TODAY'S METAL

Ревюта от и за съвременния метъл фен

  • About TMB

    BGR: Today's Metal е сайт за метъл ревюта с идеална цел, създаден през 2011-а година, за да популяризира модерната метъл сцена. Нашата цел - бързо и лесно да разберете става ли нещо ново за слушане или не!

    ENG: Today's Metal is a non-profit webzine for metal reviews, established in 2011 with the purpose of promoting the modern metal scene. Our goal - to quickly let you know if a new metal album is worth your time!

    [FACEBOOK]        [INSTAGRAM]        [YOUTUBE]        [TWITTER]        [E-MAIL]
Показват се публикациите с етикет attila. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет attila. Показване на всички публикации

Купон с Attila и Born of Osiris в Прага

Posted by Today's Metal Crew On четвъртък, март 28, 2024 0 коментара


Не всеки ден в Европа идват американски метълкор банди, затова малко спонтанно реших да хвана самолета и да посетя Attila и Born of Osiris в Прага. Две групи, които открих по едно и също време преди 10-ина години и все още следя с интерес. И макар че отидох с повече ентусиазъм за Born of Osiris, не мога да скрия истината - Attila откраднаха шоуто в Rock Café.


[ПРОЧЕТИ | READ MORE]

Attila - Chaos

Posted by Today's Metal Crew On четвъртък, октомври 13, 2016 0 коментара

Стилът: Metalcore/Rap/Deathcore
От/Год: САЩ, 2016
Лейбъл: Nuclear Blast
Отнема: ~38 минути


Ясно е, че за Fronz няма надежда - пичът вече е на 26, но не иска да порасне и държи да си остане същия инфантилен тъпак (какъвто трябва да си, за да си кръстиш децата Blaise и Lord). Показателни за това са текстовете в "Chaos", които са същите, че дори и по-малоумни от тези в предишните албуми и вече са наистина болезнени за слушане. Поне музиката вече не е онзи голям 40-минутен брейкдаун, който беше преди. В "Chaos" има разнообразие, благодарение на което за пръв път можем с нежелание да признаем на Fronz, че всъщност има някакъв талант.

Преди да захванете "Chaos" поемете дълбоко дъх и се уверете, че текстовете за хейтъри не могат да ви вбесят. Сериозно, на мен текстовете винаги са ми последна грижа, но Fronz има уникалния талант да ги казва с възможно най-досадния си, лигав, рапиращ douchebag глас. Най-тежко изглежда положението в "Public Apology", където припевът гласи "Fuck your shit, I stay sick, if you don't like it, you could suck this dick". Тази фраза, изказана по малко по-различни начини, описва идеално нивото на текстовете в почти всички тракове в "Chaos". Как не ти писна да пишеш тъпи текстове бе, Fronz? Честно, защо тоя пич отсега се има за бъдеща легенда (чуй "Legend") и рок звезда (чуй "All Hail Rock N Roll")?

Окей, дишам. Той Fronz това цели, да дразни, за да се говори за него. За мен е малоумно, но пък явно работи, щом се дразня и говоря за него. Затова да се хванем за хубавите неща в "Chaos", защото и такива има много. На първо място е отварящата "Ignight". Отвъд все така тъпия ѝ текст, песента бързо дава да се разбере, че Attila този път са впрегнали уменията си, за да правят добра музика. Fronz вкарва зловещи грухтежи и рапиране в играта, а солото в средата на песента не е никак, ама никак лошо. Сингълът "Bulletproof" пък е сравнително лек, но хитов трак, показващ ново лице на Attila, в което Fronz пее припев с чисти вокали. За негова сметка в "Obsession" чисти вокали няма, но чак след него идва нещо наистина различно.

"Moshpit" е песен, която не бях очаквал да чуя от Attila. Парчето представлява нещо като рапкор с доста тежки китари, много електроника и безспорно талантливо, свръхбързо рапиране от страна на Fronz, който определено би бил по-добър рапър, отколкото певец. Нататък пък, изненадващо, нещата сякаш стават все по-добре - "Let's Get Abducted" е хубав метълкор трак, "Queen" удря с тежък рапкор, а "King" затваря с як groove риф и далечен полъх на 90-арски индъстриъл (мнозина не биха разбрали за какво точно говоря тук, но все пак да си кажа).

