TODAY'S METAL - BULGARIA

Ревюта от и за съвременния метъл фен!

  • Welcome!

    Добре дошли в сайта на Today's Metal! Тук слушаме най-новите албуми и ги "съдим" нa границата между критиката и фенството. Но на първо място ние винаги сме фенове! Е, субективни сме (както и поставяните от нас оценки, всяка важаща стриктно за дадения стил), но все пак се опитваме да ви предложим нещо по-различно от останалите сайтове за ревюта - не само защото пишем и за непознати за масовия слушател групи, а и защото се стараем да пишем в един непретенциозен, неналагащ се и, надявам се, забавен и приятен за четене стил, без претенции за меродавност и излишно умнеене, без пестене на фенска критика и суперлативи. Но ако тук ви е скучно, можете да посетите и страницата ни във [Facebook], където постваме нови ревюта, нови клипове и други интересни и съвременни метъл благинки. --- От целия ни [екип] - приятно четене!

    For our non-Bulgarian visitors: please have in mind you won't find illegal downloads here. Reviews only, entirely in Bulgarian, honest and independent. --- Feel free to contact us [here] or at management@todaysmetal.com.

Suicide Silence - Suicide Silence

Posted by Today's Metal Crew On вторник, февруари 21, 2017 0 коментара

Стилът: Nu Metal/Chaotic Hardcore
От/Год: САЩ, 2017
Лейбъл: Nuclear Blast
Отнема: ~44 минути


What the fuck е това и защо се представя под името Suicide Silence?! След смъртта на Мич Лъкър групата прие в редиците си Еди Хермида от деткор зверовете All Shall Perish и издаде не много изненадващия, но все пак подобаващо мощен "You Can't Stop Me". Никой обаче не знае какво ги прихвана тия пичове след това и как се стигна до тази психично болна промяна в стила им. Гледах интервюта, в които чух всякакви оправдания - Еди и Марк се опитваха да го играят cool и да обясняват, че са искали да получат точно тази реакция, а барабанистът Алекс Лопез псуваше недоволните от промяната на "faggy boy" в социалните мрежи. Та, пак - what the fuck?

Ако сте спали зимен сън и не сте разбрали, Suicide Silence вече не са деткор група. На някого му е хрумнала идеята да направят нещо "по-така", а не да стоят вечно в едни рамки и това по принцип е окей. Уви, резултатът е ужасяващо объркващ. Новият звук на групата представлява хаотична и болезнено шумна смесица от Korn и Deftones влияния, невъобразимо лоши чисти вокали и кошмарно лоша и сурова продукция. Синглите "Doris" и "Silence" са само върхът на айсберга (донякъде и буквално, защото са на върха на траклиста), но под тях става дори още по-страшно. "Listen" е хаотична шумотевица, в която Еди Хермида кряка и хленчи, вместо да използва зловещите си ревове, а разликата с "Dying in a Red Room" е само тази, че в нея дори не се крещи, а само се хленчи с излизащите извън всякаква тоналност чисти вокали на Еди. "Hold Me Up, Hold Me Down" решава все пак да покаже, че Suicide Silence още са тежка група и представлява един голям хардкор брейкдаун с грухтежи към края, но лошата продукция и хаотичните китари отново казват своята тежка дума.

Тъкмо когато за шести път проверявате дали това наистина са Suicide Silence и дали някой не се бъзика с вас, идва "Run". В нея Еди Хермида отново е решил, че може да пее като Джонатан Дейвис, но никой в групата не е имал сърце да му каже, че не му се получава. "The Zero" може да мине за една от най-лошите песни на Deftones изобщо, а "Conformity" (тема, която уважавам) би изиграла добра роля като балада в албум на Limp Bizkit, но с уточнението, че Еди пее доста по-зле от Фред Дърст. Въпреки всичко, съм склонен да кажа, че това е една от добрите песни в албума, тъй като колкото и зле да пее Еди, в тази баладка можем да му го простим. Ето, например, "Don't Be Careful You Might Get Hurt" е доста по-тежък трак, но е същата скрибуцаща шумотевица като останалите тракове в албума. Но пък поне има един як брейкдаун.

