ЖАНР: Industrial Rock/Metal/NDH
ОТ/Д: Германия | 11.08.2023
ОТ/Д: Германия | 11.08.2023
ЛЕЙБЪЛ: Napalm Records
ОТНЕМА: ~41 минути
ОТНЕМА: ~41 минути
-
About TMB
BGR: Today's Metal е сайт за метъл ревюта с идеална цел, създаден през 2011-а година, за да популяризира модерната метъл сцена. Нашата цел - бързо и лесно да разберете става ли нещо ново за слушане или не!
ENG: Today's Metal is a non-profit webzine for metal reviews, established in 2011 with the purpose of promoting the modern metal scene. Our goal - to quickly let you know if a new metal album is worth your time!
[FACEBOOK] [INSTAGRAM] [YOUTUBE] [TWITTER] [E-MAIL]
Показват се публикациите с етикет megaherz. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет megaherz. Показване на всички публикации
Megaherz - Komet
On
понеделник, февруари 19, 2018
0
коментара
ЖАНР: Industrial Rock/Metal/NDH
ОТ/Д: Германия | 23.02.2018
ОТ/Д: Германия | 23.02.2018
ЛЕЙБЪЛ: Napalm Records
ОТНЕМА: ~46 минути
ОТНЕМА: ~46 минути
Megaherz - Erdwärts (EP)
On
петък, ноември 13, 2015
0
коментара
От/Год: Германия, 2015
Лейбъл: Napalm Records
Megaherz се готвят за турне с много сгъстен график в края на януари и явно за да подгреят публиката пускат ново EP само година след като издадоха албума си "Zombieland". То съдържа шест песни, от които четири са нови, а две презаписани класики. От четирите нови пък две са по-бързи и рифово ориентирани, а две са по-бавни и баладични.
Несъмнено най-хубавият трак в това ново EP е откриващият "Wer hat Angst vor'm Schwarzen Mann". Песента е типичен здрав NDH от типа на "Himmelsstürmer", където барабаните биват безмилостно "набивани", а китарите свирят опростен, но силно разкуфяващ риф. Мелодичният припев и леко страховитата поява на детски гласчета пък превръщат песента в сигурен бъдещ концертен хит, каквито Megaherz рядко вадят в последните години. "Ist das Verrückt" е другата по-динамична нова песен, но нито тя, нито по-бавничката "Glorreiche Zeiten", която я следва, изненадват с нещо. Баладата "Einsam" обаче се е получила изненадващо добре, особено с включването на женски вокали в нея. Megaherz имаха нужда от нова добра балада, защото не бяха издавали добра такава от "Augenblick" насам.За финал са оставени две презаписани класики от култовия "Kopfschuss" - "Teufel" и "Jordan". И докато "Teufel" с нищо не е по-интересна от оригинала, то "Jordan" е получила изненадващо приятен ъпдейт, макар аз все още да харесвам оригинала с една идея повече (или просто съм свикнал с него).
Мога само да предполагам, но имам чувството, че с подобни презаписи Megaherz се опитват да си "заплюят" като техни разни класики от "Kopfschuss", в които пее Алекс Веселски, особено след като Eisbrecher (където е сега Алекс) си взеха големия хит "Miststück" и вече държат правата над него. Само предполагам, разбира се - не ми се правят интриги, пу, пу. Всъщност, това няма и кой знае какво значение - името Megaherz вече работи само̀ за себе си, а подобни EP-та значително олекотяват чакането за бъдещия албум. В случая - благодарение най-вече на "Wer hat Angst vor'm Schwarzen Mann", "Einsam" и добре ъпдейтнатата "Jordan".
+ + + + +
Две много готини нови песни и една добре презаписана класика.
Значително се олекотява чакането за новия албум.
Един сигурен бъдещ концертен хит.
- - - - -
Значително се олекотява чакането за новия албум.
Един сигурен бъдещ концертен хит.
- - - - -
Два лесно забравими "пълнежни" трака и един не особено впечатляващ презапис.
