TODAY'S METAL - BULGARIA

Ревюта от и за съвременния метъл фен!

  • Welcome!

    BGR: Today's Metal е сайт за метъл ревюта с идеална цел, създаден през 2011-а година, за да популяризира модерната метъл сцена. Нашата цел - бързо и лесно да разберете става ли нещо ново за слушане или не!

    ENG: Today's Metal is a non-profit webzine for metal reviews, established in 2011 with the purpose of promoting the modern metal scene. Our goal - to quickly let you know if a new metal album is worth your time!

    [TEAM]           [FACEBOOK]           [CONTACT]

Cane Hill - Too Far Gone

Posted by Today's Metal Crew On неделя, януари 21, 2018 0 коментара

Стилът: Alternative/Nu Metal
От/Год: САЩ, 2018
Лейбъл: Rise Records
Отнема: ~36 минути

Machine Head - Catharsis

Posted by Today's Metal Crew On петък, януари 19, 2018 0 коментара

Стилът: Groove/Nu Metal
От/Год: САЩ, 2018
Лейбъл: Nuclear Blast
Отнема: ~74 минути

Heidevolk - Vuur Van Verzet

Posted by Today's Metal Crew On понеделник, януари 15, 2018 0 коментара


Стилът: Epic Pagan/Folk Metal
От/Год: Холандия, 2018
Лейбъл: Napalm Records
Отнема: ~50(+8) минути

Orphaned Land - Unsung Prophets & Dead Messiahs

Posted by Today's Metal Crew On четвъртък, януари 11, 2018 0 коментара


Стилът: Oriental/Progressive Metal
От/Год: Израел, 2018
Лейбъл: Century Media
Отнема: ~63 минути

Bleeding Gods - Dodekathlon

Posted by Today's Metal Crew On петък, януари 05, 2018 0 коментара


Стилът: Epic Death Metal
От/Год: Холандия, 2018
Лейбъл: Nuclear Blast
Отнема: ~59 минути

Mystic Prophecy - Monuments Uncovered

Posted by Today's Metal Crew On сряда, януари 03, 2018 0 коментара


Стилът: Power/Heavy Metal
От/Год: Германия, 2018
Лейбъл: Massacre Records
Отнема: ~41 минути

Leaves' Eyes - Sign of the Dragonhead

Posted by Today's Metal Crew On понеделник, януари 01, 2018 0 коментара


Стилът: Symphonic/Folk Metal
От/Год: Германия, 2018
Лейбъл: AFM
Отнема: ~47 минути

Arch Enemy - Will To Power

Posted by Today's Metal Crew On неделя, декември 31, 2017 2 коментара

Стилът: Melodic Death Metal
От/Год: Швеция, 2017
Лейбъл: Century Media
Отнема: ~50 минути


Честно! Каквото и да казвам оттук нататък за този албум, ще е изцяло емоционално и подвластно на сблъсъка между предварителните ми очаквания, преминалия концерт в София и многократното прослушване на албума. С други думи - все неща с максимално положителен заряд.

Преди няколко месеца, когато излезe първият сингъл "The World Is Yours", първата ми мисъл бе, че не може целият бъдещ албум да е съставен само от безумно зверски композиции. Няма да си кривим душата - парчето е захапващо за врата и супер запомнящо се. Хронологично погледнато, следващият сингъл "The Eagle Flies Alone" ме приземи или по-скоро доказа максимата, че "и те са хора". Никак не лоша песен, но звучеше постно на фона на първия сингъл. Трябваше да се чака излизането. За себе си реших да го направя по реда: едно прослушване в деня на концерта и впоследствие обстойно ежедневно ”денотизиране" на всяка секундичка. И ето, че в албума "The Eagle..." е отново точно след "The World..." - да, но тук всичко е ОК и преливането от една в друга се получава страхотно. Странна работа.

От малко по-глобална гледна точка бих "захапал" първата половина от албума като опит за настъпване в по-комерсиална посока и търсене на по-широка аудитория с включването на лесно запомнящи се рифове, пре-мелодични сола и неуспешен опит за "сърцераздирателна балада", на която да завидят и Scorpions. Точно тя пък слага бариерата между комерсиалното и другия тип Arch Enemy. Тук странно впечатление правят нео-класическите забежки на маестро Аамот (на моменти направо допира Малмстийн). Пример - началото на "Dream of Retribution", но и не само. Намирам обаче всичко това за страхотно, добавяйки и че по този начин успяват да предложат един доста широко разгърнат продукт. И да, Алиса определено доказва, че го може и че е на точното място в точното време. Що се отнася до пауър влиянията - дано някъде тук да спрат, защото ми се струва достатъчно. А ако има и някаква заигравка в тази посока със заглавието на албума, то това би било само потвърждение на думите ми.