Слушането на този едноименен (!) албум на групата е болезнено. Ако бях от по-обидчивите, щях да реша, че Suicide Silence се еб*ват с феновете си, или поне да реша, че са в някаква тежка депресия, на тежки лекарства, или на някаква хероинова диета, защото не знам какви проблеми трябва да имат тия хора, за да запишат нещо такова. Даже не съм и разочарован - просто съм адски объркан и наистина, ама наистина не разбирам какво ги е прихванало Suicide Silence, както и кой ги е излъгал, че е добра идея да променят стила си на... това, каквото и да е то. Сигурно са си мислели "Чакай само да видиш как ще изненадаме хората, направо ще припаднат"  и сигурно са очаквали някое и друго негативно мнение от по-закостенелите фенове, но не и масовия отпор, който срещат сега. Аз държа да си кажа - нямаше да имам против да променят стила си, стига да продължат да правят добра музика, но това тук е много далеч от това понятие. Напълно споделям и мнението на метъл ютубъра Джаред Дайнс, който направо разкости групата от бъзици в неговите видео реакции - не е въпросът в употребата на чисти вокали, а в това, че тези на Еди са ужасни (дори с ефекти), както и че продукцията е под всякаква критика. Пък и кому наистина беше нужна чак такава промяна? Все едно ние изведнъж да почнем да си пишем ревютата в стихотворна форма, да стихоплетстваме на детинско ниво и претенциозно да се наричаме "поети". Кой би чел подобна глупост? Макар че... хмм...

Питам пак
уот дъ фак.
Всяка песен тук е тъпа
провали се тая група.


+ + + + +
Еди пее приемливо в баладката "Conformity".
Смелост за промяна, която малко групи притежават.
Няколко грухтежа и някой и друг добър брейкдаун.

- - - - -
Промяната в звученето е абсолютно неприемлива.
Инструменталът през повечето време е една скрибуцаща шумотевица.
Кошмарно лоши чисти вокали от Еди Хермида.
Ужасяващо слаба, сурова, странна продукция.
Всичко в този албум е изключително объркващо.
 
IF YOU LIKE
Korn, Deftones, Norma Jean, Oathbreaker, Converge, The Fall of Troy и др.

Автор: Testset
[2/10]

When Stars Collide - Neon

Posted by Today's Metal Crew On четвъртък, февруари 09, 2017 0 коментара

Стилът: Alternative/Modern Metal/Electronic
От/Год: Германия, 2017
Лейбъл: Redfield Records
Отнема: ~41 минути


Още не съм на 100% сигурен как се казваше тази група преди, но знам, че When Stars Collide е тяхното ново, цветно, неоново начало. Стилът им е смесица от алтърнатив рок, модерен метъл и много електроника, с уточнението, че колкото и инструменталът да напомня за метълкор на места, в албума няма екстремни вокали. Пеенето е изцяло чисто, но точно в това звено има и още какво да се желае, защото така When Stars Collide звучат като група, която иска да прави тежка музика, но сама се спира.

"Neon" изглежда добре като идея, няма спор. Тежки китари, електроника и само чисти вокали - формулата за успех сякаш се пише сама. Само че повечето песни в албума звучат много еднообразно и за това са виновни най-вече вокалите, които стоят в една бленда през цялото време. Не смея да кажа дали вокалистът Мико е добър певец или не, но и няма как да разбера, защото пичът пее всички песни по един и същ начин и една и съща емоция. Темпото също не му помага - то остава средно почти през цялото време и чак в самия край на албума се дава свобода на малко по-смелите идеи като транс бийтовете в "Blind". Първите акорди в албума (тези в "Sanity" също не звучат никак зле и електрониката си върви много добре с тях, но идеята рязко се изпарява с появата на първите вокали. За сингъл пък, по необясними за мен причини е избран най-слабият и баладично блудкав трак в албума - "Stars". С повече скорост се открояват единствено "The Fire" и "Crimson Sky", а добър електронен метълкор щеше да излезе от "The Journey" и "Aura", ако имаха и екстремни вокали (и ги нямаше сегашните).

Знам, че звучи така, сякаш имам нещо против чистите вокали, но това изобщо не е така. Не искам да соча и с пръст, но просто не харесвам вокалите в този албум и поне за мен те са основната причина да не съм в бесен възторг от "Neon". Прес релийзът пък твърди, че групата има поп влияния, но аз не ги чувам. А ги търся! Търся зарибяващите поп припеви, поп пеенето в духа на Dead by April, опростената поп хитовост на Amaranthe - но няма нищо подобно. "Neon" не е лош, наистина, понякога човек има нужда да чуе нещо, без някой да му крещи в ушите, но този своеобразен дебют може служи само за урок на When Stars Collide. Пичовете имат нужда от повече ударност, повече разнообразие във вокалите и абсолютна яснота по въпроса "Какво точно правим?" - и тогава вече ще чакам следващия им албум наравно с този на His Statue Falls, да речем.


+ + + + +
Приятно и неангажиращо съчетание от алтърантив, рок, мелодичен модерен метъл и електроника.
Инструменталът има доста силни страни като за модерен метъл или пост-хардкор албум.
Визуалната страна на When Stars Collide е не по-малко интригуваща от аудиото им.
Любопитен дебют със смел и приятно непукистки подход.

