TODAY'S METAL - BULGARIA

Ревюта от и за съвременния метъл фен!

  • Welcome!

    Добре дошли в сайта на Today's Metal! Тук слушаме най-новите албуми и ги "съдим" нa границата между критиката и фенството. Но на първо място ние винаги сме фенове! Е, субективни сме (както и поставяните от нас оценки, всяка важаща стриктно за дадения стил), но все пак се опитваме да ви предложим нещо по-различно от останалите сайтове за ревюта - не само защото пишем и за непознати за масовия слушател групи, а и защото се стараем да пишем в един непретенциозен, неналагащ се и, надявам се, забавен и приятен за четене стил, без претенции за меродавност и излишно умнеене, без пестене на фенска критика и суперлативи. Но ако тук ви е скучно, можете да посетите и страницата ни във [Facebook], където постваме нови ревюта, нови клипове и други интересни и съвременни метъл благинки. --- От целия ни [екип] - приятно четене!

    For our non-Bulgarian visitors: please have in mind you won't find illegal downloads here. Reviews only, entirely in Bulgarian, honest and independent. --- Feel free to contact us [here] or at management@todaysmetal.com.

Varg - Götterdämmerung (EP)

Posted by Today's Metal Crew On сряда, март 15, 2017 0 коментара

Стилът: Melodic Death/Pagan Metal
От/Год: Германия, 2017
Лейбъл: Napalm Records
Отнема: ~16 минути


В последно време Varg се превърнаха във фактор на германската сцена, особено след влезлия в чартовете "Das Ende Aller Lügen". Виждате ли, деца, какво става, като правиш музиката си с неподправен хъс и купища енергия? Влизаш в чартовете. И ако можем да съдим за бъдещия албум на групата по това дълго точно 16:00 минути EP, то можем да предскажем, че Varg отново ще покорят класациите за екстремна музика - поне в родината си.

На първо (до шесто) слушане "Götterdämmerung" е малко по-суров и мрачен от хитовия си предшественик, което със сигурност ще се услади на по-екстремните фенове. Но макар да нямна хитове като "Achtung!", да речем, има една страхотна енергия, идваща от два основни източника - зловещите крясъци на Freki и по германски точните и набиващи се в главата барабани на Fenrier. Когато тези два елемента се съчетаят,с е получават взривове като този в бриджа и припева на заглавната "Götterdämmerung", където Freki категорично ни казва: "Ich bin Feuer, Herr der Flamme, ich fresse Eisen und Stahl!" ("Аз съм огън, господар на пламъка, тъпча се с желязо и стомана!") - и ние му вярваме. "Hel" продължава с агресивната нотка, но вади и едно далечно, сурово викингско звучене, докато "Beißreflex" започва с тежък, мачкащ, ръмжащ риф, който ни захапва и не ни пуска, като единствената опция за мърдане, която ни оставя, е куфеенето. За финал "Knochenpfad" идва бавно и тежко и носи със себе си път от кости и двойно повече мрак, с което напомня до голяма степен за Totenmond. Насеченият риф в средата пък ни размята насам-натам както вълк размята плячката си, за да я омаломощи.

Знам, знам - взе да става много литературно, но все пак това е EP. Рядко пишем за EP-та, но когато са на толкова яки групи, не можем да ги подминем, а когато към тях все още не е издадена музика, която да ви даде представа за тях, се стараем възможно най-ясно да ви обясним емоциите, които изпитваме, докато слушаме. Така или иначе не всеки ще ни разбере, ако опишем звученето на "Götterdämmerung" като нещо средно между Totenmond и Heaven Shall Burn, само че с лек викингски привкус. Макар че ако това ви говори нещо - значи сте от нашите хора и определено ще искате да чуете още от Varg.


+ + + + +
Енергия, агресия, мощ, хъс - все важни метъл елементи, които доста банди забравят напоследък.

- - - - -
Трудно е да се определи дали някой от тези тракове ще е хит, вкарващ Varg в класациите.

IF YOU LIKE
Eisregen, Totenmond, Equilibrium, Heaven Shall Burn, DAR и др.

