TODAY'S METAL

Ревюта от и за съвременния метъл фен

  • About TMB

    BGR: Today's Metal е сайт за метъл ревюта с идеална цел, създаден през 2011-а година, за да популяризира модерната метъл сцена. Нашата цел - бързо и лесно да разберете става ли нещо ново за слушане или не!

    ENG: Today's Metal is a non-profit webzine for metal reviews, established in 2011 with the purpose of promoting the modern metal scene. Our goal - to quickly let you know if a new metal album is worth your time!

    [FACEBOOK]        [INSTAGRAM]        [YOUTUBE]        [TWITTER]        [E-MAIL]
Показват се публикациите с етикет punk. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет punk. Показване на всички публикации

[OUTSIDE!] Palaye Royale - The Bastards

Posted by Today's Metal Crew On събота, юни 06, 2020 0 коментара

ЖАНР: Alternative/Punk/Pop/Rock
ОТ/Д: Канада/САЩ | 29.05.2020
ЛЕЙБЪЛ: Sumerian Records
ОТНЕМА: ~46 минути


[ПРОЧЕТИ | READ MORE]

[OUTSIDE!] Royal Republic - Club Majesty

Posted by Today's Metal Crew On четвъртък, май 23, 2019 1 коментара

ЖАНР: Disco/Funk Rock
ОТ/Д: Швеция | 31.05.2019
ЛЕЙБЪЛ: Nuclear Blast/Arising Empire
ОТНЕМА: ~35 минути


[ПРОЧЕТИ | READ MORE]

Fiddler's Green - Heyday

Posted by Today's Metal Crew On понеделник, февруари 25, 2019 0 коментара

ЖАНР: Celtic Punk/Folk Rock
ОТ/Д: Германия | 08.03.2019
ЛЕЙБЪЛ: Deaf Shepherd
ОТНЕМА: ~46 минути


[ПРОЧЕТИ | READ MORE]

Emigrate - A Million Degrees

Posted by Today's Metal Crew On четвъртък, ноември 29, 2018 1 коментара

ЖАНР: Alternative Rock
ОТ/Д: Германия | 30.11.2018
ЛЕЙБЪЛ: Universal/Vertigo
ОТНЕМА: ~45 минути


[ПРОЧЕТИ | READ MORE]

Fiddler's Green - Devil's Dozen

Posted by Today's Metal Crew On вторник, ноември 01, 2016 0 коментара

Стилът: Folk Rock/Celtic Punk
От/Год: Германия, 2016
Лейбъл: Deaf Shepherd
Отнема: ~46 минути


Както ясно си пише на обложката - това е "Finest Irish Speed Folk" - пък нищо, че е от Германия. Цялата обложка, барабар със заглавието на албума пък са изненадващо мрачни и зловещи като за Fiddler's Green. Съдържанието обаче звучи познато - къде в добрия, къде в лошия смисъл. Да, "Devil's Dozen" звучи малко по-мрачно и тежко, но настроението е същото и все така предразполага към вдигане на чаши, наздравици и ирландски (и далеч не само) танци.

Като за начало, "Devil's Dozen" е супер типична FG песен, която вече имам чувството, че съм чувал 1000 пъти от тях. "Bottoms Up" звучи като бъдещ концертен хит, на който ще се обръщат доста чаши, но чак след нея идва първият истински хит - "Down". Песента е силно вдъхновена от "Bella Ciao", като дори можем да я наречем кавър, но... и не съвсем - основната мелодия от оригинала е в сърцето на "Down", но се пее на няколко различни езика (включително и на италиански). Абе, най-добре чуйте сами, тук наистина слушането е далеч по-полезно от четенето. За следващия трак обаче няма спор дали е кавър или не - това е фидлъргрийнската преработка на "Boat on the River" на Styx. "Perfect Gang" пък е простовата  и наивна, но успешно предизвикваща танци песен с кънтри привкус, а "Leaving of Liverpool" е "as punk as it gets" в този албум.

