Стилът: Modern Melodic Death Metal
От/Год: Швейцария, 2013
Лейбъл: Spinefarm/Universal
Dreamshade тръгнаха смело с дебютния си албум преди 2 години и бяха радушно приети от критиката и феновете. Аз все пак запазих скептицизма си, тъй като за мен "What Silence Hides" не беше кой знае какъв добър опит. Звукът не беше от най-добрите, вокалите не бяха нищо особено и като цяло - тоя албум "вече го бех чувàл". Dreamshade явно също усетиха, че резултатът може да бъде и по-добър и смениха вокалиста си. О, какво добро решение бе това! Кевин Кали внесе нужната свежест в състава и ето, че вторият албум май-май е по-добър от предшественика си.
Освен, че впечатлява с по-добър звук, "The Gift of Life" е и много по-запомнящ се от "What Silence Hides". Dreamshade са се постарали да не изпадат и в черната дупка на метълкор влиянията (макар да имат такива), които много групи използват не по предназначение и после се чудят защо критиката не ги харесва. Вместо това, швейцарците са заложили на по-скандинавски тип звучене в стила на Soilwork и Mercenary. Така албумът започва със силната поредица от леко меланхоличния сингъл "Photographs", бързата и мелодична "Your Voice" (която поне аз бих избрал за сингъл) и заглавната "Gift of Life". Обикновено след 3 силни трака се появява един, който малко да успокои нещата, за да могат на неговия фон да блеснат другите песни, но в случая не става така. Динамичната "Sandcastles" и модерната "Consumed Feature" удължиха силната начална серия до толкова много, че тя стигна до средата на албума. Баладичната "Our Flame" се намеси, за да успокои топката, но режещата "Late Confessions" и среднотемповите "Sincere" и "Elisabeth" дадоха да се разбере, че албумът далеч не се изчерпва само със силно начало. Затварящата "Wants & Needs" обаче не успя да ме изненада с нищо, като от пълен skip я спаси само умело използваното пиано.
Най-просто казано - Dreamshade знаят какво правят и за разлика от много от колегите си в жанра имат ясна цел за това, което искат да постигнат, а не нахвърлят безразборни тракове, правени по калъп. Екстремните и чистите вокали са добре балансирани, рифовете не са някакъв скучен chugging, а клавишните и в частност пианото допринасят за създаването на специфична албумна атмосфера, без да се превръщат във водещ елемент. В края на краищата Dreamshade (ме) изненадват приятно с един мелодичен, леко меланхоличен и много целенасочен албум, даващ глътка въздух на давещия се в посредственост напоследък мелодет.
Освен, че впечатлява с по-добър звук, "The Gift of Life" е и много по-запомнящ се от "What Silence Hides". Dreamshade са се постарали да не изпадат и в черната дупка на метълкор влиянията (макар да имат такива), които много групи използват не по предназначение и после се чудят защо критиката не ги харесва. Вместо това, швейцарците са заложили на по-скандинавски тип звучене в стила на Soilwork и Mercenary. Така албумът започва със силната поредица от леко меланхоличния сингъл "Photographs", бързата и мелодична "Your Voice" (която поне аз бих избрал за сингъл) и заглавната "Gift of Life". Обикновено след 3 силни трака се появява един, който малко да успокои нещата, за да могат на неговия фон да блеснат другите песни, но в случая не става така. Динамичната "Sandcastles" и модерната "Consumed Feature" удължиха силната начална серия до толкова много, че тя стигна до средата на албума. Баладичната "Our Flame" се намеси, за да успокои топката, но режещата "Late Confessions" и среднотемповите "Sincere" и "Elisabeth" дадоха да се разбере, че албумът далеч не се изчерпва само със силно начало. Затварящата "Wants & Needs" обаче не успя да ме изненада с нищо, като от пълен skip я спаси само умело използваното пиано.
Най-просто казано - Dreamshade знаят какво правят и за разлика от много от колегите си в жанра имат ясна цел за това, което искат да постигнат, а не нахвърлят безразборни тракове, правени по калъп. Екстремните и чистите вокали са добре балансирани, рифовете не са някакъв скучен chugging, а клавишните и в частност пианото допринасят за създаването на специфична албумна атмосфера, без да се превръщат във водещ елемент. В края на краищата Dreamshade (ме) изненадват приятно с един мелодичен, леко меланхоличен и много целенасочен албум, даващ глътка въздух на давещия се в посредственост напоследък мелодет.
+ + + + +
Целенасочен, ясен, стегнат и изпипан албум.
Адмирации за новия вокалист Кевин и двата му типа вокали!
Много добра китарна и клавишна работа, положена върху здрава ритъм секция.
Свеж полъх за мелодичния дет метъл.
Адмирации за новия вокалист Кевин и двата му типа вокали!
Много добра китарна и клавишна работа, положена върху здрава ритъм секция.
Свеж полъх за мелодичния дет метъл.
- - - - -
Някои приличащи си и/или просто не толкова интересни парчета.
Честно, омръзва за няколко дни. Ще видим дали ще ми се прислуша пак през март, да речем.
Честно, омръзва за няколко дни. Ще видим дали ще ми се прислуша пак през март, да речем.
IF YOU LIKE
Soilwork, Mercenary, The Unguided, The Sorrow, Marionette и др.
Автор: Undepth
[8/10]
"Глътка въздух на давещия се в посредственост напоследък мелодет" - това е най-смислената приказка, която съм чувал за метъла от 1999та насам. Ще ги чуя само заради това изречение.
Не знам доколко е смислена, но влиза в пълно противоречие с последния албум на Mors Principium Est примерно. Стабилен мелодет продължава да излиза, просто трябва да знаеш от кого да го очакваш. Пък и няма как при толкова много такива групи всички да вадят албуми като "Slaughter Of The Soul" да речем. Вярно че ги няма At The Gates, а In Flames се плъзнаха в друга посока, но Dark Tranquillity все още държат фронта и вадят добри албуми, скоро предстои нов, ще видим, а в момента жанра според мен се носи на плещите на групи като Insomnium и Omnium Gatherum. Задават се и силни нови албуми на Hypocrisy и Soilwork, няма страшно, жив и здрав си е мелодета. ;)