TODAY'S METAL

Ревюта от и за съвременния метъл фен

  • About TMB

    BGR: Today's Metal е сайт за метъл ревюта с идеална цел, създаден през 2011-а година, за да популяризира модерната метъл сцена. Нашата цел - бързо и лесно да разберете става ли нещо ново за слушане или не!

    ENG: Today's Metal is a non-profit webzine for metal reviews, established in 2011 with the purpose of promoting the modern metal scene. Our goal - to quickly let you know if a new metal album is worth your time!

    [FACEBOOK]        [INSTAGRAM]        [YOUTUBE]        [TWITTER]        [E-MAIL]

Callejon - Man Spricht Deutsch

Posted by Today's Metal Crew On вторник, януари 15, 2013 0 коментара

Стилът: Melodic Metalcore
От/Год: Германия, 2013
Лейбъл: Four Music/Sony
Отнема: ~39(+8) минути 


Callejon са неуморни напоследък. След като миналата година издадоха четвъртия си студиен албум "Blitzkreuz", те вече са готови с нов албум! Уловката е в това, че "Man Spricht Deutsch" всъщност е албум с кавъри. Подборът на кавърите обаче е строго определен - само германски групи и изпълнители - но и леко... странен. В този диск можете да чуете кавъри както на класически за местната сцена банди като Die Toten Hosen, Die Ärzte и Die Prinzen, така и на сравнително нови поп, рок и рап парчета, които честно казано изобщо не можех да си представя преработени успешно в метъл вариант.

За мое голямо учудване, Callejon все пак са успели да направят успешни кавъри не само на принципно добри парчета като "Schrei Nach Liebe" на Die Ärzte и "Hier Kommt Alex" на Die Toten Hosen, но и на някои почти безнадеждни парчета от сорта на "Boomerang" на 90-тарското евроденс безумие Blümchen, "Mein Block" на рапъра Sido и "Ich Find Dich Sheiße" на Tic Tac Toe. Разбира се, Callejon удрят и на камък от време на време, защото с право не можех да си представя как от "Durch Den Monsun" на Tokio Hotel е възможно да излезе нещо добро. И да, резултатът от кавъра не е особено интересен. С доста по-голям успех са преработени няколко рап парчета - "Schwule Mädchen" на Fettes Brot, "Alles Neu" на Peter Fox (странно парче само по себе си, плачещо за тежки китари и без това) и "MFG" на Die Fantastichen Vier. Неочаквано добре са се получили и кавърите на "Alles Nur Geklaut" на Die Prinzen и "Major Tom" на Peter Schilling.

 Смея да кажа, че Callejon са се справили много добре със задачата си в този албум. Вместо да правят 1:1 версии или някакви напълно неразпознаваеми гаври, те са намерили "златната среда" като са взели само основата на оригиналите и са изградили върху тях композиции с ярък собствен почерк. Въпреки това не мога да кажа, че "Man Spricht Deutsch" е нещо революционно и нечувано. Съвсем отделно, този албум е предназначен за много тесен кръг местна публика, тъй като се съмнявам много хора извън Германия да са запознати дори и с 1/3 от имената на групите и изпълнителите, на които са направени кавъри тук. Аз, който се имам за сериозно запознат с германската сцена, за пръв път виждам някои от тези имена, а какво остава за хората, които не са се задълбочавали в немскоезичната музика?

+ + + + +
Получили са се много запомнящи се, тежки и мелодични преработки на оригиналите.
Тежки китари, изчистен саунд и интересни включвания на електроника и "gang" хорове.
Стилови похвати от много различни жанрове - метъл, рок, алтърнатив, пънк, траш, хардкор...

- - - - -
Някои парчета просто не са им се получили особено добре.
Каквото и да правиш с песен на Tokio Hotel, няма как да я направиш слушаема.
Извън Германия надали някой ще разпознае и 1/3 от оригиналите.

