ЖАНР: Symphonic Metal
ОТ/Д: Финландия | 20.09.2024
ОТ/Д: Финландия | 20.09.2024
ЛЕЙБЪЛ: Nuclear Blast
ОТНЕМА: ~71 минути
ОТНЕМА: ~71 минути
-
About TMB
BGR: Today's Metal е сайт за метъл ревюта с идеална цел, създаден през 2011-а година, за да популяризира модерната метъл сцена. Нашата цел - бързо и лесно да разберете става ли нещо ново за слушане или не!
ENG: Today's Metal is a non-profit webzine for metal reviews, established in 2011 with the purpose of promoting the modern metal scene. Our goal - to quickly let you know if a new metal album is worth your time!
[FACEBOOK] [INSTAGRAM] [YOUTUBE] [TWITTER] [E-MAIL]
Показват се публикациите с етикет nightwish. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет nightwish. Показване на всички публикации
Nightwish - Human. :||: Nature.
On
сряда, април 01, 2020
2
коментара
ЖАНР: Symphonic Metal
ОТ/Д: Финландия | 10.04.2020
ОТ/Д: Финландия | 10.04.2020
ЛЕЙБЪЛ: Nuclear Blast
ОТНЕМА: ~51(+31) минути
ОТНЕМА: ~51(+31) минути
[OUTSIDE!] Auri - Auri
On
неделя, март 11, 2018
0
коментара
ЖАНР: Folk Rock
ОТ/Д: Финландия | 23.03.2018
ОТ/Д: Финландия | 23.03.2018
ЛЕЙБЪЛ: Nuclear Blast
ОТНЕМА: ~56 минути
ОТНЕМА: ~56 минути
Nightwish - Endless Forms Most Beautiful
On
неделя, март 15, 2015
15
коментара
От/Год: Финландия, 2015
Лейбъл: Nuclear Blast
Как се започва ревю за нов албум на Nightwish? Трябва ли да говоря за Анет? Колко хора ще ме обявят за луд, задето албумите с нея са ми любимите на Nightwish (макар и не заради нея и гласа ѝ, а просто защото композициите в тях са най-добрите, които групата някога е правила)? Пука ли му на някого, че не тъгувам за Таря? Ще се засегне ли някой ако припомня, че Флор Янсен се надвикваше с инструментала в последния албум на ReVamp? Да се чудя ли за какво им е гайдар? Изобщо - трудно е да се пише за албуми на големи групи, защото все ще има несъгласни и засегнати. Затова започвам директно и конкретно - пък каквото стане.
"Shudder Before the Beautiful" е идеалният избор за откриващ трак. Този тип бомбастични оркестрации и агресивни рифове се превърнаха в нещо като запазена марка на групата след успеха на песни като "The Poet & The Pendulum" и "Storytime". Флор също се включва със самочувствие и не само не се надвиква с инструментала, ами дори е малко тиха покрай него. Искрените ми овации ми обаче отидоха за надсвирването между китара и клавишни в средата - ето така го правят финландците! Липсваха ми подобни елементи в музика на Nightwish напоследък и много се радвам, че ги чух още в първата песен от новия албум. Следващата "Weak Fantasy" пък някак иронично се самоописва със заглавието си. Някой нещо си е фантазирал, но слабо и крайният резултат е малко скучен. Песента прилича на нещо, което Helloween не са посмели да сложат в "Rabbit Don't Come Easy" поради липса на фантазия в рифовете. Песента става интересна чак на третата си минута при рязкото включване на Трой Донъкли, последвано от епичен пасаж с вокалите на Марко Хиетала. Тук се зачудих доколко нужен е всъщност Трой Донъкли (нито дума против очевадния му талант) на групата във всяка песен, защото в случая неговата част няма нищо общо с песента и сякаш е там, колкото да го "вместят". Виж, ролята му в сингъла "Élan" вече е по-сериозна и отговорна, тъй като на неговите фолк мелодии се крепи кажи-речи цялата песен.
