TODAY'S METAL - BULGARIA

Ревюта от и за съвременния метъл фен!

  • Welcome!

    Добре дошли в сайта на Today's Metal! Тук слушаме най-новите албуми и ги "съдим" нa границата между критиката и фенството. Но на първо място ние винаги сме фенове! Е, субективни сме (както и поставяните от нас оценки, всяка важаща стриктно за дадения стил), но все пак се опитваме да ви предложим нещо по-различно от останалите сайтове за ревюта - не само защото пишем и за непознати за масовия слушател групи, а и защото се стараем да пишем в един непретенциозен, неналагащ се и, надявам се, забавен и приятен за четене стил, без претенции за меродавност и излишно умнеене, без пестене на фенска критика и суперлативи. Но ако тук ви е скучно, можете да посетите и страницата ни във [Facebook], където постваме нови ревюта, нови клипове и други интересни и съвременни метъл благинки. --- От целия ни [екип] - приятно четене!

    For our non-Bulgarian visitors: please have in mind you won't find illegal downloads here. Reviews only, entirely in Bulgarian, honest and independent. --- Feel free to contact us [here] or at management@todaysmetal.com.

Avalon - Angels of the Apocalypse

Posted by Today's Metal Crew On четвъртък, май 15, 2014 3 коментара

Стилът: Power Metal
От/Год: Финландия, 2014
Лейбъл: Frontiers Records
Отнема: ~50 минути


Нещо не е съвсем наред с този албум на Avalon. На пръв поглед всичко изглежда бомбастично - има гръмко заглавие и епична обложка, макар на нея този път да не пише "A Metal Opera". Албумът обаче май има претенциите да е нещо такова. Но не е. Когато през 2001-ва Avantasia издадоха първата "Metal Opera", показаха как се прави това нещо. Въпросът не е само в гост-вокалистите и гръмките заглавия, но 13 години по-късно Тимо Толки явно още не е разбрал това. Или просто иска да отбие номера. И в двата случая - не е нещо, с което да се гордее. Този албум - също.

Няма как да се отрече на Толки, че е изсвирил и изкомпозирал много култови метъл творби, но "Angels of the Apcalypse" определено не е сред тях. Този албум има проблеми на всяко възможно ниво, като започнем от предвидимостта на композициите (чуй "Stargate Atlantis" и "Design the Century"), минем през неубедителното пеене в повечето парчета (прочети в следващия абзац) и завършим с гадния и напълно неотговарящ на съвременността звук. Не може ти да си китарната легенда Тимо Толки и през 2014-та да правиш албум с претенциите за "метъл опера", а звукът ти да е по-слаб и необработен от този в някои 80-тарски албуми. Освен това вокалите (част от които очевидно са записани и изпратени от разстояние) бучат силно над инструментала, в който пък не се чува никакъв бас - нито от самия бас, нито дори от касите на барабаните. И всичко това не е дело на неопитен тийнейджър в ученическа банда, а на самия Тимо Толки. Баси, какво се случва тука?

Основни вокалисти в албума са Фабио Лионе (Rhapsody of Fire) и Флор Янсен (Nightwish), като в отделни парчета се чуват гласовете на Елиз Рид (Amaranthe), Симоне Симонс (Epica), Дейвид де Фей (Virgin Steele) и други знайни и незнайни метъл гласове. Общото между всички тях е, че звучат така, сякаш пеят насила. От това число донякъде изключвам Дейвид де Фей, който пее с повече желание, но за сметка на това с далеч по-малко гласови възможности. Ефектът в гласа му в "Rise of the 4th Reich" е просто безумен, а пеенето му... абе, представете си паралелна вселена, в която Ерик Адамс е котка, която се е записвала сама върху аудио касетка, с помощта на уокмен с изтощени батерии, каращ касетката да влачи. Ето така пее вокалистът на Virgin Steele в това парче, а на всичкото отгоре гласът му е на пет крачки пред инструментала, който е един от малкото наистина хубави в този албум. Това дори е най-доброто парче в композиционно отношение в албума и щеше да се получи страхотно (особено с произнасянето на самото заглавие), ако не беше така осакатено по двата най-важни параграфа - пеене и звук. Флор Янсен също не блести особено в своите песни. Милата звучи направо отегчена във всички парчета, освен в "The Paradise Lost" . Но да речем (и да се надяваме), че просто "се пази" за Nightwish. Най-постоянен в качеството сред вокалистите в албума е Фабио Лионе, който успява да се изложи само в "Stargate Atlantis" - просто защото тази песен не е за неговия глас.

