TODAY'S METAL

Ревюта от и за съвременния метъл фен

  • About TMB

    BGR: Today's Metal е сайт за метъл ревюта с идеална цел, създаден през 2011-а година, за да популяризира модерната метъл сцена. Нашата цел - бързо и лесно да разберете става ли нещо ново за слушане или не!

    ENG: Today's Metal is a non-profit webzine for metal reviews, established in 2011 with the purpose of promoting the modern metal scene. Our goal - to quickly let you know if a new metal album is worth your time!

    [FACEBOOK]        [INSTAGRAM]        [YOUTUBE]        [TWITTER]        [E-MAIL]
Показват се публикациите с етикет dark. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет dark. Показване на всички публикации

Mushroomhead - A Wonderful Life

Posted by Today's Metal Crew On понеделник, юни 15, 2020 2 коментара

ЖАНР: Industrial/Nu Metal
ОТ/Д: САЩ | 19.06.2020
ЛЕЙБЪЛ: Napalm Records
ОТНЕМА: ~58(+13) минути


[ПРОЧЕТИ | READ MORE]

Schwarzer Engel - Kult Der Krähe

Posted by Today's Metal Crew On понеделник, февруари 05, 2018 0 коментара

ЖАНР: Dark/Gothic Metal/NDH
ОТ/Г: Германия | 23.02.2018
ЛЕЙБЪЛ: Massacre Records
ОТНЕМА: ~40 минути


[ПРОЧЕТИ | READ MORE]

Nachtblut - Apostasie

Posted by Today's Metal Crew On сряда, декември 06, 2017 0 коментара

Стилът: Gothic/Industrial/Black Metal/NDH
От/Год: Германия, 2017
Лейбъл: Napalm Records
Отнема: ~49(+8) минути


Новият албум на Nachtblut вероятно не е точно това, което феновете очакват, затова и не бих се учудил, ако вече е отнесъл купища негативни ревюта на международно ниво. Каквото и да се говори субективно обаче, обективният факт е, че "Apostasie" е страшно разнообразен откъм стилове, като Nachtblut се справят повече от добре с почти всички жанрови предизвикателства, които са си поставили.

Противоречивата "Multikulturell" отваря албума ударно и провокативно, като видеото към нея моментално създаде напрежение между крайнодесни и либерали (и тук-там някой центрист за цвят, надсмиващ се и над двете страни). "Lied für die Götter" сменя посоката и откъм модерен, сравнително праволинеен симфо готик, преминаваме към по-фолклорно звучене. Тежък мрак се спуска обаче с идването на агресивната "Amok"! Силно разкуфяващият трак включва в играта и малко повече електронни елементи, а смазващият припев красноревичо гласи: "Herzleid! Seelenheil! Nemesis! AMOK!". И тук идва първата по-сериозна изненада, озаглавена "Scheinfromm" - откровен (и адски як) NDH трак, който за по-незапознатите с понятието ще определя като "тежка версия на Rammstein". Електрониката остава водеща и в индъстриъл метълската "Geboren um zu leben".

Със средата на албума се връща и по-типичното за Nachtblut мрачно готик/мелоблек звучене, ширещо се из "Der Tod ist meine Nutte", "Mein Antlitz aschfahl vor Gram", баладата "Einsam" и героичната "Apostasie". Между тях обаче някак се е намърдал и може би най-странният трак в албума - "Frauenausbeiner". Песента представлява нещо като... ъм... абе, представете си, че Nachtblut искаха да са AC/DC или Accept и правеха хард рок. Резултатът е интригуващ, но не и особено впечатляващ. С други думи - хард рокът определено не е силата на Nachtblut. Виж, финалът на обикновената версия на албума вкарва много свежест. "Wat is' denn los mit dir" е кавър на германските рапъри Kollegah & Majoe (нещо като малко по-талантлив прототип на родните бездарници Павел и Венци Венц). Кавърът е просто жесток, а тежките китари и електронно звучене превръщат песента в абсолютен електро метъл хит, без да е нужно да знае дори човек, че е кавър.