IF YOU LIKE
Narziss, Caliban, Emil Bulls, Maroon, Die Toten Hosen и др.
 Автор: Testset
[7/10]

[OUTSIDE!] Hollywood Undead - Notes From the Underground

Posted by Today's Metal Crew On неделя, януари 13, 2013 7 коментара

Стилът: Alternative/Rapcore/Hip-Hop
От/Год: САЩ, 2013
Лейбъл: A&M/Octone
Отнема: ~41(+10+14) минути


Hollywood Undead са една от малкото групи, които се самоопределят правилно. Те се определят като "експлозивна смесица от рап, рок и метъл" и... изобщо не лъжат. И макар групата да има многомилионна фен-база и почти култов статус в САЩ, славата й не достигна България с пълна сила (както стана някога с LP, Korn, LB и др.). Причината може би е в това, че у нас е трудно да се възприеме такава музика - тук рапърите си слушат само рап и/или мислят Дриско за рапър, а повечето метъл фенове се чувстват задължени да анатемосват всичко, що не е достатъчно метъл, от страх да не би някой случайно да ги нарече "позьори".

За да си метъл фен и да слушаш Hollywood Undead, трябва да имаш не само лишени от предразсъдъци уши, а и поне в някакъв период от живота си да си слушал рап. Виновно вдигам ръка и за двете, защото съм минал през период на пълна музикална помиярщина и нямам проблеми с редуването на несъвместими стилове. Точно затова искрено (и безсрамно) се изкефих на "Notes From the Underground". В този албум има по нещо за всички видове фенове на групата. Като започнем от втъкващата се в главата "Dead Bite", минем през тежката "From the Ground" (единствената в албума, в която има крещене), през хитовата и електронизирана "Another Way Out", през сингъла "We Are" и стигнем до откровен хип-хоп като "Pigskin" и напушеняшката "Up In Smoke". Като по-лирични и някак баладични пък се очертават "Rain" и "Believe", а сред другите по-китарно ориентирани тракове си отбелязах Linkin Park-ската "Lion", "Kill Everyone" и затварящата "Outside".

 "Notes From the Underground" не е перфектен, не е достатъчно тежък и съдържа някои комерсиално звучащи песни, но не мога да отрека, че този албум е адски добре изпипан. Трудно е да обединиш толкова жанрове в един диск и още по-трудно е да вкараш запомнящ се елемент в абсолютно всеки трак. Мелодичните припеви на Danny пък толкова бързо се забиват в главата, че започваш да си припяваш веднага. А това в общи линии слага край на спора дали напусналият през 2009-та година Deuce има свой достоен заместник.

 Може би единственото очевидно слабо звено в NFTU (слагайки встрани комерсиалното звучене на повечето парчета) са текстовете. "I аm icy, like an ice cream...". Или "...go on girl, let me touch that body...". Това са само два от примерите, които ме накараха да се запитам "Абе, какво слушам аз?", но съм готов да си затворя очите (ушите) за тях, при положение, че Hollywood Undead предлагат един толкова изпипан, разнообразен и добре измислен албум. Затова, ако и вие не сте достатъчно "тру" като мен, хвърлете едно ухо на "Notes From the Underground" - има вероятност да се изненадате какви неща харесвате ;-)

+ + + + +
Перфектно изпипан и просто... добре направен албум.
Във всеки трак има супер зарибяващи "куки", които мога да сравня само с тези от "Swan Songs".
Не е лесно да смесиш рок, рап(кор) и метъл и да се получи нещо толкова добро.
Deluxe изданията идват с цели 3/4/7 допълнителни песни като бонус!

- - - - -
Излишен цинизъм и не особено голяма креативност в голяма част от текстовете.
В общи линии няма средно положение - или ги "схващаш" и харесваш, или не можеш да ги траеш. 
Прекалено комерсиално звучене на много места.

IF YOU LIKE
Deuce, Linkin Park, TFK, Cypress Hill, ICP, RATM, La Coka Nostra и др.
 Автор: [OUTSIDE!]
[N/A]

2 години Today's Metal!

Posted by Today's Metal Crew On събота, януари 12, 2013 6 коментара


Без да вдигаме кой знае какъв шум около това събитие, бихме искали да ви се похвалим леко с факта, че TODAY'S METAL днес навърши пълни две години! По този повод искаме да ви кажем няколко думи...