Автор: Testset
[N/A]

Turmion Kätilöt - Dance Panique

Posted by Today's Metal Crew On събота, март 11, 2017 0 коментара

Стилът: Industrial Metal
От/Год: Финландия, 2017
Лейбъл: Osasto-A
Отнема: ~42 минути


Слушах този албум 15 пъти, за да разбера какво точно се е променило в Turmion Kätilöt, за да не ме кефят така, както преди 10 години. Първо реших, че аз нещо съм одъртял и ме гони носталгията, но си пуснах "Tirehtööri" от 2006-а и бързо разбрах, че повредата не е в моя телевизор - просто Turmion Kätilöt вече нямат тази страхотна енергия, която имаха някога, а и китарите им звучат по-зле, отколкото преди 10 години, което не е нормално. Продукцията е променена към лошо, MC Raaka Pee далеч не звучи толкова надъхан, електрониката не е така остра и зарибяваща, а темпото рядко надвишава средното. И все пак - това са Turmion.

Този път дори сингълът не е супер убедителен, което беше традиция във всички ТК албуми досега. "Dance Panique" не е лош трак, но не можем да го сравним дори с "Kirottujen Karnevaalit" или "Grand Ball" - все песни, които не са от най-добрите им албуми. Два посредствени трака по-късно, "Kyynelten Tanssi" раздвижва нещата с повече скорост в куплетите и мелодичен припев, а "Uhriveri" е първата композиция в албума, която звучи като добрия стар Turmion Kätilöt, който очаквахме и моментално ми се превърна в един от двата албумни фаворита. Подобно настроение носи и "Viha", но другият голям хит несъмнено е "Kuoleman Marssi" - директен, тежък, електронен и зарибяващ. Друг много здрав и 7-минутен трак в албума е оставен за финал, но носи объркващото име "To Be Continued (Act 3)".

Turmion Kätilöt са ми любима банда открай време, но вече близо 10-ина години не успяват да надминат първите си три произведения. "Hoitovirhe", "Pirun Nyrkki" и "U.S.C.H!" са култови заглавия за финската индъстриъл метъл сцена и ще се радвам, ако Turmion Kätilöt някак успеят да си прелеят отново от тяхната енергия и хъс, защото, дори да е повече от приемлив в морето от метъл албуми, излизащи насполедък, "Dance Panique" просто не е достатъчно добър за самите "Turmion Kätilöt". На тази група просто не ѝ отива да звучи така изморено и... застаряло. Вие сте Turmion Kätilöt бе, пичове - трябва да ни откъснете главите от куфеене и мощ, а не да пълните време с нелоши, но напълно неотиващи ви тракове като "Vihko".


+ + + + +
Няколко сериозни избухвания с познатата и типична Turmion Kätilöt енергия.
Повече мелодични припеви от всякога и много умела употреба на дамски беквокали.
Финалният трак пак е над 7 минути, но този път не е просто дълго аутро, а много добра композиция.

- - - - -
Все по-слаба продукция, с по-лош китарен звук, по-невзрачна електроника и бавно темпо.
Определено липсва енергията и хъса от първите три албума.

IF YOU LIKE
Two Times Terror, Fear of Domination, Black Light Discipline, Ruoska и др.

Автор: Testset
[6/10]

Erdling - Supernova

Posted by Today's Metal Crew On четвъртък, март 09, 2017 0 коментара

Стилът: Industrial Rock/Metal/NDH
От/Год: Германия, 2017
Лейбъл: Out of Line
Отнема: ~44 минути


Ах, как обичам NDH! Спомням си обаче, че не дадох много висока оценка на дебютния албум на Erdling, макар и те да влизат в това понятие за немскоезичен индъстриъл метъл. Албумът просто беше прекалено муден и безличен, но от няколко песни си личеше, че тази група има накъде да се развие и има потенциал да направи нещо много по-добро. И ето, че дори не се наложи да чакам дълго - "Supernova" е взел само най-добрите черти "Aus den Tiefen" и залага на повече динамика, още тежки китари, още приятни мелодични припеви, по-малко готик и повече NDH. Чувствам се така, сякаш са ме послушали, колко приятно само.