Единият бонус трак "Des kleinen Herzens letzter Schlag" пък много ми напомня за песен на вече несъществуващите Zorn (кой ли ти ги помни, братче), а вторият "Τραγούδι για τους θεούς" е чисто и просто гръцка версия на "Lied für die Götter". Като възпитаник на гръцката школа (или иначе казано - безплодно учил 5 години гръцки) не мога да скрия, че много се радвам на добри метъл парчета изцяло на гръцки. С това се изчерпва и всичко в "Apostasie" - новият ми любим албум на Nachtblut, от които не очаквах чак такова разнообразие и чак толкова силни електронни залитания. Е, надали по-старите им фенове ще са в екстаз, но... какво да се прави. Аз съм много приятно изненадан и неслучайно слушам албума много повече от всички останали албуми в плейлиста ми напоследък.

+ + + + +
Стилово разнообразие, внасящо много свежест и показващо Nachtblut в нова светлина.
Завишеното количество електроника се вписва много добре.
Всяка песен носи свое звучене и изненадва с различни похвати.

- - - - -
Абе май няма нужда от повече хард рок и песни като "Frauenausbeiner".
Колкото и да е разнообразно всичко, няма нещо нечувано или свръхоригинално.

IF YOU LIKE
Eisregen, Varg, Zorn, Agathodaimon, Schwarzer Engel, EWIG, Rammstein и др.

Автор: Testset
[8/10]

Varg - Götterdämmerung (EP)

Posted by Today's Metal Crew On сряда, март 15, 2017 0 коментара

Стилът: Melodic Death/Pagan Metal
От/Год: Германия, 2017
Лейбъл: Napalm Records
Отнема: ~16 минути


В последно време Varg се превърнаха във фактор на германската сцена, особено след влезлия в чартовете "Das Ende Aller Lügen". Виждате ли, деца, какво става, като правиш музиката си с неподправен хъс и купища енергия? Влизаш в чартовете. И ако можем да съдим за бъдещия албум на групата по това дълго точно 16:00 минути EP, то можем да предскажем, че Varg отново ще покорят класациите за екстремна музика - поне в родината си.

На първо (до шесто) слушане "Götterdämmerung" е малко по-суров и мрачен от хитовия си предшественик, което със сигурност ще се услади на по-екстремните фенове. Но макар да нямна хитове като "Achtung!", да речем, има една страхотна енергия, идваща от два основни източника - зловещите крясъци на Freki и по германски точните и набиващи се в главата барабани на Fenrier. Когато тези два елемента се съчетаят,с е получават взривове като този в бриджа и припева на заглавната "Götterdämmerung", където Freki категорично ни казва: "Ich bin Feuer, Herr der Flamme, ich fresse Eisen und Stahl!" ("Аз съм огън, господар на пламъка, тъпча се с желязо и стомана!") - и ние му вярваме. "Hel" продължава с агресивната нотка, но вади и едно далечно, сурово викингско звучене, докато "Beißreflex" започва с тежък, мачкащ, ръмжащ риф, който ни захапва и не ни пуска, като единствената опция за мърдане, която ни оставя, е куфеенето. За финал "Knochenpfad" идва бавно и тежко и носи със себе си път от кости и двойно повече мрак, с което напомня до голяма степен за Totenmond. Насеченият риф в средата пък ни размята насам-натам както вълк размята плячката си, за да я омаломощи.

Знам, знам - взе да става много литературно, но все пак това е EP. Рядко пишем за EP-та, но когато са на толкова яки групи, не можем да ги подминем, а когато към тях все още не е издадена музика, която да ви даде представа за тях, се стараем възможно най-ясно да ви обясним емоциите, които изпитваме, докато слушаме. Така или иначе не всеки ще ни разбере, ако опишем звученето на "Götterdämmerung" като нещо средно между Totenmond и Heaven Shall Burn, само че с лек викингски привкус. Макар че ако това ви говори нещо - значи сте от нашите хора и определено ще искате да чуете още от Varg.

+ + + + +
Енергия, агресия, мощ, хъс - все важни метъл елементи, които доста банди забравят напоследък.

- - - - -
Трудно е да се определи дали някой от тези тракове ще е хит, вкарващ Varg в класациите.

IF YOU LIKE
Eisregen, Totenmond, Equilibrium, Heaven Shall Burn, DAR и др.

