Сигурно от половин година слушам за този нов албум на DAR. Не съм сигурен за времето, защото първият път, когато стана дума за него, май месец ми се струваше като някакво много далечно бъдеще. Цялото това дълго подгряване и обещанията за двоен албум ми вдигнаха очакванията доста сериозно, тъй като отдавна чакам DAR да издадат албум, който да измести "Samurai" и "Riders on the Storm" като най-любимите ми техни творби. Но това е трудна задача.
"Tief, Tiefer" не звучи като нито един от другите албуми на DAR, но пък и те са група, която никога не се повтаря (ако не броим диска с акустични версии на стари парчета). Пък и то е трудно да се повториш, когато правиш албумите си, използвайки дет, фолк, индъстриъл, хеви, прогресив, пънк, рок, фънк, реге (преди години) и в общи линии - каквото ти скимне откъм жанрови комбинации. И въпреки цялото това разнообразие, в последните години DAR направиха няколко албума, в които нямаше почти нищо за запомняне. От всеки албум излизаха по едно-две по-ярки парчета и това е. Останалият материал в никакъв случай не може да бъде наречен "слаб", но просто не е лъжица за всяка уста. Горе-долу такова е положението и в "Tief, Tiefer", но... не съвсем. Сега ще обясня.
Благодарение най-вече на превъзходната работа на китарите и баса са се получили няколко наистина страхотни, новаторски, изпипани, смазващо добри песни. Една от тях е фънкарската, но супер енергична и разбиваща метъл клишетата "Was Bleibt Bin Ich". В нея китарите дори нямат тежък дисторшън, а водеща роля играе басът, който обаче... мачка! Друго здраво парче е "Die Welt Ist Tief" - песен, в която има всичко! Започва се с ярък фолклорен (и леко така... балканско-ориенталски) мотив, модерно звучене (мощен електронен пасаж след средата) и екстремен припев (с включвания на дет ревове) и която спокойно може да мине за вдъхновена от System of a Down, ако се подведем по напева "Ха! Ля-ля-ля-ляй!" след първия ѝ куплет. "Wir" е третият ми избор за най-добра композиция в албума, тъй като е добра по прекалено много параграфи - скорост, китари, електроника и неочаквано свирепи дет ревове. "Freiheit, Gleichheit, Brüderlichkeit" и "2 Teufel" и също заслужават малко повече внимание най-вече заради китарната работа в тях.
Изненадващо, останалата половина от албума е стабилно безинтересна. "Wo Es Dich Gibt" не изненадва с нищо, освен с подложения електронен бийт след средата си, "Ein Vöglein" е прекалено обикновена балада (може пък в текста става нещо много интересно, знам ли), а "Ein Leichtes Mädchen" и "So Fern" са си направо скучни. Държа да подчертая - добре направени, но все пак - скучни. Във втория диск пък има само акустични парчета, сред които само "Die Zeit" е ново, заради което не мога да приема твърденията, че това е "двоен албум". Двоен албум беше последният на Soilwork, това тук е албум с бонус диск. Спирам тук, преди съвсем да премина в дебрите на евтините заяждания и оставям следната присъда - пореден добър албум от DAR, в който има много впечатляващи моменти, но и малко ядосващо скучноват материал.
+ + + + +
Оригинален подход, избягване на клишетата, специфично и разпознаваемо звучене.
Никога не знаеш с какъв стил ще те изненада следващото парче.
Разнообразие от похвати и стилове, преливащи един в друг без предупреждение.
Завидно добри и изключително впечатляващи китарни и бас партии!
- - - - -
Никога не знаеш с какъв стил ще те изненада следващото парче.
Разнообразие от похвати и стилове, преливащи един в друг без предупреждение.
Завидно добри и изключително впечатляващи китарни и бас партии!
- - - - -
Половината парчета в албума са прекалено... обикновени, да не кажа по-лоша дума.
IF YOU LIKE
Subway To Sally, In Extremo, Letzte Instanz, Eisregen, System of a Down и др.
Автор: Testset
[7/10]
0 Response for the "Die Apokalyptischen Reiter - Tief, Tiefer"
Публикуване на коментар