"Supernova" е по-тежък, по-мрачен, по-директен и по-зрял от предшественика си и това си личи най-вече в тракове като хитовия "Mein Element" (колкото и да напомня за сингъла "Blitz und Donner" от предишния албум), тежките NDH тупаници "Angst", "Supernova", "Über-Ich", "Phoenix" и много 90-арски звучащия "Als Ich Gott Erschuf". В алтернативната версия на "Getrieben Von Hass" пък се включва Марк от Caliban, а To The Rats And Wolves правят ремикс на отварящия трак "Absolutus Rex". С по-"готик" и дарк рок звучене се открояват "Kein Schatten Ohne Licht", "Unantastbar", и най-вече "Frei Wie Der Wind". Формулата с тежките NDH куплети и мащабните и мелодични припеви работи много успешно и благодарение на това лесно можем да откроим Erdling от другите групи от новата NDH вълна като Unzucht, Stahlmann и Heldmaschine. Продукцията също е качествена и поставя китарите и барабаните на видно място - нещо безкрайно логично, но и на което доста други групи често пропускат да обърнат внимание.

Това втежнено звучене на Erdling им отива много и много се радвам, че и те самите бързо са разбрали това. Разликата се усеща и тук - колкото и да са приемливи готик рок траковете, мощта на ударните NDH композиции ги отвява по всички показатели. Да, тук-там групата или се самоповтаря, или повторя някои стари NDH похвати, но в случая говорим по-скоро за изключения, отколкото за повтарящи се грешки от този сорт. И макар на първо слушане това тяхно ново втежнено звучене да напомня много за Stahlmann (чийто бивш китарист сформира тази нова група), смея да твърдя, че Erdling в момента дори излизат с едни гърди пред тези техни сънародници (които също ще издадат новия си албум съвсем скоро). "Supernova" е възможно най-правилното продължение на кариерата на тази група и идва точно, ама точно навреме, когато NDH феновете вече се чудехме няма ли вече нещо да се случи през 2017-а и на този музикален небосклон.


+ + + + +
Осезаемо по-тежко, мрачно, директно, хитово и зряло звучене спрямо дебютния албум.
Тежки китари и електроника в куплетите + мелодични припеви е една чудесна формула.
Подобрена, изчистена продукция с акцент върху тежките китари и барабаните.

- - - - -
Веднъж се самоповтарят, а тук-там повтарят някои прастари NDH похвати.
Готик рок песновките не пречат, но просто не са на нивото на останалите.

IF YOU LIKE
Rammstein, Stahlmann, Megaherz, Unzucht, Heldmaschine, Eisbrecher, Unheilig и др.

Автор: Testset
[8/10]

Emmure - Look at Yourself

Posted by Today's Metal Crew On неделя, март 05, 2017 0 коментара

Стилът: Metalcore/Rapcore
От/Год: САЩ, 2017
Лейбъл: Sharptone/Warner
Отнема: ~31 минути


Никой не успя да издържи Франки Палмери достатъчно дълго и от миналата година Emmure са в изцяло нов състав, ако не броим единствената константа Франки, разбира се. Дълго слушах за това ново лице на Emmure, колко по-мощни, тежки и яки са отпреди и най-сетне реших да дам няколко уши на "Look at Yourself". Да, по-тежки са. Да, има както деткор елементи, така и рапиране. Хмм, а пък тук Франки казва в типичен swagcore стил, че не гивва фак. Чакай, да не съм си пуснал Attila отпреди няколко години?