- - - - -
Излишно олекотен и орязан от всякаква полезна агресия албум.
Вокалите звучат еднакво през цялото време, във всички песни...
... а и като цяло не са нещо кой знае какво.


IF YOU LIKE
Hands Like Houses, To The Rats And Wolves, His Statue Falls, Emil Bulls и др.

Автор: Stahley
[6/10]

Ignea - Sign of Faith

Posted by Today's Metal Crew On вторник, февруари 07, 2017 1 коментара

Стилът: Modern/Oriental Metal
От/Год: Украйна, 2017
Лейбъл: -
Отнема: ~46 минути


Много групи обожават да правят антирелигиозни песни, но почти всички са насочени срещу християнството. И докато аз не мога да се засегна, тъй като съм агностик, не мога да не се дразня, че всички се правят на големи мъже срещу християнството, но се насират в гащите, щом стане дума за ислям. Както казва комикът Джими Кар - лесно е да се говори срещу християнството, защото какво ще ти направят християните - ще ти простят? Виж, някои мюсюлмани са по-избухливи на тази тема. Затова много приятно се учудих, че този албум почва с песен срещу криворазбраната форма на ислям, която терористите изповядват.

Дори мирните мюсюлмани (а и християни) обаче могат да се засегнат от "Şeytanu Akbar", което в превод значи "дяволът е велик". За щастие, на нас не ни дреме кой каква религия изповядва. Да, уважаваме изборите ви на въображаеми приятели, но само ако не ги навирате в лицата на другите и се държите с уважение към всички, независимо от расата, пола, етноса, религията и сексуалната им ориентация. Затова предлагам да приемем този трак просто като едно страхотно начало на "The Sign of Faith"! Младата вокалистка Олга (Хеле) Богданова бързо впечатлява с плътния си и мек глас, а впоследствие - и с неочаквано здравите си ревове. "Alexandria" продължава в същия дух - с мощни китарни рифове, супер мелодичен припев и още ориенталски мотиви в духа на Orphaned Land. И тъкмо се сетих за тях и дойде "Petrichor" (не, не се превежда "Петричанинът"), в която гостува Йоси Саси - бивш, но дългогодишен член именно на тази група, а клавиристът Евгени Житнюк също се включва с дори още по-екстремни вокали.

"Theater of Denial" рязко сваля оборотите и нивото на екстремност, а следващата "Jahi" се разлива в близо 8 много красиви минути, като в средата на песента китарите рязко се втежняват, заигравайки се великолепно с ориенталския инструментал. Подобаващо избраните сингли "Halves Rupture" и "Alga" пък са разделени от кратката, но съдържателна "Last Chosen by You", в която немалка роля играе тамбурата. Само че колкото и да се наслаждавам на гласа на Хеле, не съм сигурен, че "How I Hate the Night" се вписва добре в албума - песента се състои само от симфоничен инструментал и глас и звучи като излязла от някой друг, симфо-епичен албум, а не от този тук. Финалът обаче ме смаза от кеф! "Leviathan" е кавър на не особено популярния електронен проект Ultra Sheriff, а версията, която са направили Ignea, е превърнала песента в един изключително зарибяващ електро метъл трак. Пак, можем да се зачудим дали тази песен има място точно в този албум, но в случая говорим за кавър, при това толкова як, че просто няма как да се оплаче човек.

Ignea е много, ама много млада група и е направо зашеметяващо как са записали толкова изпипан и многопластов албум, при това с толкова добър звук. Единствената типична "грешка на младостта", която се забелязва е, че често минава твърде много време, докато се включат първите вокали, но тук вече говорим за търсене на кусури под дърво и камък. "The Sign of Faith" е един изключителен дебют на една страшно талантлива група от украински музиканти и много се радвам, че ги открих точно навреме за дебюта им. Чуйте го и вие, ако си падате от групите в графата "If You Like"!


+ + + + +
Многопластов, добре изпипан албум с купища ориенталски мотиви и тежък, модерен звук.
Много професионално структурирани композиции, при това от толкова млада група.
Гласът на Хеле Богданова се излива по един рядко прекрасен начин.
Изключително добро качество на продукцията, особено като за дебютен албум.

- - - - -
Някои прекалено дълги пасажи без вокали, които малко натежават сами по себе си.
1-2 трака на финала, за които можем да поспорим дали се вписват достатъчно добре в албума.
 
IF YOU LIKE
Orphaned Land, Myrath, Lacuna Coil, Beyond The Black, Elis, The Agonist и др.

