TODAY'S METAL - BULGARIA

Ревюта от и за съвременния метъл фен!

  • Welcome!

    Добре дошли в сайта на Today's Metal! Тук слушаме най-новите албуми и ги "съдим" нa границата между критиката и фенството. Но на първо място ние винаги сме фенове! Е, субективни сме (както и поставяните от нас оценки, всяка важаща стриктно за дадения стил), но все пак се опитваме да ви предложим нещо по-различно от останалите сайтове за ревюта - не само защото пишем и за непознати за масовия слушател групи, а и защото се стараем да пишем в един непретенциозен, неналагащ се и, надявам се, забавен и приятен за четене стил, без претенции за меродавност и излишно умнеене, без пестене на фенска критика и суперлативи. Но ако тук ви е скучно, можете да посетите и страницата ни във [Facebook], където постваме нови ревюта, нови клипове и други интересни и съвременни метъл благинки. --- От целия ни [екип] - приятно четене!

    For our non-Bulgarian visitors: please have in mind you won't find illegal downloads here. Reviews only, entirely in Bulgarian, honest and independent. --- Feel free to contact us [here] or at management@todaysmetal.com.

Antichrisis - 2012 - Not Fade Away

Posted by Today's Metal Crew On четвъртък, май 31, 2012 0 коментара

Стил......: Gothic/Darkwave/Folk/Rock
Държава...: Германия
Лейбъл....: Blue Yonder (SR)
Отнема....: ~74 минути 


Бързам да започна с това, че този албум... не е особено "метъл". Да не кажа, че не е никак "метъл". Но тези от вас, които са запознати с тази формация ще разберат защо този албум бива разглеждан на сайта. И така. Метаморфози и пак метаморфози. Antichrisis претърпяват от тях в изобилие. Когато през 1997-ма започнаха с Doom/Gothic,не съм си представял особено днешното им изваяно от безброй образи лице. Но така е, когато иде реч за търсещи нови поприща и живеещи за творчеството си музиканти. През годините, бунтари и постояно социално ангажирани с албумите си, те определено ме изненадаха с поетата нова посока. Въпреки олекотената формула, която ни предлагат, атмосферата в албума напомня на предната същност на групата. Преплитането на готик, даркуевйв, рок и 70-тарско поп/диско (!) звучене пък е допълнено с ненатрапчиви фолклорни мотиви, даващи допълнителна красота на музиката.

По-голямата част от песните внасят усещането за неувереност в началото си, но в последствие някак успяват да се разгърнат и да те накарат да забравиш за това. Да си заподсвиркате някоя мелодия или пък да ви се прииска да запеете някое куплетче е нещо съвсем нормално, докато слушате "No Fade Away", стига да се настроите достатъчно бързо на тези вълни, но това може да представлява трудност, ако музиката ви хване неподготвени. Така например, "Ocean's Too Wide" e чист електро-готик, "The Fire Went Out" е 80-тарски поп-рок, "Shine" е 70-тарски рокендрол, в духа на Rolling Stones, а "Crossing the Line" избива на много олд-скул индъстриъл метъл. Хубаво е да се отбележи, че голяма част от албума е нещо като сглобка на отделни парченца от няколко пъзела, разхвърляни в годините назад, но ненамерили достатъчно цялост сами за себе си, за да се нарекат готови - до този момент. Сега обаче, събрани на едно място и подредени в определен ред, придобиват своята цялост. 15 изразни средства показват разнородността на едно творчество и това как е възможно да си започнал, инспириран от тъмните дебри на окултно-социалния живот и впоследствие да достигнеш до пролетно-любовно-меланхолични излияния някъде в средата на 2012-та.

Накрая - това е един адски приятен за слушане албум, изцяло подчинен на търсенето на нови хоризонти. Разочаровани биха били онези, които в дълбочина познават бандата, с оглед предългото чакане на този материал и липсата на метъла в него. И ако последната причина ви прави впечатление, то тогава подходете с особено внимание, за да не останете разочаровани и вие.


+ + + + +
Новаторски подход в търсене на своята нова същност.
Поетата посока води към частичен комерсиализъм, но кой би ги винил за това?
Метаморфози, разнообразие, експерименти и напълно неочаквани резултати.

- - - - -
Повечко китари и някой и друг риф нямаше да са излишни. Защото метъл почти изцяло липсва.
Ако това ви притеснява, албумът изобщо не звучи като правен през 2012-та.