Втората половина на "Devil's Dozen" става учудващо тежка и дори леко авангардна с мощната "Bad Boys" (с неокласическия ѝ финален бридж) и зверски зарибяваща и раздвижваща с леко психарската "Mr. Tickle". Отвъд тези две песни обаче няма какво повече да се отличи - баладичните "Blame It on Me" и "All the Way" не са лоши, но звучат като прекалено много други песни на Fiddler's Green и не поднасят никакви изненади. Кънтри цигулката до известна степен спасява постничката "Here We Go Again", но енергията съвсем се губи в закриващата "We Won't Die Tonight".

Не мога да кажа, че в албума има неоспоримо лоши песни, но засега това е най-нелюбимия ми албум на Fiddler's Green в последното десетилетие. Да, намирам "Down", "Bad Boys" и "Mr. Tickle" за страхотни, но това е минимумът. Fiddler's Green отдавна са си вдигнали сами летвата и поне за мен би било разочарование, ако не откривам поне по три нови любими песни във всеки техен нов албум. Знам, че звучи претенциозно, но изпитвам огромни симпатии към тази група, чиито албуми са сред много малкото, които успяват да се задържат в плейъра ми с години.

+ + + + +
Разтанцуващ и едновременно с това предразполагащ към пого албум.
Неочаквани, но приятни залитания към по-тежкото звучене.
Страхотни композиции като "Down", "Bad Boys" и "Mr. Tickle".

- - - - -
Прекалено много предвидими песни, които сякаш вече сме чували и преди от Fiddler's Green.

IF YOU LIKE
Dropkick Murphys, Flogging Molly, Flatfoot 56, The Tossers, The Bastard Suns и др.

Автор: Testset
[7/10]

Totenmond - Der Letzte Mond vor dem Beil

Posted by Today's Metal Crew On сряда, юни 15, 2016 0 коментара

Стилът: Thrash/Crust/Doom Metal
От/Год: Германия, 2016
Лейбъл: Massacre Records
Отнема: ~40 минути


Още не мога да повярвам на очите и ушите си, но 8 години по-късно Totenmond издават нов албум! И не знам дали са спали криогенен сън, но още звучат точно така, както ни оставиха през 2008-а с "Thronräuber". Мнозина (особено сред по-младите метъл фенове) вероятно няма да разберат ентусиазма ми, но тези, които са чували поне "Reich in Rost" и са попадали под локомотива на смазващи песни като "Panzerdampf" (една от най-мачкащите композиции, които някога съм чувал), ще кажат "Аааа, Totenmond!" и ще броят дните до 19 август, когато излиза и този нов албум.

Много пъти съм влизал в спорове за стила на Totenmond, защото поне аз не съм сигурен, че понятието "crustcore" е достатъчно разбираемо за всички фенове. Факт е обаче, че Totenmond биват наричани така, като в стиловите определения за тях се дочуват още думи за траш, дет и дуум метъл, та дори и за пънк - но в най-тежката му възможна форма. Най-лесното определение за това, което правят Totenmond, обаче е следното: възможно най-мачкащата, мрачна, агресивна музика, на която можеш да попаднеш.

Първата песен в "Der Letzte Mond vor dem Beil" е с дори по-дълго заглавие - "Die Entheiligung des blasphemischen Josef und der ewige Regen". Дължината от 7:37 минути обаче не бива да ви подлъгва - това просто е едно голямо, ама много голямо интро, в което преди всичко вали дъжд и в края няколко секунди са музика. Истинското начало дава "Hölle mit Hof" в типичен Totenmond стил - със скоростен пънк ритъм и зловещите ревове на Pazzer. Следва мрачната "Blut auf Krank" и... още по-мрачната "Kehrwoche", която започва да удря сериозно чак в средата си, допреди което е просто бавен инструментал. След "Tötet den König" идва и най-зверският удар в албума - красноречивата "Zu den Waffen", която започва залъгващо бавно с леко дуум-рокерски риф, но избухва в скоростна, свръхагресивна касапница, която кулминира със всяващ страх вик малко преди третата си минута. До края на сериозно мачкане в по-бавно темпо ни подлагат "Fort von Gott", дуумаджийската "Giftköder" и... изненадващ кавър на "Into the Fire" на Deep Purple.

