TODAY'S METAL - BULGARIA

Ревюта от и за съвременния метъл фен!

  • Welcome!

    Добре дошли в сайта на Today's Metal! Тук слушаме най-новите албуми и ги "съдим" нa границата между критиката и фенството. Но на първо място ние винаги сме фенове! Е, субективни сме (както и поставяните от нас оценки, всяка важаща стриктно за дадения стил), но все пак се опитваме да ви предложим нещо по-различно от останалите сайтове за ревюта - не само защото пишем и за непознати за масовия слушател групи, а и защото се стараем да пишем в един непретенциозен, неналагащ се и, надявам се, забавен и приятен за четене стил, без претенции за меродавност и излишно умнеене, без пестене на фенска критика и суперлативи. Но ако тук ви е скучно, можете да посетите и страницата ни във [Facebook], където постваме нови ревюта, нови клипове и други интересни и съвременни метъл благинки. --- От целия ни [екип] - приятно четене!

    For our non-Bulgarian visitors: please have in mind you won't find illegal downloads here. Reviews only, entirely in Bulgarian, honest and independent. --- Feel free to contact us [here] or at management@todaysmetal.com.

Backwordz - Veracity

Posted by Today's Metal Crew On четвъртък, април 13, 2017 0 коментара

Стилът: Melodic Metalcore/Rapcore/Nu Metal
От/Год: САЩ, 2017
Лейбъл: -
Отнема: ~66 минути


Backwordz е една силно политически ориентирана рапкор банда. Това обаче е разбираемо, когато знаем, че неин вокалист е политическият активист Ерик Джулай, който има доста полярни мнения за политическата обстановка в САЩ. Той е либертарианец, християнин, защитник на правото за притежание на оръжие и противник на Бърни Сандърс, планираното майчинство и дори движението "Black Lives Matter", макар той самият да е чернокож. Целият албум е изпълнен с категорично изказани политически послания в този дух (не коментираме дали сме съгласни с тях или не), но в Today's Metal винаги оценяваме най-напред музиката, а после посланията, и то само ако изобщо има нужда.

Инструменталът във "Veracity" си е мелодичен метълкор/пост-хардкор и вероятно албумът щеше да представлява точно това, ако го нямаше рапирането на Ерик Джулай. В повечето случаи то си пасва с инструментала, но на места просто няма как да се върже добре и тогава се получават чисти форми на рап, с които поне аз не съм съвсем окей, но и които просто не се вписват добре в общата атмосфера. Така например най една страна на спектрума стоят агресивни тракове като "Utopias Don't Exist", "Snap" и "Let Me Live", а от другата - чистият рап "Tell Me" и поп-рапът "Addict". Близо 7-минутната "Be Great" се заиграва с резки скокове между тези два контраста, но звучи някак накъсано.

Далеч по-добре балансирани са по-скоро синглите "Self Ownership" (в която за кратко се включва и Fronz от Attila) и "Statism" (с участието на Крейг Маббит от Escape The Fate), в които просто има от всичко - рапиране, мелодични припеви и тежки части. На подобна балансирана формула разчитат още "Individualism", "Demon Rat", "Praxeology", "The Professional Protester" и "Stathiest". Неочаквано мнрачно и някак индъстриъл звучене носи "Democracy Sucks", в която пее Лаурен Бабич от Red Handed Denial, докато "You Are You" и закриващата "Set Us Free" са толкова леки, лежерни и безлични, че спокойно можехме да минем и без тях.

Лесно е да се оплача от пълнежи, когато даден албум е дълъг повече от час, но подобна продуктивност е неприсъща за повечето съвременни групи, чиито албуми рядко минават границата от 45 минути. Във "Veracity" има 45 минути с достатъчно качествен материал, който можете лесно да си отделите, ако не ви се слушат по-странните и рап-ориентирани тракове, така че тази дължина има не само лоши, но и добри страни. Чуйте албума, ако ви се слуша съвременен рапкор, ако ви липсва Linkin Park, ако си падате по бандите, изброени по-долу и ако обичате в музиката, която слушате, да има категорични политически послания.