Подходящо за фенове на:
Dreadful Shadows, Lake of Tears, Sanguis Et Cinis и др.
 Автор: Nightice
-=7/10=-

Firewind - 2012 - Few Against Many

Posted by Today's Metal Crew On вторник, май 29, 2012 2 коментара

Стил......: Power/Heavy Metal
Държава...: Гърция
Лейбъл....: Century Media
Отнема....: ~45 минути 


С учудване посрещам честите коментари, че Firewind са "обещаваща банда с голям потенциал и талант". Да, само че вече е късно да се говори за талант и потенциал, защото това не е български футболист, който на 26 години още се води "обещаващ млад талант", а е банда с цели 7 студийни албума! Групата вече не би трябвало да е непозната на хеви метъл сцената, особено след издаването на последните си няколко албума, с които успя да вдигне летвата си на едно повече от прилично ниво. Явно обаче времето си казва думата и в "Few Against Many" са започнали да се забелязват кръпки. Безспорно албумът представлява стабилна композиция, но за сметка на това не изненадва с нищо на първо слушане, така че (освен за дългогодишните фенове) трябва да му се даде малко повече време.

"Wall of Sound" и "Losing My Mind" са тракове от "силната страна" и не са за изпускане.
Едноименната "Few Against Many" пък, макар да почва малко дървено, впоследствие набира нужния заряд и впечатлява с бърз ритъм и силна пауър мелодия. Тези тракове, поставени в началото, могат да ви дадат погрешната идея, че целият албум е толкова здрав, но не би. Албумът достига връх с "Glorious", която напълно отговаря на името си и избухва отново в затварящата "No Heroes, No Sinners", чийто ритми и издухваща енергия оставят доволно и здраво усещане за достойно оползотворено време. За съжаление, на песни като "Another Dimension" им липсва примамливостта от предишните албуми и мога да се хвана на бас, че малцина ще помнят подобни песни след повече от седмица. В други тракове пък, Гъс Джи (жестоко име) и компания прекаляват в насилени опити за оригиналност и нахвърляните идеи се губят някъде из общата маса. Това се случва в "Long Gone Tomorrow", където страхотният основен риф "увисва" на фона на леко неадекватната структура на песента. Баладата "Edge of a Dream" пък, макар и дует с Apocalyptica, е чист пълнеж под формата на приспивна песен. Разхвърляни здрави рифове, нямащи подходящ съпорт, има в почти всички тракове - така например китарно-клавишното соло в "Another Dimension" е 10 класи над останалите елементи в песента, а интрото и куплетът на "Destiny" ни оставят в очакване за негщо свръхготино, което така и не идва.

Като цяло, "Few Against Many" не е творение, което да покрие най-високите очаквания на феновете, но определено не е и някоя лигава боза, от която да ни вкисне мозъкът. Личи си, че колкото и да е неуморен и идеен Гъс Джи, безкрайните му проекти и забежки в 956731 проекта не му позволяват да се съсредоточи върху работата му в Firewind. За пореден водата мъти и модерната напоследък спасителна сламка, наречена "хард рок влияние", което не прави чест на нито една пауър метъл банда. Но все пак, макар FAM да няма силата да "влезе с касата и три реда тухли" и да ни размята до откат, далеч не е за изхвърляне и си заслужава всяка отделена минута. Το επόμενο άλμπουμ θα είναι καλύτερo, είμαι σίγουρος!

+ + + + +
Някои страхотни рифове, абсолютно невероятни сола и хващащи ухото мелодии.
Професионализъм, стегнатост, стабилност и запазено високо ниво.

Хитро подреден албум, оставящ добри впечатления у слушателя.

- - - - -
Ужасно озвучени с тъп ефект вокали за иначе непоклатимия Аполо Папатанасио.
Много нахвърляни и странно сглобени (респективно загубени) идеи.
Някои сегменти блестят адски силно на фона на някои посредствени песни и притоплени формули.
Добър или не, малцина ще помнят този албум след 3 месеца.

Подходящо за фенове на:
Primal Fear, Mystic Prophecy, Thunderstone, Axenstar и др.
 Автор: Renn/BGMario
-=6.5/10=-

Sabaton - 2012 - Carolus Rex

Posted by Today's Metal Crew On неделя, май 27, 2012 6 коментара

Стил......: Power/Heavy Metal
Държава...: Швеция
Лейбъл....: Nuclear Blast
Отнема....: ~45(+11) минути 


Не знам защо стана така, че четирима от членовете на Sabaton си биха камшиците. Скандали, проблеми с лейбъла, вътрешни несъгласия - не знам, имам само подозрения. Встрани от това, групата все по-често бе обвинявана, че тъпче на едно място, при това не без основание. "Coat of Arms", например, макар и добър сам по себе си, не предлагаше нищо ново и някак не стигаше величествеността на "The Art of War" и "Attero Dominatus". Затова беше нужно нещо извънредно силно. Или както казват на запад - make it or break it. Е, Sabaton хем make-наха, хем донякъде break-наха.

С "Carolus Rex" групата надминава себе си - като за последно! Скептичното ми настроение за концепцията, въртяща се около шведския крал Карл XII се изпари бързо, макар дълго да се съмнявах, че слабичкия и блед крал няма да издържи на тесните си рамене цял албум, посветен на него. Sabaton обаче са се справили, покривайки историята му - от възкачването му на престола на 15 години, през епичната победа на 8-хиляднята му шведска армия над 40-хилядната руска войска, през грандиозното му поражение в битката при Полтава, та чак до смъртта му през 1718 г. при крепостта Фредрикшелд. Кратка справка в Google пък може да ви обясни защо в някои региони на България все още има хора, носещи името Карл или фамилията Карлов.

