TODAY'S METAL

Стил......: Deathcore/Post-Hardcore

        Първо, искам да предупредя, че хора (особено жени) със слаби сърца, нерви и стомаси не трябва да четат това "ревю" (трудно бих го определил като такова). Не го казвам като някакъв трик, за да го прочетете, просто предупреждавам. И тъй, да започнем с това, че не разбирам напълно банди като Design the Skyline - очевадно талантливи, но хаотичини, несработени и объркващи. Защо става така? След като преди време получиха толкова негативни отзиви за първия си сингъл "Surrounded By Silence", че насмалко да се сборичкат с Ребека Блек на дъното на музикалната индустрия, пичовете решиха, че правенето на хаотичен маткор/деткор/пост-хардкор/емокор с много autotune-ефекти не е особено добра идея. И точно затова обещаха, че дебютният им дългосвирещ албум "Nevaeh" няма да има нищо общо със "Surrounded By Silence". Браво, добро решение.
        Уви, нъц. Резултатът не е много по-впечатляващ, колкото и да им се иска на някои фенове, запазили все пак някакво количество сляпа вяра в сляпото си черво. Всъщност, "Nevaeh", казано в прав текст, си е л*йно. Леко брутално (особено в началото), леко електронно, леко технично, леко лигаво и слузесто откъм мрънкащи емо-вокали, но все пак - л*йно. Сещате ли се за онези мъчителни случаи, в които се напъвате в тоалетната, с чувството, че имате кълбета в задника си, големи колкото глобуси? Но накрая след много мъки, пот и пъшкане, си вдигате тъжно гащите и с тежест в корема излизате разочаровани от банята, изгубили половин час с нещо напълно безсмислено? Е, точно така се почувствах, след като слушах този албум.
        Не се подлъгвайте от приятния, шарен вид на тази иначе страхотна обложка. Зад нея се крие нечувано музикално безсилие, което момчетата с шарени и изгладени с ютия коси, спуснати върху лицата им, са се опитали да замаскират с няколко дълбоки грухтежа и няколко приемливи рифа в сравнително сполучливи песни като "Destroyer", "Under the Blood Driven Moon" и откриващата "Crystal Swords Kill the Hordes". Тя, всъщност, е посветена на (и против) "ордите" от десетки хиляди анти-фенове на групата и участници във фейсбук-групата "Design The Skyline is so bad, I want to die". Донякъде ги разбирам, особено докато слушам недоразумения като "Reality Away" и "Break Free From Your Life" и вкараните в тях депресиращо некадърни чисти вокали, както и безметежно и безпределно безсмислените и излишни инструментали "Reverie", "Free For Infinity" и "Nevaeh".
        За умопомрачително назованата "Cybernetic Starflower" пък отделям цял нов абзац, за да си я отбележа завинаги в бележника като една от песните с най-тъпо възможно име. Както обаче сами ще забележите, ако изобщо си направите труда да чуете този албум, името на песента е не по-малко скапано от самата песен.
        Мисля, че няма нужда да ви убеждавам повече, че "Nevaeh" е почти пълен провал и далеч не си заслужава купуването на сляпо. Аз лично се насилих да харесам 1-2 песни в него, но не мога повече. За съжаление не става само с грухтене, макар че Design The Skyline насмалко да ме убедят именно с него. Но не би.

Няколко добри идеи, здрави грухтежи, няколко добри рифа и 2-3 приемливи трака.
Много яка обложка!
Противоречивостта създава пари. Момчетата може да залагат именно на това.

Iwrestledabearonce, Dr. Acula, TDEP, Enter Shikari и др.