Смесицата от бомбастични оркестрации и агресивни рифове се завръща в "Yours Is an Empty Hope" и "Endless Forms Most Beautiful" - разнообразни, интересни песни, пълни с купища непредвидими, но зашеметяващи хрумвания, след които няма как да не аплодираме маестро Туомас. Но какво се случва около тях? "My Walden", например, е мелодичен, но лесно забравим трак, спасен от хубавите фолк мелодии на финала си. В "Our Decades In the Sun" и "Edena Ruh" обаче Флор сънливо мрънкя нещо, а китарите, изсвирени с възможно най-средното темпо на света, предизвикват неумолими прозявки и дори "спасителните операции" не помагат особено. "Alpenglow" ме събуди, но не защото ме хвърли в екстаз и удивление, а за да проверя дали случайно не слушам "Bye Bye Beautiful", защото рифът в началото звучи доста познато. Хубава работа, Nightwish да се самокопират? Изключвайки това, песента е окей, но също влиза в графата "лесно забравими".
Ако някой случайно не си е доспал, има още 6 минути да го стори с протяжния инструментал "The Eyes of Sharbat Gula". И после още толкова, докато нещо се случи в 24-минутната "The Greatest Show on Earth". Ако махнем 14 напълно излишни минути от нея, тя би била една от най-добрите композиции в дискографията на Nightwish и затова се дразня много. Защото една прекрасна песен просто е накъсана с ненужни интерлюдии - животни реват, вятър вее, море шуми, разказвач приказуе, жаби крякат, таралеж пърди - кому е нужно всичко това и защо трябва да чакам до 12-тата минута, за да чуя едно от най-добрите неща, които съм чувал някога от Nightwish? И леле, колко е добро! Здравият риф, правият ритъм, електрониката, гласът на Марко, най-накрая и разгърнатият глас на Флор - ей това чаках цял албум! И затова се чудя - дори 9-10 минути да беше дълга песента, пак щеше да е грандиозна и епична, защо трябваше да се престарават с още 14-15 минути отгоре?
Както би казал един голям доктор хонорис майна, албумът е ту партс. Фифти-фифти. Фърст халф веру гуд, секънд халф айм ноу лайк. Една голяма част от албума е силна, интересна, разнообразна и представя групата в най-добрата ѝ светлина. Другото лице на албума обаче е някак скучно, отегчително и безинтересно, та чак да се чуди човек как една и съща група може да се представя толкова противоречиво в рамките на един-единствен албум. Това обаче не значи, че ще дам на албума средна оценка, както може би би следвало да сторя логично. Защото по-скучните парчета не са чак пък толкова лоши и със сигурност ще си имат своите фенове, а някои от добрите са толкова добри, че може да се прехласне човек. Оттук нататък остава само да видим дали Флор ще звучи по-уверено занапред, дали Трой ще си намери мястото без да му се налага да го "вмъкват" зорлем из песните, както и силно да стискаме палци на Юка да се пребори успешно с инсомнията.
+ + + + +
Куп страхотни композиции, пълни с мощни оркестрации, здрави рифове и оригинални хрумки.
Въпреки някои забележки, Флор се вписва толкова плавно, че сякаш винаги е била част от тази група.
Противно на очакванията ми, Трой се включва добре с някои много зарибяващи фолк мелодии.
Дори по-слабите парчета не са чак толкова откровено лоши.
Въпреки някои забележки, Флор се вписва толкова плавно, че сякаш винаги е била част от тази група.
Противно на очакванията ми, Трой се включва добре с някои много зарибяващи фолк мелодии.
Дори по-слабите парчета не са чак толкова откровено лоши.
- - - - -
Половината албум е сравнително безинтересен, а често дори и прозявъчно протяжен.
Флор определено може да си разгърне гласа още малко (стига да не се надвиква с инструментала).
Трой продължава да има роля като на гост-музикант.
Една 24-минутна песен, от която 14 минути са почти напълно излишни.
Флор определено може да си разгърне гласа още малко (стига да не се надвиква с инструментала).
Трой продължава да има роля като на гост-музикант.
Една 24-минутна песен, от която 14 минути са почти напълно излишни.
IF YOU LIKE
Xandria, After Forever, ReVamp, Tarja, Within Temptation, Epica и др.
Автор: Stahley
[6.5/10]
Nightwish - 2011 - Imaginaerum
On
петък, декември 02, 2011
12
коментара
Стил......: Symphonic MetalДържава...: Финландия
Лейбъл....: Nuclear Blast
Отнема....: ~75 минути
www.facebook.com/nightwish
www.facebook.com/nightwish
Ако бях хейтър, веднага щях да имам за какво да се хвана и да захапя здраво този албум на Nightwish. Можех да кажа, че на обложката идеално би паснал замъка на Дисни, че Мики Маус би кимал одобрително, слушайки песните в албума и че "Imaginaerum" би бил страхотен саундтрак за един епичен бой между Джак Спароу, Симба и Кристофър Робин. Но няма да кажа тези неща, просто защото "Imaginaerum" ми хареса. Така де, не ми пречи да иронизирам дори неща, които харесвам, но за това - някой друг път.