За финал е оставен странен аутро трак, който представлява обърнато наобратно интро от "Can't Let You Go" на Rainbow, върху който Pazzer крещи нещо с възможно най-зловещия си глас. Той завършва с чуруликащи птички и дъжд и така неусетно превърта до първия трак, където също чуруликат птички и вали. Звучи объркващо, но точно затова Totenmond не е група, за която да четеш. 8 години по-късно, Totenmond са все така злокобни, мощни и плашещо агресивни. Затова Totenmond се слуша, усеща и поема. Силно.

+ + + + +
Злокобна мощ, която много малко други групи притежават.
8 години по-късно, Totenmond звучат така, сякаш никога не са спирали да правят своята музика.
Тежък, мрачен, агресивен и често направо плашещ албум.
Смазващи композиции в бързо ("Zu den Waffen") и бавно ("Giftköder") темпо.

- - - - -
Странно, близо 8-минутно интро и още по-странно, всяващо ужас аутро.
Още някой и друг скоростен трак нямаше да дойде в повече.
Още някой и друг трак като цяло нямаше да дойде в повече.

IF YOU LIKE
Warpath, Richthofen, Bolt Thrower, Endhammer, Niederschlag, Schacht и др.

Автор: Testset
[8/10]

5 Seconds of Summer - Sounds Good, Feels Good

Posted by Today's Metal Crew On вторник, октомври 13, 2015 6 коментара

Стилът: Pop Rock
От/Год: Австралия, 2015
Лейбъл: Capitol Records
Отнема: ~54 минути


Бой бандите започнаха отново да стават популярни. Разликата е, че откакто отново дойдоха на мода, се правят, че са рок. И докато One Direction поне са си чиста проба бой банда, 5 Seconds of Summer се правят, че са рок група и държат китари и басове. Дълго време живях щастливо без да знам за съществуването им, след което разбрах, че вече са суперзвезди, клиповете им имат сигурно около милиард гледания, а фенбазата им е горе-долу същата, която имат и One Direction. Но тъй като ги водят рок, захапах това промо и реших да пиша за него тук. Все пак сайтът има нужда от посетители, а кой знае колко фенки тук търсят името им и сега TMB им излиза в резултатите. Каква тактика, а?

Като казах, че държат китари и басове, тия пичове май наистина само ги държат. Колкото и техни живи изпълнения да си пуснах, на всички падаше свирепа буфосинхронада. Единственият, който реално свири на инструмента си, е барабанистът, докато останалите имитират свирене по-зле от мадамите в клипа на "Bye Bye Beautiful" на Nightwish. Да не говорим пък колко фалшиво квичат на живо. В морето от пъпки и брекети (и някой и друг чичак, сигурен кандидат за "To Catch a Predator") обаче на никой не му дреме. Коментарите под клиповете са предимно от типа на "Люк, обичам те", "Ох, искам да ги гушкам", "Имат сладки усмивки" и други подобни. Така де, на кой му пука дали имитираш свирене и дали пееш фалшиво, когато си убаф? Тук ми иде да отворя и една скоба за това как се продава секс на деца, ама айде, ще ви я спестя засега.

Музиката - нещо като One Direction, но с явната цел да прилича на Green Day. Поп-рок, другаруващ с малко поп-пънк мелодичност, за да има какво да пеят претъпканите с тийнейджърки зали. В "Sounds Good, Feels Good" реално обаче има само няколко хитови песни, събрани накуп в самото начало - "Money", "She's Kinda Hot", "Hey Everybody" и "Permament Vacation". На последната трябва да се признае, че наистина е зарибяваща, а в "She's Kinda Hot" и "Money" витае нелош поп-пънк дух. Следващите 10 песни обаче са блато от пълнежи. Всички парчета до края, без изключение, са толкова скучни, че надали и бесните им фенки ще си ги пуснат за втори път. Все пак надушвам, че май "Jet Black Heart" ще е следващ сингъл, тъй като има някакъв насилено заложен хитов потенциал. Но няма да го чакам със затаен дъх. Все пак имам някакъв вкус.