+ + + + +
Свеж поглед над политическия рапкор, съчетан с мелодичен метълкор.
Добра продукция, добри чисти вокали, добро рапиране, добър китарен звук.
Повече от час материал, в който групата има доста за казване.

- - - - -
Политическите послания могат да бъдат отблъскващи за мнозина.
Дължината си има и своите минуси - като например неизбежното разводянване.
Някои ужасно слаби парчета, които нямат никакво място в такъв албум.

IF YOU LIKE
Dangerkids, From Ashes To New, Smash Hit Combo, Hacktivist, RATM и др.

Автор: Undepth
[7/10]

Stahlmann - Bastard

Posted by Today's Metal Crew On неделя, април 09, 2017 0 коментара

Стилът: Industrial Metal/NDH
От/Год: Германия, 2017
Лейбъл: AFM
Отнема: ~37 минути


Китаристът на Stahlmann напусна групата, основа Erdling (и издаде цели два албума с тях) и сега си личи, че Stahlmann са с малко по-слаб китарен звук. Това обаче е нещо, което вероятно само най-задълбалите фенове (като мен) ще усетят, затова - да караме по същество. Албумът се открива от раздвижващото NDH трио "Leitwolf", "Judas" и "Bastard", с които доказват, че композиционният процес не е пострадал чак толкова сериозно след промяната в състава. Баладата "Nichts spricht wahre Liebe frei" пък сваля оборотите, но и звучи някак... прекалено познато, затова не бих дал точно нея като пример за креативност и оригиналност, макар и да не е лоша сама по себе си.

Електрониката и чистото NDH звучене се връща в пълните със старт/стоп рифове "Wächter" и "Alptraum", докато на по-готик настроение залагат мащабно звучащата "Von Glut zu Asche" и красноречиво озаглавената "Schwarz und Weiss". "Dein Gott" пък напомня за класически 90-арски NDH и изключително много ми напомня за песен на Megaherz. Закриващата "Supernova" (явно случайно съвпадаща с името на новия албум на Erdling) пък балансира между готик и индъстриъл звученето и затваря албума в средно темпо.

Тук ми иде леко да навляза в конспирации и да предположа, че Stahlmann са искали да си кръстят албума "Supernova", но бившият им китарист ги е изпреварил и накрая Stahlmann са избрали "Bastard" за заглавие по този повод. Ето, първият трак ще рече в общи линии "водещ вълк" или "водач на глутницата", вторият е "Юда"... така че имам основание да мисля, че има закачка с напусналия член. Естествено, най-вероятно това са само моите болни предположения в търсене на конфликт и вражда, но нямаше как да не ги изразя.

Честно казано, за нас, феновете, стана добре така, че днес имаме още една яка NDH група, особено след като вече знаем (поне ние, журналята, а скоро и вие), че Stahlmann не са пострадали сериозно от тази промяна. "Bastard" е солиден албум, затвърждаващ мястото на групата като едни от модерните водачи на NDH глутницата. Пък нека има конкуренция - от това печели само крайният потребител.


+ + + + +
Стабилен, стегнат албум, без някакви ярки прояви на слабости.
Добро темпо, само две балади, силни NDH композиции без излишности.
Групата показва ясно, че се справя достатъчно добре и без напусналия си китарист.

- - - - -
Малко по-силни и тежки китари хич нямаше да навредят.
Няма открояващ се суперхит, каквито винаги е имало в албумите на Stahlmann досега.

IF YOU LIKE
Erdling, Megaherz, Rammstein, Eisbrecher, Maerzfeld, Unheilig, Stahlhammer и др.