Автор: Testset
[8.5/10]

Ember Falls - Welcome To Ember Falls

Posted by Today's Metal Crew On неделя, февруари 05, 2017 0 коментара

Стилът: Melodic Modern Metal
От/Год: Финландия, 2017
Лейбъл: Spinefarm/Universal
Отнема: ~40 минути


Възлагах много надежди на този дебютен албум на Ember Falls. Обичам в живота ми да се появяват нови групи, а особено когато са от Финландия и правят модерен метъл с електроника - винаги се готвя за добри новини. Първият им сингъл, както и новината, че албумът се продуцира от Jake E (вече ex-Amaranthe) допълнително ме надъхаха, но... крайният резултат не е точно този, който очаквах.

Хитовата мелодичност на синглите "Shut Down With Me" и "COE", заедно с издържаната в същия стил "The Cost of Doing Business" ме вдъхновиха, но ентусиазмът ми взе да изстива трак след трак. "Falling Rain" не е лош трак, но ме накара да се замисля - тия пичове не го ли карат прекалено... лежерно? Очаквах някакво избухване, някакъв тотален хит, но дори крещящите вокали в песента звучат като изпълнени по време на лежене в дълбок фотьойл. В "Of Letting Go" пък започна все по-силно да се усеща, че китарите далеч не са на преден план и електрониката и вокалите ги задминават с прекалено много. "The Enemy You Need" изненада приятно с нетипични за метъла вокални техники и приятно, леко Amaranthe-ско звучене, но баладата "Freedom" ме накара да спра. Откъде дойде изведнъж тоя поп?

"COE" ни връща подобаващо в реалността, като доказва, че е сред най-добрите песни в албума, а "Rising Tide" започва с готина електроника и изненадва с фалцетно изпят припев в духа на... Poets of the Fall? Не знам и аз вече, на този етап в албума винаги се чувствам леко объркан. И за да е объркването пълно, "Open Your Eyes" включва в играта лошо рапиране (дело на Нико Мойланен от Blind Channel). Тъкмо когато пък вече се бях поотчаял, дойде финалната тройка - "One More Time" е с не по-малко хитов потенциал от сингъла "Shut Down With Me" (който е и следващ в траклиста), а закриващата "The Lamb Lies Down In Sacrifice" увеличава звука на китарите и до голяма степен звучи като песен на Amaranthe, но без Елиз Рид.

Е, добре де, не можеха ли китарите да са толкова силни и в останалата част на албума?! Това щеше да направи "Welcome To Ember Falls" толкова по-силен и енергичен...! Тихите, оставени често много назад в микса китари, правят "Welcome To Ember Falls" да звучи като албум на електро рок банда, а не на метъл такава. От това се губи страшно много енергия, заради което и си представям как този албум се свири от фотьойли и дивани, лежерно, без зор, без напъване. А без да има какво да те хване и да тръшне от стола, докато слушаш - просто не става. Да, има няколко хитово звучащи трака, с малко по-засилени китари и страхотни мелодични припеви, но това не стига, когато албумът остава това цялостно впечатление за липса на хъс и енергия.


+ + + + +
Освободено, неангажиращо звучене, встрани от метъл клишетата и старите похвати.
Наистина качествена електроника, без която албумът би звучал много по-сухо.
Вокалите често изненадват приятно с нетипични за жанра похвати.

- - - - -
Ужасно намален (макар и качествен) китарен звук в повечето песни, водещ до...
... липса на хъс, енергия и едно общо чувство, че албумът е свирен на фотьойли и дивани.
Много слаба балада ("Freedom") и още по-слабо гост-включване в "Open Your Eyes".
 
IF YOU LIKE
Amaranthe, Raunchy, Engel, Sonic Syndicate, Dead by April, Vega Nova и др.

Автор: Testset
[6.5/10]

Ex Deo - The Immortal Wars

Posted by Today's Metal Crew On петък, февруари 03, 2017 0 коментара

Стилът: Symphonic Death Metal
От/Год: Канада, 2017
Лейбъл: Napalm Records
Отнема: ~38 минути


Когато през 2009-а излезе дебютният албум на Ex Deo, покрай него се вдигна много шум. Всички говореха за него и го величаеха като най-епичното нещо, което съществува на тоя свят. С риск да бъда заклеймен от някой тру фен - изобщо не харесах "Romulus", а след това и "Caligvla". И то все по една и съща причина - така и не разбрах с какво Ex Deo са по-добри и по-специални от която и да е друга симфо дет метъл банда. С какво са по-специални от Fleshgod Apocalypse или Septicflesh? Ааа, да, вярно - просто Ex Deo са целите Kataklysm и още един човек. Да, Kataklysm са дет метъл легенди. Само че какво общо има това с Ex Deo?

