TODAY'S METAL

Стил......: Power/Thrash Metal

                Не крия - когато посегнах към този албум, бях със занижени очаквания. Дори по-скоро с такива, клонящи към "следващия албум на любимата ми група, който ще забравя бързо". Всичко това, продиктувано от предните няколко издания на Iced. С оглед на предизвестената преди повече от половин година смяна на Мат Барлоу и неизвестността от това какво ще ни предложи новият глас, изборът между "добре познатото старо" и "експериментът ново" съвсем клонеше към първото. Разбира се, с уговорката и надеждата, че геният на таланта винаги би могъл да се прояви в най-неочакван момент. Е, тук чак за гениалност не можем да говорим, но за един откровенно силен албум – да, което си е една солидна основа за по-нататъшните писания.
        "Dystopia" - така е озаглавен и с такава песен започва албумът. Буквално убийствена песен, не случайно избрана да открие представлението. Мощ, заряд, ентусиазъм, без капка наивност. Толкова директен подход е възприет, че минимум четвърт час е необходим, за да бъде усмирено темпото. Кулминации от високи и ниски вокали, умопомрачителни сола, пълна и безмилостна траш-тресня (да ме извинявате за жаргона). Това са само част от нещата, изреждащи се и преплитащи се едно в друго. За междинен десерт и за доставяне на още по-голяма доза неподправено удоволствие, ни се предлага и от онзи тип китарно/вокално звучене, които просто те карат да запееш едновремено с плеъра, макар след секунди срамно да свеждаш глава, чувайки колко фалшиво виеш покрай Стю Блок. А той, my friends, пее зверски добре. Блок просто е солиден (като блок), талантлив, уверен... и го знае. И го изпозлва добре срещу ушите ви.
        Съвсем умишлено не акцентирам върху отделни парчета и не посочвам, това или онова. Всяка песен предразполага към логорея, защото за всяка може да се каже много. Но няма да го направя. Стойността тук е насочена към този продукт като цяло. Слушам този албум почти месец и го преоткривам всеки следващ път. Има парчета, напомнящи 100-процентово на други, писани през годините. За щастие, обаче, ваксата е уцелена и ако в периода между 1992-ра и 2000-та Iced Earth звучаха така, че да са актуални за времето, точно сега и точно в този момент те отново го постигат, без да им се налага да откриват наново топлата вода. Можем да обвиняваме мистър Шафър за какво ли не, но това е неговата група, неговата музика и изказ като творец. Оттам нататък остава "или ви харесва, или не". Моят съвет е ДА. Все пак, почти няма предпоставки който и да е фен да остане разочарован.

Експериментът "Стю Блок" е повече от успешен!!!
Обичащите тази банда няма как да останат разочаровани.
По-важен плюс от горното едва ли има.

Blind Guardian, Kamelot, Grave Digger, Pyramaze, Nevermore и др.