Да започнем с това - ако сте от онези, които мислят, че без Таря няма Nightwish (и без Киске няма Helloween), сиреч - готови сте да скърбите с десетилетия, вместо да приемете промените, то няма какво да четете нататък. Анет пеела зле, била грозна, дебела, това-онова... сори, не сме съгласни. Именно този албум се съобразява с това, в което е добра Анет и разкрива голяма част от потенциала й. Но ако сте си навили на пръста, че е зле и точка - няма да ви разубеждаваме, изборът е ваш и ние го уважаваме. Точно затова за вас има бонус-диск с инструментални версии.
И така. Албумът започва доста силно с мощната и епична двойна атака от "Storytime" и "Ghost River". "Storytime" е наистина добре композирана песен с лек, типично скандинавски индъстриъл привкус в духа на "Wish I Had Аn Angel", а "Ghost River" включва агресивни вокали от Марко Хиетала, които много добре пасват на дръзките рифове в песента. Веднага след това обаче идва странният експеримент, наречен "Slow, Love, Slow". Изведнъж се връщаме някъде в 70-те, в опушен, но луксозен пиано бар, където костюмари пият уиски, играят карти, пушат пури и къдрава руса мадама с много червено червило ни насочва револвер в главата, принуждавайки ни да изслушаме песента до края. Това странно "Sin City" чувство (имам предвид комикса, не чалготеката) няма как да не ви направи впечатление. Подобна песен е последното, което можеше да се очаква от Nightwish. Дали ще я одобрите или не - зависи изцяло от вас. Нататък динамиката се завръща с потенциалния втори сингъл (ако вярвам на инстинктите си) "I Want My Tears Back", който напомня на нещо средно между "Bye Bye Beautiful" и "The Islander", включвайки модерен, запомнящ се припев и фолклорни мотиви. След него идва другата голяма, но и много приятна за мен изненада, наречена "Scaretale", която се явява нещо като опит за "Broadway"-ски тип изпълнение, но в симфо-метъл вариант. Тези над 7 минути трябва просто да бъдат чути и оценени по достойнство, защото Туомас е надминал себе си в композиционно отношение в тази песен!
Но честно, албумът можеше спокойно да свърши тук. Следват 3 балади или общо 16 минути нон-стоп бавно темпо. И трите не са лоши сами по себе си (макар че аз никога не съм харесвал балади на Nightwish), но все пак... идват мааалко в повечко.
Основният проблем на този албум е, че е прекалено удължен и съдържа прекалено много пълнеж под формата на интродукции, тиктакания, ала-бала приказки и никому ненужни инструментални прелюдии. Целият този излишък обаче съществува, защото очевидно албумът е писан, за да бъде не просто слушан, а и гледан. Така де, нека не забравяме, че "Imaginaerum" ще види бял свят и като филм през идната година, което си беше първоначалната идея. Точно затова не се сърдете и не се учудвайте, че целият албум звучи като холивудски саундтрак или както някои подигравателно го наричат - "дисни метъл".
С този албум за пореден път се убеждавам, че Туомас тепърва има накъде да развива композиционния си гений и че тази група я чака нов живот, изпълнен с много вдъхновение. Пък ако Таря толкова ви липсва - слушайте соловите й албуми или слушайте Amberian Dawn. Сега зад микрофона е Анет и колкото и да е трън в ушите на някои фенове, ние, сравнително безпристрастните, не чуваме какво толкова не й харесват те. И ако трябва да бъдем искрени, с риска да сме и леко груби - всичко това май идва от вродената черта на много хора по света всячески да си търсят поводи за недоволство... Ако си търсите такъв, ще го намерите. Ако не - ще се насладите на "Imaginaerum".
Да започнем с това - ако сте от онези, които мислят, че без Таря няма Nightwish (и без Киске няма Helloween), сиреч - готови сте да скърбите с десетилетия, вместо да приемете промените, то няма какво да четете нататък. Анет пеела зле, била грозна, дебела, това-онова... сори, не сме съгласни. Именно този албум се съобразява с това, в което е добра Анет и разкрива голяма част от потенциала й. Но ако сте си навили на пръста, че е зле и точка - няма да ви разубеждаваме, изборът е ваш и ние го уважаваме. Точно затова за вас има бонус-диск с инструментални версии.