Автор: Testset
[7/10]

Dead by April - Worlds Collide

Posted by Today's Metal Crew On сряда, април 05, 2017 1 коментара

Стилът: Modern/Pop Metal
От/Год: Швеция, 2017
Лейбъл: Universal Music
Отнема: ~42 минути


Предполагам, че вече на всички им е станало ясно, че DBA не могат да съществуват само без един човек - Понтус Хьелм. След изгонения Джими Стримел зад микрофона на чистите вокали дойде Зандро, но и той реши да преследва други свои мечти и сега с чистите вокали отново се зае вездесъщият Понтус. При екстремните вокали няма промяна поне този път и Стофе остава на мястото си. Няма кой знае каква промяна и в стила на групата - сладникав поп метъл с модерен звук, електроника, ниско настроени тежки китари и мега мелодични припеви. И това е супер!

И макар да си мисля, че DBA трудно ще направят нещо по-яко от първите си два албума, това не им пречи да продължават да измислят хит след хит в уникалния им стил. "Worlds Collide" е тотално претъпкан с хитове от начало до край. Изобщо не се бъзикам - на първото слушане бях тръгнал да си правя списък с това колко поредни хитови трака ще чуя, като някъде към средата просто си казах "Окей, ще търся поне един трак, който да не е хитов". И наистина - всяка от първите 7 (от общо 11) композиции спокойно би могла да е хитов сингъл. Е, аз може би бих предпочел "I Can't Breathe" пред "Warrior", "Breaking Point", или свръхзахаросаната откъм заглавие  "My Heart Is Crushable", но въпреки това всички тези тракове пак са си хитове. Чак заглавната "Our World Collide" носи по-"средняшко" звучене, а "This Is My Life" се откроява с повече електроника и по-тежко звучене без никакво чисто пеене. В пълен контраст след нея идва баладата "Perfect the Way You Are", а за финал е оставена една страхотна изненада. В "For Every Step" не пее нито Стофе, нито Понтус, а... 69-годишният динозавър на шведската естрада Томи Кьорберг. Любопитно решение, безспорно.

Неведнъж съм виждал ревящи хора, които смятат групи като DBA за някакъв вид обида към метъла, но вече повече от 10 години съм с две ръце "за" развитието на този жанр и разчитам именно на DBA, че няма да ме разочароват с всеки нов техен албум. Само че докато откровено повече харесвам чистите вокали на Понтус от тези на Зандро, не мога да не призная, че бих предпочел някой с по-мощен глас от Стофе за екстремните такива. Подобни високи тонове на крещене звучат много странно и в такива моменти определено ми липсват мощните крясъци на Джими Стримел. В момента Стофе се губи далеч зад Понтус, а крясъците му звучат повече като напъващ се шепот, отколкото като... ъм... крясъци. Това е и основната причина да не дам на "Worlds Collide" дори по-висока оценка от тази, която съм му отредил сега. Албумът е силен и хубаво изпипан във всяко друго звено и звучи точно така, както феновете биха искали и очаквали.


+ + + + +
Хит след хит, мила моя майно льо.
Изчистена продукция, много качествена електроника, кристален китарен звук.
Напускането на Зандро не изглежда да се е отразило изобщо на креативния процес.
Понтус се справя супер с чистите вокали и отново доказва, че само без него няма да има DBA.
Приятни изненади като включването на хорови напеви (детски?) и цяла песен с гласа на Томи Кьорберг.


- - - - -
Крясъците на Стофе продължават да са нахъсани, но доста странни и немощни.
Някои ужасяващо захаросани заглавия, носещи със себе си мисълта, че слушаме "метъл бой банда".
1-2 трака не са хитове, ужас.


IF YOU LIKE
Ends With a Bullet, Amaranthe, Sonic Syndicate, Soilwork, In Flames и др.

Автор: Testset
[7.5/10]

Ed Sheeran - Divide

Posted by Today's Metal Crew On събота, април 01, 2017 0 коментара

Стилът: Pop/Acousitc/Rap
От/Год: Англия, 2017
Лейбъл: Atlantic Records
Отнема: ~46 минути


Не.

+ + + + +
Не.

- - - - -
Не.