Накратко, "Chaos" е колкото различен, толкова и типичен Atilla албум. Музикално, стилът им е силно променен и разнообразе́н, но отношението, концепцията и идеята остават същите - "Вие сте хейтъри, аз съм звезда и правя каквото си искам". Няма вече "парти деткор", но пък Fronz се изявява като учудващо добър рапър и този му талант много си върви с тежки китари и електроника. Така че ако сте отворени към експерименти, а тъпите текстове не ви пречат - хвърлете едно ухо на "Chaos", дори да сте били разочаровани от предишните им албуми. Знам, че това са много изисквания, но... човек трябва да пробва нови неща.

+ + + + +
Голяма доза разнообразие и далеч повече чисто музикални достойнства.
Осезаемо подобрен звук, особено спрямо предишния албум.
Далеч по-добра работа с китарите и барабаните отпреди.

- - - - -
Все същите малоумни, свръхдосадни текстове за хейтъри, swag и това как Fronz е звезда.
Твърде много лигавене във вокалите, твърде малко здрави грухтежи.
В опитите да внесат повече разнообразие, Attila даже малко са прекалили, особено с рапирането.

IF YOU LIKE
Chelsea Grin, Emmure, Asking Alexandria, Dr. Acula, Falling In Reverse и др.

Автор: Undepth
[6/10]

Attila - Guilty Pleasure

Posted by Today's Metal Crew On четвъртък, ноември 13, 2014 1 коментара

Стилът: Metalcore/Deathcore/Rapcore
От/Год: САЩ, 2014
Лейбъл: Artery Recordings
Отнема: ~37 минути 


Ако имаше класация за най-комплексарска тежка банда, Attila гордо щяха да я оглавят и дори да се хвалят с това. Групата (и в частност вокалиста ѝ Fronz) от години правят посредствен, но енергичен "парти деткор" и до някое време дори наистина бяха едно от моите "guilty pleasures". С всеки нов албум обаче Fronz сякаш става все по-досаден, инфантилен и тъп и това влече цялата банда надолу и убива удоволствието дори от добрите инструментални попадения. Пичът тотално се е самозабравил, обяснява колко е велик и дори си вярва, че може да рапира, което е наистина жалка гледка отстрани. Но май вече е твърде късно някой да му каже, защото според Fronz всички са "хейтъри".

Всичко в албума се свежда до Fronz. И пет пъти да го изслушате, той ще е досадната брънка, която ще ви се набива в ушите и няма да ви позволи да се порадвате на добрия инструментал (там, където го има), защото умът ви ще е зает с това да се чудите как е възможно някой да пише толкова малоумни текстове. Те се свеждат до "Вие сте хейтъри, аз съм велик, фак оф", "Аз съм звезда и тъна в цици, а вие - не и затова ми завиждате" и постоянно повтарящото се "I don't give a fuck!". Ми ако чак толкова не гивваш а фак, що само за това пееш бе, пич? Баси комплексарската история, честно, направо не мога да повярвам, че една група може да издаде цял албум с такива текстове. И това във всяка песен. Ама всяка.

Това, което Fronz не разбира е, че "хейтърите" му го "хейтят" най-вече защото прави посредствена музика и е изключително слаб текстописец. Иначе дори и в този сайт сме казвали добри думи за някои от предните творби на групата, защитавали сме много групи от "гнева" на "тру" метълите и прочие. Но Attila просто преминават всички граници и вместо да запушат устите на критиците си с умения и качествен материал, те правят пореден посредствен албум с тъпи текстове, с които не само унижават себе си и феновете си, а се опитват да вкарват и грозния комплексарски стереотип, че жената е просто парче месо с цици и дупки. И честно, не знам какви жени и цици го гонят чак толкова Fronz, особено като имаме предвид, че на повечето му фенки (лично на него, не на групата) надали още са им пораснали гърди. Защото той е един своеобразен Джъстин Бийбър (!) на деткорa.