Тъжно е, че за да станеш известен в наши дни, трябва да целиш аудиторията с най-недоразвит критерий и задължително да изглеждаш много по-добре, отколкото свириш. Дали ще си "лошото момче" или "сладникавият русокоско" - няма значение. Но докато в една друга обичана предимно от тийнове банда като Black Veil Brides поне има талантливи музиканти и хубава музика, в 5 Seconds of Summer такива няма и затова инструменталът и текстовете им са на ниво "пети клас, втория срок". И все пак, за да постигнат световен успех с подобни ограничени умения, явно има нещо в тоя състав, освен агресивен PR и много налети кинти.

+ + + + +
Няколко хитови трака, на които ще се хвърлят сутиени чашка "А".
Без фалшиво пеене, за разлика от живите им изпълнения.
Изчистен звук и скъпа продукция.

- - - - -
След четирите хита в началото се нагазва в блато от пълнежна посредственост.
Повечето песни са лоши, подсладени и облигавени копия на Green Day и Sum 41.
Изключително опростени, инфантилни композиции, инструментал и текстове.
Сериозни съмнения дали сами си свирят музиката, или са просто буфосинхронираща бой банда.
 
IF YOU LIKE
One Direction, Jonas Brothers + лигави версии на Green Day, GC, Sum 41, AAF и др.


Автор: Undepth
[2.5/10]

[OUTSIDE!] Russkaja - Peace, Love & Russian Roll

Posted by Today's Metal Crew On петък, юли 03, 2015 0 коментара

Стилът: Folk/Ska/Polka/Funk/Rock
От/Год: Австрия/Русия/Украйна, 2015
Лейбъл: Napalm Records
Отнема: ~44 минути


Фолк/ска/полка/фънк/реге/казачок/латино/пънк/рок групи не се срещат често и затова чакам с интерес всеки нов албум на австрийско-украинско-руската група Russkaja. Ако никога не сте ги чували, понятието "емигрантски рок" може да ви загатне за какво става дума, но не и да ви подогтви напълно за това, което ще чуете. Музиката на Russkaja става все по-разнообразна и мултикултурна с времето, но все още всичко се върти около тази супер енергична и зарибяваща руска фолк-ска, с която започна всичко в "Kasatchok Superstar" през 2008-а. И нека обложката не ви подвежда - това не е хипарски албум. Поне не и откъм музика.

Почти всяка песен в този албум е в различен стил, а често и на различен език, тъй като Георгий Маказария този път пее не само на руски, немски и английски (с натъртен акцент), но и на испански. Така например на "El Pueblo Unido" може спокойно да играеш казачок, докато слушаш текст на испански, което малко обърква сетивата, но за сметка на това е и доста голям кеф, тъй като песента е много енергична. Но да се върнем към началото. Отварящата "Rock'n Roll Today" е сред по-тежките песни в албума (заедно със скоростната "You Are the Revolution") и смесва леко балкански брас с фънк, пънк ритъм и 50-арски рокендрол. Следващата "Slap Your Face" е по-чиста форма на ска, има супер зарибяващ припев и е един от многото ми фаворити из албума.  "Lovegorod" пък преминава като лека форма на ска, в която Георгий ни разказва за любимите си дами на север (Аня), юг (Наташа), запад (Оля) и изток (Маша).

Във втората половина на албума стиловото разнообразие се увеличава още повече, като "Salty Rain" и "Parachute" (в която има и много "секси" женски беквокали) избиват на реге, акустичната "Radio Song" идва с кънтри привкус, а "Let's Die Together (Mon Amour)" вече си е същински руски романс, в който бавното начало и плачеща цигулка постепенно се забързват до скорост, удобна за казачок. Заглавната (и затваряща) "Peace, Love & Russian Roll" пък е нещо като логичен наследник на заглавната песен от предишния албум "Energia".

Без претенции и без да се опитват да се харесат на всеки, Russkaja продължават да правят албуми, които може с години да не свалиш от плейъра си и с които винаги и с удоволствие да разпуснеш от ежедневното слушане на тежка музика. "Peace, Love & Russian Roll" е поредният им изпълнен с енергия и добро настроение албум, който просто трудно можеш да слушаш седнал. Аз пробвах два пъти и все нещо не го "усещах", но като тръгнах по улиците с албума в ушите, крачката ми стана по-бодра, бърза и енергична. Има обаче опасност да ви се дотанцува в рейса/колата, защото докато слушате това, трудно ще ви свърта на едно място.