Днес, точно както крал Карл преди 300 години, Sabaton пишат история. Групата е дала абсолютно всичко от себе си, за да направи не просто добър, а най-добрия си албум досега. Трудно е за вярване, че в тези 45 минути не се намери дори една празна минутка, за която да се хване човек и да каже "Това не им се е получило", но е факт. Където и да се заслушаме, слаби звена просто няма - "Gott Mint Uns" е извънредно епична и включва гост-вокали от продуцента на албума - Петер Тегтгрен. Последният явно има и пръст в това "Poltava" да има този осезаем Pain-ски привкус. Нататък, заглавната "Carolus Rex" бавно смазва всичко по пътя си със силата на обсадна машина, "The Carolean's Prayer" е сигурен нов live хит, "1648" и "The Lion From the North" са истински вратотрошачи, "Ruina Imperii" мачка с бавни, свръхтежки и насечени рифове, а "Killing Ground" с галоп и великолепно соло изкарва "Carolus Rex" пред всички останали пауър/хеви албуми, излезли тази година. Ако към цялото удоволствие прибавим и уникалните кавъри на "Twilight of the Thunder God" на Amon Amarth (с гост-грухтене от Петер Тегтгрен), "In the Army Now" на Bolland & Bolland и "Feuer Frei!" на Rammstein, то оценката ми за този албум би могла да скочи дори извън определените рамки.

Наистина, като за последно са се раздали момчетата, вдигайки летвата ужасно високо за новите членове на бандата. Подобна висота трудно се постига и още по-трудно се прескача, затова можем само да стискаме палци на новите попълнения да ни изненадат поне толкова приятно, колкото ни изненадват днес старите. Това е то. Епични творения като "Carolus Rex" трябва да остават вовеки в славната история на метъла и да служат на пример за всички "тру метъл" банди, които с 3 рифа си изкарват целите кариери. Нека слушат и се учат.


+ + + + +
Sabaton са направили най-величествения си албум досега - като за последно.
Великолепна китарна и клавишна работа и никакви пробойни в другите звена.
Епичен, могъщ, разнообразен, динамичен, силен, безкомпромисен албум, без слаби моменти.

Жестоки кавъри в mailorder изданието!

- - - - -
Може би някои интродукции са излишно дълги и нагнетяващи, което малко омръзва.

Подходящо за фенове на:
Powerwolf, Hammerfall, Manowar, Raubtier, Van Canto и др.
 Автор: Testset
-=10/10=-

Delain - 2012 - We Are the Others

Posted by Today's Metal Crew On петък, май 25, 2012 11 коментара

Стил......: Symphonic/Gothic Rock/Metal
Държава...: Холандия
Лейбъл....: Roadrunner
Отнема....: ~48 минути 


След леко плахия си дебют, Delain бързо се окопитиха и превзеха сцената изневиделица. В основата на всичко стоят бившият клавирист на Within Temptation Мартин Вестерхолт и 15-годишната по онова време (2002-ра) червенокоса вокалистка Шарлоте Веселс. Няма да задълбавам в историята как точно са се намерили, макар да ми звучи интересно, а вместо това ще ви съобщя с патос, че днес, 10 години по-късно и броени дни след като Шарлоте навърши 25, Delain ни представят третия си студиен албум и достоен наследник на хитовия "April Rain" - "We Are the Others".

Продуцент на този албум е Якоб Хелнер - човек, отговорен за някои от албумите на големи банди като Rammstein, Apocalyptica и Clawfinger. Нямаше да ви занимавам с продуцента, ако неговото влияние не се усещаше силно в "We Are the Others". Явно работата на Якоб с Rammstein го е вдъхновила доста и затова този албум на Delain включва песни със солидно количество електроника и ниско настроени тежки китари. Такива са сингълът "Get the Devil Out of Me", сексапилната "Milk & Honey", "Hit Me With Your Best Shot" и "Where Is the Blood?", в която гост-вокали изпълнява Бъртън Бел от Fear Factory. В останалите парчета можем да чуем по-типичен Delain, с повече оркестрални партии, повече пиано, повече епичност и повече акцент върху чудесния глас на Шарлоте. Тежки рифове и нежни мелодии пък се редуват в пълната с насечени рифове "Mother Machine", прочувствената "I Want You" и епичната "Babylon". Като по-безлични ми се очертаха праволинейната и леко скучновата "Are You Done With Me" и предвидимата "Not Enough", която има подходящо за заключение outro, но не впечатлява с кой знае колко свежа идея.

