TODAY'S METAL - BULGARIA

Ревюта от и за съвременния метъл фен!

  • Welcome!

    Добре дошли в сайта на Today's Metal! Тук слушаме най-новите албуми и ги "съдим" нa границата между критиката и фенството. Но на първо място ние винаги сме фенове! Е, субективни сме (както и поставяните от нас оценки, всяка важаща стриктно за дадения стил), но все пак се опитваме да ви предложим нещо по-различно от останалите сайтове за ревюта - не само защото пишем и за непознати за масовия слушател групи, а и защото се стараем да пишем в един непретенциозен, неналагащ се и, надявам се, забавен и приятен за четене стил, без претенции за меродавност и излишно умнеене, без пестене на фенска критика и суперлативи. Но ако тук ви е скучно, можете да посетите и страницата ни във [Facebook], където постваме нови ревюта, нови клипове и други интересни и съвременни метъл благинки. --- От целия ни [екип] - приятно четене!

    For our non-Bulgarian visitors: please have in mind you won't find illegal downloads here. Reviews only, entirely in Bulgarian, honest and independent. --- Feel free to contact us [here] or at management@todaysmetal.com.

Annisokay - Enigmatic Smile

Posted by Today's Metal Crew On вторник, април 21, 2015 1 коментара

Стилът: Melodic Metalcore/Post-Hardcore
От/Год: Германия, 2015
Лейбъл: SPV
Отнема: ~43 минути


Дотук през 2015-та определено имам проблеми с намирането на добър нов пост-хардкор/метълкор. Най-после обаче се наканих да си пусна промото за новия албум на Annisokay и той се оказа достатъчно интересен и мелодичен, за да засити (временно) пост-хардкор глада ми. Името на бандата пък май идва от клипа на песента "Smooth Criminal" на Майкъл Джексън - пичовете явно са искали клипът да има щастлив край и заради това са се нарекли "Ann(ie) is okay".

Както може би е ясно, групата залага на екстремни вокали в куплетите и мелодични в припевите, а инструменталите са простички (все пак е пост-хардкор... duh), но не и безкрайно скучни, с редки електронни включвания и не толкова чести брейдауни. Отварящият трак и сингъл ни показва, че китаристът Кристоф Виечорек има и страхотни чисти вокали, които даже леко бият към алтърнатив (и дори далечно напомнят на тези на Джейсън Камерън от Bury Tomorrow), а Дейв Грюневалд пък вади доста стабилни крясъци, които си контрастират с мелодичните такива по доста добър начин и придават нужната мощ на песните, че да не станат съвсем "алтърнатив".

В "Naked City" имаме предимно екстремни вокали, а песента също така притежава една от онези части, които ще поеме публиката в бъдещите концерти на бандата. В следващата "Snowblind" пък основно имаме чисти вокали, като песента има и доста алтернативно звучене. "Wolves in the Walls" започва със семплирани песнопения (не ме напуска мисълта, че съм чувал подобно, ако не и същото начало в друга песен), преминава в брутален куплет, супер мелодичен припев и отново семплирано пеене. Песента е същински хит и може би дори щеше да е по-добър избор за пилотен сингъл вместо "Carry Me Away". "Life Cycles" пък е, струва ми се, вече задължителната балада в средата на който и да е албум в жанра и влиза в графата "банална, но окей". "Fame" и "New Autumn Light" пък имат толкова мелодични припеви, че може веднага да запеете редом с Кристоф. Темпото се смъква с една идея в закриващата нормалното издание на албума "What is Left", а в deluxe версията ще намерите две акустични версии на "Snowblind" и "Sky" (песен от предния албум на бандата), в които страхотните чисти вокали на Кристоф изпъкват още по-явно.

Като цяло, това е един много мелодичен и свеж пост-хардкор албум, за който не може да се каже хем нещо много лошо, хем нещо супер добро - освен, може би, че върши много добра работа като фон във фитнеса. Албумът е чисто и просто добър, слуша се на един дъх, всички песни държат горе-долу едно и също ниво и няма такива, които да нямаш търпение да пропуснеш. Но малко са и онези специални единици, към които много ти се иска да се върнеш. Тъй като обаче от няколко дена не спирам да го слушам от начало до край, това говори за консистентност, която няма как да пренебрегна в крайната си оценка.
 
+ + + + +
Свежо звучене, допълнено с щипка алтърнатив.
Великолепни чисти вокали!
Множество мелодични парчета и поне един открояващ се хит.
Слуша се на един дъх и няма песен, която да предразполага към "skip". 


- - - - -
Няма да им се отрази зле да поразнообразят инструментала.
Недостатъчно смели композиционни идеи, което го прави и доста предсказуем.
Струва ми се, че съм чувал и преди началото на „Wolves in the Walls".

 
IF YOU LIKE
Bury Tomorrow, Capture The Crown, Palisades, Crown The Empire и др.

Автор: Reksy
[6.5/10]

1 Response for the "Annisokay - Enigmatic Smile"

  1. Анонимен says:

    Учудващо ниска оценка за мен. Албумът е наистина добър. Правилно е отбелязано, че няма песен, която да е пълнеж и да искаш веднага да смениш. Слуша се с кеф от край до край. Добра комбинация между екстремни вокали и страшно мелодични такива. По-ниска оценка от 7.5 е крайно неправилно според мен, да не кажа, че бих дал без да се замисля 8+ веднага.