От/Год: САЩ, 2013
Лейбъл: A&M/Octone
Hollywood Undead са една от малкото групи, които се самоопределят правилно. Те се определят като "експлозивна смесица от рап, рок и метъл" и... изобщо не лъжат. И макар групата да има многомилионна фен-база и почти култов статус в САЩ, славата й не достигна България с пълна сила (както стана някога с LP, Korn, LB и др.). Причината може би е в това, че у нас е трудно да се възприеме такава музика - тук рапърите си слушат само рап и/или мислят Дриско за рапър, а повечето метъл фенове се чувстват задължени да анатемосват всичко, що не е достатъчно метъл, от страх да не би някой случайно да ги нарече "позьори".
За да си метъл фен и да слушаш Hollywood Undead, трябва да имаш не само лишени от предразсъдъци уши, а и поне в някакъв период от живота си да си слушал рап. Виновно вдигам ръка и за двете, защото съм минал през период на пълна музикална помиярщина и нямам проблеми с редуването на несъвместими стилове. Точно затова искрено (и безсрамно) се изкефих на "Notes From the Underground". В този албум има по нещо за всички видове фенове на групата. Като започнем от втъкващата се в главата "Dead Bite", минем през тежката "From the Ground" (единствената в албума, в която има крещене), през хитовата и електронизирана "Another Way Out", през сингъла "We Are" и стигнем до откровен хип-хоп като "Pigskin" и напушеняшката "Up In Smoke". Като по-лирични и някак баладични пък се очертават "Rain" и "Believe", а сред другите по-китарно ориентирани тракове си отбелязах Linkin Park-ската "Lion", "Kill Everyone" и затварящата "Outside".
"Notes From the Underground" не е перфектен, не е достатъчно тежък и съдържа някои комерсиално звучащи песни, но не мога да отрека, че този албум е адски добре изпипан. Трудно е да обединиш толкова жанрове в един диск и още по-трудно е да вкараш запомнящ се елемент в абсолютно всеки трак. Мелодичните припеви на Danny пък толкова бързо се забиват в главата, че започваш да си припяваш веднага. А това в общи линии слага край на спора дали напусналият през 2009-та година Deuce има свой достоен заместник.
Може би единственото очевидно слабо звено в NFTU (слагайки встрани комерсиалното звучене на повечето парчета) са текстовете. "I аm icy, like an ice cream...". Или "...go on girl, let me touch that body...". Това са само два от примерите, които ме накараха да се запитам "Абе, какво слушам аз?", но съм готов да си затворя очите (ушите) за тях, при положение, че Hollywood Undead предлагат един толкова изпипан, разнообразен и добре измислен албум. Затова, ако и вие не сте достатъчно "тру" като мен, хвърлете едно ухо на "Notes From the Underground" - има вероятност да се изненадате какви неща харесвате ;-)
+ + + + +
Перфектно изпипан и просто... добре направен албум.
Във всеки трак има супер зарибяващи "куки", които мога да сравня само с тези от "Swan Songs".
Не е лесно да смесиш рок, рап(кор) и метъл и да се получи нещо толкова добро.
Deluxe изданията идват с цели 3/4/7 допълнителни песни като бонус!
Във всеки трак има супер зарибяващи "куки", които мога да сравня само с тези от "Swan Songs".
Не е лесно да смесиш рок, рап(кор) и метъл и да се получи нещо толкова добро.
Deluxe изданията идват с цели 3/4/7 допълнителни песни като бонус!
- - - - -
Излишен цинизъм и не особено голяма креативност в голяма част от текстовете.
В общи линии няма средно положение - или ги "схващаш" и харесваш, или не можеш да ги траеш.
Прекалено комерсиално звучене на много места.
В общи линии няма средно положение - или ги "схващаш" и харесваш, или не можеш да ги траеш.
Прекалено комерсиално звучене на много места.
IF YOU LIKE
Deuce, Linkin Park, TFK, Cypress Hill, ICP, RATM, La Coka Nostra и др.
Автор: [OUTSIDE!]
[N/A]
Всъщност, като текстописец наистина Дюс ми се струва доста по-добър. В предния им албум също се срещаха доста подобни глуповати текстове, но тук поне наистина албумът е готин и грабващ. Точка в полза за тях. Но! Все още продължавам да смятам, че Х.У. с Дюс си бяха страхотна и взривоопасна комбинация и според мен и двете групи загубиха по нещо след раздялата си.
Въпреки, че албума им Swan Songs бие по точки и другите взети заедно този също е много добър. По-различни са, не са толко крещящи и текстовете са малко по-плоски, но пак не означава, че са зле. Това си е мое мнение де. Аз съм си луда по тях от първата песен, която им чух / unaded / и въпреки, че песните им минават в по-различно звучене все пак се развиват и не е като да е лошо звученето. Хубаво е все пак да правят и песни като в Swan Songs...
Нищо против групата, само уважение, че поддържат стила жив, но честно казано албума ЗА МЕН не струва. С изключение на сингъла We Are и още 1-2 трака всичко останало спокойно отиде в кошчето ми. С всеки следващ албум на тази група се опитвам да се накарам да ги харесам повече от предният път, но все не успявам. Просто формулата им на създаване на песни е абсолютно еднотипна и рядко се срещат правилни попадения. Дано с времето нещата се раздвижат въпреки, че като гледам вече трети албум тъпчат на едно и също място... Някой каза, че ако едно нещо работи - защо да не го използваме постоянно навсякъде? Еми да, ама еднообразието омръзва и в щатите може да има 15 годишни, които винаги ще ги слушат, но рано или късно ще омръзне. В случая момчетата имат доста групи, от които могат да се поучат и да направят някаква промяна.
Колко "разбиращи" има тука... В ревюто, и един от коментиралите пише, че ,,We are" било сингъл, a Бети дори не може да напише ,,Undead" правилно...
Имам почти всички песни на HU и бих казал, че са едни от най-добрите групи който слушам, а аз слушам доста метъл и рок групи.
Имам почти всички песни на HU и бих казал, че са едни от най-добрите групи който слушам, а аз слушам доста метъл и рок групи.