ЖАНР: Alternative/Punk/Pop/Rock
ОТ/Д: Канада/САЩ | 29.05.2020
ОТ/Д: Канада/САЩ | 29.05.2020
ЛЕЙБЪЛ: Sumerian Records
ОТНЕМА: ~46 минути
ОТНЕМА: ~46 минути
-
About TMB
BGR: Today's Metal е сайт за метъл ревюта с идеална цел, създаден през 2011-а година, за да популяризира модерната метъл сцена. Нашата цел - бързо и лесно да разберете става ли нещо ново за слушане или не!
ENG: Today's Metal is a non-profit webzine for metal reviews, established in 2011 with the purpose of promoting the modern metal scene. Our goal - to quickly let you know if a new metal album is worth your time!
[FACEBOOK] [INSTAGRAM] [YOUTUBE] [TWITTER] [E-MAIL]
Показват се публикациите с етикет outside. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет outside. Показване на всички публикации
[OUTSIDE!] Breathe Carolina - Savages
On
неделя, август 03, 2014
0
коментара
От/Год: САЩ, 2014
Лейбъл: Fearless Records
Голяма тълпа хора с маски са се събрали като стадо и размахват червен флаг, с който заявяват, че са диваци. Не, това не е митинг на БСП на Бузлуджа. Това е обложката на тазгодишния албум на Breathe Carolina. И зад нея се крие поредният супер разочароващ албум на групата, която за пореден път пропилява таланта си в правене на посредствена електронна музика. Бях се зарекъл, че няма да си ги пускам повече, но когато видях видеото към сингъла "Sellouts" (с участието на Дани Уорсноп от Asking Alexandria) насмалко да вдигна победоносно ръце - помислих, че BC са се усетили и са започнали да правят нещо, което де факто могат да правят добре. Но не би.
Като изключим факта, че в текста към "Sellouts" вокалистът Дейвид Шмит за пореден път мрънка и се оплаква как феновете не го разбират и го плюят, задето не "се продава" да прави тежка музика (за пръв път в историята посредствена банда се оплаква, че е неразбрана и пее за това как не е продажна), парчето е наистина добро. Преди и след него обаче положението трудно се търпи. Останалите 10 песни се водят в стил "електро рок", но "рок" в общи линии няма, най-вече защото няма почти никакви китари. Единствените две парчета, които "стават" - и това го казвам като фен и на други жанрове - са "Please Don't Stay", в която поне има акустична китара и безспорно зарибяващ електронен "drop", който малко напомня за... Avicii. Заглавното парче "Savages" също има някаква идея и е раздвижващо в припева си, но отново - няма и помен от тежка музика.
Изключвайки споменатите тракове, остатъкът от албума е такава свирепа престояла на слънце боза, че няма повече накъде. Големият ужас в албума обаче настъпва с включването на друго важно пост-хардкор мрънкало - Тайлър Картър от Issues (и ex-Woe, Is Me) в "Chasing Hearts". Краставите магарета се надушват, дет' се вика - и той, и Дейвид са доста женствени (факт, не обида) и много се вживяват като поп-идоли и реинкарнации на Майкъл Джексън. Единственият липсващ в песента е Джъстин Бийбър, който обаче явно е отказал, защото прави доста сходна музика. В общи линии, това е най-гадната песен, която съм чувал през 2014-та.
Ако давахме оценки в тази рубрика, този албум щеше да получи от мен [1/10], само заради "Sellouts". Но точно защото се води, че не разбираме от такава (електронна/поп) музика, няма да дам реална оценка на "Savages" - би било нечестно. В общи линии - бягайте далеч от Breathe Carolina засега, пък ако някой ден решат да направят албум с песни като "Sellouts" - хвърлете им по едно ухо. Но засега няма смисъл.
+ + + + +
Парчето "Sellouts".
Денс хит потенциалът (в стил Avicii) в "Please Don't Say".
Готиното чувство, че повече няма да се налага да слушам този албум.
- - - - -
Денс хит потенциалът (в стил Avicii) в "Please Don't Say".
