тях" или "Уау, кофа, с марули, супер". Марулите са си марули. Скучни, безинтересни, стават за салата, приятно е да ги шлякнеш като добавка, но когато ядеш само марули в продължение на 58 минути, определено ще ти е адски тъпо. При това ще ти е адски тъпо още на 3-тата минута.
        Тъй е и с "Beneath". Има някакъв вкус, има някакъв смисъл в китарно отношение, има някоя и друга готина и оригинална структура, но нищо повече. В откриващата песен са изсипани всички готини идеи, които са хрумнали на пичовете. Ако успеете да издържите тези 9 минути докрай, ще си направите добра услуга, ако не чуете какво следва нататък. Подсказвам - крайно неоригинален, изтъркан, та чак изшкуркан хард рок, подкрепен от пуберския глас на прехвалено талантливия айдъл Ари Койвунен. Пичът се старае, от време на време влиза в правилната бленда и дори успява да пее правилно, което обаче далеч не значи, че гласът му е хубав. Честно казано, напомня ми на нашия айдъл Тома, само дето нашето момче бързо спря слезе на земята и се впрегна да се шлифова, докато Ари все още мисли, че е новият Ковърдейл. Точно затова целият "Beneath" звучи като някакво скъпо хард-рок/мюзик-айдъл караоке за скандинавски тийнеджърки с малокалибрен гърдаж.
        Силата на този албум се свежда до няколко добри китарни рифа и няколко свежи сола. Главната заслуга е на Бен Варон, който като по чудо изкарва мощ от китарата си въпреки ужасния крънч-ефект, с който свири. Ари също изпява няколко думи добре, а спорадичните му крясъци придават някакъв допълнителен интерес на иначе скучните тракове. Затова присъдата ми (ни) е жестока и вероятно несправедлива, но "Beneath" грабва 4-ка. А ако продължат с "класическия рок на 21-ви век", надявайки се да привлекат вниманието на старите рокаджии, скоро съвсем ще затънат и напълно закономерно ще се разпаднат. Защото тия песни вече сме ги чували и са ни омръзнали до болка. Пък и всеки би предпочел да си пусне някоя истинска класика или друг нов албум пред това да слуша скандинавска тийн версия на Whitesnake. Очаквах МНОГО повече.

+ + + + Плюсове.......:
Добра китарна работа.
Феновете на класическия хард-рок ще имат какво да чуят (предполагам).
Някои проблясъци тук-там (най-вече в "Things Left Unsaid").

- - - - Минуси........:
Изключително скучен, неоригинален и безличен албум.
Ари Койвунен порасна на години, но си запази пуберския глас.
Страшно гаден крънч-ефект в китарите.
Безметежно и ненужно дълъг.

Подходящо за фенове на:
Ari Koivunen, Whitesnake, Machine Men, Tracedawn и др.
Автор: Undepth/Testset
-=4/10=-

Golden Resurrection - 2011 - Man With a Mission

Posted by Today's Metal Crew On събота, ноември 12, 2011 0 коментара

Стил......: Melodic Power Metal
Държава...: Швеция
Лейбъл....: Liljegren Records
Отнема....: ~42 минути 

facebook.com/goldenresurrection

                Убеден съм, че ако отворите някой шведски тълковен речник, срещу думата "работохолик" ще откриете името Кристиян Лилегрен (редом с Кристиян Алвестам и Пьотр Тетгрен) - именно той стои в основата на Golden Resurrection, както и в основата на 15 други албума за последните 13 години. Е, този негов страничен проект издава своя втори самостоятелен албум, озаглавен "Man With a Mission".
        В 10-те композиции имате възможността да чуете приятен мелодичен/симфоничен пауър метъл с религиозна тематика. Като цяло, тавата не блести с нещо кой знае колко новаторско и изключително, но пък предлага много добре издържан и ритмичен пауър метъл - такъв, какъвто си го познаваме. Първите песни са бързи, дори екстремни на места и за отрицателно време могат да хвърлят врата ви в джаза. Специално внимание заслужават извънредно зарибяващата "Golden Times" и епичната "Finally Free" - тези два трака ожесточено спорят за най-открояваща се песен в албума и ако групата продължи да свири точно такива парчета занапред, то тогава несъмнено ще очаквам нов материал от тях в идните години.
        Следващите късове месо, които ни подхвърлят Golden Resurrection обаче не са чак толкова сгодни - "Generation of the Brave" например не е лоша, но е бавна и поставена с цел да разчупи малко ритъма, но така сложена звучи по-скоро неуместно и протяжно. Следващите две песни (едната даже е инструментал) пък са напълно ненужни и тук вече се усеща, че идеите на бандата са взели да се изчерпват и в крайна сметка добутват криво-ляво до края на албума в едно прогресивно досадяващо еднообразие, което за щастие се разчупва добре от "Are You Ready For the Power" - един страхотен "стадионен" химн, който (поне за мен) се явява третата блестяща песен в "Man With а Mission".
        Като основен недостатък на "Man With a Mission" обаче бих посочил каращото ме да настръхвам от яд Reinxeed-влияние. И нямам предвид чистото музикално влияние, а влиянието и намесата на Томи Йохансон (китарист и мастърмайнд на Reinxeed). Томи явно наистина обожава рехавия саунд, за да се опитва да го наложи и в тази си банда. Добрата новина е, че не е успял да го опропасти напълно и крайният звук е около 3 пъти по-добър от лишения от всякакъв бас и ниски честоти звук на Reinxeed.
        И тъй, поглеждайки назад към тези 42 минути, осъзнаваме, че пичовете са спретнали един много готин и приятен за слушане албум, в който ще чуете първокласен европейски пауър метъл и някои чудесни препратки и "напомнянки" към банди като Narnia и Queen. И макар "Man With a Mission" да няма шанс да добие платинен статус, напълно си заслужава прослушването, а защо не и купуването. Чуйте го, пък и да не ви остане за дълго в съзнанието, поне ще знаете, че през ушите ви е минал един качествен продукт.