Автор: Testset
[N/A]

Equilibrium - Armageddon

Posted by Today's Metal Crew On понеделник, септември 19, 2016 0 коментара

Стилът: Epic MDM/Folk Metal
От/Год: Германия, 2016
Лейбъл: Nuclear Blast
Отнема: ~50 минути


От много години Equilibrium правеха добри албуми, които обаче не изненадваха никого с нищо. Феновете им си стояха що-годе доволни, но Equilibrium така и не блестяха, колкото и добре да се справяха със своя тежък фолк метъл. В началото си и "Armageddon" не звучи кой знае колко по-различно - с интро, нелошият (но постепенно губещ скоростта си) същински отварящ трак "Erwachen" и все така нелошият "Katharsis". Само че "нелош" не е достатъчно добро определение на съвременната сцена. "Heimat" сменя настроението с неочаквано позитивно звучащ припев и тъкмо още му се чуди човек и идва големият удар...

... с "Born to be Epic"! Феновете не закъсняха да ореват света, че "това не е Equilibrium", че било подигравка с тях, как можело, че групата се е "продала" и какви ли не още нелепости, но без свян мога да кажа, че "Born to be Epic" е най-запомнящата се песен, кяото Equilibrium някога са записвали. С текст, очевидно иронизиращ псевдомачовщината на купища метъл банди, опростен бърз ритъм, перфектен бридж и смазващ 2-step припев с флейти, тази песен със сигурност ще докара на групата хиляди нови фенове. Някои погрешно определят припева като "дъбстеп", очевидно без да знаят какво представлява този жанр, но важното е да се мрънка. Специално за мрънкачите пък сякаш идва и следващият трак - "Zum Horizont". Зловещ рев, скоростен ритъм, игрив фолк и мощен риф - и това е само началото на друга от най-добрите композиции на Equilibrium изобщо. "Rise Again" разчита на сходна формула, в която флейтата отново играе водеща роля. "Helden" пък изненадва адски приятно с включването на 8-битова електроника.

За финал остават странният речетатив "Koyaaniskatsi" и мрачният финален епос "Eternal Destination", който странно напомня за песен на Crematory, но е излишно удължен с около 90 секунди в края си. След него обаче не остават лоши впечатления, даже напротив - "Armageddon" е първият албум на Equilibrium от години насам, от който не само запомних няколко песни, но две от тях трайно се настаниха в плейъра и съзнанието ми. И макар да ми се струва, че албумът спокойно можеше да започне и с "Heimat", не мога да се оплача много дори от най-слабите парчета в него. Все пак разбирам, че има и хора, за които именно тези песни ще са бетонният стълб на надеждата, че Equilibrium няма да се променят чак толкова много, че да станат неразпознаваеми. Но ако посоката от "Born to be Epic" и "Zum Horizont" е пътят на развитие, по който самата група иска да потегли, то мога само да се надявам, че Equilibrium ще имат смелостта да го сторят.

+ + + + +
Много по-смел и освободен подход, водещ на места до страхотни резултати.
Сполучлива употреба на симфонични елементи, флейти и доста електроника.
Жестоки тракове като "Born to be Epic", "Zum Horizont" и "Rise Again".

- - - - -
Стабилна бройка със стабилно средняшки (до посредствени) композиции.
Нямам никакво обяснение за съществуването на "Koyaaniskatsi".

IF YOU LIKE
Suidakra, FInsterforst, Ensiferum, Black Messsiah, Eluveite и др.

Автор: Undepth
[7/10]

September Mourning - Volume II

Posted by Today's Metal Crew On неделя, юли 17, 2016 0 коментара

Стилът: Alternative/Gothic Rock/Electronic
От/Год: САЩ, 2016
Лейбъл: Sumerian Records
Отнема: ~43 минути


Нека заглавието не ви обърква - "Volume II" е дебютен албум за September Mourning. Вярно, имаше и "Volume I", но то беше EP, с което реално групата грабна окото и ухото на публиката и някои големи лейбъли. И ето, че днес този дебют излиза под крилото на популярния лейбъл Sumerian Records. Дамата, която виждате на обложката пък, не е просто модел, нарисуван специално за повода - това е вокалистката на групата Емили Лазар в сценичното си облекло, а September Mourning е неин артистичен трансмедиен проект.

Стилът на музиката, която групата прави, е малко труден за точно определяне, но събира на едно място елементи на алтърнатив и готик рок, индъстриъл и дори симфоничен метъл. Албумът започва с една от най-яките песни в него - "Angels To Dust". Тракът е в средно до бавно темпо и периодично избухва с голям мелодичен припев и здрав, насечен и електронизиран китарен риф. Следващата "Eye of the Storm" е друга от най-добрите песни в албума и също разчита на супер як насечен риф, силно индъстриъл влияние и Evanescence-ски мелодичен припев. "Before the Fall" пък е песента, с която групата "проби" още под формата на демо и сега е подобрила с много по-добър звук.