IF YOU LIKE
1 април

Автор: Не


[НЕ]

Demon Hunter - Outlive

Posted by Today's Metal Crew On петък, март 17, 2017 0 коментара

Стилът: Modern Metal
От/Год: САЩ, 2017
Лейбъл: Solid State Records
Отнема: ~50(+9) минути


Още се чудя защо "Extremist" се казваше така, след като не беше екстремен. Не казвам, че беше лош, даже напротив, но... не беше екстремен. В него обаче все пак бе запазено здравословно съотношение между тежки и леки моменти, докато днес не мога да кажа същото за "Outlive". Demon Hunter очевидно стават все по-леки с всеки изминал албум и с тази си нова творба може би малко минаха границата на олекването. Да, Райън Кларк има хубав глас, когато пее чисто, но в това му беше чара - че не го използва постоянно във всяка песен и така блесваше в малкото балади.

Днес обаче Райън Кларк разчита предимно на чистите си вокали, а инструменталът рядко минава средното темпо. Ако трябва пък да сме съвсем точни, съотоношението е 2:1 в полза на леките композиции с чисти вокали. Това обаче не значи, че всички по-леки композиции са слаби, а по-екстремните - автоматично силни. И все пак, всичко започва подобаващо добре с агресивната "Jesus Wept", но в следащите няколко трака темпото почти постоянно спада. Така например, човек лесно може да си представи "Died In My Sleep" и "Cold Blood" с 50% по-бърз ритъм, точно както аз си представям и провлачената "One Step Behind", която е една от най-слабите песни на Demon Hunter, която някога съм чувал. Все същото средно темпо властва още в "Raining Down", "Cold Winter Sun" и "Half as Dead". Към края oбаче се е оформила една много силна поредица, започваща с "The End", продължаваща с тежките "One Less" и "Patience" и завършваща с 6-минутния финал "Slight the Odds", който, макар и също в средняшко темпо, дава добър завършек на нормалното издание на албума.

Бонусите "A Fear I Used To Know" и "Savage" пък определено заслужават да са в основното издание далеч повече от сухото интро "Trying Times" и "One Step Behind", да речем. Специално "Savage" пък е единственият добър пример в албума за това как един сравнително бавен трак може да е силен и без да е провлачен и скучен. Даже ми се струва че той и "Jesus Wept", макар и толкова различни откъм настроение, динамика и тежест, автоматично ми се превърнаха в любимите композиции в "Outlive". И май предимно с тях ще го запомня, защото дори синглите този път не бяха на очакваното високо ниво.


+ + + + +
Открояващият се, винаги разпознаваем глас на Райън Кларк.
Някой и друг урок как със средно и бавно темпо може да се направят силни композиции.
Ненабиваща се в ухото, но заслужаваща внимание добра китарна работа.
Любопитна смесица от модерен метъл, алтърнатив и малко метълкор.

- - - - -
Прекалено лек и алтърнатив, с много чисти и прекалено малко крещящи вокали.
Изморително много тракове в едно и също изморително средно темпо.
Почти нищо над летвата, която обикновено очакваме Demon Hunter да надскочат.

IF YOU LIKE
Wovenwar, BFMV, Soilwork, 5FDP, All That Remains, Red и др.

Автор: Testset
[6/10]

Varg - Götterdämmerung (EP)

Posted by Today's Metal Crew On сряда, март 15, 2017 0 коментара

Стилът: Melodic Death/Pagan Metal
От/Год: Германия, 2017
Лейбъл: Napalm Records
Отнема: ~16 минути


В последно време Varg се превърнаха във фактор на германската сцена, особено след влезлия в чартовете "Das Ende Aller Lügen". Виждате ли, деца, какво става, като правиш музиката си с неподправен хъс и купища енергия? Влизаш в чартовете. И ако можем да съдим за бъдещия албум на групата по това дълго точно 16:00 минути EP, то можем да предскажем, че Varg отново ще покорят класациите за екстремна музика - поне в родината си.