С удоволствие бих посочил добрата инструментална работа в "Fake Friends" и "I've Got Your Back", солото в "Guilty Pleasure" и зверския брейкдаун в "Proving Grounds", но дори те биват съсипани от Fronz, който вместо да погрухти върху тях (това си го може), ги залива с мазна гняс от речетативи, рапиране и жалки крясъци ("Hate Me", "The Cure"). Отделно, почти всички парчета в албума звучат адски еднакво. Затова, честно казано, не бих си пуснал този албум отново. И то не толкова заради посредствената музика в него, колкото заради нетърпимостта ми към комплексари като Fronz, които провалят всички хубаво, с което се захващат.

+ + + + +
Някои хубави инструментали, сола, брейкдауни.

- - - - -
Fronz и неговите неизбиваеми комплекси убиват всеки възможен кеф от албума.
Почти приемливо добра музика с ужасяващо тъпи текстове и непоносими вокали.
Абе много SWAG бе!

IF YOU LIKE
Chelsea Grin, Emmure, As Blood Runs Black, Woe Is Me, Suicide Silence и др.

Автор: Stahley/Testset
[2/10]

Attila - About That Life

Posted by Today's Metal Crew On четвъртък, юни 27, 2013 1 коментара

Стилът: Deathcore/Metalcore/Rapcore
От/Год: САЩ, 2013
Лейбъл: Artery
Отнема: ~37 минути


Нека си го кажем - положението не е същото като преди 2-3 години, когато метълкор бандите все още не звучаха досущ като една и съща група. Дори позитивното ми ревю за миналия албум на Attila днес би изглеждало съвсем различно, защото, честно казано, се уморих да слушам едни и същи албуми от групи, които някога искрено харесвах. Една такава група беше (и частично все още е) Attila. Те обаче се превърнаха в своеобразна "парти-деткор" версия на Manowar откъм лирики. Само че вместо "warrior" и "steel", те използват предимно думите "fuck" (и производните ѝ), "shit", "bitch", "suck", "ass", "piss", "faggot", "pussy" и "dick".

Когато похлупим целия този лирически гений със зверската изцепка на Fronz, че това е "най-противоречивият метъл албум, правен някога, пък вие си хейтвайте", нещата вече стават леко комични. Е, ако запазим обективност, албумът наистина е противоречив и ще предизвика смесени реакции. Хората, които харесват праволинеен метълкор с много брейкдауни и "0-0-0-0 chug-chug" китари, вероятно ще останат доволни. И съвсем честно, на живо песните в албума биха предизвикали свиреп мош. А тогава няма нужда дори да различаваш коя песен коя е, защото и без това ще е малко трудно и така няма да губиш време в припяване, а просто ще се мелиш пред сцената. Въпросът е дали това е достатъчно за един албум? Не, разбира се. Може би точно затова Attila са решили да разнообразят дълбоките грухтежи (признавам, добри са) с малко рапиране и... ъм... глем-пеене?

Нямам идея какво и защо се случва в този албум. Чуденето започва още в първите секунди на албума с "Middle Fingers Up", но не защото песента е лоша, а защото никой не разбира кому е нужен рапът в началото. "Rageaholics" пък започва като песен на Murderdolls, а злокобният брейкдаун в "Unforgivable" бива бързо помрачен от напълно излишно рапиране, което явно е поставено там, за да контрастира на ниските грухтежи в началото. Подобни чудения имах за още много песни, които обаче няма да ви споменавам поименно, защото и без това доста си приличат. И тук отново идва въпросът "защо". Той се повтаря многократно, в изречения като "Защо в този албум почти няма рифове?", "Защо Fronz е решил да рапира?" и "Защо дори неоспоримо добрите моменти в албума не са развити, а са сметени под дебел килим от брейкдауни и рап?".

 Най-лесно е да напишеш негативни неща за албум, който просто си проси оплюването, но аз все пак намирам и достойнства в "About That Life", пък били те и "парти-достойнства". Харесвам и здравите екстремни вокали на Fronz и се надявам следващия път да използва предимно тях, вместо да прави неразбираема смесица от "неща" като в този албум. Но дори тогава се съмнявам Attila да се превърнат в много по-интересна банда.
 
