Стилът: Industrial/Modern Metal
От/Год: Русия, 2013
Лейбъл: Hansen Studios
На руската сцена има много заслужаващи внимание групи, но докато голям процент от тях успяха да ме разочароват сериозно в последните години, Digimortal все още успяват да ме изненадат. Към тях хем съм със завишени очаквания и очаквам добър албум, хем след като го чуя се изненадвам как е ЧАК толкова добър! "Сто Ночей" пък ме изненада толкова приятно и е толкова здрав, мощен и енергичен, че вече се чудя дали това не е най-добрият албум на Digimortal досега. За това обаче ще помисля отново след няколко месеца, защото сега нямам търпение да ви разкажа повече за това чудо тук.
Атмосферата в "Сто Ночей" е философксо-футуристична и в нея идеално ни въвежда интродукцията "Мы Есть Будущее", в която става дума (имайки предвид ужасно слабия ми руски) за различните представи на хора за бъдещето и за това как всеки сам определя своето бъдеще и настояще. Истинското начало на албума обаче идва с "Пандорум". В нея ни удря вълна от тежък и страшно мощен китарен саунд, енергичен ритъм, солидна електроника, двойни каси и смесица от екстремни и мелодични вокали. Първоначално реших, че това ще да е хитовият трак в албума, но песни като "Те, кто спасились", "Много лет спустя" и просто убийствените "Пять теней" и "Каждый новый день" (в която се чува и скоростно китарно соло) ме убедиха, че просто нивото на целия албум е на такава висота. По-отличаваща се на общия фон е мрачната балада "Механический рассвет (Часть 2)" и учудващо тежката "Вниз!", която може да опровергае всеки тру скептик, смятащ че "модерен метъл" е някакъв синоним за поп-влияния или лигаващини. "Последний Патрон" пък е парчето, в което Digimortal се показват в много различна светлина - с тежко, северняшко мелодет звучене, което някак не пасва на цялостното звучене на албума. Затварящата "Эпилог" пък ме накара да заподозра групата в повлияване от играта "Deus Ex: Human Revolution" за създаването на този инструментал. Така де, ако съдим по обложката, това е напълно възможно, макар че в това няма нищо лошо. Даже напротив!
Digimortal са сътворили албум, който не просто звучи адекватно на годината, в която бива издаден, а дори сякаш леко изпреварва времето си. Без да е излишно екстремен, лигав или да го избива на техно, "Сто Ночей" е перфектен образец за съвременен метъл, в който е намерен идеален баланс между тежест, мелодичност и технологии (електроника). Направо не е за вярване, че намирам един от фаворитите си за любим албум на 2013-та още в първите дни на януари, но дълго мислих и не можах да открия някакъв обективен и/или явен кусур на този албум, затова и се осмелявам да му поставя първата си максимална оценка за годината. Всеки недоволен от това решение може да разбере как да се оплаче тук. Останалите могат да свалят албума чрез LEGAL DOWNLOAD на ТОЗИ АДРЕС (предоставен от самата група във Facebook).
+ + + + +
Баланс между мощни, тежки китари, екстремни/чисти вокали и електронни елементи.
Въвеждането в атмосферата е бързо и лесно, а самата атмосфера - заваладяваща.
Учудващо много запомнящи се и предразполагащи към припяване и закуфяване песни.
Звук на високо, световно ниво.
Въвеждането в атмосферата е бързо и лесно, а самата атмосфера - заваладяваща.
Учудващо много запомнящи се и предразполагащи към припяване и закуфяване песни.
Звук на високо, световно ниво.
- - - - -
Нямам никакъв проблем с руските лирики, но може би точно те спират групата от по-широка известност.
IF YOU LIKE
Illidiance, Naily, Sybreed, Amatory, Fear Factory, Dead By April и др.
Автор: Testset
[10/10]
Жестоко!
Много добър албум indeed! Любима моя руска група от доста време. Сигурен ли си че имаше в предвид 'Вниз!' като най тежка, а не 'Последний Патрон', която ми звучи като излязла от някоя скандинавска викинг метъл група (и btw не се вписва много добре).
Хубаво ревю.
Но руският ти действително се нуждае от голям импрувмънт. ;)
В "Мы Есть Будущее" атмосферата е по-скоро философско-размислителна за това как всеки си представя бъдещето по различен начин(изброени са няколко) и, де факто, ние, днес и сега, сме представата за бъдещето на някой от преди 50 години. И как всеки сам определя своето бъдеще и настояще.
А после следва... това, което Digimortal доказаха с Парада - че всеки албум ще е все по-качествен и изпипан от предния. Аз също не знаех как, по дяволите, може да се направи нещо по-перфектно от предишния албум. Но - факт! То се нарича "Сто ночей".
Хвана ме, определено :D Мерси много за поправката!
Хах, поправка на поправката - не били 50, а 1000 години, грешно съм чул първия път :)