Изобщо, Тимо Толки май наистина е отбил номера, колкото да изкара някой и друг лев, че в тая криза си трябва. Затова вместо да направи правилен подбор на вокалистите, той се е втурнал към тези, които са най-актуални в момента (учудващо - няма го Киске, ха), без да го е грижа дали композициите му отговарят на гласовите им възможности и обратното. Защото, с риск да ядосам верните фенове на Толки, щом толкова много добри вокалисти звучат зле, значи вината може и да не е в тях. Пък то и аз да бях вокалист, и на мен щеше да ми е тъпо да пея подобни банални, но за сметка на това претенциозни текстове.

Като изключим "The Paradise Lost", идеята в "Rise of the 4th Reich" и 9-минутният заглавен епос, в "Angels of the Apocalypse" не се случва нищо интересно. Звукът е рехав, композициите - предвидими, текстовете - банални, оркестрациите - също. Дори китарата на Толки не впечатлява особено. Ако от време на време не се появяваше по някое готино соло, а името му не беше на обложката, нямаше и да разбера, че той свири в тоя албум. Изобщо - слаба работа. Естествено, можех да похваля "Angels of the Apocalpyse" и да се подмажа на всички фенове на Толки, които милеят по времената на "стария" Stratovarius, но щях да излъжа. Един съвременен пауър метъл албум (камо ли метъл опера) заслужава много по-качествен звук и продукция, по-точен подбор на вокалисти, по-добра история и като цяло - повече внимание. Защото както и да го гледам, AOTA е просто едно отбиване на номера от страна на надценилия креативността си Тимо Толки. Случва се и на най-добрите.

+ + + + +
Някои много сполучливи парчета в композиционно отношение!
Цяло съзевздие гост-вокалисти - Флор Янсен, Фабио Лионе, Елиз Рид, Симоне Симонс и други.
Албумът е дълъг над 50 минутни, но дори с всичките си проблеми пак минава неусетно.

- - - - -
Гласовете на вокалистите не си пасват особено добре с композициите.
Инструменталът е на три крачки зад вокалите, а в случая с безумните ефекти на Дейвид де Фей - на пет.
Неотговарящ на съвременността, зле продуциран и небалансиран звук като цяло.
Да събереш няколко вокалисти не превръща автоматично албума ти в "метъл опера".
Банални текстове, още по-банални оркестрации и един надценил креативността си Тимо.

IF YOU LIKE
Stratovarius, Avantasia, ЯR, Sonata Arctica, Kamelot, Helloween и др.

Автор: BGMario
[4/10]

3 Response for the "Avalon - Angels of the Apocalypse"

  1. Анонимен says:

    Съжалявам, но въобще не съм съгласен с автора. Никога не съм си падал по пауър метъл, но имам, смея да твърдя, добра представа за това, което се случва в съвременната пауър сцена. Моите уважения, но текстовете на Тимо Толки(както впрочем и на бившите му колеги от Стратовариус), без да блестят с оригиналност, са по-добри от тези на 90% от съвременните пауър метъл групи. Няма глупости за баба Яга(като при Edguy), няма "kill, fuck, die"(като при Manowar), няма нордически митологични глупости(като Hammerfall, които иначе ми допадат като музика). Освен това, не знам как му се е получило на Толки, но е създал композиции, в които дори гласът на Фабио Лионе, когото иначе недолюбвам, ми допада. Факт е, че това не е върхът на Флоор Янсен, но и не съм очаквал да бъде. По отношение на звука смятам, че има групи с много по-скапан звук на албумите като Слейър например(харесвам групата, ама наистина това вече е скапан звук-бахти, че то те през 90-те имаха по-добър звук от сега). За мен албума е добър. Давам му 7.5/10.

  2. Анонимен says:

    4/10? Надценил си го. Албумът е безидеен, скучен, изсмукан от пръстите... Композициите са предвидими до втръсване, ритъм секцията не струва, бас има колкото да не е без хич, вокалистите са подбирани по име и популярност, не и с идея какво да ги прави после...
    Мамка му - същата Флор, която тук звучи като отровена, в 01011001 на Ayreon къса глави, както и във Victims of the Modern Age на Star One.
    Фабио Лионе (ако и да не го харсвам особено) е доказан капацитет - тук обаче звучи също толкова заспало, колкото и Флор. Елиз, Симоне... също.

    Всъщност, да - ако искате да слушате "метъл опери", пуснете си Avantasia и Ayreon и не се тровете с тази недомислица тук.

  3. Анонимен says:

    И аз мисля, че 4 му е много, но донякъде разбирам мотивацията на автора, който очевидно е фен на Tolkki и Stratovarius. Аз бих му дал максимум 2.5/10, защото има и добри моменти, не е като да са без хич. Но явно авторът има някаква мотивация.