+ + + + +
Здрави грухтежи, мачкащи брейкдауни, свръхниски и тежки китари, шантав купонджийски дух.
Не една и две много добри (макар и недовършени) идеи, разхвърляни из целия албум.
Опит за разнообразяване с елементи от други стилове.
 
- - - - -
Песните звучат прекалено еднакво и трудно се различават една от друга.
Ужасно скучен chugging и голям процент банални брейкдауни.
Напълно ненужно рапиране. Барем да беше добро, пък то...
Умопомрачително тъпи текстове. 

IF YOU LIKE
Emmure, Chelsea Grin, Dr. Acula, Molotov Solution, Carnifex и др.

Автор: Stahley
[5/10]

Attila - 2011 - Outlawed

Posted by Today's Metal Crew On петък, септември 23, 2011 0 коментара

Стил......: Deathcore/Metalcore
Държава...: САЩ
Лейбъл....: Artery Recordings
Отнема....: ~30 минути 

www.facebook.com/attilaga

        Първата асоциация, която един фен на екстремната музика може да направи, когато види тази обложка е нормално да бъде "А, още една порно-грайнд банда". Признавам, същата мисъл ми мина и на мен. Няма как обаче да сбъркам логото на тази позната ми от няколко години млада американска банда, затова в първия момент леко се поуплаших да не са решили да почнат да правят порно-грайнд (нищо против жанра, просто не ми искаше да отиват в такава посока), но след като се заслушах, разбрах каква е точно ситуацията с "Outlawed".
        Парти метълкор. Ако трябваше да определя този албум както ми скимне, щях да го определя точно така. Не бързайте обаче да си представяте весел ска-кор и емота с парти шапчици, защото Attila може да възпяват партитата, алкохола и сгодните моми, но го правят по техния си зверски начин. Крис Фронзак крещи и грухти на пълни обороти (чисти вокали няма) и макар да забива от време на време в посока "пост-хардкор", никога не достига до лигавщини. Останалите от бандата също не си поплюват, съчетавайки бързотемпов метълкор с елементи на деткор и хардкор, като от време на време в микса се дочуват и отделни електронни добавки. Естествено, нямаше да е никакво метълкор парти, ако нямаше и размазващи брейкдауни в изобилие. Друг плюс, който мога да отбележа е и наличието на китарни сола, които доста добре се врязват в иначе не особено преливащите от техника тежки насечени рифове.
        В общи линии с това се изчерпва и целия "Outlawed". За своите по-малко от 30 минути, албумът може да ни вдигне на крака и да ни накара да се раздвижим, а защо не и да си организираме метълкор купон напук на чалгарите от съседния апартамент/вход/блок. Друга хубава черта на "Outlawed" е, че няма как да ви омръзне, просто защото... няма кога. Дори еднообразното темпо (което за щастие е високо) в повечето песни не се усеща като особен минус, освен може би за взелите се много насериозно критици, които търсят философско изживяване във всеки албум.
        Накратко, смело можем да кажем, че Attila нито блестят с кой знае какво велико музиканство в този си албум, нито дават някакво умопомрачително умно послание, от което да ти настръхнат веждите, нито предлагат нещо нечувано досега. Просто са направили един приятен за слушане, зарибяващ албум, с който да осигурят куфeене, мош, енергия и настроение на не един и два концерта/купона.

+ + + + Плюсове.......:
Приятен, хващащ ухото и изпълващ с енергия.
Изчистен саунд - добра продукция.
Наистина изненадващо добър спрямо обложката, опростеността и краткостта си.

- - - - Минуси........:
Под половин час дължина... можеха да ни дадат още 15-ина минутки може би.
Без особени изненади, гениалности и новаторство в музикално отношение.

Подходящо за фенове на:
Chelsea Grin, Dr. Acula, Emmure, Oceano, TPIY, Suffokate и др.
Автор: Stahli
-=6.5/10=-

Абонамент за: Публикации (Atom)

    Още приятели