Знаете ли датската модерна/електро метъл банда Raunchy? Ако отговорът е "не", значи трябва да побързате да я чуете, но ако отговорът е "да", тогава е възможно да се учудите, че нейните вокалист (Йепе Кристенсен) и китарист (Йеспер Тилстед) имат нов страничен проект, който се нарича Vega Nova и който не е особено "метъл". Vega Nova всъщност е електронно-базиран рок, напомнящ за силно олекотена версия на Raunchy с повече електроника, по-малко и не чак толкова тежки китари и изцяло чисти вокали.
Искам да ви запозная с този проект, защото той чисто и просто е супер свеж и извънредно приятен за слушане, особено в моментите, когато от часове слушате тежка музика и имате нужда от нещо по-леко, а от идеята за досаден радио-поп ви заболява корема. Много добра представа за цялостното звучене на "Lovesongs For the Dead" можете да добиете от сингъла "Daylight" и "Try This At Home". Те ще ви подготвят подобаващо за всичко, което можете да чуете в албума, за да не се изненадате нито от мелодичното и силно електронно звучене на "Serene" и "Revertigo" (където Йеспер показва своя много широк вокален диапазон), нито от типичното синт-рок звучене в "Bliss" и "Astral Plane", нито от баладичните и почти поп-залитания в "Let Go" и "Vaxeene". За ентусиастите пък е добавен и ремикс на "Daylight", направен от не кой да е, а от Drop от Sybreed.
Цялостното ми впечатление от този дебют на Vega Nova е дори по-добро, отколкото очаквах. Без да се замислям, вече няколко поредни дни си слушам албума на път за офиса и както някои биха се изразили - този албум просто "влиза добре" (без асоциации, плийз). Неангажиращ, мелодичен, пълен с много зарибяваща и странно мрачна електроника, LSFTD се очертава като един от първите изненадващо приятни дебюти за 2013-та година. Естествено, винаги бих предпочел нов материал от Raunchy вместо него, но в това чудо тук... има нещо. Затова моят съвет е прост - не позволявайте на скептицизма си да ви попречи да хвърлите едно ухо на Vega Nova. Защото както е казал поетът/геният: "Който играй - пичели, който не играй - ни пичели".
+ + + + +
Плавно ходене на ръба между синт-рока, електро метъла и... дарк/колд-уейва?
Приятен за слушане, неангажиращ, с лесно (и неусетно) забиващи се в главата композиции.
Йеспер показва доста широк диапазон на пеене.
Електроника за чудо, приказ и пример.
Приятен за слушане, неангажиращ, с лесно (и неусетно) забиващи се в главата композиции.
Йеспер показва доста широк диапазон на пеене.
Електроника за чудо, приказ и пример.
- - - - -
Мога да се лиша от фалцетите на Йеспер без да се замислям.
Някои ненужно олекотени парчета в края, от които просто доскучава.
Някои ненужно олекотени парчета в края, от които просто доскучава.
IF YOU LIKE
A Life Divided, Raunchy, Lauri Ylönen, The Birthday Massacre, Linkin Park и др.
Автор: [OUTSIDE!]
[N/A]
Нямам търпение да чуя целият албум! Звучат много свежо и зарибително, пък и съм голям фен на Raunchy (относно тях случайно да имате информация за нов албум в близко бъдеще?). Единствено ми се струва, че за този стил са нужни, дори и малко, женски вокали (може би защото са ми слабост по принцип), а и леко ми напомнят по звучене на една друга синт-рок група - The Birthday Massacre.
"както някои биха се изразили - този албум просто "влиза добре" (без асоциации, плийз)"- :D:D:D
Гледам постнaли са ревюто ви във фейсбук и сигурно са си го превели. Интересно как е излязло в гугъл транслеит "Който играй - пичели, който не играй - ни пичели".
:D
Електрониката в Daylight е нечовешки пристрастяваща. Направо не мога да повярвам как хваща. Визирам основно онази част между 1:00-1:03, която се повтаря из припевите, crazy shit.