ЖАНР: Alternative/Modern Rock
ОТ/Д: Англия | 01.10.2021
ОТ/Д: Англия | 01.10.2021
ЛЕЙБЪЛ: Better Noise Music
ОТНЕМА: ~40 минути
ОТНЕМА: ~40 минути
-
About TMB
BGR: Today's Metal е сайт за метъл ревюта с идеална цел, създаден през 2011-а година, за да популяризира модерната метъл сцена. Нашата цел - бързо и лесно да разберете става ли нещо ново за слушане или не!
ENG: Today's Metal is a non-profit webzine for metal reviews, established in 2011 with the purpose of promoting the modern metal scene. Our goal - to quickly let you know if a new metal album is worth your time!
[FACEBOOK] [INSTAGRAM] [YOUTUBE] [TWITTER] [E-MAIL]
Показват се публикациите с етикет hard rock. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет hard rock. Показване на всички публикации
Iron Mask - Master of Masters
On
събота, ноември 28, 2020
0
коментара
ЖАНР: Power/Heavy Metal
ОТ/Д: Белгия | 04.12.2020
ОТ/Д: Белгия | 04.12.2020
ЛЕЙБЪЛ: AFM
ОТНЕМА: ~61 минути
ОТНЕМА: ~61 минути
Firewind - Firewind
On
вторник, април 21, 2020
0
коментара
ЖАНР: Power Metal/Hard Rock
ОТ/Д: Гърция | 15.05.2020
ОТ/Д: Гърция | 15.05.2020
ЛЕЙБЪЛ: AFM
ОТНЕМА: ~47 минути
ОТНЕМА: ~47 минути
Bonfire - Fistful of Fire
On
неделя, март 15, 2020
0
коментара
ЖАНР: Hard Rock/Heavy Metal
ОТ/Д: Германия | 03.04.2020
ОТ/Д: Германия | 03.04.2020
ЛЕЙБЪЛ: AFM
ОТНЕМА: ~53 минути
ОТНЕМА: ~53 минути
Lordi - Killection
On
четвъртък, януари 09, 2020
0
коментара
ЖАНР: Hard Rock/Heavy Metal
ОТ/Д: Финландия | 31.01.2020
ОТ/Д: Финландия | 31.01.2020
ЛЕЙБЪЛ: AFM
ОТНЕМА: ~53(-6) минути
ОТНЕМА: ~53(-6) минути
U.D.O. - Steelfactory
On
сряда, август 01, 2018
0
коментара
ЖАНР: Heavy Metal
ОТ/Д: Германия | 31.08.2018
ОТ/Д: Германия | 31.08.2018
ЛЕЙБЪЛ: AFM
ОТНЕМА: ~58 минути
ОТНЕМА: ~58 минути
Lordi - Monstereophonic: Theaterror vs Demonarchy
On
събота, септември 03, 2016
0
коментара
Стилът: Heavy Metal
От/Год: Финландия, 2016
Лейбъл: AFM
Lordi явно усещат, че славата им отпреди 10-ина години бързо изчезва, макар и последните им два албума да бяха добри. Затова в "Monsteophoric" чудовищата са решили да си направят експеримент. Албумът е разделен на две тематични части - "Theaterror" и "Demonarchy". Първата част е с типично Lordi звучене, мелодии, куки и директен подход, а втората част е... абе, доста по-различна, ще обясня.
Всичко започва обещаващо. Ненужно дълго озаглавената "Let's Go Slaughter He-Man (I Wanne be the Beast-Man in the Masters of the Universe)" разчита на носталгични 80-арски клавишни, нарочно изтъркано мелодични припеви и много захаросан текст - и всичко това, учудващо, звучи добре. Първият сингъл "Hug You Hardcore" пък започва с як риф, продължава с абсолютно същия риф и свършва със същия риф. Без майтап, рифът се повтаря точно 58 пъти (да, броих ги), което бързо го превръща от як в досаден. "Down With the Devil" е друг типичен зарибяващ Lordi трак, но трите песни до края на първата част не впечатляват с нищо, освен може би "None For One", в която също има готини 80-арски клавишни.
6-минутната "Demonarchy" открива официално втората част на албума с напълно различно и неочаквано агресивно хеви метъл звучене. "The Unholy Gathering" сваля темпото, но не по-малко мрачна, тежка и приятно "усложнена", особено в сравнение с типичния Lordi звук. Друг трак, дълъг над 6 минути е "And the Zombie Says", който е може би сред най-добрите, които Lordi някога са правили, а след него идва "Break of Dawn", в която дълги периоди на инструментал се редуват с готин мрачен куплет и разочароващ припев. За финал е оставена 7-минутният мрачен епос "The Night the Monsters Died" - заглавие, с което можем да спекулираме много. Дали на Lordi им е писнало от имиджа им на чудовища и искат просто да правят як хеви метъл? Дали затова втората част на албума е толкова по-добра от първата? Дали "Demonarchy" е бъдещето на Lordi?