Бях се наточил за нещо различно и незнайно защо мислех, че този път Delain ще ме разочароват, но това не стана. Останах приятно доволен от многото сполучливи попадения в албума, от увеличеното количество електроника, от прекрасните вокали и бек-вокали и от най-тежките рифове на групата досега. Предполагам мнозина ще намерят този албум за "поп", чули-недочули 8 секунди от него, но вие, щом сте стигнали до този ред, явно знаете колко приятна група е Delain и няма да вярвате на празни приказки. Групата се развива, като същевременно напълно запазва идентичността си, а това винаги е гаранция за успех. Поне при добрите банди.


+ + + + +
Готини нови елементи, подобрени стари елементи и много сполучливи попадения.
Шарлоте продължава да вади все по-добър и завладяващ глас.

Ниско настроени тежки китари, повечко електроника, здрав ритъм и малко епичност.

- - - - -
Пълнежченца... не е като да няма едно-две такива.
Има много хитови парчета, но липсва супер хит, който да ги изстреля към висините.

Подходящо за фенове на:
Within Temptation, Evanescence, Epica, Sirenia, Nightwish и др.
 Автор: Testset
-=8/10=-

Kreator - 2012 - Phantom Antichrist

Posted by Today's Metal Crew On сряда, май 23, 2012 5 коментара

Стил......: Thrash Metal
Държава...: Германия
Лейбъл....: Nuclear Blast
Отнема....: ~45 минути 


Има го оня момент, в който не можеш да си позволиш да кажеш лоша дума за траша, бил той качествен или не. Особено по нашите ширини, огромен процент от метъл феновете са именно заклети трашъри, така че ако ви е мил животът - без лоши думи за траша. Е, на мен лично ми мина времето, в което слушах активно и предимно траш, но никога не спрях да се интересувам от делата на "светата троица" на немския траш и другите големи имена в жанра. И докато някои банди забиха заложиха на оср*н звук, овехтели рифове и замирисаха на евтина бира, а други почнаха да правят неслушаеми експерименти с участието на неадекватни старци (познайте кой визирам), Kreator никога не спряха да бъдат с крак във времето и да вдъхват живот на този вече не особено млад стил.

Още откакто ходех с чисто черна тениска и евтин камуфлажен панталон и в уокмена ми се въртеше презапис от презапис на "Agent Orange" на Sodom, винаги основната цел на слушането на метъл за мен е била здравото куфеене. Като претенциозен куфелюбец, с времето ставаше все по-трудно, но знаех, че за целта винаги мога да разчитам на Kreator. Независимо дали ставаше дума за разпалено обсъждания (на маса) и днес "Renewal" или противоречивия "Endorama", знаех - Kreator си го могат. Миле си го може. И още си го могат! "Phantom Antichrist" е свежото доказателство. Смело мога да обявя този албум за няколко класи по-добър от двата му силни, но колебливи на места предшественици. Тук няма и помен от колебание. Още след предразполагащото към skip интро ме удари такава мощна траш вълна, че дори дядо Рихтер можеше да я оцени. Заглавният трак ме хвърли в стената, а резачката "Death to the World" и епично-мелодичната "From Flood Into Fire" ме свряха беззащитен в ъгъла и ми се нахвърлиха настървено. Без и за миг да губи инерция, албумът продължи да размахва тежки секири, заострени със скоростни сола, запомнящи се припеви и типичните за Kreator тежки, насечени рифове, предразполагащи към бърз вратобол. През цялото време не спираше да присъства и една сурова, но натрапчива мелодичност, която само Kreator могат да докарат толкова дорбе и балансирано. Миле пък вкара дори чисти вокали в някои кратки мелодични пасажи като тази в "Your Heaven, My Hell".

Без да се правя на голям съвременен трашър, не мога да си представя как някой фен на жанра би имал какво да каже срещу този могъщ нов албум на Kreator. Но ако трябва да търсим кусури, винаги можем да ги намерим. Така например можем да кажем, че Kreator залагат на сигурното за поредна година. Ясно е, че са намерили своята ниша и са безспорно силни и сигурни в нея, но някак ми липсват времената, в които Миле и компания можеха да ни изненадат, именно с албуми като гореспоменатите "Renewal" и "Endorama". Защото сега не съм изненадан. Знаех, че този албум ще е безкомпромисна резачка и нямам никакво намерение да се оплаквам от това, но "Phantom Antichrist" ми се стори доста предвидим. Ама здраве да е. Траш!


+ + + + +
Смазващи, убийствени, накълцващи и безкомпромисни рифове и ритъм.
Балансирана мелодичност, страхотни сола и нестихваща енергия.
Съвременен, изчистен, изпипан, тежък звук.

- - - - -
Предвидим... или поне такъв беше за мен.
Държат ниво, но и лека-полека започват да се повтарят, залагайки на сигурното.