IF YOU LIKE
Eisbrecher, Die Allergie, Unheilig, Rammstein, Oomph!, Stahlmann, Stahlhammer и др.
Автор: Testset
[N/A]
Megaherz - Zombieland
On
събота, октомври 11, 2014
0
коментара
От/Год: Германия, 2014
Лейбъл: Napalm Records
Добре, пак се хванах. Megaherz за пореден път успяха да си поиграят с очакванията ми и да ме накарат да настръхна (не само от кеф) няколко пъти в процеса на слушане, но в крайна сметка все пак останах доволен. И макар съставът на групата вече да няма нищо общо с оригиналния, Megaherz поддържат легендарното си име с достойни албуми, какъвто до голяма степен е и "Zombieland". Но да - и този албум си поигра с нервите ми, особено в първата си половина.
Да речем, че откриващaтa "Zombieland" е окей. Не е "уау", но... бива, колкото да те посрещне на входа и да те вкара в атмосферата. Виж, "Himmelsstürmer" вече е друга работа - първокласен NDH с мелодични вметки, от които да настръхнеш (засега все още от кеф). Куплетът мачка с машинен ритъм и нетърпеливо драскащи китари, а като влезе оня ми ти мелодичен бридж и Лекс каже "Dieser Moment ist für Helden gemacht... Ich start die Motoren, gebe Gas und hebe ab!" и направо и на мен ми иде да запаля мотора и да дам газ, докато слушам припева. Изобщо - еуфория. И тъкмо когато съм се настроил за още такива парчета... бам, темпото умира. "Für Immer" звучи като нещо, излязло от общия труд на лирично настроения Der Graf от Unheilig и Гари Велер от Stahlhammer в най-мързеливия му период. В следващата "Roter Mond" 2-3 минути чаках да се появят китари, докато накрая осъзнах, че досега ги е имало, но са толкова приглушени, че едва се чуват. "Wir Könnten Götter Sein" пък съвсем звучи като парче на Unheilig от новия им супер скучен и леко естраден период и затова в dieser moment започнах да се притеснявам. Баси, дали може да стане и по-зле?
Но ето, че дойде "Lieblingsfeind" и въздъхнах с облекчение, а секунди след въздишката вече отново куфеех. "Fanatisch" е друга много силна и интересна композиция, която вдига оборотите точно навреме и внася малко Rammstein-ски привкус в затишието след средата си (и усещам отсега как дълго ще си подсвирквам тая мелодия). "Schwarzer Engel" включва повече мелодия и рок, а както се подразбира от заглавието ѝ, има и по-"готик" отенък. До финала "Unter Strоm" и "Hurra Wir Leben Noch" (хм, авто-кавър... това е песен от "Himmelfahrt" - албумът на групата от 2000-та година, тогава още с Алекс зад микрофона) залагат на повече NDH, "Gegen Den Wind" на повече мелодия (и пак онова Unheilig-ско звучене), а "Frei" закрива баладично, което често се случва с албумите на Megaherz. И за разлика от другите бавни парчета в албума - това е добро.
Мислех си преди няколко дни, че ако бях чул този албум преди 10 години, надали щях да повярвам, че това изобщо са Megaherz, но със сигурност щях да го харесам, напук на факта, че половината парчета в него скучнеят. Разликата в предпочитанията ми отпреди 10 години е, че днес вече много се дразня на естрадната прочувственост, с която Der Graf запълни албумите на Unheilig и затова сега реагирам така негативно, когато чувам, че Megaherz също опитват да навлязат в тази ниша. Така де - тайната на добрия NDH се крие в тежките китари, здравия ритъм и машинното звучене - няма нужда небето да плаче и леличките по улицата да се усмихват като в клип на Миро. Песни като "Himmelsstürmer" и "Fanatisch"обаче ясно показват, че Megaherz още си го могат и далеч не са за изхвърляне. И въпреки че много си поигра с емоциите ми, "Zombieland" накрая взе, че се оказа добър. Въздъхвам още веднъж - тая група тепърва ще я бъде.