Ако обичате да слушате 30-минутни албуми, в които 29 минават в брейкдауни, свръхпродуцирани крясъци, лошо рапиране и малоумни текстове - "Look at Yourself" е албумът за вас! Да, промяната в състава е донесла промяна и в звученето, която с малко уговорки бих определил като положителна, но като цяло, ако това беше дебют и на този диск не седеше името Emmure, тази група щеше да потъне в забвение за три дни. Всички песни си приличат една с друга, а тези, които се открояват, не го правят по много убедителен начин. Супер е, че можем да заформим някой и друг мош на "Shinjuku Masterlord", "Smokey" (която реално е един двуминутен брейкдаун), "Call Me Ninib" и "Turtle in a Hare Machine", но остава вечният въпрос: "И какво от това?". Хубаво, тежки тракове са и имат брейкдауни, но няма и един, който направо да те хване и да те размята из стаята. Вместо това има само изтъркани брейкдауни на килограм, като изключим може би само "Torch", която просто вдига агресията на съвсем ново ниво.

"Ice Man Confessions" и "Flag of the Beast" с тяхното нюметълско (а на места дори Korn-ско) звучене взливат малко цвят и контраст в безкрайното море от брейкдауни, но да се твърди, че Emmure са станали мега яки, само защото са в нов състав, ми се струва доста пресилено. Не знам дали е защото толкова силно се дразня на Attila и понятието "swagcore", което добре оприличава този албум, но хич не съм впечатлен от "Look at Yourself". Преди 5 години щях да кажа друго, но пък и тогава гигантското цунами от еднакво звучащи метълкор банди още се виждаше само в далечината и не ни беше заляло. Днес си мисля, че критериите на слушателя са доста по-завишени и е редно Emmure да се съобразят с това, ако не искат да продължават да са група за основна таргет аудитория от ненужно надъхани хардкор тийнове.


+ + + + +
Новият състав носи със себе си осезаемо подобрено и втежнено звучене.
Когато не се лигави, Франки Палмери може да вади зловещо мощни ревове.
Няколко силно открояващи се композиции, повечето от които логично бяха пуснати и като сингли.

- - - - -
Половин час албум с горе-долу половин час изтъркани брейкдауни.
Нищо ново, изненадващо, оригинално и наистина креативно.
Крясъците на Франки Палмери често звучат наистина ужасно продуцирани.

IF YOU LIKE
Attila, Chelsea Grin, Breakdown of Sanity, Suicide Silence, ABRB, FTFD и др.

Автор: Undepth
[5/10]

Warbringer - Woe to the Vanquished

Posted by Today's Metal Crew On петък, март 03, 2017 0 коментара

Стилът: Thrash Metal
От/Год: САЩ, 2017
Лейбъл: Napalm Records
Отнема: ~41 минути


Warbringer са част от това ново поколение млади траш банди, за които може и да помислиш, че свирят от поне 30 години насам, но всъщност това е едва петият им албум в близо 10-годишната им кариера. Досега не им бяхме обръщали внимание на сайта, но решихме, че е станало крайно време, особено след като чухме предварително и покуфяхме на синглите към "Woe to the Vanquished".

Ако трябва да говоря от личен опит - мен ме грабна басът в отварящия трак. Признавам, бях си пуснал видеото към "Silhouettes", но се бях разсеял и имаше опасност този як трак да ми мине покрай ушите, ако по някое време китарите не спираха и не оставяха съвсем простичкия, но страшно мощен бас да поеме юздите. Тогава върнах видеото отначало и слушах и гледах внимателно. 5 минути по-късно знаех, че искам час по-скоро промото за този албум. Другият сингъл "Remain Violent" само затвърди убедеността ми в това мое желание, след като ме разкуфя типично по 90-арски. Още по-назад във времето ме върна скоростната резачка "Shellfire", а силни мисли за Sodom ми навя мрачната "Spectral Asylum". Още скорост ми развя фантомните коси по време на "Divinity of Flesh", а за финал няколко пъти връщах 11-минутната "When the Guns Fell Silent". Връщах я, за да видя къде точно ми се губи нещо, защото песента изобщо не ми изглежда толкова дълга, най-малкото защото не усещам в нея да има материал за цели 11 минути.