На първо (до шесто) слушане "Götterdämmerung" е малко по-суров и мрачен от хитовия си предшественик, което със сигурност ще се услади на по-екстремните фенове. Но макар да нямна хитове като "Achtung!", да речем, има една страхотна енергия, идваща от два основни източника - зловещите крясъци на Freki и по германски точните и набиващи се в главата барабани на Fenrier. Когато тези два елемента се съчетаят,с е получават взривове като този в бриджа и припева на заглавната "Götterdämmerung", където Freki категорично ни казва: "Ich bin Feuer, Herr der Flamme, ich fresse Eisen und Stahl!" ("Аз съм огън, господар на пламъка, тъпча се с желязо и стомана!") - и ние му вярваме. "Hel" продължава с агресивната нотка, но вади и едно далечно, сурово викингско звучене, докато "Beißreflex" започва с тежък, мачкащ, ръмжащ риф, който ни захапва и не ни пуска, като единствената опция за мърдане, която ни оставя, е куфеенето. За финал "Knochenpfad" идва бавно и тежко и носи със себе си път от кости и двойно повече мрак, с което напомня до голяма степен за Totenmond. Насеченият риф в средата пък ни размята насам-натам както вълк размята плячката си, за да я омаломощи.

Знам, знам - взе да става много литературно, но все пак това е EP. Рядко пишем за EP-та, но когато са на толкова яки групи, не можем да ги подминем, а когато към тях все още не е издадена музика, която да ви даде представа за тях, се стараем възможно най-ясно да ви обясним емоциите, които изпитваме, докато слушаме. Така или иначе не всеки ще ни разбере, ако опишем звученето на "Götterdämmerung" като нещо средно между Totenmond и Heaven Shall Burn, само че с лек викингски привкус. Макар че ако това ви говори нещо - значи сте от нашите хора и определено ще искате да чуете още от Varg.


+ + + + +
Енергия, агресия, мощ, хъс - все важни метъл елементи, които доста банди забравят напоследък.

- - - - -
Трудно е да се определи дали някой от тези тракове ще е хит, вкарващ Varg в класациите.

IF YOU LIKE
Eisregen, Totenmond, Equilibrium, Heaven Shall Burn, DAR и др.

Автор: Testset
[N/A]

Turmion Kätilöt - Dance Panique

Posted by Today's Metal Crew On събота, март 11, 2017 0 коментара

Стилът: Industrial Metal
От/Год: Финландия, 2017
Лейбъл: Osasto-A
Отнема: ~42 минути


Слушах този албум 15 пъти, за да разбера какво точно се е променило в Turmion Kätilöt, за да не ме кефят така, както преди 10 години. Първо реших, че аз нещо съм одъртял и ме гони носталгията, но си пуснах "Tirehtööri" от 2006-а и бързо разбрах, че повредата не е в моя телевизор - просто Turmion Kätilöt вече нямат тази страхотна енергия, която имаха някога, а и китарите им звучат по-зле, отколкото преди 10 години, което не е нормално. Продукцията е променена към лошо, MC Raaka Pee далеч не звучи толкова надъхан, електрониката не е така остра и зарибяваща, а темпото рядко надвишава средното. И все пак - това са Turmion.

Този път дори сингълът не е супер убедителен, което беше традиция във всички ТК албуми досега. "Dance Panique" не е лош трак, но не можем да го сравним дори с "Kirottujen Karnevaalit" или "Grand Ball" - все песни, които не са от най-добрите им албуми. Два посредствени трака по-късно, "Kyynelten Tanssi" раздвижва нещата с повече скорост в куплетите и мелодичен припев, а "Uhriveri" е първата композиция в албума, която звучи като добрия стар Turmion Kätilöt, който очаквахме и моментално ми се превърна в един от двата албумни фаворита. Подобно настроение носи и "Viha", но другият голям хит несъмнено е "Kuoleman Marssi" - директен, тежък, електронен и зарибяващ. Друг много здрав и 7-минутен трак в албума е оставен за финал, но носи объркващото име "To Be Continued (Act 3)".