Подходящо за фенове на:
Sodom, Overkill, Slayer, Testament, Destruction и др.
 Автор: Undepth
-=9/10=-

Sonata Arctica - 2012 - Stones Grow Her Name

Posted by Today's Metal Crew On понеделник, май 21, 2012 3 коментара

Стил......: Power Metal
Държава...: Финландия
Лейбъл....: Nuclear Blast
Отнема....: ~53 минути 



Както и очаквах, новият албум на Sonata Arctica предизвика смесени и напълно объркващи реакции у феновете. Аз лично се стараех да не си градя никакви очаквания за него и да не се вслушвам в думите и мненията на колегите (местни и чуждестранни), които варираха от "осанна" до "разпни го". Затова след няколко разходки до офиса и обратно, по време на които звучеше "Stones Grow Her Name", стигнах до заключението, че Sonata Arctica вече не знaят как да угодят на всички и стрелят напосоки.

Да почнем остро. "Only the Broken Hearts" е идеалната откриваща песен за албума и за групата. Въвежда ни в атмосферата и включва в себе си всичко, което бихме могли да очакваме от Sonata Arctica. Веднага след нея обаче идва първото сътресение, наречено "Shitload of Money". Sonata и глем рок? Сериозно? От подобни експерименти ме беше страх. Вярно, добър глем рок е песента, но... е глем рок. Друг ненужен експеримент чуваме в началото на "One With the Mountain", където се почва с далечен ирландски фолклор, изведнъж се чуват оглушителни барабани и чак след 2 минути чудене какво става, почва песента. Можем да минем и без това интро. Със същия успех можем да минем и без баладката "Don't Be Mean", но хайде, трябва има и трак, на който да се запалят запалките. "The Day" пък, от своя страна, изненадва с леко Falconer-ско звучене.

Сред добрите експерименти в албума бих поставил и силно въздействащия сингъл "I Have a Right". Песента си навлече гнева на мнозина заради не-метълския си текст, но темата е сериозна и актуална, кийбордите стоят в основата на всичко, а тежкият основен риф и качествената продукция се надушват от километри. "Cinderblox" е друго експериментално бижу, намерило място в "Stones Grow Her Name". Песента е смесица между висококачествен европейски пауър метъл и... кънтри. Песента е страшно енергична, а южняшкият акцент в припева просто ми напълни душата. Епичната хард рок балада "Alone In Heaven" и тежката "Somewhere Close To You" пък са друг крайно успешни експерименти, от които направо ще настръхнете.

Можем да кажем много неща за този албум, но не и че е типичен за групата (с изключение на 3-4 трака като "Losing My Insanity" и двете нови части на "Wildfire"). Бих отишъл и по-далеч като кажа, че албумът е направо експериментален. За щастие, повечето от експериментите в него са се получили учудващо добре. И докато много банди в стила напоследък минават тънко, шлякайки хард рок на поразия, Sonata Arctica са се постарали да покажат, че уменията им далеч не се изчерпват само с два стила и че уважават феновете си прекалено много, за да им поднесат поредния хард/хеви албум. Със "Stones Grow Her Name" Sonata Arctica за пореден път се открояват с класа и дават ясно да се разбере, че има причина да са на върха на пауър метъл сцената толкова много години. Така че, доверете ми се - слушането на този албум няма изобщо да ви навреди.


+ + + + +
Албум, пълен с крайно интересни експерименти и идеи.
Налице са класа, изобретателност и чиста проба музикален гений.
Перфектен звук и продукция.

- - - - -
Сори, не мога да възприема "Shitload of Money" като песен на Soanta Arctica.
"The Day" е с текст, подхoдящ за някоя нова Дисни-дрaма.

Подходящо за фенове на:
Helloween, Stratovarius, Avantasia, Hammerfall, Nightwish и др.
 Автор: BGMario
-=8/10=-

Shadows Fall - 2012 - Fire From the Sky

Posted by Today's Metal Crew On петък, май 18, 2012 0 коментара

Стил......: Melodic Thrash/Metalcore
Държава...: САЩ
Лейбъл....: Razor & Tie
Отнема....: ~42 минути 


Ех, тези убийствени рифове – защо са навсякъде, накъдето се обърна? Последните месеци си бяха много продуктивни по отношение на нови албуми, завръщания на голямата сцена и прочие, а доста от групите успяха, ако не друго, то поне да се задържат за още известно време на челни позиции, без да разочароват прекалено много фенове.

В този ред на мисли, дойде ред и на Shadows Fall и новото им творение "Fire From the Sky". Като съдържание албумът напълно отговаря на името си - стигнах до това заключение след многократно слушане и мисля, че занапред всеки път, когато си го пусна, все до него ще стигам. Песните до една са пълни с огъня, големеещ се в заглавието и парят във възходяща градация. С появата си в "Guitar Hero 2" пък, Shadows Fall доказаха стабилните си позиции, които защитават гордо с издаването на новия си албум. Притежаващи силата да излъскат пода със звуковите си вълни, парчетата в него са заредени с доволно количество ритъм и здрави мелодии, съчетани с дисциплинирана динамика в почти всяка от интродукциите. Особено блестят отварящата "The Unknown", "Save Your Soul" и мачкащата "Fire From the Sky", а солата в "Weight of the World" и "Blind Faith" са направо... епични!