Е, може би този опит за епичен финален трак не е най-добрият, който съм чувал, но много хора ще го харесат, най-малкото защото рядко се случва траш банди да правят песни от по 11 минути. И все пак, силата на Warbringer е в по-бързите, кратки и ударни тракове - там, където могат да те уморят от куфеене в рамките само на 3 минути, докато басът бумти отчетливо с равна на китарите сила. Да, "Woe to the Vanquished" не преоткрива топлата вода, но пък не се и опитва. Това е разкуфяващ траш албум от 2017-а, който звучи като разкуфяващ траш албум от 1991-ва, само че с добра продукция. Какво повече може да се иска от един траш албум?


+ + + + +
Звучене като на класическа траш група, но с модерна и изчистена продукция.
Много сила в по-скоростните тракове и най-вече в скоростните китарни сола.
Отчетлив, чудесно озвучен бас, често влизащ в ководеща роля с китарите.
Неслучайно наричат групи като Warbringer "бъдещето на класическия траш".

- - - - -
Не особено успешен опит за епичен финален трак.
1-2 адски изтъркани композиции, които имам чувството, че съм чувал от 100 други траш банди.
Бавното темпо хич, ама хич не им отива.

IF YOU LIKE
Dust Bolt, Fueled By Fire, Evile, Gama Bomb, Overkill, Sodom, Tankard и др.

Автор: Undepth
[7/10]

Within The Ruins - Halfway Human

Posted by Today's Metal Crew On сряда, март 01, 2017 0 коментара

Стилът: Technical Metalcore/Djent
От/Год: САЩ, 2017
Лейбъл: Long Branch Records/eOne
Отнема: ~51 минути


Within The Ruins се развиват с всеки нов албум и вече са доста далеч от това, което бяха в началото. Днес тази група ми напомня по-скоро на вече несъществуващите (за съжаление) The Human Abstract, отколкото на Within The Ruins от 2009-а. Да, техничният джент инструментал и дълбоките грухтежи все още са налице, но чистите вокали, кийбордите и мелодичността вече са неизменна част от композициите на групата. Някои може да имат проблем с това, но аз съм с две ръце "за" това развитие.

"Halfway Human", напук на странната си анимационна обложка, е един учудващо красив в своята екстремност албум. Като се започне с красивите вокални хармонии в "Death of the Rockstar" и "Beautiful Agony", мине се през атмосферичните клавиши и прекрасните акустични китари в края на "Bittersweet" и се стигне до брилянтната инструментална комбинация от джент и неокласически елементи в 7-минутната "Ataxia IV", в този албум просто няма обективно слаби моменти. Е, може би солото в "Objective Reality" можеше и да е по-добре, но как може човек да каже нещо против насечените китари или страхотното чисто пеене в "Absolution", "Sky Splitter" и закриващата "Treadstone"? Тежките "Shape-Shifter" и "Incomplete Harmony" пък би трябвало да са достатъчни за феновете на по-старото звучене на групата.

Да, тия джент похвати вече сме ги чували, и слушан наведнъж "Halfway Human" може чат-пат да дава усещането за неусетно преливане от песен в песен, но трябва или да си адски навътре в джента, или за пръв път да го слушаш, за да решиш така. И все пак го отбелязвам като възможност, макар аз да нямам подобен проблем. Така де, колко пъти можеш да накъсаш едни супер ниско настроени китари и сола и винаги да звучиш различно? Ако си отговаряме с този албум, отговорът е "Учудващо много!", но дори тогава "Halfway Human" не е перфектен. Но и сякаш нито се опитва, нито има някаква спешна нужда да бъде такъв.


+ + + + +
Техничен инструментал, несправедливо омаловожаван от някои като "нормален джент".
Мега страхотни включвания на чисти вокали и атмосферични кийборди.
Албумът сякаш става все по-силен с всеки изминал трак и кулминира със страхотен финал.

- - - - -
Насъбирането на много ниски джент китари винаги натежава по някое време.
Едно слабичко и неуместно соло.

IF YOU LIKE
The Human Abstract, Born of Osiris, After The Burial, Veil of Maya и др.