+ + + + +
Половината албум е пълен с първокласен, класически звучащ NDH.
Песни като "Himmelsstürmer", "Fanatisch", "Unter Strоm" и "Hurra Wir Leben Noch" рутят кочината.
Вътрешно разнообразие, даващо по нещо и за феновете на по-"готик" звученето.
- - - - -
Песни като "Himmelsstürmer", "Fanatisch", "Unter Strоm" и "Hurra Wir Leben Noch" рутят кочината.
Вътрешно разнообразие, даващо по нещо и за феновете на по-"готик" звученето.
- - - - -
4-5 парчета звучат досущ като слаби композиции на Unheilig.
Лекс може да вземе още малко уроци в помощ на мелодичното си пеене.
На места китарите рязко се изгубват без видима причина.
Лекс може да вземе още малко уроци в помощ на мелодичното си пеене.
На места китарите рязко се изгубват без видима причина.
IF YOU LIKE
Eisbrecher, Die Allergie, Unheilig, Rammstein, Oomph!, Stahlmann, Stahlhammer и др.
Автор: Testset
[7/10]
Megaherz - 2012 - Götterdämmerung
On
събота, януари 21, 2012
0
коментара
Стил......: Industrial Metal/NDHДържава...: Германия
Лейбъл....: ZYX/Golden Core
Отнема....: ~49 минути
www.facebook.com/officialmegaherz
Началото на годината е доста благодатно за почитателите на Neue Deutsche Härte течението. В рамките на две седмици, албуми издават Stahlmann, Eisbrecher и героите на днешното ревю Megaherz - една от легендите на тази сцена. Групата не пази в състава си никой от оригиналните си членове, но все пак не се отказва и дори връща на обложката на "Götterdämmerung" емблематичния клоун от албумите "Wer Bist Du?" (1997) и "Kopfschuss" (1998).
Клоунът обаче трябва да е последният проблем на Megaherz, защото в албума има достатъчно други и по-големи такива. Така например, в опита си да зарадват NDH почитателите със сингъл, който да им даде това, което искат да чуят, Megaherz неволно са копирали в "Jagdzeit" рифа на "Spieluhr" на Rammstein. Прекалено голяма грешка, особено когато става дума за пилотен сингъл. Сама по себе си песента предствлява крайно типичен германски индъстриъл метъл с опростена структура, но грешката с рифа и пъшкането на непознатата дама в средата на песента (тези, с които съжителствате, 100% ще решат, че гледате порно) изобщо не правят добра услуга на групата.
Като цяло, Megaherz са успели да върнат старото си, по-опростено и по-тежко звучене. Албумът безспорно е по-тежък от последните си няколко предшественика, но това май не е достатъчно. Новият (нов, нов, колко да е нов) вокалист Лекс, например, още се чуди като кой да пее - като Алекс Веселски (основател на групата, днес в Eisbrecher), на който и без това опитва да заприлича външно, като Тил Линдеман, който очевидно пробва да имитира в "Rabenvater", "Prellbock" и "Herz Aus Gold", или като Матиас Яблонски (бившият вокалист, в [die!] понастоящем). Пичът наистина се опитва да даде на феновете това, което искат да чуят, но май забравя, че ние си искаме точно Megaherz, със звучене в стил Megaherz и подходящи за Megaherz вокали. А на Лекс очевидно задачата му идва трудничка.
Да оставим Лекс за миг. Силата на албума просто се губи няколко пъти в сравнително безлични тракове, на които очевидно липсва завършена композиционна мисъл. Те, за щастие, се компенсират от великолепни песни като "Keine Zeit", "Feindbild", "Prellbock" и "Kopf Oder Zahl". Има още няколко заслужаващи внимание трака, обаче сред тях няма нищо, което да ни накара да настръхнем от кеф, както сме свикнали.
