-
About TMB
BGR: Today's Metal е сайт за метъл ревюта с идеална цел, създаден през 2011-а година, за да популяризира модерната метъл сцена. Нашата цел - бързо и лесно да разберете става ли нещо ново за слушане или не!
ENG: Today's Metal is a non-profit webzine for metal reviews, established in 2011 with the purpose of promoting the modern metal scene. Our goal - to quickly let you know if a new metal album is worth your time!
[FACEBOOK] [INSTAGRAM] [YOUTUBE] [TWITTER] [E-MAIL]
Показват се публикациите с етикет babymetal. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет babymetal. Показване на всички публикации
Този репортаж започваше по друг начин. Дори го постнах на страницата, но след това го прочетох и моментално го изтрих, защото буквално беше как съм отишъл на концерт на Sabaton, ама в друга държава. Пък не е като да не сме виждали Sabaton в България, нали? Още помня онзи първи път, когато подгряваха Hammerfall на 10 април 2009 г. в “Универсиада” и откраднаха шоуто. И така, 14 години по-късно ги гледах в друга държава. И се сетих, че има далеч по-интересен ъгъл, под който да разкажа тази история.
Стилът: Modern/Dance/Power Metal/J-Pop
С хипстърска гордост припомням, че когато написах ревюто си за дебютния албум на Babymetal, трите непълнолетни японки все още не бяха хит, защото 9GAG още не им беше донесъл милиони гледания. Въпрос на време беше обаче те да се превърнат в хит и след като това логично се случи, а групата обиколи света и свири на всякакви големи фестивали, работата над втория албум започна с пълна пара. И ето, че на 1 април излиза "Metal Resistance". Въпросът е дали Babymetal не са изгубили хитовия си привкус и дали не са били просто еднодневка, на която да попаднеш случайно, докато търсиш в нета "непълнолетки японки с къси поли и дълги чорапи". И няма да питам защо си търсил точно това.
За мен обаче Babymetal е любопитно метъл събитие, на което гледам не просто като на фактора "Уау!", а като на сериозен метъл продукт. И макар да е ясно, че музиката се свири от професионални музиканти, а трите сладура са само лица и един вид танцьорки, досущ като в типична японска idol група, не могат да бъдат отречени безспорните достойнства на тази музика. Инструменталът наистина е дело на различни професионалисти, като в определени песни ясно си личи почеркът на Dragonfroce, а в други мога само да гадая коя японска банда е помагала. Вече пълнолетната основна вокалистка Сузука Накамото пък пее с изключително красив глас, който би паснал идеално и на по-сериозен пауър метъл проект.
Албумът започва с "Road of Resistance", която моментално започва да отвява перчеми с високоскоростен Dragonforce-ски риф (Херман Ли определено свири в тоя трак), като именно тук идва и и потвърждението на думите ми, че Сузука Накамото се справя прекрасно и като пауър метъл вокалистка. Следва сингълът "Karate", чийто текст няма да ви е никак трудно да научите, тъй като в общи линии през цялата песен се повтаря един и същ припев, придружен от два реда "куплети". Хитасура сейя-сойя, татака-рум-да, кобуши йо мото, кокоро во мото, зенбу-зенбу тогису-маш-те... мада-мада сейя-сойя, татака-рум-да, канашику натте, тачиагаре накуйнате мо... оп, отнесох се, извинете, ама няма как - припевът е адски зарибяващ.