Автор: Testset
[8/10]

Suicide Silence - Suicide Silence

Posted by Today's Metal Crew On понеделник, февруари 27, 2017 0 коментара

Стилът: Nu Metal/Chaotic Hardcore
От/Год: САЩ, 2017
Лейбъл: Nuclear Blast
Отнема: ~44 минути


What the fuck е това и защо се представя под името Suicide Silence?! След смъртта на Мич Лъкър групата прие в редиците си Еди Хермида от деткор зверовете All Shall Perish и издаде не много изненадващия, но все пак подобаващо мощен "You Can't Stop Me". Никой обаче не знае какво ги прихвана тия пичове след това и как се стигна до тази психично болна промяна в стила им. Гледах интервюта, в които чух всякакви оправдания - Еди и Марк се опитваха да го играят cool и да обясняват, че са искали да получат точно тази реакция, а барабанистът Алекс Лопез псуваше недоволните от промяната на "faggy boy" в социалните мрежи. Та, пак - what the fuck?

Ако сте спали зимен сън и не сте разбрали, Suicide Silence вече не са деткор група. На някого му е хрумнала идеята да направят нещо "по-така", а не да стоят вечно в едни рамки и това по принцип е окей. Уви, резултатът е ужасяващо объркващ. Новият звук на групата представлява хаотична и болезнено шумна смесица от Korn и Deftones влияния, невъобразимо лоши чисти вокали и кошмарно лоша и сурова продукция. Синглите "Doris" и "Silence" са само върхът на айсберга (донякъде и буквално, защото са на върха на траклиста), но под тях става дори още по-страшно. "Listen" е хаотична шумотевица, в която Еди Хермида кряка и хленчи, вместо да използва зловещите си ревове, а разликата с "Dying in a Red Room" е само тази, че в нея дори не се крещи, а само се хленчи с излизащите извън всякаква тоналност чисти вокали на Еди. "Hold Me Up, Hold Me Down" решава все пак да покаже, че Suicide Silence още са тежка група и представлява един голям хардкор брейкдаун с грухтежи към края, но лошата продукция и хаотичните китари отново казват своята тежка дума.

Тъкмо когато за шести път проверявате дали това наистина са Suicide Silence и дали някой не се бъзика с вас, идва "Run". В нея Еди Хермида отново е решил, че може да пее като Джонатан Дейвис, но никой в групата не е имал сърце да му каже, че не му се получава. "The Zero" може да мине за една от най-лошите песни на Deftones изобщо, а "Conformity" (тема, която уважавам) би изиграла добра роля като балада в албум на Limp Bizkit, но с уточнението, че Еди пее доста по-зле от Фред Дърст. Въпреки всичко, съм склонен да кажа, че това е една от добрите песни в албума, тъй като колкото и зле да пее Еди, в тази баладка можем да му го простим. Ето, например, "Don't Be Careful You Might Get Hurt" е доста по-тежък трак, но е същата скрибуцаща шумотевица като останалите тракове в албума. Но пък поне има един як брейкдаун.

Слушането на този едноименен (!) албум на групата е болезнено. Ако бях от по-обидчивите, щях да реша, че Suicide Silence се еб*ват с феновете си, или поне да реша, че са в някаква тежка депресия, на тежки лекарства, или на някаква хероинова диета, защото не знам какви проблеми трябва да имат тия хора, за да запишат нещо такова. Даже не съм и разочарован - просто съм адски объркан и наистина, ама наистина не разбирам какво ги е прихванало Suicide Silence, както и кой ги е излъгал, че е добра идея да променят стила си на... това, каквото и да е то. Сигурно са си мислели "Чакай само да видиш как ще изненадаме хората, направо ще припаднат"  и сигурно са очаквали някое и друго негативно мнение от по-закостенелите фенове, но не и масовия отпор, който срещат сега. Аз държа да си кажа - нямаше да имам против да променят стила си, стига да продължат да правят добра музика, но това тук е много далеч от това понятие. Напълно споделям и мнението на метъл ютубъра Джаред Дайнс, който направо разкости групата от бъзици в неговите видео реакции - не е въпросът в употребата на чисти вокали, а в това, че тези на Еди са ужасни (дори с ефекти), както и че продукцията е под всякаква критика. Пък и кому наистина беше нужна чак такава промяна? Все едно ние изведнъж да почнем да си пишем ревютата в стихотворна форма, да стихоплетстваме на детинско ниво и претенциозно да се наричаме "поети". Кой би чел подобна глупост? Макар че... хмм...