Има повече пеене, отколкото в предишните албуми, от което си личи и съгласието на групата, че без развитие не може. Още от началото е загатнато присъствието на пауър-прогресив-ориентирани елементи в някои от парчетата, което в случая не е никак лошо, тъй като доста добре пасва на иначе леееко противоречивата им структура, ако мога така да се изразя. Комбинацията от тежки и по-леки вокали е "сладък" опит за оригиналност, вървящ с безкомпромисни китарни рифове и шумни барабани. От друга страна обаче, вместо да изгърмят с всичка сила, припевите някак губят мощността си, което пък води до малко натрапчиво звучене като цяло (визирам "Nothing Remains" и "Lost Within"). Хубавото на албума е, че притежава много сила и енергия и определено си заслужава слушането, макар и на места малко да поиздиша. Може би му липсва една идея повече свежест, но за феновете на жанра по мое мнение е идеален
.

+ + + + +
Повече фокуси върху мелодичните припеви.
Тежък, агресивен, мрачен и пълен със страшни сола и чудесна китарна работа.
Дава материал на феновете да си блъскат главата и да привикват с възхита.

- - - - -
Не са се престарали да изкарат нещо по-оригинално.
Динамиката в припевите бяга от време на време, което малко спойлва песните като цяло.

Подходящо за фенове на:
Machine Head, God Forbid, Chimaira, Trivium, Devildrvier и др.
 Автор: Renn
-=8/10=-

Celldweller - 2012 - Wish Upon a Blackstar

Posted by Today's Metal Crew On четвъртък, май 17, 2012 2 коментара

Стил......: Electro Rock/Metal
Държава...: САЩ
Лейбъл....: FiXT
Отнема....: ~75 минути 


9 години и 95486 ремикса по-късно, Клейтън най-накрая издаде нов албум както си му е редът - не ЕР, не лайв, не с ремикси, не с инструментали, не с демота, не с бета версии. Истински студиен албум. Вярно, от 3 години излиза на парченца, но важното е, че разгеле свърши пустото чакане! Вярно, за толкова време ми поотмина ентусиазма, но днес реших да разгледам делукс изданието, за да видя какво е измъдрил Клейтън след толкова много години.

"Wish Upon a Blackstar" ни дава музика, каквато трудно бихме могли да открием другаде. Тази неверояната смесица от електроника, рок, метъл, дъбстеп и оркестрации просто няма достоен аналог. Въпреки това, албумът не започва много могъщо с "It Makes No Difference Who We Are" - учудващо слаба песен, приличаща на много дълго интро. За щастие, нямаше как от 17 трака  (3 от които интерлюдии), да няма поне 7-8 електронизирани, футуристични, супер здрави парчета, каквито само Клейтън може да направи. Такива са, съвсем примерно, уверената "Blackstar", завладяващата "So Long Sentiment", тежката "I Can't Wait", дъбстеп ориентираната "Unshakeable", хитовата "Louder Than Words", "мрачната "Tainted" и енергичната "Eon". Редом до тях, все така пълни с уникална и сякаш идваща от бъдещето електроника, стоят някои по-бавни и граничещи със скукaтa песновки като "Gift For You", дъбстеп инструменталът "The Seven Sisters" и "Against the Tide". Така след 75 минути дългоочакваният албум свърши и остави в мен малко смесени чувства. Със сигурност очаквах нещо повече от неиздаваните досега тракове, но вече познатите ни такива се оказаха рядко висока летва дори за неуморния Клейтън.

Хубаво е да си мултиинструменталист, музикален гений и да имаш всичкото време на света, за да организираш проектите си и да направиш всичко, което ти се прави. Но лошото е, че няма кой да ти даде честно второ мнение и да ти каже "така е добре, стига пипа". Защото, както и очаквах, Клейтън пак е преправял нещата в последния момент. Добре познатата ни "The Lucky One" (в която хоровият вик "I Am!" е изпят от фенове, между които гордо пях и аз) е изгубила доста от енергията от предния си вариант. Пресните влияния от бързо изгрялата и още по-бързо залязваща дъбстеп мода също са намерили място в крайния продукт, а не е сигурно дали някой има нужда от тях. Годините, изгyбени в безбройни ремикси на стари и нови парчета, също спокойно можеха да бъдат оползотворени по-добре, но в крайна сметка кой съм аз, че да давам акъл на Клейтън? Пичът си знае. Аз съм само фен, докато той наистина е музикален гений и прави уникални по рода си композиции. Пък дано не чакаме още 10 години за нов студиен албум. Хайде сега, юруш на ремиксите.