+ + + + Плюсове.......:
Няколко убийствени парчета!
Музикантите са невероятни, опитни, сработени и си вършат чудесно работата.
Феновете на Narnia ще бъдат особено доволни от това чудо тук.

- - - - Минуси........:
Твърде еднообразен и еднопосочен.
Не блести с някакви радикални иновации. Никак даже.
Към края така доскучава, че само ще го чакате (и вероятно молите) вече да свърши.

Подходящо за фенове на:
Narnia, Divinefire, Reinxeed, Pathfinder, Power Quest и др.
Автор: Dexter/BGMario
-=6.5/10=-

ИНТЕРВЮ: Fear of Domination

Posted by Today's Metal Crew On сряда, ноември 09, 2011 1 коментара

Дойде време пак да направим интервю с готина и сравнително неизвестна по нашите земи банда. Този път това са Fear of Domination! Те са млада финландска Industrial Metal банда и въпреки крехката си възраст (на по 20-ина години са повечето), са на път да издадат втория си студиен албум "Create.Control.Exterminate" (прочети ревю ТУК). Поговорихме си непринудено и се получи нещо по-приличащо на любопитен разговор, отколкото на интервю, но и двете страни останаха доволни. Ако ви се чете първото и единствено досега интервю с групата на български - хвърлете му един поглед. А албумът... скоро ще го чуете сами! Искрено ви препоръчваме да му дадете едно ухо!
Прочети цялото интервю, като цъкнеш "Read More" долу вляво.

Iced Earth - 2011 - Dystopia

Posted by Today's Metal Crew On понеделник, ноември 07, 2011 3 коментара

Стил......: Power/Thrash Metal
Държава...: САЩ
Лейбъл....: Century Media
Отнема....: ~51 минути 

www.facebook.com/officialicedearth

                Не крия - когато посегнах към този албум, бях със занижени очаквания. Дори по-скоро с такива, клонящи към "следващия албум на любимата ми група, който ще забравя бързо". Всичко това, продиктувано от предните няколко издания на Iced. С оглед на предизвестената преди повече от половин година смяна на Мат Барлоу и неизвестността от това какво ще ни предложи новият глас, изборът между "добре познатото старо" и "експериментът ново" съвсем клонеше към първото. Разбира се, с уговорката и надеждата, че геният на таланта винаги би могъл да се прояви в най-неочакван момент. Е, тук чак за гениалност не можем да говорим, но за един откровенно силен албум – да, което си е една солидна основа за по-нататъшните писания.
        "Dystopia" - така е озаглавен и с такава песен започва албумът. Буквално убийствена песен, не случайно избрана да открие представлението. Мощ, заряд, ентусиазъм, без капка наивност. Толкова директен подход е възприет, че минимум четвърт час е необходим, за да бъде усмирено темпото. Кулминации от високи и ниски вокали, умопомрачителни сола, пълна и безмилостна траш-тресня (да ме извинявате за жаргона). Това са само част от нещата, изреждащи се и преплитащи се едно в друго. За междинен десерт и за доставяне на още по-голяма доза неподправено удоволствие, ни се предлага и от онзи тип китарно/вокално звучене, които просто те карат да запееш едновремено с плеъра, макар след секунди срамно да свеждаш глава, чувайки колко фалшиво виеш покрай Стю Блок. А той, my friends, пее зверски добре. Блок просто е солиден (като блок), талантлив, уверен... и го знае. И го изпозлва добре срещу ушите ви.
        Съвсем умишлено не акцентирам върху отделни парчета и не посочвам, това или онова. Всяка песен предразполага към логорея, защото за всяка може да се каже много. Но няма да го направя. Стойността тук е насочена към този продукт като цяло. Слушам този албум почти месец и го преоткривам всеки следващ път. Има парчета, напомнящи 100-процентово на други, писани през годините. За щастие, обаче, ваксата е уцелена и ако в периода между 1992-ра и 2000-та Iced Earth звучаха така, че да са актуални за времето, точно сега и точно в този момент те отново го постигат, без да им се налага да откриват наново топлата вода. Можем да обвиняваме мистър Шафър за какво ли не, но това е неговата група, неговата музика и изказ като творец. Оттам нататък остава "или ви харесва, или не". Моят съвет е ДА. Все пак, почти няма предпоставки който и да е фен да остане разочарован.