Turmion Kätilöt са ми любима банда открай време, но вече близо 10-ина години не успяват да надминат първите си три произведения. "Hoitovirhe", "Pirun Nyrkki" и "U.S.C.H!" са култови заглавия за финската индъстриъл метъл сцена и ще се радвам, ако Turmion Kätilöt някак успеят да си прелеят отново от тяхната енергия и хъс, защото, дори да е повече от приемлив в морето от метъл албуми, излизащи насполедък, "Dance Panique" просто не е достатъчно добър за самите "Turmion Kätilöt". На тази група просто не ѝ отива да звучи така изморено и... застаряло. Вие сте Turmion Kätilöt бе, пичове - трябва да ни откъснете главите от куфеене и мощ, а не да пълните време с нелоши, но напълно неотиващи ви тракове като "Vihko".


+ + + + +
Няколко сериозни избухвания с познатата и типична Turmion Kätilöt енергия.
Повече мелодични припеви от всякога и много умела употреба на дамски беквокали.
Финалният трак пак е над 7 минути, но този път не е просто дълго аутро, а много добра композиция.

- - - - -
Все по-слаба продукция, с по-лош китарен звук, по-невзрачна електроника и бавно темпо.
Определено липсва енергията и хъса от първите три албума.

IF YOU LIKE
Two Times Terror, Fear of Domination, Black Light Discipline, Ruoska и др.

Автор: Testset
[6/10]

Erdling - Supernova

Posted by Today's Metal Crew On четвъртък, март 09, 2017 0 коментара

Стилът: Industrial Rock/Metal/NDH
От/Год: Германия, 2017
Лейбъл: Out of Line
Отнема: ~44 минути


Ах, как обичам NDH! Спомням си обаче, че не дадох много висока оценка на дебютния албум на Erdling, макар и те да влизат в това понятие за немскоезичен индъстриъл метъл. Албумът просто беше прекалено муден и безличен, но от няколко песни си личеше, че тази група има накъде да се развие и има потенциал да направи нещо много по-добро. И ето, че дори не се наложи да чакам дълго - "Supernova" е взел само най-добрите черти "Aus den Tiefen" и залага на повече динамика, още тежки китари, още приятни мелодични припеви, по-малко готик и повече NDH. Чувствам се така, сякаш са ме послушали, колко приятно само.

"Supernova" е по-тежък, по-мрачен, по-директен и по-зрял от предшественика си и това си личи най-вече в тракове като хитовия "Mein Element" (колкото и да напомня за сингъла "Blitz und Donner" от предишния албум), тежките NDH тупаници "Angst", "Supernova", "Über-Ich", "Phoenix" и много 90-арски звучащия "Als Ich Gott Erschuf". В алтернативната версия на "Getrieben Von Hass" пък се включва Марк от Caliban, а To The Rats And Wolves правят ремикс на отварящия трак "Absolutus Rex". С по-"готик" и дарк рок звучене се открояват "Kein Schatten Ohne Licht", "Unantastbar", и най-вече "Frei Wie Der Wind". Формулата с тежките NDH куплети и мащабните и мелодични припеви работи много успешно и благодарение на това лесно можем да откроим Erdling от другите групи от новата NDH вълна като Unzucht, Stahlmann и Heldmaschine. Продукцията също е качествена и поставя китарите и барабаните на видно място - нещо безкрайно логично, но и на което доста други групи често пропускат да обърнат внимание.

Това втежнено звучене на Erdling им отива много и много се радвам, че и те самите бързо са разбрали това. Разликата се усеща и тук - колкото и да са приемливи готик рок траковете, мощта на ударните NDH композиции ги отвява по всички показатели. Да, тук-там групата или се самоповтаря, или повторя някои стари NDH похвати, но в случая говорим по-скоро за изключения, отколкото за повтарящи се грешки от този сорт. И макар на първо слушане това тяхно ново втежнено звучене да напомня много за Stahlmann (чийто бивш китарист сформира тази нова група), смея да твърдя, че Erdling в момента дори излизат с едни гърди пред тези техни сънародници (които също ще издадат новия си албум съвсем скоро). "Supernova" е възможно най-правилното продължение на кариерата на тази група и идва точно, ама точно навреме, когато NDH феновете вече се чудехме няма ли вече нещо да се случи през 2017-а и на този музикален небосклон.