+ + + + +
Самият факт, че Celldweller има нов студиен албум си е истинско събитие.
Стотици писти с най-модерните, сякаш излизащи от бъдещето електроники.
Уникално, моментално разпознаваемо звучене и свръхкачествена продукция.

- - - - -
Някои от последните преправки не са за добро.
Бавните парчета на Celldweller никога не са ме впечатлявали.
За толкова години чакане очаквах нещо още по-адски грандиозно.

Подходящо за фенове на:
Blue Stahli, Subkulture, Voicians и др.
 Автор: Stahli
-=7/10=-

Oomph! - 2012 - Des Wahnsinns Fette Beute

Posted by Today's Metal Crew On сряда, май 16, 2012 1 коментара

Стил......: Industrial Metal/NDH
Държава...: Германия
Лейбъл....: Sony Music
Отнема....: ~61 минути 


Не е лесно да си банда с 20 години история, особено когато за това време си правил много експерименти с музиката си. Питайте пионерите на Neue Deutsche Härte вълната Oomph!, ако не вярвате. И точно защото са пионери, Деро, Флюкс и Крап имат правото да правят каквото си искат. Затова е решено - албумът ще бъде по-светъл, по-цветен, по-жизнен и... всичко е позволено. Пък каквото сабя покаже.

Не крия, че щом видях обложката на "Des Wahnsinns Fette Beute", надеждите ми за здрав албум рязко паднаха. Плахо пуснах диска и зачаках. "Unzerstörbar" отвори типично по Oomph!-ски, но "Zwei Schritte Vor" ме накара да се чудя какво точно са искали да направят. Тромпети, 60-тарски китари, Rolling Stones влияние... dafuq? Преодолях бързо ужаса, припомних си, че "всичко е позволено" и продължих нататък. "Such Mich Find Mich" вдигна летвата с хитов потенциал, но след нея "Bis Der Spiegel Zerbricht" и баладата "Die Geister Die Ich Rief" успокоиха нещата. Странната и силно електронна "Bonobo" отново вдигна топката за класическaта NDH тупалкa "Deine Eltern" и
"Kleinstadtboy" - песен, инспирираната от "Smalltown Boy" на Bronski Beat. Нататък изненадите не спират - "Kosmonaut" е мрачен синт-рок, "Seemannrose" е с чисто кабаретно звучене, а "Fütter Mich" е друг първокласен NDH удар.

Албумът е осезаемо по-лек и по-цветен от балансирано тежките си предшественици. Поставената цел е изпълнена. Остава въпросът дали резултатът ще бъде одобрен от феновете на бандата, които макар и свикнали с всякакви експерименти, трудно биха приели някои от крайно шантавите идеи в този албум, който изисква малко повече внимание и фенщина от обикновено. Oomph! залагаха на сигурното в последните си 3-4 албума и просто не можеха да сбъркат (особено в адски силния "Monster"), затова им прави чест, че целят развитие и правят крачка встрани от утъпкваната 20 години пътека, макар и без да бягат от разпознаваемото си звучене. Повтарям - крачка встрани! Не напред, не назад. Встрани.


+ + + + +
Изненади, огрооомно разнообразие и препратки към всички периоди от кариерата им.
Oomph! експериментират здраво, но без да губят и грам от същността си.
Първокласна продукция и здрав, плътен звук, както винаги.
Албум, направен без каквито и да е задръжки и съобразявания.

- - - - -
Някои прекалено шантави идеи и отклонения.
Понякога имам чувството, че всички балади на Oomph! адски си приличат.
Още не зацепвам какви нapкoтици са повлияли направата на "Zwei Schritte Vor". Че чак пък и сингъл...

Подходящо за фенове на:
Rammstein, Eisbrecher, Megaherz, Unheilig, Stahlmann и др.
 Автор: Testset
-=7/10=-

For Today - 2012 - Immortal

Posted by Today's Metal Crew On вторник, май 15, 2012 0 коментара

Стил......: Christian Metalcore
Държава...: САЩ
Лейбъл....: Razor & Tie
Отнема....: ~38 минути 


For Today знаят как да правят земетръсен метълкор. Вече 4 поредни албума, тези доста набожни пичове предоставят на света разтърсващ метълкор и може би най-унищожителните брейкдауни в наши дни. For Today използват толкова много брейкдауни, че на техен концерт вероятно още на третата песен всички са напълно изтощени от настъпилия мош. Новият им "Immortal" не е изключение - смазващи рифове, брейкдауни и надъхани вокали от Мати Монтгомъри.