+ + + + Плюсове.......:
Експериментът "Стю Блок" е повече от успешен!!!
Обичащите тази банда няма как да останат разочаровани.
По-важен плюс от горното едва ли има.

- - - - Минуси........:
Въпреки огромния заряд, има моменти в средната част, където яко лъха на нафталинец.

Подходящо за фенове на:
Blind Guardian, Kamelot, Grave Digger, Pyramaze, Nevermore и др.
Автор: Nightice
-=9/10=-

Life In Your Way - 2011 - Kingdoms

Posted by Today's Metal Crew On неделя, ноември 06, 2011 0 коментара

Стил......: Christian Metalcore
Държава...: САЩ
Лейбъл....: Come & Live
Отнема....: ~41 минути 

www.tinyurl.com/lifeinyourway

                Life In Your Way e банда-ветеран, а "Kingdoms" - петият им студиен албум. Колкото и клиширано да звучат тези уводни думи, толкова на другия полюс по този показател се намира тяхното ново отроче, разделенo на три тематични части (EP-та в действителност) - "The Kingdom of Man", "The Kingdom of Darkness" и "The Kingdom of God". Албумът представлява една изключителна и дори бих казал красива спойка между метълкор (християнски) и малко прогресив. И въпреки че бандата има трима китаристи, албумът в нито един момент не звучи като тотален хаос, както често се случва в подобни случаи.
        Първата част от "Kingdoms", озаглавена "The Kingdom of Man", не е особено забележителна. Тук "Blind In Retrospect" и "Forsaken Me" обаче се отличават ярко - в тях изпъкват страхотно звучащите чисти вокали, които лесно могат да ви докарат душевен оргазъм. Прави впечатление и удивителната работа на китаристите, които диктуват темпото през цялото време и си правят каквото поискат с него. Настроението на песните също се променя от тях, рязко сменяйки скоростта и по този начин разчупвайки дори наглед скучноватите парчета. Текстовете се въртят най-вече около промяната на човека и отстояването на волята му.
        Втората част е наименувана "The Kingdom of Darkness", което ви се заявява още в началото... и което едва не ви събаря от стола. Тези четири парчета клонят повече към метълкор, отколкото предишните, които са в по-прогресив насока. Какво означава това ли? Яка тресня, никакви компромиси с темпото (и врата ви докато куфеете) и ярост, насочена към упадъчното влияние на... да ги наречем "лошите неща" (да се чете "греховете") върху нас. Трудно мога да отделя някоя песен, защото всички 4 си заслужават чуването и имат свое собствено звучене. Имайте предвид все пак, че в "Ruler оf тhe Air" взема участие Аэетн Вкия от August Burns Red и парчето звучи като тяхно авторско, макар това за мен да си е един вид минус. Текстовете в тази част пък са ориентирани към насърчаване на останалите да не следват лош пример, но пък са представени по начин, който може да остане неразбран, особено ако гореспоменатите "останали" не са чели Библията. Ако пък не сте религиозни, няма да ви дреме особено и просто ще си счупите главата от кеф. Губещи няма.
        Третата част, носеща името "The Kingdom of God", е най-забележителната. Или най-отвратителна - много зависи от гледната ви точка. Лично на мен ми хареса изключително много, макар да няма много общо с предишните две "кралства", въпреки запазеното специфичното звучене. "Like а River" и "The Healer" са ядрото, струва ми се, на целия албум. Първата е променяща се, извива се като река и се различава осезаемо от останалите парчета. Припевът е страшно зарибяващ. Втората пък си чист е химн, посветен на Бог и както споменах по-горе - или ще ви хареса, или просто няма да го понесете. Но разглеждан от неутрална гледна точка представлява много здраво парче, което също си заслужава слушането. Завършващата "Ascension" обаче е нещо коренно различно от всичко останало. С изцяло чисти гост-вокали от Джоел Дейвис (Ascend The Hill), лека, мелодична и със страхотен последен стих, слагащ край на един разнообразен, постоянно преливащ, целенасочен, но и малко досаден на моменти албум. Абе... просто го чуйте!