Питам пак
уот дъ фак.
Всяка песен тук е тъпа
провали се тая група.


+ + + + +
Еди пее приемливо в баладката "Conformity".
Смелост за промяна, която малко групи притежават.
Няколко грухтежа и някой и друг добър брейкдаун.

- - - - -
Промяната в звученето е абсолютно неприемлива.
Инструменталът през повечето време е една скрибуцаща шумотевица.
Кошмарно лоши чисти вокали от Еди Хермида.
Ужасяващо слаба, сурова, странна продукция.
Всичко в този албум е изключително объркващо.
 
IF YOU LIKE
Korn, Deftones, Norma Jean, Oathbreaker, Converge, The Fall of Troy и др.

Автор: Testset
[2/10]

Trollfest - Helluva

Posted by Today's Metal Crew On събота, февруари 25, 2017 0 коментара

Стилът: Folk Metal
От/Год: Норвегия, 2017
Лейбъл: Season of Mist
Отнема: ~50 минути


Trollfest винаги са били група, на която можеш да разчиташ, за да си направиш купона, да си оправиш настроението, а и да покажеш на поп-фолк съседите си, че и ти слушаш фолк, ама малко по-различен. Тези норвежци с балкански души звучат като пълни откачалки и до голяма степен именно в това им е чарът, само че "Helluva" май вече минава и отвъд границите на ненормалното. Докато все още напълно съзнателно харесвам недолюбваните от критиката "Kaptein Kaos" и "Brumlebassen", не мога да застана така убедено зад този нов албум. Нещо му липсва. Консистентност? Енергия? Нещо ново, каквото и да е то?

Много ми е трудно да говоря сериозно за албум с такава обложка, в който си личи ясно, че музикантите определено не са се взимали насериозно. Да, но това важеше и за предишните няколко албума, пък те направо ми отвяваха главата и зад привидната несериозност личеше сериозен професионализъм, който тук сякаш липсва. Продукцията е осeзаемо по-лоша от тази отпреди 5 години, на места направо се чува бучене, а тролското лаене на вокалиста Тролманен вече е напълно неразбираемо и на места е трудно да се каже дали изобщо има някакъв текст, или човекът (тролът) просто издава звуци. Експериментите с чистите вокали също изненадващо им се получаваха, но в "Helluva" рядко са на мястото си. Изключение правят тези в "Spelunking Sisters" и донякъде учудващо - тези в "Gigantic Cave".

Самоповтарянето е друг проблем в "Helluva", тъй като много от песните звучат като не чак толкова яки версии на стари техни парчета, с повтарящи се и вече леко поизтъркани мотиви. Разнообразие внасят гангстерските джаз мотиви в "Don Gnomo Vega" и хумпа настроението в "Fräulein Helluva", а кабаретната атмосфера в "Kabaret" също щеше да е супер, ако песента звучеше чак толкова странно и хаотично. Типичната за Trollfest откачена енергия се завръща частично в "La Grande Finale" и съвсем кратката и много балкански звучаща "What a Good Idea". На другия полюс пък стоят трудно поносимата "Спутник", изпята на алкохолен, кръчмарски руски (май) и не по-малко пиянската шумотевица "Reiten mit ein Fisch". Сингълът "Steel Sarah", от своя страна, просто не е достатъчно убедителен трак и не съм сигурен, че заслужаваше да бъде пуснат като сингъл - в песента просто не се случва нищо и най-ясно си личи, че типичната тролска енергия липсва. Струва ми се, че доста по-добра роля като сингъл щеше да изиграе "Professor Otto".