Първата изненада, която открих в този албум, бе наличието на повече чисти вокали от обикновено. В предните албуми чисти вокали почти нямаше, докато тук припевите в сингъла "Fearless", "Foundation" и "The Only Name" са сред най-мелодичните творения на групата досега. Но нека думата "мелодични" не ви смущава - For Today са верни на корените си и никак не са се размекнали - рифовете са по-изпипани от всякога, енергията е все така всепомитаща, а адреналинът е на същото, ако не и на по-високо ниво отпреди. И всеки път щом помислите, че нещата няма как да станат по-свирепи, те стават. Появата на Джейк Лурс (August Burns Red) в "Set Apart", на Томи Грийн (Sleeping Giant) в "Under God" и на Сони Сандовал (P.O.D.) в "The Only Name" пък ме накараха да се хвана за главата, чудейки се как е възможно дадена музика да съдържа в себе си чак толкова мош/щ. "Епично!" - това се въртеше в куфеещата ми (вече по инерция) глава, след като свършиха тези 38 минути.

Това е албум, който не можеш просто да изслушаш седнал удобно в креслото. Аз опитах и пет пъти се олях с напитката си, докато звуковите вълни от колоните се оплитаха в ушите ми и караха главата ми да куфее, описвайки болезнено дълга арка. С "Immortal" For Today затвърждават и без това солидните си позиции на съвременната метълкор сцена, без нито за миг да бягат от темата за религията и вярата си. Но ако трябва да сме честни, For Today далеч не откриват топлата вода и залагат на доста елементи и структури, които вече сме чували в трите им предни албума. Въпреки това не знам кой и как точно би отрекъл суровата мощ, струяща от всяка песен в този албум. For Today просто взимат обикновеното и го превръщат в нещо отличително и нещо, с което винаги можеш да ги различиш на фона на хилядите банди, свирещи в същия жанр.


+ + + + +
Смазваща, разтърсваща, всепомитаща мощ, струяща от всяка песен в албума!
Едни от най-унищожителните брейкдауни, които могат да се чуят в наши дни.
Няма място за почивка, сваляне на темпото и пълнежи.
Групата се развива в по-мелодична насока, но без да се размеква.

- - - - -
Залагат на стари свои формули, които вече сме чували от тях 2-3 пъти.
Ако не се кефите на брейкдауни, не пипайте този албум. Тук има много.

Подходящо за фенове на:
August Burns Red, Sleeping Giant, In the Midst of Lions, APFP и др.
 Автор: Testset
-=8/10=-

Diablo III - 2012 - Original Soundtrack

Posted by Today's Metal Crew On неделя, май 13, 2012 0 коментара

Стил......: Epic/Symphonic/Orchestral/OST
Държава...: САЩ
Лейбъл....: Blizzard Entertainment
Отнема....: ~78 минути 


Днес, за нашата публикация №300, решихме да направим нещо по-специално. Не можахме да намерим чак толкова достоен нов албум, с който да отбележим този малък юбилей, затова аз собственоръчно реших да напиша някой и друг ред за музика, която може и да не е метъл, но която много метъл фенове по света могат да оценят достойно. Да, става дума за саундтракa към новата рекордно интересна игра на Blizzard Entertainment - Diablo 3!

Саундтракът може да бъде намерен само в силно лимитираното като бройка колекционерско издание на играта (ако не сте си го поръчали, вече е късно) и идва под формата на свръхготин digipak. Дискът съдържа цели 23 мрачни композиции, коя от коя по-епични и завладяващи. Музиката е сътворена под вещия поглед на композитора и аудио директор на Blizzard Ръсел Брауър, като в live-записите са участвали над 100 музиканти, между които няколко хорови групи и симфонични оркестри (не са ползвани просто програми за оркестрации). Отделно от това са записани още безброй други инструменти, всеки впоследствие сложен на отреденото му място, за да се получи именно този дълбок, въздействащ, завършен саундтрак, който имаме удоволствието да слушаме в момента. И ще го кажа за трети път, но музиката в този OST е наистина невероятно въздействаща. Мощните симфонични партии, мрачната атмосфера и завладяващите хорове ще ви накарат да настръхнете многократно и да усетите хиляди демонични погледи, вперени във вас, както и да почувствате величествената мощ на висшите архангели.

Не знам дали играете компютърни игри, дали ги имате за детинщина или "нърдовщина", но не виждам вариант, в който този саундтрак да ви остави безразлични. Ако обаче сте от онези, които вече са си поръчали своето издание на играта (нормално или колекционерско), удоволствието от слушането ще е двойно по-голямо за вас. И се надявам да се видим с вас в изпълнените с демони земи на Sanctuary, за да разгромим заедно ордите на злото (под звуците на този крайно епичен саундтрак) - once and for all!


+ + + + +
Уникални, мрачни, епични, адски въздействащи композиции.
Трицифрено число хора са участвали в записите на този саундтрак. Това говори много.
Абсолютно невероятна атмосфера, в която да се потопите напълно и всеотдайно.

- - - - -
Ако не се интересувате от игри, може изобщо (и разбираемо) да не оцените това тук.

Подходящо за фенове на:
Warcraft, World of Warcraft, Starcraft и др.
 Автор: TMB
-=TMB=-