И само още малко за влиянието от концерта. Има една дума "магнетичност". Към този момент в групата тя е на най-високо ниво. Когато някой притежава това качество, няма сила или събитие, което да му я отнеме. Така че дори малко кофти звук, лошо подбрана откриваща песен или леко уморена публика са само допълнителен щрих към общия портрет на една велика група.


+ + + + +
Все по близо до съвършенството!
Прекрасно дозиране и разпределение на комерсиални и по-сложно смилаеми композиции.
Брутален, нежен, дълбокопроникващ, адекватен, всепомитащ... какво забравих? А, метъл!


- - - - -
Мразя минусите.
Баладоподобието в средата на албума.


IF YOU LIKE
In Flames, The Agonist, At The Gates, Hypocrisy, Gardenian и др.

Автор: Nightice
[9.5/10]

Asking Aexandria - Asking Alexandria

Posted by Today's Metal Crew On събота, декември 30, 2017 0 коментара

Стилът: Alternative/Modern Metal/Post-Hardcore
От/Год: Англия, 2017
Лейбъл: Sumerian Records
Отнема: ~51 минути


Всичко вече си е на мястото при Asking Alexandria - Дани Уорсноп се завърна от "изгнание" и си зае старата позиция зад микрофона след мистериозното напускане на доскорошния му заместник Денис Шафоростов. Между "From Death To Destiny" и "Asking Alexandria" обаче и двете страни нямаше с какво толкова да се похвалят. Сформираната от Дани група We Are Harlot издаде един повече от посредствен албум, след което Дани издаде и нещо като кънтри (хайде да го наречем "южняшки рок") албум който също не впечатли силно. AA пък издадоха не толкова лошия, колкото претенциозен и лесно забравим "The Black". Едно обаче е сигурно - и Дани, и АА са израснали.

Хубаво е, че двете страни на драмата се събраха отново и най-вече че са създали албум, с който да поставят ново начало. "Asking Alexandria" не е метълкор, пост-хардкор, хард рок, или каквото там се очаква от тази група - адмирации за което! Звученето е изцяло ново за тях и по-скоро напомня за нещо средно между Stone Sour и BMTH в техния "Sempiternal". Приликата с последните е най-явна в отварящата "Alone In a Room", където се разчита на мащабно, някак епично алтърнатив звучене и електронни вметки. Хитово звучене от малко по-различен тип притежава и следващата "Into the Fire", но големият удар, поне според мен, идва в нетипичната и максимално откровена "Where Did It Go?", където Дани си излива душата в жесток речетатив и надгражда със страхотен припев. Е, Уорсноп продължава да звучи прекомерно повярвал си и да обяснява в текста как е някакъв крал, как тронът бил негов, как любимите ни банди крадяли от AA... пич, успокой се малко, че с това гигантско его пак ще стане някоя беля и ще прее*еш пак нещата. И въпреки това песента е сред най-добрите в албума! Първата половина на албума звършва подобаващо с бъдещия концертен хит (очевидно създаден за такъв) "When the Lights Come On". Ловим ли бас, че така ще отварят много бъдещи концерти?

Точно в средата на албума идва учудващо мелодичната и електронна "Under Denver", чийто припев те кара да си го повтаряш отново и отново. Дани дава воля на рок гласището си пък в акустичната баладка "Vultures", а в "Eve" си позволява да покрещи малко повече (нещо, което прави значително по-рядко) и да захлупи отгоре с мелодичен припев. "I am One" пък може да звучи прекалено еднообразно през цялото време, но разнообразието в "Empire" никак не е добре дошло... Кой е решил, че да се даде гост-участие на бездарен рапър като Bingx е добра идея и като цяло... кому е нужен поп трак в албум на Asking Alexandria? Особено след като 20 минути по-рано в същия албум си се подигравал с поп-сцената? След това безумие остава само посредственото финалче "Room 138", радио версията на "Into the Fire" и един скрит след нея мини трак, представляващ един доста суров брейкдаун, върху който Дани крещи някакви пълни глупости for fun.

Встрани от няколко по-безлични или директно слаби композиции и текстове, "Asking Alexandria" определено надмина очакванията ми. Групата наистина е вдгинала няколко левела на композиционните си умения, а Дани определено е по-добър вокалист отпреди. Сега остава само да се надяваме, че ще дойдат пак по наши земи, че да ни представят песните и от този си албум.


+ + + + +
Дани определено е по-добър вокалист отпреди!
Групата пък определено композира по-добре от когато и да било.
Мега хитове като "Into the Fire", "Where Did It Go?" и "Alone In a Room".
Промяната в звученето, разнообразието и новото начало са все за добро.

- - - - -
Няколко по-безлични или откровено лоши композиции.
Ужасяващо тъп рап/поп в "Empire".
Някои дразнещо "надути" текстове.

IF YOU LIKE
BMTH, Stone Sour, Of Mice & Men, Blessthefall, WCAR, Eskimo Callboy и др.

Автор: Testset
[8/10]