Страшно много харесвам Trollfest, но този път просто нещо им (ми) липсва. Особено след като миналата година Finsterforst избиха рибата, като направиха нещо в същия норвежко-балкански жанр (само чуйте "#YØLØ"), летвата автоматично се вдигна, а Trollfest просто не успяха да я надскочат. Пък и наистина, защо продукцията е по-лоша от тази в предишните албуми? Какви позитиви може да донесе това дори на една тролска банда?


+ + + + +
Забавен, разтоварващ, приятно откачен албум.
Смахната смесица от норвежки метъл и балкански мотиви с щипка джаз, кабаре и латино и алкохол.
Там, където я има типичната Trollfest енергия, ти иде да си хвърлиш стола в тавана.

- - - - -
Уви, типичната Trollfest енергия доста се губи из албума.
По-лоша продукция от тази в последните им 2-3 творби.
Няколко композиции, които изобщо не се развиват и няколко, които звучат като пиянска шумотевица.

IF YOU LIKE
Korpiklaani, Finntroll, Finsterforst, Svartby, Kromlek и др.

Автор: Testset
[6/10]

Dangerkids - Blacklist

Posted by Today's Metal Crew On четвъртък, февруари 23, 2017 1 коментара

Стилът: Nu Metal/Post-Hardcore
От/Год: САЩ, 2017
Лейбъл: Paid Vacation Records
Отнема: ~39 минути


Дали защото слушах този албум чак след като Linkin Park вече се бяха изтропали (одрусали крушата, стоварили самосвала, обезпацулили) върху феновете си с "Heavy", или поради друга причина, намерих този втори студиен албум на Dangerkids за особено добър. Групата е израснала много от дебютния си албум досега и "Blacklist" е един модерен, зрял, изненадващо добър ню метъл албум. Всъщност, той е смесица между ню метъл, алтърнатив, пост-хардкор и метълкор, което много добре го приближава до по-младата аудитория, която, разбираемо, надали изпитва чак такава голяма носталгия по ню метъла отпреди 15 години.

Dangerkids са млади, свежи и пълни с енергия, като всичко това се отразява и в музиката им. Синглите "Kill Everything" и "Things Could Be Different" дават идеална обща представа за звученето на албума и смесването на жанрове в него, а песни като "Blacklist" и "Crawl Your Way Out" залагат на по-директни и солидни дози алтърнатив и ню метъл в духа на Linkin Park от едно време. С повече метълкор и пост-хардкор се открояват най-вече "Summoner's Rift" и може би до известна степен "Glass on Water" и "Ghost in the Walls". Прекалено бавни, за да предизвикат някаква сериозна емоция пък са доста слабичката откъм текст "Inside Out" и "Nothing Worth Saving". Единствената неоспорима балада в албума пък e акустичната "Invincible Summer", която, учудващо поне за мен, взе, че се оказа много приятно меланхолична. Уж не харесвам подобни "младежки" scene kid баладки, но в тази... има нещо. Може би искреност?

Rise Records могат да си ядат ушите, защото изпуснаха Dangerkids преди време и ето, че сега вместо тях продължават да държат купища еднакво звучащи банди, за които на малцина им пука. Пред Dangerkids си личеше, че има бъдеще още в дебютния им албум и сега това си личи дори още по-силно. Остава само наистина да израснат и като музиканти, и като личности, и като възраст, да се отърсят от напълно ненужните поп-пънк влияния и лигавите текстове и всички ще спечелят от това. Дано само не хванат грешния път и не се превърнат в някоя помия от сорта на Falling In Reverse или Palisades...


+ + + + +
Свежо, младежко звучене, с нотка на носталгия по добрия стар ню метъл.
Повече зрялост в композиционния процес и по-добра продукция от дебютния албум.
Кратък, стегнат албум, в който даже нямат достатъчно време да сбъркат big time.
Жените-барабанисти са рядкост, камо ли пък толкова добри.

- - - - -
По-бавните тракове са абсолютно безлични и не предизвикват никаква емоция.
Определено има още накъде да се израства във всички аспекти.
Доста тийн лигоч в някои от текстовете.

IF YOU LIKE
From Ashes To New, Linkin Park (докато ставаха), OM&M, Falling In Reverse и др.

Автор: Stahley
[7/10]