Друга причина да не харесвам Ex Deo в началото беше, че просто не ги намирах за епични - все едно пак слушах Kataklysm, само че с римска тематика и в легионерски костюми. Даже звукът в "Romulus" беше ужасен (който не вярва - да си го пусне пак), а и по принцип не намирам идеята за "Ще го направим в средно темпо и ще изглеждаме масивни" за супер епична. Е, да, но сега съм приятно изненадан. Нелепите промо снимки на групата, които видях преди да чуя албума, изобщо не ме обнадеждиха, но още с откриващата "The Rise of Hannibal" знаех, че ще изслушам този албум докрай. Ex Deo най-сетне наистина са епични и за пръв път епичността им не звучи насилена.

"The Immortal Wars" носи със себе си по-мощен китарен звук, по-плътна ритъм секция и много повече и далеч по-качествени оркестрации. Маурицио също много учтиво ни спестява някои от бойните си речетативи и по-високите си крясъци (макар и не напълно), които определено не са му сила и вместо тях залага на мощните си ниски ревове. Темпото е по-скоро същото, но поне сега албумът не се точи повече от час и не успява да омръзне. Голяма заслуга за това имат няколко композиции. Една от тях е 6-минутната "Hispania (Siege of Saguntum)", която минава неусетно, редувайки бързо темпо с мачкащи моменти, бластбийтовете в "Cato Major: Carthago delenda est!". Като говорим за мачкащи моменти пък не може да не спомена направо смазващата "Ad Victoriam (The Battle of Zama)", в която се чува и най-добрият синхрон между подобрения китарен звук и епичните оркестрации, които имат невероятна роля в този албум. Намирам песента за най-добрата в албума и определено бих избрал нeя пред "The Roman" за сингъл. Ама те си знаят.

Не мога да гадая дали феновете на първите два албум на Ex Deo ще харесат и този, но аз определено намирам промяната за добре дошла. При всяко ново завъртане се радвам искрено на оркестрациите, които не само не пречат на основния иснтрументал, а и идеално го допълват - дотолкова, че без тях "The Immortal Wars" щеше да е един много, много по-сух албум. Китарите пък не само звучат по-добре откъм продукция, но и имат по-водеща роля отпреди и често блестят с епични рифове и неочаквани мелодии, без от това да се губи тежестта на звука. Е, продължавам да не харесвам бойните речетативи на Маурицио, но в случая съм готов да ги изтърпя всички - просто този път Ex Deo наистина са епични.


+ + + + +
Подобрения на всички нива - китари, оркестрации, ритъм, композиране, атмосфера, епичност.
Най-добрите оркестрации, които Ex Deo някога са ползвали - без тях албумът щеше да е много по-сух.
Ето сега вече тази група наистина звучи епично, а дължината на албума не позволява да омръзне.


- - - - -
Остатъци от досадните "бойни речетативи", които явно трябва да са епични и надъхващи, ама...
2-3 по-скучни и не особено добре развити композиции + една ненужна интерлюдия.
 
IF YOU LIKE
Kataklysm, Fleshgod Apocalypse, Septicflesh, Aeternam, Hollenthon и др.

Автор: Undepth
[7/10]

Bloodbound - War of Dragons

Posted by Today's Metal Crew On сряда, февруари 01, 2017 0 коментара

Стилът: Power Metal
От/Год: Швеция, 2017
Лейбъл: AFM
Отнема: ~45 минути


Все бяха издавали яки албуми Bloodbound, но тоя път просто избиха рибата с огнен дъх! Да, не е като да не сме виждали пауър метъл албум, в който става дума за дракони, но "War of Dragons" е на друго ниво. Без излишна помпозност и натруфени оркестрации, тези постоянно развиващи се шведи са направили един изключително динамичен, мелодичен и епичен пауър метъл албум, който напомня за нещо средно между Sabaton, Helloween, Hammerfall и Freedom Call. Великолепни мелодии, епични (и доста сабатонски) клавири, скоростен ритъм, китарни сола и страхотни, бързо запомнящи се припеви в почти всяка песен - какво повече може да иска човек от един пауър метъл албум?!

Като изключим 30-секундното интро, "War of Dragons" нямаше как да започне по-добре. "Battle in the Sky" е перфектният химноподобен сингъл, който идеално ни подготвя за това, което ще чуем по-нататък. Сабатонските влияния в припева са силни, но много бързо става ясно, че това са Bloodbound и че те имат сериозното намерение да ни скъсат от пауър метъл! Още по-яката "Tears of a Dragonheart" пък напомня за Hammerfall в куплетите си, но включва и един много, много сабатонски момент след средата си. Заглавната "War of Dragons" е не по-малко епична, но по някакъв начин напомня за "Wishmaster" на Nightwish. Влияния от същите (само че този път от "Over the Hills and Far Away) ми се струва, че дочувам и в следващата "Silver Wings", а с "Stand and Fight" отново се връщаме на Sabaton вълна, само че този път с Elvenking-ски привкус.

