TODAY'S METAL - BULGARIA

Ревюта от и за съвременния метъл фен!

  • Welcome!

    Добре дошли в сайта на Today's Metal! Тук слушаме най-новите албуми и ги "съдим" нa границата между критиката и фенството. Но на първо място ние винаги сме фенове! Е, субективни сме (както и поставяните от нас оценки, всяка важаща стриктно за дадения стил), но все пак се опитваме да ви предложим нещо по-различно от останалите сайтове за ревюта - не само защото пишем и за непознати за масовия слушател групи, а и защото се стараем да пишем в един непретенциозен, неналагащ се и, надявам се, забавен и приятен за четене стил, без претенции за меродавност и излишно умнеене, без пестене на фенска критика и суперлативи. Но ако тук ви е скучно, можете да посетите и страницата ни във [Facebook], където постваме нови ревюта, нови клипове и други интересни и съвременни метъл благинки. --- От целия ни [екип] - приятно четене!

    For our non-Bulgarian visitors: please have in mind you won't find illegal downloads here. Reviews only, entirely in Bulgarian, honest and independent. --- Feel free to contact us [here] or at management@todaysmetal.com.

Abandon All Ships - Malocchio

Posted by Today's Metal Crew On събота, януари 25, 2014 0 коментара

Стилът: Post-Hardcore/Trancecore/Electronic
От/Год: Канада, 2014
Лейбъл: Redfield/Rise
Отнема: ~33 минути


Ъ, не. Не е това пътят. Промяна беше нужна, но не такава. Abandon All Ships винаги са били противоречиви и са предизвиквали полярни реакции, благодарение на смелото си и непукистко смесване на метълкор, транс и адски много autotune в чистите вокали. Точно това бе причината дебютният им "Geeving" да предизвика огромна вълна от реакции, а наследникът му "Infamous" допълнително разбуни духовете с още по-"поп" звучене и дори фючъринг с рап дуото A-Team. Единственият шанс на "Malocchio" да разбуни духовете обаче е да участва в спиритичен сеанс с душите на хората, които са се застреляли от скука, докато го слушат.

Винаги съм защитавал тази група, въпреки явните ѝ недостатъци. Защитавам тезата, че наличието на такава музика е полезно за метъл сцената. Защитавал съм и пеенето на Мартин Брода, който очевидно се справя и без autotune. Опитвал съм дори да намеря логично обяснение защо когато свирят на живо, китарите не са включени, а звучат записани такива. Не крия и че съм притежател на предните албуми на бандата. Но не мога да защитя "Malocchio". В него AAS са опитали да се обърнат с хастара навън, лишавайки се от досадния autotune във вокалите на Брода, втежнявайки общото си звучене и... проваляйки се тотално в екстремните вокали, които поне досега не бяха проблем. Какво ли са си казали? "Добре, махаме autotune-a, но пък не може цялото ни пеене да е наред, баси!". Наистина не знам какво става. Дали Анджело Ейта няма някакъв проблем с диафрагмата? Дали не е бил болен по време на записите? Просто няма логика да направиш два албума с добри вокали и така свирепо да се провалиш в третия.

Ама пък то... само пеенето да беше. От 10 песни в албума, 6 са с еднакви постройки, еднакви рифове, еднакви електронни семпли и лийдове, почти еднакви (но пък добри) припеви и еднакво лоши крясъци. Първите 5 песни пък си приличат толкова много, че дори след три слушания не бях сигурен дали всичките не са някакви алтернативни версии на сингъла "Reefer Madness". След тях, за да има разнообразие, има чисто хаус парче, наречено "Alive". "Cowboys" пък е кратка, но за сметка на това несъдържателна песен, чиято мелодия някак напомня за "Harlem Shake". И точно когато бях готов да вдигна ръце и да се предам, нещата много леко и плахо започнаха да се оправят (за разлика от българската икономика, ха!). В заглавната "Malocchio" се усети първият напън за промяна, a в "Centipede" нещата дори стояха добре, като тя е и най-читавата песен в целия албум. Може би в друго обкръжение щеше да ми направи повече впечатление, но в края на един толкова изсмукан от пръстите албум, нямаше как да скачам от радост. Закриващата "Paradise" също го избива хаус, но пък поне в нея има китари и като цяло може да се нареди сред добрите попадения в "Malocchio".

Изключително съм разочарован от Abandon All Ships. Не могат да ме обвинят и че съм хейтър, защото хейтърите не се разочароват, а просто за пореден път не харесват нещо. Аз обаче съм разочарован, защото в "Malocchio" AAS са изгубили идентичността си. Да, нетипичният им стил им докара много хейтъри и обиди, но и популяризира името им. Него обаче вече го няма. Няма ги хитовите мелодии от "Geeving", няма го смелият размах от "Infamous", няма го и уникалното звучене. Е, вече няма и време за губене пред AAS, които възможно най-скоро трябва отново да влязат в студио и да покажат, че могат много повече от това. 

+ + + + +
Припевите и чистото пеене на Брода звучат много добре без autotune.
Някои парчета се открояват силно (в положителна посока) на фона на останалите.
Интересни заигравки между транс/хаус електроника и метълкор/пост-хардкор. 

- - - - -
Екстремните вокали този път са под всякаква критика.
Повече от половината песни в албума звучат адски идентично една с друга.
В горепосочените не се забелязва почти никаква композиционна мисъл.
Посредствени текстове (не е за сефте), посредствени китари и уви - посредствен албум. 

IF YOU LIKE
I See Stars, Eskimo Callboy, Attack Attack!, Helia, His Statue Falls, STGF и др.

Автор: Undepth
[3/10]

0 Response for the "Abandon All Ships - Malocchio"