Веднага след урока по карате обаче идва и първото леко разочарование. "Awadama Fever" започва с прекомерно силен електронен лийд, последван от доста по-тих микс. Така остава впечатлението, че някъде по трасето е станала някаква грешка, макар игривият припев и тежкият индъстриъл брейкдаун да замазват положението сравнително добре. Следващата "Yava!" звучи дори по-зарибяващо и съчетава модерността на електро метъла с раздвижващата сила на ска-та, само че без тромпетите. "Amore" връща пауър метъла на преден план, "Meta Taro" звучи като нещо средно между пионерска песничка и скандинавски фолк метъл, а "From Dusk Till Dawn" е почти изцяло инструментал трак, което е малко ненужно. Щях да се впечатля, ако го бяха изсвирили трите момичета, но без тях просто се губи идеята на Babymetal. Втората половина на албума продължава не много по-силно с "GJ!" и тежката, но досадна "Sis. Anger" (явно някаква неразбираема за мен препратка към "St. Anger" на Metallica). Чак към финала започва отново да става интересно с красивата балада "No Rain, No Rainbow" и авангардният прогресарски пауър епос "Tales of the Destinies", на който бих дал приза и за най-добра композиция в албума. За финал след финала е оставена и английска версия на "The One", което не е лоша идея, защото май за пръв път чуваме Babymetal на английски именно тук.
Харесвам "Metal Resistance" повече от "Babymetal", въпреки че там продължава да бъде най-добрата им песен досега ("Megitsune"). Може би защото като цяло "Metal Resistance" е много по-стегнат и изпипан от дебютния албум, но и не по-малко разнообразен. Междужанровите скокове на са чак толкова големи, колкото бяха в "Babymetal", но пък почти я няма и странната разлика в качеството на продукцията на различните композиции. Уви, такава продължава да се усеща на много места и това е дразнещо, но не и непоносимо. Пък и няма как да се правим, че не виждаме, че това е един много странен проект, към който просто не може да се подходи като към която и да е друга метъл група. Затова пренебрегвам някои забележки, които по принцип бих отправил и "оставям децата да се радват". Защото Babymetal са си деца и дори не мога да си представя колко труд полагат и как изобщо се справят с всичките си задължения около хитовата си група.
От/Год: Япония, 2016
Лейбъл: earMUSIC
С хипстърска гордост припомням, че когато написах ревюто си за дебютния албум на Babymetal, трите непълнолетни японки все още не бяха хит, защото 9GAG още не им беше донесъл милиони гледания. Въпрос на време беше обаче те да се превърнат в хит и след като това логично се случи, а групата обиколи света и свири на всякакви големи фестивали, работата над втория албум започна с пълна пара. И ето, че на 1 април излиза "Metal Resistance". Въпросът е дали Babymetal не са изгубили хитовия си привкус и дали не са били просто еднодневка, на която да попаднеш случайно, докато търсиш в нета "непълнолетки японки с къси поли и дълги чорапи". И няма да питам защо си търсил точно това.
За мен обаче Babymetal е любопитно метъл събитие, на което гледам не просто като на фактора "Уау!", а като на сериозен метъл продукт. И макар да е ясно, че музиката се свири от професионални музиканти, а трите сладура са само лица и един вид танцьорки, досущ като в типична японска idol група, не могат да бъдат отречени безспорните достойнства на тази музика. Инструменталът наистина е дело на различни професионалисти, като в определени песни ясно си личи почеркът на Dragonfroce, а в други мога само да гадая коя японска банда е помагала. Вече пълнолетната основна вокалистка Сузука Накамото пък пее с изключително красив глас, който би паснал идеално и на по-сериозен пауър метъл проект.
Албумът започва с "Road of Resistance", която моментално започва да отвява перчеми с високоскоростен Dragonforce-ски риф (Херман Ли определено свири в тоя трак), като именно тук идва и и потвърждението на думите ми, че Сузука Накамото се справя прекрасно и като пауър метъл вокалистка. Следва сингълът "Karate", чийто текст няма да ви е никак трудно да научите, тъй като в общи линии през цялата песен се повтаря един и същ припев, придружен от два реда "куплети". Хитасура сейя-сойя, татака-рум-да, кобуши йо мото, кокоро во мото, зенбу-зенбу тогису-маш-те... мада-мада сейя-сойя, татака-рум-да, канашику натте, тачиагаре накуйнате мо... оп, отнесох се, извинете, ама няма как - припевът е адски зарибяващ.