Готиното чувство, че повече няма да се налага да слушам този албум.
- - - - -
Целият албум е доста гаден като цяло, но "Chasing Hearts" е най-гадната песен, която съм чувал през 2014-та.
Непрестанно мрънкане в текстовете за това как са неразбрани, видиш ли.
Изгубих си близо час от живота, за да слушам и пиша за това недоразумение.
Непрестанно мрънкане в текстовете за това как са неразбрани, видиш ли.
Изгубих си близо час от живота, за да слушам и пиша за това недоразумение.
IF YOU LIKE
Issues, T. Mills, Justin Bieber, Michael Jackson, Avicii, Falling In Reverse и др.
Автор: [OUTSIDE!]
[N/A]
[OUTSIDE!] Vega Nova - Lovesongs For The Dead
On
четвъртък, януари 17, 2013
4
коментара
Знаете ли датската модерна/електро метъл банда Raunchy? Ако отговорът е "не", значи трябва да побързате да я чуете, но ако отговорът е "да", тогава е възможно да се учудите, че нейните вокалист (Йепе Кристенсен) и китарист (Йеспер Тилстед) имат нов страничен проект, който се нарича Vega Nova и който не е особено "метъл". Vega Nova всъщност е електронно-базиран рок, напомнящ за силно олекотена версия на Raunchy с повече електроника, по-малко и не чак толкова тежки китари и изцяло чисти вокали.
Искам да ви запозная с този проект, защото той чисто и просто е супер свеж и извънредно приятен за слушане, особено в моментите, когато от часове слушате тежка музика и имате нужда от нещо по-леко, а от идеята за досаден радио-поп ви заболява корема. Много добра представа за цялостното звучене на "Lovesongs For the Dead" можете да добиете от сингъла "Daylight" и "Try This At Home". Те ще ви подготвят подобаващо за всичко, което можете да чуете в албума, за да не се изненадате нито от мелодичното и силно електронно звучене на "Serene" и "Revertigo" (където Йеспер показва своя много широк вокален диапазон), нито от типичното синт-рок звучене в "Bliss" и "Astral Plane", нито от баладичните и почти поп-залитания в "Let Go" и "Vaxeene". За ентусиастите пък е добавен и ремикс на "Daylight", направен от не кой да е, а от Drop от Sybreed.
Цялостното ми впечатление от този дебют на Vega Nova е дори по-добро, отколкото очаквах. Без да се замислям, вече няколко поредни дни си слушам албума на път за офиса и както някои биха се изразили - този албум просто "влиза добре" (без асоциации, плийз). Неангажиращ, мелодичен, пълен с много зарибяваща и странно мрачна електроника, LSFTD се очертава като един от първите изненадващо приятни дебюти за 2013-та година. Естествено, винаги бих предпочел нов материал от Raunchy вместо него, но в това чудо тук... има нещо. Затова моят съвет е прост - не позволявайте на скептицизма си да ви попречи да хвърлите едно ухо на Vega Nova. Защото както е казал поетът/геният: "Който играй - пичели, който не играй - ни пичели".
+ + + + +
Плавно ходене на ръба между синт-рока, електро метъла и... дарк/колд-уейва?
Приятен за слушане, неангажиращ, с лесно (и неусетно) забиващи се в главата композиции.
Йеспер показва доста широк диапазон на пеене.
Електроника за чудо, приказ и пример.
Приятен за слушане, неангажиращ, с лесно (и неусетно) забиващи се в главата композиции.
Йеспер показва доста широк диапазон на пеене.
Електроника за чудо, приказ и пример.
- - - - -
Мога да се лиша от фалцетите на Йеспер без да се замислям.
Някои ненужно олекотени парчета в края, от които просто доскучава.
Някои ненужно олекотени парчета в края, от които просто доскучава.
IF YOU LIKE
A Life Divided, Raunchy, Lauri Ylönen, The Birthday Massacre, Linkin Park и др.
Автор: [OUTSIDE!]
