TODAY'S METAL - BULGARIA

Ревюта от и за съвременния метъл фен!

  • About TMB

    BGR: Today's Metal е сайт за метъл ревюта с идеална цел, създаден през 2011-а година, за да популяризира модерната метъл сцена. Нашата цел - бързо и лесно да разберете става ли нещо ново за слушане или не!

    ENG: Today's Metal is a non-profit webzine for metal reviews, established in 2011 with the purpose of promoting the modern metal scene. Our goal - to quickly let you know if a new metal album is worth your time!

    [FACEBOOK]        [INSTAGRAM]        [YOUTUBE]        [TWITTER]        [E-MAIL]

Mushroomhead - A Wonderful Life

Posted by Today's Metal Crew On понеделник, юни 15, 2020 0 коментара

ЖАНР: Industrial/Nu Metal
ОТ/Д: САЩ | 19.06.2020
ЛЕЙБЪЛ: Napalm Records
ОТНЕМА: ~58(+13) минути

Mushroomhead не бяха най-продуктивната група през последното десетилетие, а накрая се разделиха и с един от вокалистите си - Jeffrey Nothing. И докато липсата му се оказва по-трудна за преглъщане от очакваното, гъбените глави си взеха цели двама нови вокалисти и един нов китарист. Резултатът - имаме много ново и различно лице на Mushroomhead, което си има своите плюсове и минуси.

Албумът започва с хоровото пеене в "A Requiem For Tomorrow" - експлозивен трак с насечени тежки китари и много индъстриъл звучене. Новият "чист" вокалист Стив се включва спорадично, малко в стила на Андреа Феро от Lacuna Coil и прави добро първо впечатление. Прекрасно е отново да чуем и J Mann в първия му нов албум с групата след завръщането му. Но да даваме нататък, че това е един доста дълъг албумец. "Madness Within" продължава с индъстриъл духа и първите думички на новата вокалистка Джаки, а "Seen It All" звучи като нещо, което Mushroomhead биха записали през 2003-а, но тук най-силно се усеща липсата на Джеф - сякаш песента е писана с него наум. Другият сингъл "Heresy" вкарва мрачна готик нотка и дава поле за изява на Джаки и... Джеф даже не ми липсва. Тук вече говорим за наистина ново лице на групата.

"What a Shame" влиза в духа на психарската обложка с мрачните си клавири и кабаретна атмосфера, а на 2:40 не избухва за кратко с изненадваща тежест. Пианото и електрониката в началото на "Pulse" носят невероятна атмосфера и подсказват, че следва нещо грандиозно, сякаш се усеща във въздуха наоколо. И така и се случва - парчето изригва със здрави рифове и редува тежки пасажи с моменти на пиано затишие и тези контрасти работят повече от перфектно, а епичният финал с хорово пеене и чистите вокали на Стив съвсем затвърди мнението ми, че това е една от най-яките композиции, които тази група някога е създавала.

Връщаме се към редовната ню метъл програма с праволинейната, но приятна "Carry On", но мракът връхлита отново с "The Time Has Come". Ниските пиано тонове проникват дълбоко в гърдите, а тежките и бавни китарни удари обгръщат цялата стая. Изведнъж се включва електронен бийт, рифове в духа на Ministry и парчето се превръща в олд скул индъстриъл метъл. Е как да не им свалиш шапка на хората, композирали това чудо? Пианото продължава да е важен мотив и в "11th Hour", където обаче мракът, психарията и хаосът не си партнират по най-добрия начин и така хубавите идеи в парчето до голяма степен се губят. Бумтящият бас пък е в основата както на смесващата алтърнатив и индъстриъл "I am the One", така и в "The Flood". Последната май-май играе ролята на баладата в албума, но е далеч от типичното определение за такава.

Следва дългата над 7 минути и съвсем мрачна "Where the End Begins", която разчита само на клавири и вокали през повечето време. Китари, бас и барабани се появяват чак в последните 2-3 минутки. Редовната версия на албума завършва с аутрото "Confutatis", изцяло изградено от хорови напеви. Само че имаме още 4 бонус трака в лимитираното издание! "To the Front" е машинно инструментално парче, звучащо като саундтрак към олд скул FPS игра, а "Sound of Destruction" звучи като нещо, дълго пазено след някой от предишните им албуми. "Another Ghost" пък започва като мрачна пиано балада, но преминава в индъстриъл/ню метъл трак в духа на Static-X. Песента е готина, но звучи някак семпличко, заради което разбирам защо може да е сред бонус траковете. Финалът пък е запазен за второто хорово аутро "Lacrimosa".

Ох, тендовагинит хванах, докато изпиша по нещо за всичко в тия 71 минути, май трябваше по-накратко да карам, ама нищо. Радвам се, че Mushroomhead са активни и успешно се адаптират към всички промени. И без това никога не съм знаел какво да очаквам от албумите им, та не мога да се оплача "Ама то не звучи 100% като едно време". Новите вокалисти и китарист се вписват чудесно, музиката е по-мрачна от всякога, а звукът - плътен и разтърсващ. Директно обожавам пък пианото, което често намира поле за изява в албума, заедно с останалите клавири и електронни елементи. И въпреки това... нещо ми липсва. Не е само Джеф. На места просто сякаш има дупки, които нямам идея с какво биха могли да бъдат запълнени. И от толкова мрак накрая страда разнообразието. Но при 71 минути материал - няма как това да ми е твърде голям кахър. 

+ + + + +
Мрачен, тежък и композиран с много внимание към детайла.
Неимоверно по-добър, силен и плътен звук от предишния албум.
Цели 71 минути материал, кажи-речи без почти никакви "празни" тракове.
Много е хубаво да чувам отново гласа на J Mann в албум на Mushroomhead.
Новите попълнения се включват чудесно и пасват идеално на концепцията.
Забележителна работа с пианото, клавирите и електрониката.

- - - - -
Усещат се някои празноти вътре в самите парчета - и не само заради липсата на Джеф.
Лесно се разбира защо бонус траковете са само бонус тракове.
Две хорови аутрота са едно хорово аутро в повече.

IF YOU LIKE
Static-X, Dope, Coal Chamber, Powerman 5000, Mudvayne, Soil, Korn, Fear Factory, Slipknot и др.

Автор: Testset
[8/10]
 


0 Response for the "Mushroomhead - A Wonderful Life"