Следващите две песни "Children of Fate" и "Skin and Bones" пък звучат като две части на една голяма песен и това има своите добри и лоши страни. Първата включва симфонични елементи, много електроника и минава по идеален начин от куплет в красив бридж и накрая в грандиозен припев, докато втората продължава в същото темпо, но с малко по-различен риф и по-"стадионен" припев. Все така "стадионно" звучи и "20 Below", докато малко по-нататък "Superhuman" най-сетне вдига темпото и променя настроението, като едновременно се превръща хем в най-мелодичния, хем най-бързия, хем най-китарно ориентирания трак в целия албум. На обратния полюс е закриващата своеобразна балада "'Til You See Heaven".

Големият проблем на "Volume II", който ме и спира от това да им поставя по-висока оценка, е властващото през цялото време средно темпо. То се променя толкова рядко, че на места е трудно да различиш дадени тракове, особено ако са един след друг и може да те накара да се зачудиш дали тази група не си е писала албума без да знае с кой бутон променя BPM настройките. Към края употребата на все същото темпо започва наистина да тежи и композициите (с изключение на "Superhuman") вече изглеждат скучни и предвидими, като думата "пълнеж" при тях може да мине дори за комплимент. Въпреки това в "Volume II" има какво да се чуе, макар и предимно в първата половина на албума. Нека не забравяме и че това все пак е дебют и September Mourning очевидно искат да стане пределно ясно какво звучене можем да очакваме от тях и завбъдеще. Само дето разбрахме още след първите 5-6 песни, нямаше нужда от още толкова еднакви аргументи.

+ + + + +
Готина смесица от стилове, съчетани в завладяваща мрачна атмосфера.
Вокалистката Емили Лазар има много силен и красив глас.
Много силна и често хитова първа половина на албума.
Различното темпо в "Superhuman" дава глътка свежест точно навреме.

- - - - -
Властващото еднакво средняшко темпо омръзва, досажда и изморява.
Осезаемо по-слаба втора половина на албума (с едно изключение).
Този стил позалезе преди 10-15 години и не е сигурно дали още има много за казване в него.

IF YOU LIKE
In This Moment, Omega Lithuium, Eyes Set To Kill, Nemesea, Evanescence и др.

Автор: Testset
[6.5/10]

Draconian - Sovran

Posted by Today's Metal Crew On четвъртък, ноември 05, 2015 1 коментара

Стилът: Gothic/Doom Metal
От/Год: Швеция, 2015
Лейбъл: Napalm Records
Отнема: ~73 минути


В един есенен ден по шосето между две държави в слушалките ми прозвъняха нотите на "Sovran". От тогава есента ми не е това, което беше. Последният албум на Draconian е първият студиен запис на шведите с новата вокалистка Хайке Лангханс - създание талантливо, изящно и идеално пасващо на звученето на бандата. Промяната в състава е нещо, на което винаги съм гледала с оптимизъм - и този път доброто ми предчувствие не ме подведе.

"Sovran" пък е особен албум. От една страна идва леко монотонен на моменти, от друга обаче всяка отделна песен вълнува по различен начин. Многообразното единство е едно от основните достойнства на записа. Друго такова ценно явление е гласът на Хайке. Той се сипе досущ като снежинки по сетивата - нежен и въпреки това донякъде болезнен. Бурята започва да вилнее тогава, когато се включат и тежките вокали. В този момент вече си говорим за класически Draconian, способен да покори всяка жадуваща първокласен дуум душа. Няма обаче да отварям приказка за почти гениално композираните китари. Слушали сме "Arcane Rain Fell", знаем какви вълшебства практикуват Йохан Ериксон и сие. Ак овсе пак ви трябва справка - чуйте "Rivers Between Us" - песента е страхотно построена, въпреки че може би е малко по-"готик" от очакваното.

Този албум е чисто и просто поредното доказателство, че който си го може, си го може - и не се спира пред нищо. Четирите години чакане след "A Rose For the Apocalypse" определено са си заслужавали всяка една минута. Меланхоличен, отнесен, лепящ се по съзнанието, "Sovran" е един от шедьоврите не само на Draconian - той е и перла в короната на съвременния дуум метъл.

