Стилът: Oriental/Progressive Metal
От/Год: Израел, 2018
От/Год: Израел, 2018
Лейбъл: Century Media
Отнема: ~63 минути
Отнема: ~63 минути
2500 години след написването ѝ, алегорията за пещерата на Платон служи като основно вдъхновение за този концептуален албум на Orphaned Land. Те обръщат поглед и към антиутопията "Brave New World" на Олдъс Хъксли, която залага на сходна идея с алегорията за пещерата, а за капак цитират и "1984" на Джордж Оруел. Бързо става ясно какво ни намекват Orphaned Land - робите обичат своето робство.
Първата композиция в албума е 8-минутният епос "The Cave", където ориенталските мотиви си партнират с прог ритми и китари, сола, дет ревове, хорови напеви и купища страхотни мелодии. С други думи - почти всичко, което ще можем да чуем и нататък из албума, събрано на едно място в един много представителен трак. Като единствена грешчица в песента бих отбелязал цитата "One can easily forgive a child who is afraid of the dark but one cannot forgive a man who is afraid of the light", който често се приписва на Платон, но определено не звучи като нещо, което той би казал. И все пак - цитатът носи смисъл в контекста на песента, така че това са си чисти бели кахъри. "We Do Not Resist" пък може да звучи като странно послание, но когато се разбере, че е вдъхновена от "Прекрасният нов свят" на Олдъс Хъксли, всичко си идва на мястото. Песента е сред най-тежките в албума, като включва и много екстремни вокали. Чудно само защо и в лирик видеото, и в нашето промо думата "dicks" е цензурирана с пегел. Чак пък толкова... това не е чак толкова груба дума.
Ориенталските мотиви се засилват постепенно и в "In Propaganda" наближават пика си, а бузукито и лютнята водят към зашеметяващия хоров напев "Propaganda!", от който спокойно можете да настръхнете. Песента неусетно прелива в следващата "All Knowing Eye", която обаче е най-слабата и скучна в целия албум, тъй като в нея просто нищо не се случва и дори завършва безсилно с fade out. Няма накъде да стане по-ориенталско обаче от "Yedidi", която е по текст на испано-израелски поет и в общи линии представлява традиционна еврейска фолклорна музика с тежки китари и вероятно трудно ще бъде понесена от редовия метъл фен (особено родният такъв, но да не излезе, че сочим с пръст). И така след най-краткия трак в албума идва и най-дългият - "Chains Fall To Gravity" със своите 9 минути и половина. Композицията започва бавно и се разгръща в епичен, някак Therion-ски припев, а средата му е изпълнена с прог сола на различни инструменти (като силно подозирам, че китарното соло е на гостуващия Стив Хакет от Genesis).
Втората половина на албума започва със сингъла "Like Orpheus" с участието на Ханзи Кюрш, а клипът към песента говори за двойнствеността, с която метъл феновете от силно религиозните семейства в Близкия Изток трябва да живеят. Пеенето в "Poets of Prophetic Messianism" пък е изцяло на гръцки и изцяло хорово и сваля напрежението преди мрачничката "Left Behind". Песента е сред добрите в албума, но нямам идея защо и в нея на два пъти се чуват пегели, а текстовете в книжката към диска са зачеркнати. Надявам се пегелите да са само за промото и да ги няма в крайния вариант, особено когато под пегел е фразата "our voices
Финалните надписи на албума спокойно могат да изтекат на екрана, докато звучи епилогът "The Manifest", завършващ с цитат от "Manifesto" на чилийския певец и поет Виктор Хара, разстрелян при преврата на Пиночет в Чили. На самия финал пък се изчита кратък пасаж от "1984" на Оруел. С това Orphaned Land завършват своя албум във възхвала на тези, които те намират за невъзпети пророци (като Платон, Джорд Оруел, Алдъс Хъксли) и мъртви, преждевременно погубени месии (Исус, Ганди, Кенеди, Мартин Лутър Кинг и прочие). Признавам и че не успях да харесам "Unsung Prophets & Dead Messiahs" повече от страхотния "All Is One", но няма как да кажа и че съм разочарован. Въпреки някои малки грешки и досадни детайли (като пегелите), албумът е на много високо ниво, ама то нямаше и как да очакваме друго от Orphaned Land. Да, може би на места ориенталските елементи идват в повече, но в крайна сметка това е група от Близкия Изток - бихте ли се сърдили на наша банда, примерно Балканджи, че ползват твърде много мотиви от нашия фолклор?
+ + + + +
Разнообразен, философски, емоционален.
Осезаемо засилване на близкоизточните мотиви, които играят още по-водеща роля от преди.
Завръщане (пък било то и частично) на екстремните вокали.
Много сполучливи гост-включвания от Ханзи Кюрш, Томас Линдберг и Стив Хакет.
Цял час (че и отгоре) материал!
- - - - -
Осезаемо засилване на близкоизточните мотиви, които играят още по-водеща роля от преди.
Завръщане (пък било то и частично) на екстремните вокали.
Много сполучливи гост-включвания от Ханзи Кюрш, Томас Линдберг и Стив Хакет.
Цял час (че и отгоре) материал!
- - - - -
Близкоизточните мотиви по някое време май идват в повече.
Една-две сравнително безлични и приличащи си композиции.
Още малко екстремни вокали щяха да са много добре дошли.
Пегели в музиката никога не са добра идея.
Една-две сравнително безлични и приличащи си композиции.
Още малко екстремни вокали щяха да са много добре дошли.
Пегели в музиката никога не са добра идея.
IF YOU LIKE
Myrath, Therion, Amaseffer, Melechesh, Arkan, Mezarkabul, Aeternam, Ignea и др.
Автор: Testset
[8/10]
0 Response for the "Orphaned Land - Unsung Prophets & Dead Messiahs"
Публикуване на коментар