[ПРОЧЕТИ | READ MORE]

Black Veil Brides - Wretched And Divine

Posted by Today's Metal Crew On петък, януари 11, 2013 10 коментара

Стилът: Alternative/Glam Metal
От/Год: САЩ, 2013
Лейбъл: Lava/Standby/Universal
Отнема: ~51 минути 


Black Veil Brides рязко добиха огромна популярност, която сигурно е изненадала дори тях самите. Към фен-базата им обаче се присъединиха орди от нeпълнoлeтни мoмичeнца, което винаги действа като катализатор за повсеместен хeйт от страна на по-възрастните и по-"сериозните" рок и метъл фенове. Аз също бях сред хората, които смятаха, че тези гpимиpани холивудски младоци са просто едни прехвалени лигльoвци, но мнението ми коренно се промени след излезлия преди няма и две години "Set the World on Fire" и днес тези ми нови ми виждания се затвърждават напълно с "Wretched And Divine".

Тази група е способна да направи нещо голямо. Дори да оставим настрана факта, че благодарение на нея много млади хора се насочават към този тип музика, в BVB се усеща огромен потенциал, който очаквах те да разгърнат напълно в този си концептуален албум. Уви, в желанието си да сътворят нещо голямо и концептуално (едва ли не рок опера), BVB са написали 19 песни, 7 от които обаче са кратки увертюри (приказки), които трябва да ни убедят, че идеята за концептуален албум е 100% сполучлива. А ако махнем тези излишни увертюри, ще получим един колкото типичен, толкова и различен BVB албум.

Е, за мен най-важна е музиката. Ако ще да има велика (или скaпaна) концепция, ако музиката е (или не е) на ниво, друго не ме вълнува. BVB пък вече се доказаха като добри музиканти с композиционна мисъл в предния си албум и тук затвърждават позициите си с все така впечатляваща китарна работа. Доказателството за тези ми думи можете да намерите в зарибяващата "New Year's Day", мелодичната и пълна с насечени китари "Wretched & Divine" и най-вече в "стадионния" суперхит "In the End". Това "стадинно" чувство се усеща още във все така мелодичните "We Don't Belong", "Devil's Choir", "Days Are Numbered" и "Resurrect the Sun". "Shadows Die" пък е може би най-тежката (и моя любима) песен в албума, в контраст с тихите балади "Done For You" и "Lost It All".

В повечето случаи, или харесваш BVB и си бесен фен (най-често пищящa тийн-фeнкa), или само ги виждаш и сам си забраняваш да слушаш подобни хора, пък каквато щат музика да правят. Аз съм някъде по средата. И защото няма една вселенска истина по въпроса, разчитам на интуицията и собствения си вкус, а те ми подсказват, че този албум е много по-добър и по-изпипан от повечето алт-рок и хеър-метъл релийзи в последните няколко месеца. Но аз все пак очаквах повече. На BVB им трябват още години на личностно и музикално узряване (може би затова толкова много хора ги "торят") и един ден може да се превърнат в нещо наистина голямо, което да "остане за поколенията". Уви, този ден (и албум) още не е дошъл, но мелодичен, лесно запяващ се и с перфектно изчистен саунд, "Wretched & Divine" е една уверена стъпка в тази посока.

+ + + + +
Добре изсвирен, добре изпипан и добре измислен албум (като изключим концепцията).
Много мелодични и запомнящи се композиции, между които има голям процент откровени хитове.
Тежки парчета, леки баладки, алтърнатив метъл, глем рок... изберете си сами.

- - - - -
Изкуствено (и абсолютно ненужно) удължен с увертюри, приказки и aлa-бaла.
Има мегдан за личностно и музикално узряване в момчетата. Аз поне очаквах повече.

IF YOU LIKE
BFMV, Escape The Fate, Avenged Sevenfold, Alesana, GOTK, Kiss и др.
 Автор: Testset
[8/10]

Helloween - Straight Out of Hell

Posted by Today's Metal Crew On сряда, януари 09, 2013 1 коментара

Стилът: Power/Speed/Heavy Metal
От/Год: Германия, 2013
Лейбъл: Sony Music/The End Records
Отнема: ~60(+11) минути 


Сигурно е тъпо да започна с това, но нека изясним нещо преди да започнем с четенето на това ревю. Михаел Киске напусна Helloween сравнително отдавна (има-няма 20 години) и който още не е свикнал с това - има сериозни проблеми с адаптирането. Кийпърите пък бяха издадени преди 25 години, затова моля, нека не сравняваме всеки нов албум на Helloween с тях. Казвам това, защото "Straight Out of Hell" връща част от 80-тарското звучене на групата, но това далеч не значи, че Helloween са решили да се самокопират. Този албум може и да напомня частично за някои предни творби на групата, но само дотам. That's all.