+ + + + +
Осезаемо по-тежко, мрачно, директно, хитово и зряло звучене спрямо дебютния албум.
Тежки китари и електроника в куплетите + мелодични припеви е една чудесна формула.
Подобрена, изчистена продукция с акцент върху тежките китари и барабаните.

- - - - -
Веднъж се самоповтарят, а тук-там повтарят някои прастари NDH похвати.
Готик рок песновките не пречат, но просто не са на нивото на останалите.

IF YOU LIKE
Rammstein, Stahlmann, Megaherz, Unzucht, Heldmaschine, Eisbrecher, Unheilig и др.

Автор: Testset
[8/10]

Emmure - Look at Yourself

Posted by Today's Metal Crew On неделя, март 05, 2017 0 коментара

Стилът: Metalcore/Rapcore
От/Год: САЩ, 2017
Лейбъл: Sharptone/Warner
Отнема: ~31 минути


Никой не успя да издържи Франки Палмери достатъчно дълго и от миналата година Emmure са в изцяло нов състав, ако не броим единствената константа Франки, разбира се. Дълго слушах за това ново лице на Emmure, колко по-мощни, тежки и яки са отпреди и най-сетне реших да дам няколко уши на "Look at Yourself". Да, по-тежки са. Да, има както деткор елементи, така и рапиране. Хмм, а пък тук Франки казва в типичен swagcore стил, че не гивва фак. Чакай, да не съм си пуснал Attila отпреди няколко години?

Ако обичате да слушате 30-минутни албуми, в които 29 минават в брейкдауни, свръхпродуцирани крясъци, лошо рапиране и малоумни текстове - "Look at Yourself" е албумът за вас! Да, промяната в състава е донесла промяна и в звученето, която с малко уговорки бих определил като положителна, но като цяло, ако това беше дебют и на този диск не седеше името Emmure, тази група щеше да потъне в забвение за три дни. Всички песни си приличат една с друга, а тези, които се открояват, не го правят по много убедителен начин. Супер е, че можем да заформим някой и друг мош на "Shinjuku Masterlord", "Smokey" (която реално е един двуминутен брейкдаун), "Call Me Ninib" и "Turtle in a Hare Machine", но остава вечният въпрос: "И какво от това?". Хубаво, тежки тракове са и имат брейкдауни, но няма и един, който направо да те хване и да те размята из стаята. Вместо това има само изтъркани брейкдауни на килограм, като изключим може би само "Torch", която просто вдига агресията на съвсем ново ниво.

"Ice Man Confessions" и "Flag of the Beast" с тяхното нюметълско (а на места дори Korn-ско) звучене взливат малко цвят и контраст в безкрайното море от брейкдауни, но да се твърди, че Emmure са станали мега яки, само защото са в нов състав, ми се струва доста пресилено. Не знам дали е защото толкова силно се дразня на Attila и понятието "swagcore", което добре оприличава този албум, но хич не съм впечатлен от "Look at Yourself". Преди 5 години щях да кажа друго, но пък и тогава гигантското цунами от еднакво звучащи метълкор банди още се виждаше само в далечината и не ни беше заляло. Днес си мисля, че критериите на слушателя са доста по-завишени и е редно Emmure да се съобразят с това, ако не искат да продължават да са група за основна таргет аудитория от ненужно надъхани хардкор тийнове.


+ + + + +
Новият състав носи със себе си осезаемо подобрено и втежнено звучене.
Когато не се лигави, Франки Палмери може да вади зловещо мощни ревове.
Няколко силно открояващи се композиции, повечето от които логично бяха пуснати и като сингли.

- - - - -
Половин час албум с горе-долу половин час изтъркани брейкдауни.
Нищо ново, изненадващо, оригинално и наистина креативно.
Крясъците на Франки Палмери често звучат наистина ужасно продуцирани.

IF YOU LIKE
Attila, Chelsea Grin, Breakdown of Sanity, Suicide Silence, ABRB, FTFD и др.

Автор: Undepth
[5/10]