В крайна сметка можем да покуфеем на всички песни в албума, както ще направя лично аз, но всеки по-претенциозен фен не би могъл лесно да игнорира проблемите в "Götterdämmerung". Аз мога да ги преглътна, защото Megaherz са сред най-любимите ми банди ever, а и албумът сам по себе си е здрав. Ако и вие можете или ако просто харесвате Neue Deutsche Härte, задължително чуйте този албум! Пък проблемите... да си ги гледат критиците ;-)
Клоунът обаче трябва да е последният проблем на Megaherz, защото в албума има достатъчно други и по-големи такива. Така например, в опита си да зарадват NDH почитателите със сингъл, който да им даде това, което искат да чуят, Megaherz неволно са копирали в "Jagdzeit" рифа на "Spieluhr" на Rammstein. Прекалено голяма грешка, особено когато става дума за пилотен сингъл. Сама по себе си песента предствлява крайно типичен германски индъстриъл метъл с опростена структура, но грешката с рифа и пъшкането на непознатата дама в средата на песента (тези, с които съжителствате, 100% ще решат, че гледате порно) изобщо не правят добра услуга на групата.
Като цяло, Megaherz са успели да върнат старото си, по-опростено и по-тежко звучене. Албумът безспорно е по-тежък от последните си няколко предшественика, но това май не е достатъчно. Новият (нов, нов, колко да е нов) вокалист Лекс, например, още се чуди като кой да пее - като Алекс Веселски (основател на групата, днес в Eisbrecher), на който и без това опитва да заприлича външно, като Тил Линдеман, който очевидно пробва да имитира в "Rabenvater", "Prellbock" и "Herz Aus Gold", или като Матиас Яблонски (бившият вокалист, в [die!] понастоящем). Пичът наистина се опитва да даде на феновете това, което искат да чуят, но май забравя, че ние си искаме точно Megaherz, със звучене в стил Megaherz и подходящи за Megaherz вокали. А на Лекс очевидно задачата му идва трудничка.
Да оставим Лекс за миг. Силата на албума просто се губи няколко пъти в сравнително безлични тракове, на които очевидно липсва завършена композиционна мисъл. Те, за щастие, се компенсират от великолепни песни като "Keine Zeit", "Feindbild", "Prellbock" и "Kopf Oder Zahl". Има още няколко заслужаващи внимание трака, обаче сред тях няма нищо, което да ни накара да настръхнем от кеф, както сме свикнали.
В крайна сметка можем да покуфеем на всички песни в албума, както ще направя лично аз, но всеки по-претенциозен фен не би могъл лесно да игнорира проблемите в "Götterdämmerung". Аз мога да ги преглътна, защото Megaherz са сред най-любимите ми банди ever, а и албумът сам по себе си е здрав. Ако и вие можете или ако просто харесвате Neue Deutsche Härte, задължително чуйте този албум! Пък проблемите... да си ги гледат критиците ;-)
+ + + + +
Megaherz са си Megaherz - духът, мощта и идеята са непокътнати.
Няколко страшно здрави песни, способни да задоволят всеки фен на жанра.
Изчистена, висококачествена продукция с доста тежък саунд.
Един от най-тежките албуми на Megaherz досега.
Няколко страшно здрави песни, способни да задоволят всеки фен на жанра.
Изчистена, висококачествена продукция с доста тежък саунд.
Един от най-тежките албуми на Megaherz досега.
- - - - -
На много места липсва завършена композиционна мисъл.
На Лекс толкова му личи от кой се влияе, че започва да звучи като копировач.
"Jagdzeit", макар и здрава сама по себе си, е един интересен fail.
На Лекс толкова му личи от кой се влияе, че започва да звучи като копировач.
"Jagdzeit", макар и здрава сама по себе си, е един интересен fail.
Подходящо за фенове на:
Eisbrecher, Rammstein, Oomph!, [die!], Stahlmann, Treibhaus и др.
Автор: Testset
-=6/10=-
Абонамент за:
Публикации (Atom)