Признавам, че щом чуя, че някоя група е решила да използва 80-тарско звучене, въздишам тежко, защото отдавна ми омръзна да чувам фразата "завръщане към корените", особено когато от това страда качеството на звука - нещо, което един умерен аудиофил като мен винаги намира за неприемливо. Helloween обаче са успели да докарат въпросното 80-тарско звучене, без звукът в "Straight Out of Hell" да се превръща в жертва. Ефектът е постигнат не само с технически средства, но и с изразни такива. Клавишните, например, отново играя сериозна роля в музиката на "тиквите", а не са просто фон, както все по-често се случваше напоследък. Подобно "завръщане" правят и познатите ни от 80-те беквокали. Нискочестотната техника от "7 Sinners" пък е заменена (слава Богу) с нормална такава и го няма онова гадно чувство за приглушеност във звука.

Самият материал в SOOH също е на ново, по-високо ниво от това в последните няколко албума. Дерис, Гроскопф, Вейкат и Герстнер очевидно са взели много насериозно композиционния процес, от който са се родили страхотни, мелодични и тежки песни като отварящата "Nabataea", скоростните пауър метъл резачки "World of War", "Make Fire Catch Fly" и "Straight Out of Hell", както и мелодичните (и силно клавишно подкрепени) "Far From the Sun" и "Waiting For the Thunder". Красивата "Hold Me In Your Arms" пък, от която струи адски много любов и отчаяние, показва за пореден път, че Helloween знаят как се пишат балади (знаете, че ще ревете на нея, ако ви скъса гаджето), докато затварящата "Church Breaks Down" изненадва с включването на мъжко хорово пеене. Като "не толкова добри" си отбелязах странната интерлюдия "Wanna Be God", леко детинската "Asshole" и... сингъла "Burning Sun". Не че парчето е лошо, но в този албум има един куп по-добри парчета, които може би щяха да вдигнат очакванията ми доста повече.

 Задължително споменаване заслужава и перфектната китарна работа в "Straight Out of Hell". Отдавна не бях чувал такъв здрав китарен звук и толкова смислени рифове в албум на Helloween! Анди Дерис също се справя подобаващо със задачата си зад микрофона, макар и на места високите му тонове да ми идват в повече (особено в "Burning Sun"). Клавишните, с риск да се повторя, са на много високо ниво и са изключително добре продуцирани, като се надявам това нещо да продължи и в следващите албуми на бандата, защото това звучене им отива адски много. След толкова години на търсене и заплашително злаитане към стагнацията, Helloween може би най-накрая намериха правилния път и за пореден път дават ясно да се разбере, че тази група просто няма изчерпване. "Straight Out of Hell" е убедителното доказателство за това. 

+ + + + +
Helloween показват, че и след толкова много години още могат да поднасят изненади.
По-мелодичен, по-бърз, по-запомнящ се и осезаемо по-добър от предшествениците си.
Промяна в звученето, сякаш нарочно напомняща за най-добрите периоди на групата.
Невероятна китарна работа и грандиозно възвърната роля на клавишните и беквокалите.
Албум, който лесно може да мине за "модерна класика".

- - - - -
Някои леко странни парчета, които не ми се връзват добре с останалите.
Винаги ще мрънкам за по-добре озвучени и по-плътни барабани. Сега също.

IF YOU LIKE
Gamma Ray, Avantasia, Blind Guardian, Stratovarius и др.
 Автор: Testset
[9/10]

Digimortal - Сто Ночей

Posted by Today's Metal Crew On понеделник, януари 07, 2013 5 коментара

Стилът: Industrial/Modern Metal
От/Год: Русия, 2013
Лейбъл: Hansen Studios
Отнема: ~47 минути


На руската сцена има много заслужаващи внимание групи, но докато голям процент от тях успяха да ме разочароват сериозно в последните години, Digimortal все още успяват да ме изненадат. Към тях хем съм със завишени очаквания и очаквам добър албум, хем след като го чуя се изненадвам как е ЧАК толкова добър! "Сто Ночей" пък ме изненада толкова приятно и е толкова здрав, мощен и енергичен, че вече се чудя дали това не е най-добрият албум на Digimortal досега. За това обаче ще помисля отново след няколко месеца, защото сега нямам търпение да ви разкажа повече за това чудо тук.