+ + + + +
9 прекрасни композиции с почти идеални структури.
Изпипан, емоционален и силно въздействащ албум.
Поредна положителна промяна за групата.

- - - - -
Монотонността досадява след определен момент.
Мисията пред Draconian, а именно надминаването на себе си, не е изпълнена докрай.
 
IF YOU LIKE
Tristania, My Dying Bride, Amorphis, Swallow The Sun, Paradise Lost и др.

Автор: Valkyrja
[9/10]

Samsas Traum - Poesie: Friedrichs Geschichte

Posted by Today's Metal Crew On четвъртък, октомври 01, 2015 0 коментара

Стилът: Avant-garde Metal
От/Год: Германия, 2015
Лейбъл: Trisol
Отнема: ~54 минути


Александър Каще никога не прави един и същи албум и никога не може да се очаква какво ще има във всяка негова следваща творба. Виждали сме много различни лица на Samsas Traum и ето, че днес виждаме още едно такова. "Poesie: Friedrichs Geschichte" разказва историята на Фридрих - момче, което иска да е поет и творец в Германия по времето на Хитлер и мисля, че не е трудно да се досетите каква е съдбата му. По-интересно е обаче каква е музиката, съпътстваща тази история, защото далеч не е "типичният" дарк метъл, с който сме свикнали от Samsas Traum.

Албумът включва в себе си много елементи от различни жанрове. Основното музикално настроение е в посока готик и индъстриъл, но вокалите на Каще този път са почти изцяло речетативни, които навяват асоциации за рап. Надали мнозина ще се сетят за какво говоря, но в "Götter auf Abruf" на Letzte Instanz, имаше песен, озаглавена "Position im Kosmos", в която се рапираше по този начин и на която всъщност ми напомнят почти всички песни в "Poesie: Friedrichs Geschichte". Първата композиция в този мрачен и леко минималистичен симфо/рап метъл стил е "Sauber" и въпреки първоначалната изненада от речетативните вокали, песента се развива много добре и е една от най-готините в албума. Следващите "Und ich schrieb Gedichte" и "Der Mönchberg (Heinrichs Gedicht)" продължават в същия дух, но в "Wir fahren in den Himmel (und ich kotze Angst)" вече малко се прекалява със spoken word поезията и резултатът от това е най-скучната песен в албума - особено ако не разбираш немски и не се вълнуваш чак толкова от историята, колкото от самата музика.

Интересно става отново една песен по-нататък в супер мрачната "Richard, warum zitterst du", от чийто припев могат да те побият тръпки. Още по-мрачно става в "Gorgass", която вече е с по-"типично" Samsas Traum звучене и включва малко по-зловещи вокали, макар и отново под формата на речетатив. Клавирното и китарното соло към края пък превъранаха песента в личния ми фаворит в албума. След нея, та чак до края на албума, не се случва нищо интересно, поне откъм музика. Историята завършва емоционално с 6-минутната "Was weißt du schon von mir (Mein Name ist Friedrich)", но, с риск да се повторя, ако не разбираш немски и не разбираш поезията на Фридрих - ще ти бъде много, много скучно да дослушаш развръзката.

Ако имате афинитет към авангардната музика, поезията и изкуството като цяло, а на всичко отгоре разбирате добре и немски, "Poesie: Friedrichs Geschichte" е вашият албум. В противен случай може да ви е малко трудно да оцените напълно изкуството, което Александър Каще ви предлага тук. Трудно ми е и на мен, макар че някога, когато слушах гениалниия "a.Ura und das Schnecken.Haus", не разбирах и грам немски, но открих любима група за години напред. Единственият ми проблем в случая е, че не съм чак такъв фен на речетативите, пък били те и под формата на поезия.

+ + + + +
Както винаги при Samsas Traum - не просто музика, а изкуство.
Изненадваща промяна в стила, с изцяло нов подход към творческия процес.
Завладяваща поетична история.

- - - - -
Историята е завладяваща, поетична и интересна, но само ако знаеш немски.
Речетативите идват в повече по някое време, макар да е ясно, че са заложени там нарочно.
Няколко наистина скучни (откъм музика) композиции.
 
IF YOU LIKE
Weena Morloch, Eden Weint Im Grab, Letzte instanz, Schwarzer Engel, Eisregen и др.