И така. Албумът започва доста силно с мощната и епична двойна атака от "Storytime" и "Ghost River". "Storytime" е наистина добре композирана песен с лек, типично скандинавски индъстриъл привкус в духа на "Wish I Had Аn Angel", а "Ghost River" включва агресивни вокали от Марко Хиетала, които много добре пасват на дръзките рифове в песента. Веднага след това обаче идва странният експеримент, наречен "Slow, Love, Slow". Изведнъж се връщаме някъде в 70-те, в опушен, но луксозен пиано бар, където костюмари пият уиски, играят карти, пушат пури и къдрава руса мадама с много червено червило ни насочва револвер в главата, принуждавайки ни да изслушаме песента до края. Това странно "Sin City" чувство (имам предвид комикса, не чалготеката) няма как да не ви направи впечатление. Подобна песен е последното, което можеше да се очаква от Nightwish. Дали ще я одобрите или не - зависи изцяло от вас. Нататък динамиката се завръща с потенциалния втори сингъл (ако вярвам на инстинктите си) "I Want My Tears Back", който напомня на нещо средно между "Bye Bye Beautiful" и "The Islander", включвайки модерен, запомнящ се припев и фолклорни мотиви. След него идва другата голяма, но и много приятна за мен изненада, наречена "Scaretale", която се явява нещо като опит за "Broadway"-ски тип изпълнение, но в симфо-метъл вариант. Тези над 7 минути трябва просто да бъдат чути и оценени по достойнство, защото Туомас е надминал себе си в композиционно отношение в тази песен!
Но честно, албумът можеше спокойно да свърши тук. Следват 3 балади или общо 16 минути нон-стоп бавно темпо. И трите не са лоши сами по себе си (макар че аз никога не съм харесвал балади на Nightwish), но все пак... идват мааалко в повечко.
Основният проблем на този албум е, че е прекалено удължен и съдържа прекалено много пълнеж под формата на интродукции, тиктакания, ала-бала приказки и никому ненужни инструментални прелюдии. Целият този излишък обаче съществува, защото очевидно албумът е писан, за да бъде не просто слушан, а и гледан. Така де, нека не забравяме, че "Imaginaerum" ще види бял свят и като филм през идната година, което си беше първоначалната идея. Точно затова не се сърдете и не се учудвайте, че целият албум звучи като холивудски саундтрак или както някои подигравателно го наричат - "дисни метъл".
С този албум за пореден път се убеждавам, че Туомас тепърва има накъде да развива композиционния си гений и че тази група я чака нов живот, изпълнен с много вдъхновение. Пък ако Таря толкова ви липсва - слушайте соловите й албуми или слушайте Amberian Dawn. Сега зад микрофона е Анет и колкото и да е трън в ушите на някои фенове, ние, сравнително безпристрастните, не чуваме какво толкова не й харесват те. И ако трябва да бъдем искрени, с риска да сме и леко груби - всичко това май идва от вродената черта на много хора по света всячески да си търсят поводи за недоволство... Ако си търсите такъв, ще го намерите. Ако не - ще се насладите на "Imaginaerum".
+ + + + Плюсове.......:
Епичен, страхотно продуциран, разнообразен.
Симфо партиите и рифовете на Nightwish никога не са били по-мощни.
Анет не е Таря. И който го е осъзнал, ще разбере, че това е за добро.
Групата определено я чака нов живот.
Симфо партиите и рифовете на Nightwish никога не са били по-мощни.
Анет не е Таря. И който го е осъзнал, ще разбере, че това е за добро.
Групата определено я чака нов живот.
- - - - Минуси........:
Много удължавания, излишъци и пълнежи вътре в самите песни.
Прекалено много балади, че и повечето наблъскани една след друга.
Личи си, че му трябва и картина, освен звук.
Прекалено много балади, че и повечето наблъскани една след друга.
Личи си, че му трябва и картина, освен звук.
Подходящо за фенове на:
Within Temptation, Amberian Dawn, Delain, After Forever и др.
Автор: Zorn/Testset
-=7.5/10=-
Абонамент за:
Публикации (Atom)