Атмосферата в "Сто Ночей" е философксо-футуристична и в нея идеално ни въвежда интродукцията "Мы Есть Будущее", в която става дума (имайки предвид ужасно слабия ми руски) за различните представи на хора за бъдещето и за това как всеки сам определя своето бъдеще и настояще. Истинското начало на албума обаче идва с "Пандорум". В нея ни удря вълна от тежък и страшно мощен китарен саунд, енергичен ритъм, солидна електроника, двойни каси и смесица от екстремни и мелодични вокали. Първоначално реших, че това ще да е хитовият трак в албума, но песни като "Те, кто спасились", "Много лет спустя" и просто убийствените "Пять теней" и "Каждый новый день" (в която се чува и скоростно китарно соло) ме убедиха, че просто нивото на целия албум е на такава висота. По-отличаваща се на общия фон е мрачната балада "Механический рассвет (Часть 2)" и учудващо тежката "Вниз!", която може да опровергае всеки тру скептик, смятащ че "модерен метъл" е някакъв синоним за поп-влияния или лигаващини. "Последний Патрон" пък е парчето, в което Digimortal се показват в много различна светлина - с тежко, северняшко мелодет звучене, което някак не пасва на цялостното звучене на албума. Затварящата "Эпилог" пък ме накара да заподозра групата в повлияване от играта "Deus Ex: Human Revolution" за създаването на този инструментал. Така де, ако съдим по обложката, това е напълно възможно, макар че в това няма нищо лошо. Даже напротив!

 Digimortal са сътворили албум, който не просто звучи адекватно на годината, в която бива издаден, а дори сякаш леко изпреварва времето си. Без да е излишно екстремен, лигав или да го избива на техно, "Сто Ночей" е перфектен образец за съвременен метъл, в който е намерен идеален баланс между тежест, мелодичност и технологии (електроника). Направо не е за вярване, че намирам един от фаворитите си за любим албум на 2013-та още в първите дни на януари, но дълго мислих и не можах да открия някакъв обективен и/или явен кусур на този албум, затова и се осмелявам да му поставя първата си максимална оценка за годината. Всеки недоволен от това решение може да разбере как да се оплаче тук. Останалите могат да свалят албума чрез LEGAL DOWNLOAD на ТОЗИ АДРЕС (предоставен от самата група във Facebook).

+ + + + +
Баланс между мощни, тежки китари, екстремни/чисти вокали и електронни елементи.
Въвеждането в атмосферата е бързо и лесно, а самата атмосфера - заваладяваща.
Учудващо много запомнящи се и предразполагащи към припяване и закуфяване песни.
Звук на високо, световно ниво.

- - - - -
Нямам никакъв проблем с руските лирики, но може би точно те спират групата от по-широка известност.

IF YOU LIKE
Illidiance, Naily, Sybreed, Amatory, Fear Factory, Dead By April и др.
 Автор: Testset
[10/10]

The Plot In You - Could You Watch Your Children Burn

Posted by Today's Metal Crew On събота, януари 05, 2013 0 коментара

Стилът: Melodic Metalcore
От/Год: САЩ, 2013
Лейбъл: Rise
Отнема: ~36 минути 


Често обвиняват групите под крилото на Rise Records, че или имат, или постепенно придобиват еднотипно звучене. В това твърдение има голяма доза истина, но TPIY са нещо като изключение от правилото. Те също правят нещо средно между мелодичен метълкор и пост-хардкор, но нито ни продънват ушите с непрестанен chugging, нито разчитат на лигави поп-мелодии, а и де факто използват и двете си ръце, за да свирят на китарите си, за разлика от някои други техни колеги по жанр и лейбъл.

"Could You Watch Your Children Burn" е втори албум за TPIY и определно мисля, че е много по-добър от своя доста незапомнящ се предшественик "First Born". Уви, CYWYCB също не е особено запомнящ се, но това не му пречи доставя удоволствие от слушането и както си казваме по наши земи - става за 2-3 (а защо не и повече) слушания. Албумът е добре изсвирен и пълен с малки и готини детайли, които са достатъчни, за да вдигна палци горе, но недостатъчни, за да си пусна този албум отново след 3 месеца или да си избера ярък "хит" от него. Потенциал да бъдат "хитови" имат най-вече първите два трака - "Premeditated" и "Fiction Religion", които освен това са и много показателни за това, което може да се чуе в следващите 8 композиции - много ниски китари, мощни метълкор крясъци и качествени чисти вокали с лек пънк-рок отенък. Чистите вокали са застъпени най-вече в "Population Control" и скучноватата и протяжна "Bible Butcher", но за тяхна сметка в "The Devil's Contract" и "Shyann Weeps" чисти вокали изобщо няма. Тези два трака сочат и посоката, към която TPIY би трябвало да се насочат (според мен) в следващия си албум, защото са може би най-добрите композиции в целия албум и блестят с класи над някои други по-посредствени парчета в CYWYCB.