Веднага след урока по карате обаче идва и първото леко разочарование. "Awadama Fever" започва с прекомерно силен електронен лийд, последван от доста по-тих микс. Така остава впечатлението, че някъде по трасето е станала някаква грешка, макар игривият припев и тежкият индъстриъл брейкдаун да замазват положението сравнително добре. Следващата "Yava!" звучи дори по-зарибяващо и съчетава модерността на електро метъла с раздвижващата сила на ска-та, само че без тромпетите. "Amore" връща пауър метъла на преден план, "Meta Taro" звучи като нещо средно между пионерска песничка и скандинавски фолк метъл, а "From Dusk Till Dawn" е почти изцяло инструментал трак, което е малко ненужно. Щях да се впечатля, ако го бяха изсвирили трите момичета, но без тях просто се губи идеята на Babymetal. Втората половина на албума продължава не много по-силно с "GJ!" и тежката, но досадна "Sis. Anger" (явно някаква неразбираема за мен препратка към "St. Anger" на Metallica). Чак към финала започва отново да става интересно с красивата балада "No Rain, No Rainbow" и авангардният прогресарски пауър епос "Tales of the Destinies", на който бих дал приза и за най-добра композиция в албума. За финал след финала е оставена и английска версия на "The One", което не е лоша идея, защото май за пръв път чуваме Babymetal на английски именно тук.
Харесвам "Metal Resistance" повече от "Babymetal", въпреки че там продължава да бъде най-добрата им песен досега ("Megitsune"). Може би защото като цяло "Metal Resistance" е много по-стегнат и изпипан от дебютния албум, но и не по-малко разнообразен. Междужанровите скокове на са чак толкова големи, колкото бяха в "Babymetal", но пък почти я няма и странната разлика в качеството на продукцията на различните композиции. Уви, такава продължава да се усеща на много места и това е дразнещо, но не и непоносимо. Пък и няма как да се правим, че не виждаме, че това е един много странен проект, към който просто не може да се подходи като към която и да е друга метъл група. Затова пренебрегвам някои забележки, които по принцип бих отправил и "оставям децата да се радват". Защото Babymetal са си деца и дори не мога да си представя колко труд полагат и как изобщо се справят с всичките си задължения около хитовата си група.
+ + + + +
Групата все още е хитово явление, на което дори се появиха редица (неуспешни) копия.
Много разнообразни по стил и настроение композиции.
Основната вокалистка Сузука Накамото пее все по-добре.
Личи си, че за направата на инструменталите са ползвани доказани професионалисти.
- - - - -
Много разнообразни по стил и настроение композиции.
Основната вокалистка Сузука Накамото пее все по-добре.
Личи си, че за направата на инструменталите са ползвани доказани професионалисти.
- - - - -
Някои от инструменталите имат прекалено различно звучене и различен мастеринг, което е дразнещо.
Албумът звучи като купчина от случайно събрани песни, отколкото като завършен продукт.
Момичетата в Babymetal са все още деца и не мога да си представя под какво напрежение са.
Албумът звучи като купчина от случайно събрани песни, отколкото като завършен продукт.
Момичетата в Babymetal са все още деца и не мога да си представя под какво напрежение са.
IF YOU LIKE
Band-Maid, Pritz, Dragonforce, Girugamesh, Galneryus, Ladybaby и др.
Автор: Testset
[7/10]
Стилът: Death/Power/Dance/J-Pop/Modern Metal
От/Год: Япония, 2014
Лейбъл: Toy's Factory
Доста странни метъл банди съм чувал и виждал през живота си, но не се беше случвало да слушам група, която смесва модерен, пауър, дет и траш метъл с много електроника и по детски звучащ j-pop, изпълняван от три танцуващи японски "kawaii" тийнейджърки в униформи... поне допреди няколко месеца, когато разбрах за съществуването на Babymetal. Естествено, две момичета на 14 и едно на 16 няма как сами да правят тази музика, затова зад тях стои и група от горски демони (или по-точно музиканти с тайна самоличност).