+ + + + Плюсове.......:
Нестандартност, бягство от клишетата и голямо разнообразие.
Бандата е сработена удивително добре, кеото е рядксот за групи с трима китаристи.
Чистите вокали са просто перфектно изпълнени.

- - - - Минуси........:
Ако не сте християнин, тематиката може да ви е скучна или досадна.
Монотонен на моменти.

Подходящо за фенове на:
August Burns Red, As I Lay Dying, Our Last Night, The Devil Wears Prada и др.
Автор: Dexter
-=8/10=-

Fear of Domination - 2011 - Create. Control. Exterminate.

Posted by Today's Metal Crew On вторник, ноември 01, 2011 0 коментара

Стил......: Industrial Metal
Държава...: Финландия
Лейбъл....: Osasto-А Records
Отнема....: ~43 минути 

www.facebook.com/fearofdomination

Добре, че са скандинавците! И в частност - добре, че са финландците! В години като сегашните, когато индъстриъл метълът е в яка стагнация, северните народи се наеха да извадят жанра от канавката, да го поотупат от прахта и да започнат фабричното му производство със свежи нови сили. Ние, феновете на стила можем само да сме благодарни на групи като Pain, Turmion Kätilöt, Black Light Discipline, Ruoska, 2 Times Terror, Raubtier и техните колеги, че ни дават силно жадувания свеж материал. Но стига сантименталности, че ще се разплача от умиление.

Поводът да се съберем днес (макар и виртуално) е вторият студиен албум на Fear of Domination. Няколко месеца опитвах да си изградя някакви очаквания за него, но пуснатите в интернет сингли само още по-силно ми разпалваха любопитството и ме разконцентрираха. Спомних си, че дебютният им "Call of Schizophrenia" беше доста добър (макар да личеше, че пичовете още са неопитни), но тук, в "Create.Control.Exterminate." ясно си личи колко много са напреднали тези шестима младежи. Сега, докато въртя албума сигурно за 15-ти път, вече напълно осъзнавам настъпилите промени - звукът е много по-електронно ориентиран, по-изчистен, а стилът е по-мелодичен и по-силно насочен към индъстриъл метъл от този в "Call of Schizophrenia".

Но да караме подред. Към вокалите забележки нямам. Харизматичният Саку Солин е намерил точната си бленда и крясъците му са осезаемо по-добри от тези, които вадеше преди 2 години. Голям брой уместни включвания прави и красивата 20-годишна клавиристка Нина Телен, която вече играе много по-сериозно ролята на бек-вокалистка. Китарите са с една идея по-тежки, а почти всяка песен изненадва и със свое собствено готино соло. Ритъм секцията от своя страна предразполага към много повече куфеене, а за повишеното количество електроника... вече споменах по-горе. Какво повече да иска човек? Искате запомнящ се индъстриъл метъл с екстремни вокали? Имате го!

Допълнителни адмирации бих искал да изкажа и за чудесното структуриране на всяка от песните в албума. Именно това структуриране, съчетано с леко мрачното и епично звучене носи голямо разнообразие в "Create.Control.Exterminate." и ще ви накара да го чуете поне още няколко пъти.

Ако трябва все пак да разровя да намеря кусури на албума (да не кажат, че съм прекалено пристрастен), бих посочил включването на балада в него. "Балада" може би не е точната дума за "We'll Fall Apart", но все пак, колкото и да я слушах, все ми се струваше, че бавното темпо не е силна страна на FOD. Доказателството за това идва самò веднага след това в "So Far So Good (All For Nothing)", която смятам и за една от най-здравите песни в албума, редом с "Modify", "New World" и епичните "Pandemonium" и "Control Within".

Най-общо казано, Fear of Domination ни предлагат 43 минути първокласен, екстремен и същевременно мелодичен индъстриъл метъл, за който трудно ще повярвате, че е сътворен от хора на по има-няма 20 години. Вярвам, че ще бъдете приятно изненадани от професионалното звучене и идеално структурираните песни в "Create.Control.Exterminate" и нищо чудно да откриете във Fear of Domination една от новите си любими млади банди, за която тепърва предстои едно много светло бъдеще. Buy this (23.11.11)!

+ + + + Плюсове.......:
Екстремен, мелодичен, разнообразен, неомръзващ, запомнящ се, футуристичен и епичен.
Изключително добре стурктуриран.
Чудесен пример за перфектно употребени електроники.
Дори песните от по над 6 минути минават неусетно.

- - - - Минуси........:
Опитът им за балада май не се е получил много-много.
Един-два по-безлични трака.


Подходящо за фенове на:
Turmion Kätilöt, Scorngrain, Black Light Discipline, Pain, Rammstein и др.
Автор: Testset
-=8.5/10=-