 Може би преди 2-3 години бих дал много по-висока оценка на този албум, но днес той просто няма с какво да ме изненада. Не мгоа да си изкривя душата и да кажа, че не харесвам поне 70% от песните в него, но както казах и в началото - искрено се съмнявам да се сетя за него отново след 2-3 месеца и надали някога би се превърнал във всекидневния ми избор за цялостно преслушване. Чуйте го и вие, ако харесвате такава музика и макар че трудно ще се прехласнете, поне никак няма да съжалявате.

+ + + + +
Преобладаващо добри парчета.
Албум, пълен с добри идеи и малко, но здрави брейкдауни.
Няколко открояващо се добри трака, макар и да липсва ярък хит.
Вътрешно разнообразие от тежки, средно тежки и леки парчета.

- - - - -
Слушах албума над 10 пъти и така и не отбелязах нещо кой знае колко запомнящо се в него.
Можех да мина и без протяжните вокали в "Bible Butcher" и "Population Control".

IF YOU LIKE
My Ticket Home, Adestria, A Day To Remember, The Sorrow и др.
 Автор: Stahli
[7/10]

Majesty - Thunder Rider

Posted by Today's Metal Crew On четвъртък, януари 03, 2013 4 коментара

Стилът: Heavy Metal
От/Год: Германия, 2013
Лейбъл: NoiseArt
Отнема: ~53 минути


Беше далечната (вече) 2001-ва година. Тъкмо престъпил прага на милениума, целият в тъпи кожени гривни с шипове, с грозно бухнала полудълга коса, влязох в един магазин и си купих случайна касетка. Избрах си Majesty, защото по това време много се бях зарибил по Manowar и реших, че това ще да е нещо подобно и все така готино. Касетката беше "Sword & Sorcery". В нея имаше една готина песен, носеща същото име... и горе-долу с това се изчерпва всичко интересно в дискографията на Majesty. 

Не съм някакъв Majesty-хейтър и не им се дразня, нищо подобно. Просто не мисля, че светът има нужда от втори (и не особено добър) вариант на Manowar. Разбирам - има си разни стилове и разни групи, които много си приличат. Ходи убеди някой, че NDH бандите например не са копия на Rammstein, нали? Но при Majesty вече говорим за откровено идолопоклоничество към Manowar. Това би било приемливо, ако в песните в "Thunder Rider" имаше поне 1/4 от енергията, която бликаше от по-старите неща на Manowar. Или ако вокалистът Тарек притежаваше грам от харизмата и гласа на Ерик Адамс. Или ако изобщо в музиката на тези германски тру-воини имаше композиционна мисъл. Още с отварящата и заглавна "Thunder Rider" (уникално як клип, в който изобщо не се опитват да приличат на Manowar) обаче ми стана ясно какво ме чака в този албум - праволинеен тру хеви метъл, мечове, стомана, слава, хорове и много жални въздишки от моя страна.

Извинявам се със закъснение, ако сте фенове на Majesty и харесвате "Thunder Rider". Уверявам ви, опитах се да намеря нещо в него, за което да се хвана и... всъщност, намерих! Доста припеви са лесно запеваеми и биха били идеални за концертни изпълнения и масово крещене с юмруци във въздуха. Темпото в "Warlord of the Sea" и "Rebellion of Steel" също ми допадна, а рифът в "Raise the Beast" бързо ми грабна вниманието. Всички тези плюсове обаче веднага се заличават от наистина наглото копиране на Manowar и адски праволинейните композиции, които не търпят почти никакво вътрешно развитие. Приказките за метъл братство и диви ездачи на стоманени коне в небето по пътя към вечна слава също отдавна са ми втръснали, пък и са като запазена марка на една друга група (не пдосказвам коя). Не стига това, а в албума има и цели четири песни с дължина от над 6 минути, което е ужасно много при наличието на такава праволинейност.