В "Monstereophonic: Theaterror vs Demonarchy" наистина има два много различни албума и затова ми е много трудно да дам "средна оценка" между тях - просто защото няма да е честно. "Theaterror" със сладникавия си хард рок и повтарящ и се до откат рифове и похвати определено губи по точки пред "Demonarchy" и изпипания, мрачен хеви метъл в него. Надявам се и занапред Lordi да продължат да правят цели албуми като "Demonarchy", с максимум 1-2 ярки хард рок хита като от "едно време". Оттам нататък просто няма спор - на Lordi им отива (и им се отдава) да правят далеч по-тежък хеви метъл от този, с който ги познавахме досега.
+ + + + +
Учудваща промяна към мрачен и изпипан хеви метъл в "Demonarchy".
1-2 хитово звучащи трака в "Theaterror".
Повече от час материал, в който феновете лесно ще преценят кой стил повече ги влече.
- - - - -
1-2 хитово звучащи трака в "Theaterror".
Повече от час материал, в който феновете лесно ще преценят кой стил повече ги влече.
- - - - -
Първата част "Theaterror" е прекалено сладникава и изтъркана.
Единственото по-лошо нещо от повтарящия се риф в "Hug You Hardcore" е видеото към песента.
Дори в добрата част има някои слаби моменти и разочароващи решения.
Единственото по-лошо нещо от повтарящия се риф в "Hug You Hardcore" е видеото към песента.
Дори в добрата част има някои слаби моменти и разочароващи решения.
IF YOU LIKE
Accept, GWAR, King Diamond, Dream Evil, Bloodbound, Edguy, U.D.O. и др.
Автор: Testset
[5/10] vs [8/10]
Debauchery vs Blood God - Thunderbeast
On
събота, юни 11, 2016
0
коментара
От/Год: Германия, 2016
Лейбъл: Massacre Records
Отдавна се разбра, че Debauchery, също като американските си колеги от Six Feet Under, обичат смесицата от дет метъл и хард рок и вече от доста години разчитат на нея в албумите си. От известно време насам обаче се подвизават и като Debauchery vs Blood God, правейки албуми, в които песните се повтарят по два пъти - веднъж с дет метъл вокали и веднъж с хард рок пеене. Не съм много убеден, че това е супер добра идея, затова ще пиша това ревю, концентрирайки се само върху дет метъл частта, пък за хард рока ще ви кажа на финала.
"Thunderbeast", както може би личи и от заглавието му, е вече типичният "AC/DC срещат дет метъла" тип албум. Типични, но сериозно втежнени и метълизирани AC/DC рифове са подкрепени от преобладаващо прав ритъм и хриптящи ревове в стила на Крис Барнс. И знам, че дотук всичко звучи като "Graveyard Classics" на SFU, но не е съвсем така - Debauchery от доста време правят тази музика с успех и "Thunderbeast" е поредното доказателство, че им се отдава. Въпросът е, че това чудо омръзва бързо. След пет песни със сходни рифове, сходно темпо, сходни грухтежи и все същия прав ритъм, албумът свирепо доскучава.
Не мога да си изкривя душата и да отрека кефа от грухтежите в "Firethrone Overlord", напомнящата на нещо средно между Dethklok и Motorhead "Murdermaker", супер разкуфяващата "Thunderbeast" и зарибяващата "Super Hot Vampire Lady". Само че покрай тях са "Vampire Holocaust", "City of Bones", "Crusaders of God", "Super Killer Death Match", "Bullet to the Head", "Devil Dog" и "Second Hand Woman", които до една представляват все същия AC/DC трак с все същия AC/DC ритъм и няколко различни AC/DC рифа. Държа да повторя - това омръзва адски бързо. Да чуеш една по радиото и после да си пуснеш нещо друго - окей, но цял албум?
Тук идва и ролята на Blood God, което очевидно е алтернативното име на Debauchery, когато правят хард рок. Същите 14 парчета са налице, само че изпълнени с хард рок вокали, които напълно неуспешно се опитват да копират тези на Браян Джонсън и Бон Скот от AC/DC. Разбирам, че Debauchery не се взимат насериозно и си правят кефа, но такива опити е по-добре да си стоят само в гаража и да се ползват само за лична употреба, затова в случая ще оценявам само Debeauchery. И на тях не мога да дам висока оценка, но ако взема предвид хард рок частта, ще трябва да смъкна оценката наполовина. Please kill the Blood God thing, dudes.