Автор: Testset
[7/10]

Schwarzer Engel - Imperium I: Im Reich der Götter

Posted by Today's Metal Crew On събота, април 11, 2015 0 коментара

Стилът: Symphonic/Dark/Gothic Metal/NDH
От/Год: Германия, 2015
Лейбъл: Massacre Records
Отнема: ~43(+5) минути 


Предният албум на Schwarzer Engel "In Brennenden Himmeln" беше най-тежкият албум за групата досега, затова с интерес очаквах какво ни е приготвил Dave Jason в този нов и загатващ продължение проект, наречен "Imperium". Не съм запознат с концепцията за евентуалните следващи части, но след като тази е "Im Reich der Götter", предполагам, че за следващата ще трябва да се слезе до ада. И там вече музиката може и да е по-тежка, защото "Im Reich der Götter", макар да не е никак лек, разчита предимно на чисти вокали и по това по-скоро прилича на по-ранните творби на групата.

Първата песен, която чухме предварително, е и първата същинска композиция в албума - "Gott vs Satan". Тежка, напрегната, мрачна, епична и залагаща на мощни ревове в припева си, тя е е и една от най-добрите песни в "Im Reich der Götter". Следва я другият своеобразен сингъл "Herrscher der Nacht", който е все така мрачен, но далеч не толкова тежък и като цяло задава темпото за случващото се нататък из албума. Незнайно защо ми се струва и че въпросните две песни със сигурност ще се усладят на феновете на Samsas Traum, така че ако сте сред тях - не му мислете много. Следващата "Schwarzkunst" е един от личните ми фаворити в албума, тъй като много ми напомня по звучене на смазващата "Grenzenlos" от предишния албум, пък и в нея дочувам малко от любимото си индъстриъл/NDH звучене, в случая много напомнящо ми за Ostfront.

Средната част на албума обаче ми се стори не чак толкова убедително, поне след първите няколко слушания. "Ave Maria (Die Mutter Gottes)" е хубава и епична, но основният инструментал е оставен леко на заден план и така китарите и барабаните малко се губят под купищата оркестрации. "Du" е добър и все така мрачен готик трак, в който пианото играе голяма роля, а в "Riff der Toten" само припевът спасява песента от това да я прескачам всеки път - просто на песента ѝ липсва енергия. "Tiefer" звучи по подобен начин и е по-енергична, дори се дочуват и екстремни вокали, но основната част на песента звучи малко еднообразна и недоизпипана. В "Schmerz bleibt Mein" дълго се чудех дали Тил Линдеман не изпълнява припева, тъй като гласът рязко става сходен с неговия, но явно всичко идва от "ехо" ефекта и дългогодишното мозъкопромиване с Rammstein.

Финалните щрихи на албума идват първо под съпровода на орган и епични напеви "Алелуя!" в "Meine Liebe", а след това под формата на тежкия епос с изключително мелодичен припев "Im Herzen wohnt die Trauer". С това завършва регулярното издание на албума, но който е хитър, ще си намери лимитираното такова, защото в него е друг от най-добрите тракове в него - "Beuget Euch". Насечените му рифове, напрегнати оркестрации и електронни включвания определено заслужават място в албума и то не просто под формата на бонус, ама...

За пореден път Schwarzer Engel ни дават качествен, мрачен и епичен материал за слушане. В основната на всичко отново стои мултиинструменталистът и вокалист Dave Jason, който обаче този път е сътворил с една идея по-леки композиции. Слабост се усеща най-вече в средната част, където може да поговорим на тема "еднообразие", но с изключение на това, "Im Reich der Götter" не страда от кой знае какви други проблеми.
 
+ + + + +
Мрачен, епичен, надъхващ и мощно звучащ албум.
Dave Jason сякаш пее с гласовете на няколко човека.
Електрониката и оркестрациите се допълват по наистина прекрасен начин.
Това е идеалният саундтрак за темата, засягаща борбата между ангели и демони, богове и дяволи и т.н.

- - - - -
Не особено вдъхновяваща средна част на албума.
Оркестрациите и ефектите понякога прекалено заглушават останалите инструменти.
Някои доста еднообразни парчета.
 
IF YOU LIKE
Samsas Traum, Agathodaimon, EWIG, Eisenherz, E Nomine, Ostfront и др.

Автор: Testset
[7.5/10]

Абонамент за: Публикации (Atom)

    Още приятели