Накратко, "Thunder Rider" става за едно слушане, но само при положение, че или никога не сте чували Manowar, или толкова много жадувате за "тру метъл", че сте готови да се нахвърлите на всичко в този жанр. Ако все пак не ви пука за тези неща и просто ви се слуша 80-тарски хеви метъл с директен подход, то може и да намерите своите причини да харесате "Thunder Rider". Аз, признавам, не успях. Моят съвет - зарежете това тук, пуснете си последния Bloodbound и сами ще чуете разликата между "повлияване" и "досадно копиране".

+ + + + +
Някои запомнящи се мелодични припеви, предразполагащи към пеене с цяло гърло.
"Raise the Beast" е откровено яко парче.
Да речем, че звукът е по-добър от този в "Lord of Steel" на Manowar.

- - - - -
Много очевадно и нагло копиране на Manowar за не знам и аз кой пореден албум.
Праволинейни и семпли парчета, лишени от вътрешно развитие и композиционна мисъл.

IF YOU LIKE
Manowar, Running Wild, Metalium, Bloodbound, Grave Digger и др.
 Автор: Undepth
[3.5/10]

Omnium Gatherum - Beyond

Posted by Today's Metal Crew On вторник, януари 01, 2013 1 коментара

Стилът: Melodic Death Metal
От/Год: Финландия, 2013
Лейбъл: Lifeforce
Отнема: ~57 минути 


Omnium Gatherum са една от онези много, ама много добри групи, за които е почти невъзможно да чуеш лоша дума, но същевременно не можеш да си ги представиш като някаква култова формация или като хедлайнер на наистина голям фестивал. Просто тяхната музика е малко по-странна и определено не е за широката публика, тъй като не предразполага към праволинейно припяване и куфеене, а вместо това се стреми да въздейства повече на емоционално ниво. Един вид "метъл за ценители".

"Beyond" съдържа в себе си няколко основни елемента. Първият, разбира се, е типичният леден фински мелодет, който можем да чуем в "The New Dynamic", "In the Rim", "Formidable" (личен мой фаворит в албума), "The Sonic Sign" и "Living In Me". Вторият и по-малко застъпен елемент е смесицата от дуум и прогресив метъл в песни като 8-минутната "Nightwalkers", 6-минутната "The Unknowing" и почти 11-минунтния финален епос "White Palace". Третият елемент пък е свързващото звено между останалите два и той е... меланхолията. Артуъркът ще ви обясни за какво говоря по-добре отколкото моя беден речник, но все пак, в целия "Beyond" се усеща една странна тъга и минорно настроение, сякаш скрити зад леко прозиращ черен плащ, за да не си помисли някой, че Omnium Gatherum са се разчувствали. Меланхолията взима връх най-вече в изненадващата за мен "Who Could Say", където тежките китари и супер дълбоките ревове на Юка Пелконен отстъпват място на чисто пеене и мелодични рифове. Изключително силна песен, която определено ще изненада феновете на OG, тъй като чистите вокали са рядкост в тяхната музика. Такива всъщност се срещат на още няколко места из албума и определено се вписват добре в звученето на групата, затова и се надявам, че ще бъдат използвани дори повече завбъдеще.

Продължавам да мисля, че Omnium Gatherum стоят на границата на гениалността, но все още не са направили решаващата крачка, с която да я прекосят. Така де, няма спор, че "Beoynd" е страхотен и много силно въздействащ албум, но ако трябва да съм сурово честен, лично аз се съмнявам той да е албумът, с който OG да направят големия пробив и да достигнат и до не чак толкова задълбочените мелодет ценители. За това ще е нужен голям шедьовър, какъвто "Beyond" почти се е получил... но само почти. Което пак никак не е малко.

+ + + + +
Силно емоционален/въздействащ и едновременно с това много тежък албум.
Цял калейдоскоп от стилови похвати, умело вплетени един в друг.
Полиран и като цяло много добре изпипан саунд.

- - - - -
Някои извънредно дълги парчета, от които цялостното слушане натежава малко.
Още малко кийборди и чисти вокали може би нямаше да навредят.

IF YOU LIKE
Insomnium, Before The Dawn, Nightrage, Kalmah, Amorphis и др.

Автор: Testset
[8/10]

Абонамент за: Публикации (Atom)

    Още приятели