+ + + + +
Куп разкуфяващи, даващи настроение, купонджийски дет метъл/хард рок тракове.
Съчетаването на дет метъл с хард рок не се отдава на всеки, но Debauchery си го могат.
Половината с дет метъл вокалите е далеч по-приемлива.
- - - - -
Съчетаването на дет метъл с хард рок не се отдава на всеки, но Debauchery си го могат.
Половината с дет метъл вокалите е далеч по-приемлива.
- - - - -
Половината с хард рок вокалите звучи лигаво, неприятно и като цяло е излишна.
Над половината албум е с един и същ AC/DC ритъм и няколко сходни AC/DC рифа.
Приликите с AC/DC, Motorhead и Six Feet Under са прекалено очевидни.
Над половината албум е с един и същ AC/DC ритъм и няколко сходни AC/DC рифа.
Приликите с AC/DC, Motorhead и Six Feet Under са прекалено очевидни.
IF YOU LIKE
Six Feet Under, AC/DC, Motorhead, Dethklok, Hackneyed и др.
Автор: BGMario
[5/10]
Thousand Foot Krutch - Exhale
On
четвъртък, юни 09, 2016
0
коментара
От/Год: Канада, 2016
Лейбъл: TFK Music
След зверската подигравка с феновете, наречена "Oxygen: Inhale", заради която се отказах да си правя преордъри на албуми, TFK се връщат към правенето на хубава музика с "Exhale". Лошият вкус в ушите обаче още не е отминал и може би затова "Exhale" не ми звучи дори наполовина толкова здрав, колкото беше "The End Is Where We Begin". Явно TFK са получили някаква информация свише (същата, която очевидно получиха и Nine Lashes), която ги е убедила, че да правят лека и по-богоугодна музика е много по-готино, отколкото да правят това, което правят добре. И затова "Exhale" звучи като задължителният отговор към феновете: "Спокойно, разбрахме, искате метъл".
Важно условие преди да започнете да слушате TFK винаги е да надуете децибелите с една идея повече от обикновеното. Ако слушате тихо и скромно, чистотата на продукцията не се забелязва толкова добре, а мощта на китарния им звук тотално се губи, пък тук такава се усеща още в отварящата "Running With Giants". Така жадуваният отговор идва бързо и категорично - "Exhale" няма да е боза като "Inhale". "Incomplete" е по-мелодична и скучновата, но радостта от завърналия се китарен звук все още радва ухото прекалено много, за да търсим кусури. "Give Up the Ghost" удря с насечен риф и запомнящ се мелодичен припев, а "A Different Kind of Dynamite" и "Push" връщат и ню метъла в играта, като втората звучи до голяма степен като "Down" от TEIWWB. Умението на Тревър Макневън да се справя с бързи речетативи обаче се проявява истински чак в "Adrenaline" и чистата проба рап метъл "Can't Stop This", а пък като скрит хит се очертава "Lifeline" със супер запомнящия си се припев. До края остават още здравата "Born Again" и единствената балада "Honest", в която, ако схващам посланието, TFK си казват честно каква музика им се прави.
Е, скептицизмът ми този път ме подведе. Не очаквах "Exhale" да е много по-добър от "Inhale", но след няколко слушания съвсем спрях да се мръщя и осъзнах, че с изключение на няколко трака всъщност доста харесвам албума. И все пак "Exhale" не ми се струва достатъчно тежък, или поне не по-тежък от TEIWWB. Липсва ми още енергия и още от онази позитивна агресия, която ме караше да "избухвам" на почти всяка тяхна песен. Затова си запазвам правото да очаквам повече от TFK завбъдеще. И никога повече "Inhale", моля ви!
+ + + + +
Задължителното завръщане към по-тежкото звучене е факт.
Супер чиста и мощна продукция, куп хитово звучащи тракове с хитово звучащи припеви.
В пъти по-добър от предшественика си.
- - - - -
Супер чиста и мощна продукция, куп хитово звучащи тракове с хитово звучащи припеви.
В пъти по-добър от предшественика си.
- - - - -
Липсват още енергия и експлозивност, които TFK имаха в излишък преди 4 години.
Няколко трака, които и след 100 слушания все ще предизвикват прозявки.
Няколко трака, които и след 100 слушания все ще предизвикват прозявки.
IF YOU LIKE
Linkin Park, Nine Lashes, Breaking Benjamin, Red, Hollywood Undead и др.
Автор: Testset
[7/10]
Абонамент за:
Публикации (Atom)