Из този и без това крайно непредвидим албум може да срещнете и други неочаквания включвания, като например на рап (в "Iine"), реге (в "4 no Uta"), дъбстеп (в "Uki Uki Midnight") и куп други шантави стилови комбинации. Ако всичко това ви звучи като тотална манджа с грозде - не сте много далеч от истината. Трябва да отбележим, че на Babymetal не им се получава във всяко парче. Не можем да оставим на заден план и фактът, че само три от парчетата в албума са нови, а останалите 10 вече са били издавани под една или друга форма. По-лошото е, че всяко парче има собствен микс и мастеринг, заради което албумът не прилича толкова на завършен краен продукт, колкото на компилация от сингли и b-sides. Така например, песни като хитовата "Megitsune", пауърът "Ijime, Dame, Zettai", модерната "Onedari Daisakusen" и красноречивата "Headbanger" не само са по-добри като композиции, но и като продукция, особено в сравнение с 6-минутната "Babymetal Death" (възможно най-лошият избор за отварящо парче - дет метъл трак, който няма почти нищо общо със звученето на групата) или пращящата отвсякъде "Catch Me If You Can".
Този албум като нищо ще обърка сетивата ви. Слушайки музиката в него ще ви е трудно да решите дали да куфеете, да танцувате, да прегризете нечий гръклян, или да погледате анимета. Контрастът между бруталната на места музика и супер сладурските гласове на Сю, Моа и Юи е толкова голям, че ще се чудите как е възможно тези два стила да съжителстват в едно парче. Само за пример, основната вокалистка Сю (която на всичкото отгоре е модел и японски тийн-идол) участва паралелно и в детска j-pop група. Това е все едно някое от момичетата на нашите Бон-Бон да пее в Цироза, да речем (което е идея, хм).
Въпреки че не мога (и не искам) да отрека достойнствата на повечето от гореспоменатите супер добри парчета, Babymetal просто не е група, която само да слушаш. Техните костюми, стил и сценично шоу са предназначени най-вече за гледане. Не съм сигурен обаче и кой точно трябва да ги гледа, защото поне аз инстинктивно се озъртам да не би някой да види в монитора ми как зяпам подскачащи японски тийнейджърки в секси униформи. Ходи обяснявай после, че те всъщност правят метъл, че това е част от японската kawaii култура и че не държиш тийнейджърки в мазето си. От друга страна обаче, ако не ги гледаш е малко трудно да разбереш какво the fuсk се случва в тия песни и кой бoлeн мoзък е написал песен като "Doki Doki Morning" и "Gimme Choko". Изобщо, целият албум спокойно можеше да влезе в някога замислената ни рубрика "WTF?!", но при липсата на такава ви даваме само това предупреждение тук. Подхождайте с внимание!
+ + + + +
Точно когато мислиш, че вече си чул и видял всичко в метъла... попадаш на Babymetal.
Огромно разнообразие от аудио-визуални стилове, съчетани в уникални комбинации.
Някои невероятни парчета като "Megitsune", "Ijime, Dame, Zettai", "Onedari Daisakusen" и "Headbanger".
Рядкост е да чуеш по-сладурски глас от този на основната вокалистка Сю (Сузука Накамото).
- - - - -
Огромно разнообразие от аудио-визуални стилове, съчетани в уникални комбинации.
Някои невероятни парчета като "Megitsune", "Ijime, Dame, Zettai", "Onedari Daisakusen" и "Headbanger".
Рядкост е да чуеш по-сладурски глас от този на основната вокалистка Сю (Сузука Накамото).
- - - - -
77% (да, сметнах го) от песните в албума вече са излизали под една или друга форма.
На места логиката тотално се губи и се получава голяма какофония.
Много от песните са с различен мастеринг и не звучат като част от единен краен продукт.
На места логиката тотално се губи и се получава голяма какофония.
Много от песните са с различен мастеринг и не звучат като част от единен краен продукт.
IF YOU LIKE
Никаква идея. Който има - нека каже. Примерно... Girugamesh. Баси.
Автор: Testset
[6.5/10]
Абонамент за:
Публикации (Atom)