След цяла първа половина на албума със скоростни композиции, подозирах, че е дошло време и за балада. Но не! "King of Swords" е поредният скоростен трак, в който, ако търсим влияния, можем да открием Helloween и Judas Priest, а темпото спада за пръв път в "Fallen Heroes", но не с баладична, а с епична цел. За "компенсация" след нея идва най-бързата песен в албума - "Guardians at Heaven's Gate", където мелодичният припев и скоростното китарно соло почти ме накараха да си хвърля стола в тавана от кеф. Темпото остава високо и в "Symphony Satana", а "Starfall" забавя оборотите до лек галоп и впечатлява с пореден великолепен припев. "Dragons Are Forever" закрива албума по драконовски начин в духа на Dragonforce.

Първоначално смятах да посоча като един от основните минуси в албума това, че се усещат чак толкова много и все очевидни влияния от други групи, но после осъзнах, че това не само не ми пречи, а и много ми допада. Bloodbound не "крадат", а изключително интелигентно показват уважение към групите, които са ги вдъхновили да направят тази прекрасна пауър метъл творба. Точно вчера пък се разхождах и си мислех как на сайта няма нито една 10-ка за 2016-а (ако не се лъжа) и как подобна оценка може да се сложи на абсолютно брилянтен албум, затова се замислих дали "War of Dragons" не я заслужава. Все пак не се самоубедих да я дам, колкото и да се изкушавах след близо 20 слушания на албума в последните две седмици. Наличието на 1-2 малко по-слаби композиции и няколкото прекалено явни прилики с други групи ме спряха от това да дам максимална оценка, но не и от това да ви кажа, че това е един от най-добрите пауър метъл албуми в последните години и че точно така трябва да звучи един истински добър албум в жанра. Bloodbound са станали зверски добри и е време да им се обърне много сериозно внимание като фактор на световната пауър метъл сцена.


+ + + + +
Урок по пауър метъл, с високи обороти, химноподобни припеви и куп великолепни мелодии.
Патрик Йохансон (Patrik J Selleby) е зверски добър вокалист и го доказва многократно тук.

75% от песните в албума спокойно биха могли да излязат като хитови сингли.


- - - - -
Макар повечето влияния от други банди да са супер, на места може би идват малко в повече.
1-2 не чак толкова силни композиции.
 
IF YOU LIKE
Sabaton, Helloween, Freedom Call, Hammerfall, Dream Evil, Dragonforce и др.

Автор: Testset
[9/10]

Smash Into Pieces - Rise And Shine

Posted by Today's Metal Crew On понеделник, януари 23, 2017 0 коментара

Стилът: Alternative Rock/Electronic
От/Год: Швеция, 2017
Лейбъл: Gain Music
Отнема: ~45 минути


Защо бе, Smash Into Pieces, защо? Защо и вие трябваше да ни найнлашнете и сониксиндикейтнете така? Кой the fuck ви излъга, че е добра идея да си промените звука по тоя малоумен начин? Лейбълът ли ви бута да правите такива неща? Сами ли решихте, че искате да сте шведските Nickelback, или някой ви подсказа и натисна в тая посока?

Да речем, че началото с "Turn It Down" не е лошо - китари все още има, а електрониката леко напомня за тази на Amaranthe. Припевът е хитов и зарибяващ, а след средата се дочуват дори 1-2 крясъка. Веднага след това обаче всичко рухва! "Let Me Be Your Superhero" е блудкаво алтърнатив рокче в средно темпо, а "Merry Go Round" е блудкаво поп рокче в бавно темпо. "Higher" връща надеждите за миг с хитово звучене и малко повече тежки китари, но радостта след тях също трае кратко. "Animal" с малко зор може да мине за песен на Maroon 5, "Stay" е окей баладка, която щях да приема с отворени обятия, ако не беше забучена сред куп други леки композиции, но истинското дъно се изкопава с "YOLO". Сигурно им се е струвало забавно като идея да напишат подобно парче в стил Nickelback, но щеше да е смешно само ако не беше тъжно. А може би е опит за пробив на американския кънтри пазар? Нямам идея, а май всъщност не искам и да знам. И ако дотук не сме разбрали, че албумът е лек и вдъхновен от модерното американско кънтри, идват почти идентично звучащите "Save It For the Living" и предизвикващата отчаяние още със заглавието си "In Love With Love".