P.S. Любопитен факт - Russkaja са бенд в австрийското вечерно токшоу "Willkommen Österreich". A Георгий Маказария е бивш вокалист на NDH групата Stahlhammer. Кога ли ще им направи кавър в Russkaja...?
 
+ + + + +
Супер енергичен и раздвижващ албум, пълен с добро настроение - за пореден път.
Жанрово разнообразие - ска, пънк, рокендрол, казачок, полка и какво ли още не.
Идеален албум за разпускане след дълго слушане на тежка музика.

- - - - -
Не е особено (даже никак) "метъл", дори няма такива елементи този път, за разлика от предния.
Английският на Георгий е с извънредно пресилен руски акцент.
 
IF YOU LIKE
Gogol Bordello, Rotfront, Dubioza Kolektiv, Kultur Shock и др.

Автор: Testset
[N/A]

Frei.Wild - Opposition

Posted by Today's Metal Crew On вторник, май 19, 2015 0 коментара

Стилът: Punk Rock/Ska/Deutschrock
От/Год: Италия (Южен Тирол), 2015
Лейбъл: Rookies & Kings
Отнема: ~51 минути 


Frei.Wild са от Южен Тирол, Италия. Говорят и пеят на немски, но когато ги питаш дали имат германско самосъзнание казват "Ние сме южнотиролци!". Въпреки това през 2006-та направиха песента "Dieses Jahr holen wir uns den Pokal" ("Тази година купата е наша") по повод на световното първенство по футбол. Вокалистът им пък е пял в скинарска банда, но казва в една от най-емблематичните песни на Frei.Wild: "Ние не сме неонацисти, не сме и анархисти, ние сме точно като теб!". Трудно ми е да разбера какви точно са им политическите виждания, тъй като не съм на "ти" с немския, но честно казано - не ми и пука особено. Просто защото пичовете правят добра музика.

Откакто ги чух за пръв път през 2009-та с албума "Hart am Wind", Frei.Wild не са се променили кой знае колко много откъм звучене. Типичният им "стадионен" и силно емоционален пънк се среща из целия албум, но най-вече в песни като "Wir brechen eure Seelen", "LUAA - Rock’n Opposition", "Hab keine Angst", "Wenn die Erinnerung erwacht" и "Unvergessen, unvergänglich, lebenslänglich". С малко повече мелодия от този списък се открояват "Allein, ohne dich, bei mir", "Hör, was das Herz dir sagt" и ироничната "Akzeptierter Faschist".

Сред по-различните песни в албума са "Es braucht nicht viel, um glücklich zu sein", която си е типична ска, баладичната "Ich will dich irgendwann verlieren", "Morgen wird alles besser" и оставената в бонус диска "Wie ein schützender Engel", която те не искат да наричат "поп-рок", но всъщност си е точно поп-рок. Не че има особено значение де. Но не мога да кажа и че това звучене им отива по какъвто и да е начин. Този вокал не става ни най-малко за балади и поп-рок. Чуйте го дори само веднъж и ще се убедите още на първата секунда.

Феновете със сигурност ще харесат "Opposition". Както и в предишните албуми, така и в него има 1-2 отявлени хита, но този път сякаш няма наистина, ама наистина голям хит. Странното е и че видеоклипове бяха пуснати за песни, които се намират в бонус-диска към албума, което за пръв път виждам да се случва при някоя банда, но... тяхна си работа. И най-важното - "Opposition" определено не е правен с мисълта за международния пазар. Затова и интересът към него по наши земи ще е минимален, да не кажа почти никакъв.
 
+ + + + +
Купища здрав, първокласен, висококачествен германски пънк рок.
Добър звук и немалко картина, с която той бе запълнен под формата на клипове.
Няколко композиции с по-открояващо се "хитово" звучене. 

- - - - -
Почти напълно нерелевантен към международния пазар (в който попадаме и ние).
Малко еднообразен като цяло и може лесно да изгубиш интерес по средата.
Определено е по-слабичък от предните албуми.
 
IF YOU LIKE
Böhse Onkelz, Wilde Jungs, Serum 114, Betontod, Hämatom, Volxsturm и др.

Автор: Testset
[6.5/10]

Абонамент за: Публикации (Atom)

    Още приятели