[N/A]
[OUTSIDE!] Hollywood Undead - Notes From the Underground
On
неделя, януари 13, 2013
7
коментара
От/Год: САЩ, 2013
Лейбъл: A&M/Octone
Hollywood Undead са една от малкото групи, които се самоопределят правилно. Те се определят като "експлозивна смесица от рап, рок и метъл" и... изобщо не лъжат. И макар групата да има многомилионна фен-база и почти култов статус в САЩ, славата й не достигна България с пълна сила (както стана някога с LP, Korn, LB и др.). Причината може би е в това, че у нас е трудно да се възприеме такава музика - тук рапърите си слушат само рап и/или мислят Дриско за рапър, а повечето метъл фенове се чувстват задължени да анатемосват всичко, що не е достатъчно метъл, от страх да не би някой случайно да ги нарече "позьори".
За да си метъл фен и да слушаш Hollywood Undead, трябва да имаш не само лишени от предразсъдъци уши, а и поне в някакъв период от живота си да си слушал рап. Виновно вдигам ръка и за двете, защото съм минал през период на пълна музикална помиярщина и нямам проблеми с редуването на несъвместими стилове. Точно затова искрено (и безсрамно) се изкефих на "Notes From the Underground". В този албум има по нещо за всички видове фенове на групата. Като започнем от втъкващата се в главата "Dead Bite", минем през тежката "From the Ground" (единствената в албума, в която има крещене), през хитовата и електронизирана "Another Way Out", през сингъла "We Are" и стигнем до откровен хип-хоп като "Pigskin" и напушеняшката "Up In Smoke". Като по-лирични и някак баладични пък се очертават "Rain" и "Believe", а сред другите по-китарно ориентирани тракове си отбелязах Linkin Park-ската "Lion", "Kill Everyone" и затварящата "Outside".
"Notes From the Underground" не е перфектен, не е достатъчно тежък и съдържа някои комерсиално звучащи песни, но не мога да отрека, че този албум е адски добре изпипан. Трудно е да обединиш толкова жанрове в един диск и още по-трудно е да вкараш запомнящ се елемент в абсолютно всеки трак. Мелодичните припеви на Danny пък толкова бързо се забиват в главата, че започваш да си припяваш веднага. А това в общи линии слага край на спора дали напусналият през 2009-та година Deuce има свой достоен заместник.
Може би единственото очевидно слабо звено в NFTU (слагайки встрани комерсиалното звучене на повечето парчета) са текстовете. "I аm icy, like an ice cream...". Или "...go on girl, let me touch that body...". Това са само два от примерите, които ме накараха да се запитам "Абе, какво слушам аз?", но съм готов да си затворя очите (ушите) за тях, при положение, че Hollywood Undead предлагат един толкова изпипан, разнообразен и добре измислен албум. Затова, ако и вие не сте достатъчно "тру" като мен, хвърлете едно ухо на "Notes From the Underground" - има вероятност да се изненадате какви неща харесвате ;-)
+ + + + +
Перфектно изпипан и просто... добре направен албум.
Във всеки трак има супер зарибяващи "куки", които мога да сравня само с тези от "Swan Songs".
Не е лесно да смесиш рок, рап(кор) и метъл и да се получи нещо толкова добро.
Deluxe изданията идват с цели 3/4/7 допълнителни песни като бонус!
Във всеки трак има супер зарибяващи "куки", които мога да сравня само с тези от "Swan Songs".
Не е лесно да смесиш рок, рап(кор) и метъл и да се получи нещо толкова добро.
Deluxe изданията идват с цели 3/4/7 допълнителни песни като бонус!
- - - - -
Излишен цинизъм и не особено голяма креативност в голяма част от текстовете.
В общи линии няма средно положение - или ги "схващаш" и харесваш, или не можеш да ги траеш.
Прекалено комерсиално звучене на много места.
В общи линии няма средно положение - или ги "схващаш" и харесваш, или не можеш да ги траеш.
Прекалено комерсиално звучене на много места.
IF YOU LIKE
Deuce, Linkin Park, TFK, Cypress Hill, ICP, RATM, La Coka Nostra и др.
Автор: [OUTSIDE!]
[N/A]
Абонамент за:
Публикации (Atom)