И бам! След цялото това отчаяние идва закриващият (заглавен) трак! Добре, къде спаха досега, защо целият албум не звучи така?! Агресивни електронни лийдове, тежки, насечени китари, малко крясъци за фон и финал и... майко мила, жестока песен! Обаче пак се връщам към първия си въпрос - защо?! Защо трябваше да чакаме до самия финал на албума, за да чуем истинските Smash Into Pieces и да увеличим колоните докрай? Понякога наистина не разбирам решенията, които групите взимат, честно. Окей, прави ви се друга музика, искате да сте друга група - поне кажете предварително, че да не чакаме нещо хубаво, а то да се окаже помия. Бъдете мъже и кажете "Пичове, уважаеми фенове, следващият ни албум ще бъде лек, а тъй като ще ходим и на турне в САЩ, ще е вдъхновен от модерното кънтри, та ако чакате тежки китари - ще ги има в 1-2 песени, но не в повече, затова кажете на приятелите си, които искат да разнообразят от Taylor Swift и Florida Georgia Line с нещо, че ще издадем албум като за тях". Е, пак щях да съм разочарован, но поне щях да съм готов...


+ + + + +
Добър отварящ и още по-добър затварящ трак, с още един сполучлив някъде между тях.
Значително подобрена продукция и китарен звук.
Няколко хитови припева и мелодии.

- - - - -
Поредната група, олекотяваща звука си без видима причина.
Преобладаващо слаби и скучни композиции в духа на Nickelback.
Обидно лек албум, по ужасния пример на Nine Lashes и Sonic Syndicate.
 
IF YOU LIKE
Adelitas Way, Nine Lashes, Sonic Syndicate (с новия звук), Nickelback и др.

Автор: Testset
[4/10]

Edenbridge - The Great Momentum

Posted by Today's Metal Crew On събота, януари 21, 2017 0 коментара

Стилът: Symphonic Metal
От/Год: Австрия, 2017
Лейбъл: SPV
Отнема: ~55 минути


Виж ти, още една симфо метъл група с фронтдама издава албум. Сигурно вече става цинично от моя страна, но както преди се радвах на подобни албуми, сега вече започнаха да ми идват в повече. Сещате ли се колко беше яко в разцвета на метълкор и пост-хардкор сцената преди 4-5 години, а как сега всички групи звучат напълно еднакво? И със симфо метъла стана така. Всички правят едно и също и говорят колко грандиозни са продуктите им, докато се надпреварват кой ще натруфи своя продукт с повече пост-продукция, че да прикрие някак липсата на оригинални идеи в него. Време е за промяна и някаква форма на революция в този жанр. Но Edenbridge, уви, не я носят и този път.

Като казвам това, нямам предвид, че "The Great Momentum" е лош - казвам само, че не е особено оригинален. Но да започнем с хубавото! Песни като "The Die Is Not Cast", скоростната и пауър метълска "Return To Grace" и 12-минутният финален епос "The Greatest Gift of All" са доказателството, че в Edenbridge не са се изчерпали съвсем за 20-те си години съществуване и че в групата има страхотни музиканти. В това число обаче, колкото и да е грубо от моя страна, не мога да включа вокалистката Сабине Еделсбахер. Знам, това твърдение може да ви се струва супер безсрамно, но Сабине просто никога не ме е впечатлявала с гласовите си възможности. Тя пее с един и същ равен тон всеки път и всяко отклонение от него звучи като грешка и фалшивеене. Съжалявам. Отделно от това, всеки път, когато зазвучи здрав инструментал и Сабине го прекъсне, темпото рязко спада, китарите изчезват, за да дадат път на гласа ѝ и това убива динамиката по много неприятен начин. Това се забелязва най-отчетливо в "Shiantara", "The Moment Is Now" и "The Visitor".

Имам проблем и с оркестрациите. Отвъд факта, че вече трябва да са адски грандиозни, за да впечатлят, в "The Great Momentum" те звучат като добавяни впоследствие. Така вместо да се сливат с музиката, те идват някак "отстрани" и това най-силно си личи в "A Turnaround Art". Баладите "Until the End of Time" и "Only a Whiff of Life" пък звучат точно като свалени от поточната линия на симфо метъл баладите. Всичко това ме кара да подозирам, че "The Great Momentum" ще бъде лесно забравен бързо. Единствено "Return To Grace" наистина се опитва да го спаси със скорост, пауър метъл, прекрасна китарна работа и ориенталски мотиви и може би точно в този стил е бъдещето на Edenbridge - хем им отива повече, хем не звучи като правен на конвейр. И още веднъж - композициите не са толкова слаби, колкото неоригинални. Но и това си е сериозен проблем.


