TODAY'S METAL - BULGARIA

Ревюта от и за съвременния метъл фен!

  • About TMB

    BGR: Today's Metal е сайт за метъл ревюта с идеална цел, създаден през 2011-а година, за да популяризира модерната метъл сцена. Нашата цел - бързо и лесно да разберете става ли нещо ново за слушане или не!

    ENG: Today's Metal is a non-profit webzine for metal reviews, established in 2011 with the purpose of promoting the modern metal scene. Our goal - to quickly let you know if a new metal album is worth your time!

    [FACEBOOK]        [INSTAGRAM]        [YOUTUBE]        [TWITTER]        [E-MAIL]

Beyond The Black - Hørizøns

Posted by Today's Metal Crew On четвъртък, юни 18, 2020 1 коментара

ЖАНР: Melodic Symphonic Metal
ОТ/Д: Германия | 19.06.2020
ЛЕЙБЪЛ: Napalm Records
ОТНЕМА: ~56 минути

Още откакто от Beyond The Black си биха камшика абсолютно всички без вокалистката, нещо взе да ми намирисва. Почнах да имам чувството, че не слушам група, събрана от общата идея да прави яка музика, а някакъв корпоративен проект. Горе-долу като в k-pop средите - там събират някакви таланти уж да ги тренират, формират им групи от приятно изглеждащи лица, правят им пластични операции, съсипват им психиката - и всичко това, за да може 12-годишните момиченца да пищят по идолите си. И знам, че това не е случаят с Beyond The Black, поне не и с Napalm Records (които са повече от готин лейбъл), но... така изглежда и звучи.

Началният устрем изчезна и се появи някакъв странен стремеж към поп звучене, ползващ абсолютно всички клишета на жанра. И не, нямам против мелодичността и модерния звук (баш пък аз), но имам против, когато си личи, че е самоцелно. Откриващият заглавен трак, например, не е лош сам по себе си, но е червив с клишета, а мъжките беквокали сякаш някой ги вика на 5 метра от микрофона, че да не би някой случайно да засенчи (иначе талантливата) Дженифър Хабен. Сингълът "Misery" пък е една от най-слабите и клиширани песни, които тази група някога е издавала. Парчето "Wounded Healer" донякъде спасява нещата, до голяма степен благодарение и на включващата се с далеч повече опит Елиз Рид от Amaranthe.

Клишетата продължават с пълна сила в "Some Kind of Monster", безсилните "оо-у-оо-оо" и припева, чиято мелодия е досущ като тази в "Summertime Sadness" на Lana Del Rey. Пак - не казвам, че е лошо, казвам, че е песен на Лана дел Рей с китари и PG текст. "Human" също е хитов трак със зарибяващи мелодии, но припевът си е отвсякъде щипнат от "Turn the Page" на Metallica, с малко повече украси и хорови беквокали. Следващата "Golden Pariah" пък е откровено готин модерен трак, който обаче много крещи "Искаме и ние да сме като Amaranthe". Все пак не мога да си кривя душата - харесвам поп метъл и парчето ме радва. Даже не ме е срам.

Стигаме средата на албума с "Marching On", в която най-накрая чуваме малко повече мъжки вокали, при това изпети близо до микрофона. Дженифър все пак се включва в припева, явно за да можем да си представим как би звучала групата с мъж за вокалист и дамски вокали само в поддържаща роля. Не съм сигурен обаче, че Крис е готов да носи цял албум на раменете си, например. Следва "You're Not Alone", която е много типичен хитов трак за жанра, та чак се учудвам, че не е пусната като сингъл досега. Припевът обаче отново е щипнат, този път от "You're the Voice" на John Farnham. "Out of the Ashes" е следващият клиширан трак с твърде драматичен и захаросан текст, а след него "Paralyzed" се опитви да спаси положението с песен, която с голям успех би влязла в саундтрака на "My Little Pony: Friendship Is Magic", в някой епизод, където понитата са в паралелна вселена и са хора и имат пони рок група. В "Coming Home" пък има нещо зад китарите, което не съм сигурен дали трябва да е електроника, гайда или звънецът в студиото, но определено не му е мястото в песента. Която и без това не е нещо особено.

Запътваме се към финала с драматичното пиано и цигулки на "I Won't Surrender". Идеята - явно да се постигне ефект от сорта на "My Immortal" на Evanescence, но с повече насилена емоция, заради което звучи като песен от саундтрака на следващие "Frozen" филм. Последният трак пък се казва "Welcome To My Wasteland", с което изведнъж разбираме, че явно BTB живеят и в пост-апокалиптична пустош. Или просто искат да пробват да капитализират модерния стиймпънк успех в духа на Mad Max, знам ли и аз. Парчето обаче е толкова лесно забравимо, че се забравя още докато го слушаш.

В края на краищата, не мога да кажа, че "Horizons" е лош албум - харесах си много апрчета в него, дори напук на кусурите, които им намирам. Не мога обаче да кажа и че е добър, защото, поне за мен, един албум има нужда от нещо повече от суров талант и готини мелодии. Аз търся дух, атмосфера и да си кажа "Ейй, как са се сетили за такава яка мелодия". А в "Horizons" няма атмосфера, дух и изненади. Напротив, има купища клишета, излишен драматизъм и слаби и захаросани текстове. На всичко отгоре, има и много директни щипвания от рок, поп и метъл сцената. Така че призовавам BTB да се хванат в ръце и да решат каква музика искат да правят и да измислят нещо малко по-оригинално, а не да отупват от праха отдавна изтъркани клишаци и текстове, писани сякаш от шестокласничка в голямото междучасие.

+ + + + +
Готини мелодии, зарибяващи припеви, доста тракове с хитов потенциал.
Приятни експерименти с включване на електроника, мъжки вокали и хорови напеви.
Сами по себе си почти всички композиции са добри.

- - - - -
Липсват дух и атмосфера, досущ като в самоцелно създаден корпоративен продукт.
Твърде много клишета, излишен драматизъм, превземки и сладникавост.
Доста очевидни заемки и щипвания от Metallica, Lana Del Rey, John Farnham и малко Evanescence.

IF YOU LIKE
Delain, Within Temptation, Xandria, Amaranthe, Lunatica, Evanescence и др.

Автор: Testset
[5/10]
 


1 Response for the "Beyond The Black - Hørizøns"

  1. Unknown says:

    За жалост вече това не е същат а група от преди 3-4 години. Ако трябва да сравнявам песни като Burning in flames Forget my name Written in blood и тези от сегашния албум- просто все едно сравнявам новите песни на Within Temptation с Таря Турунен . Като цяло с песента Song of love and dead просто се усети че групата вече иска да се отклони от досегашния си стил. Предишния албум Heart of the Hurricana си мислех че е по- зле от предишните песни и че следващия им албум ще бъде нещо наистина страхотно и запомнящо се . Явно само можем да си спомняме колко хубаво придобиха популярност , защото тогава направиха нещо което досега не сме чували. Явно вече искат да бъдат следващите Amaranthe. Ако имах надежди че след 2018 ще се завърнат с нещо по-добро , надеждата ми умря.