+ + + + +
Добър, музикантски инструментал с леки, но забележими прог влияния.
2-3 открояващо се силни композиции, една от които дълга над 12 минути.
Скоростта и агресивните рифове им отива - дано ги ползват повече завбъдеще.

- - - - -
Липса на оригиналност като цяло.
Зле миксирани оркестрации, които идват някак "странично".
Може би най-отегчителните балади, които някога са правени.
Не особено впечатляващо вокално изпълнение.
 
IF YOU LIKE
Lunatica, Visions of Atlantis, Amberian Dawn, Elis, ReVamp, Xandria и др.

Автор: Undepth
[5.5/10]

Kreator - Gods of Violence

Posted by Today's Metal Crew On четвъртък, януари 19, 2017 1 коментара

Стилът: Thrash Metal
От/Год: Германия, 2017
Лейбъл: Nuclear Blast
Отнема: ~52 минути


След като стабилно поекспериментираха през 90-те, Kreator се завърнаха с гръм и трясък с "Violent Revolution" през 2003-а и оттогава залагат на все същата работеща формула и просто не могат да сбъркат. "Phantom Antichrist" беше поредният им отвяващ албум, а "Gods of Violence", донякъде очаквано, продължава тази традиция.

Това твърдение се доказа само́ много бързо с откриващия трак (никога не броим безмислените интродукции) "World War Now" - агресивна, бясно разкуфяваща траш метъл резачка, каквато можем да очакваме само от Kreator. Куфеенето бива прекъснато само за малко от изненадващо включваща се мелодична част, следвана от бясно китарно соло. Горе-долу по това време става ясно, че този албум ще включва и някои изненади и затова с нетърпение продължих нататък. Сингълът "Satan Is Real" сваля малко темпото, но не и агресията, а припевът му със сигурност ще бъде крещян с години напред по бъдещите концерти на групата. Скоростта се вдига отново с "Totalitarian Terror" и нейните мощни двойни каси, избеснял Миле и учудващо мелодичен и запомнящ се припев. Тук важен е и текстът, който говори за различните форми на тоталитарно управление, радикализацията и нуждата от революция. Освен всичко това, песента би била и идеален саундтрак за палеж на Партийния дом.

Дотук много добре, но като цяло - нищо неочаквано. Тъкмо тази мисъл ми мина през главата и дойде заглавната, 6-минутна "Gods of Violence". Песента започва с близо 1-минутно акустично интро с леки ориенталски мотиви и преминава в химноподобен напев "We! Shall! Kill!", но на преден план излиза зашеметяващата китарна работа, особено след средата. Още праволинеен, но свръхмощен и агресивен траш идва с "Army of Storms", "Side by Side" (в чийто край чуваме чистите вокали на Миле) и започващата със зловещо интро "Lion With Eagle Wings", в която страхотният, скоростен галопиращ бридж води до нов мелодичен припев. Феновете на индъстриъл влиянията в "Renewal" пък ще избеснеят от кеф на маршовата "Fallen Brother", чийто основен риф може спокойно да мине и в албум на Rammstein, да речем. Неочаквани залитания към 80-арския хеви метъл (и в частност - към Manowar и Judas Priest) чуваме в нетипичната за Kreator "Hail to the Hordes", а чисти ендорамски вокали и явни мейдънизми (и в рифовете, и в ритъма) долавяме в дългия 7:26 минути закриващ епос "Death Becomes My Light".

За да обощим - първите 3-4 композиции са типичен Kreator и това е супер. Във втората половина обаче се крият истински приятните изненади, където Kreator ни показват, че не са просто поредната траш банда, която отбива номера, опитвайки се да издои феновете си с компромисен и праволинеен материал. Намигванията към "Endorama" и "Renewal" си личат отдалеч, а влиянието на 80-арския хеви метъл идва в най-неочаквани моменти. Точно затова "Gods of Violence" ми харесва дори повече от "Phantom Antichrist" - хем има достатъчно траш, хем... не е само това. И това е само още една причина да смятаме Kreator са велика група.


+ + + + +
Стабилна доза мощен, разкуфяващ, бесен (или иначе казано - типичен) Kreator-ски траш.
Много приятни изненади във втората половина на албума.
Готини намигвания към "Renewal", "Endorama", че дори и към 80-арското хеви.
Блестяща китарна работа, особено в заглавния трак.

- - - - -
2-3 не толкова откряващи се, по-праволинейни и по-лесно забравими композиции.
 
IF YOU LIKE
Slayer, Sodom, Destruction, Tankard, Exodus, Overkill и др.

Автор: Testset
[9/10]