TODAY'S METAL - BULGARIA

Ревюта от и за съвременния метъл фен!

  • Welcome!

    Добре дошли в сайта на Today's Metal! Тук слушаме най-новите албуми и ги "съдим" нa границата между критиката и фенството. Но на първо място ние винаги сме фенове! Е, субективни сме (както и поставяните от нас оценки, всяка важаща стриктно за дадения стил), но все пак се опитваме да ви предложим нещо по-различно от останалите сайтове за ревюта - не само защото пишем и за непознати за масовия слушател групи, а и защото се стараем да пишем в един непретенциозен, неналагащ се и, надявам се, забавен и приятен за четене стил, без претенции за меродавност и излишно умнеене, без пестене на фенска критика и суперлативи. Но ако тук ви е скучно, можете да посетите и страницата ни във [Facebook], където постваме нови ревюта, нови клипове и други интересни и съвременни метъл благинки. --- От целия ни [екип] - приятно четене!

    For our non-Bulgarian visitors: please have in mind you won't find illegal downloads here. Reviews only, entirely in Bulgarian, honest and independent. --- Feel free to contact us [here] or at management@todaysmetal.com.

Sepultura - TMBHAHMBTH |[-vs-]| Soulfly - Savages

Posted by Today's Metal Crew On понеделник, октомври 21, 2013 3 коментара

Стилът: Thrash/Groove
От/Год: Бразилия, 2013
Лейбъл: Nuclear Blast
Отнема: ~48/58 минути

FACEBOOK      FACEBOOK

След като се сдобихме с 1000 "лайка" във Facebook, решихме, че е добър момент да пуснем едно... различно ревю. Наречете го "2 в 1" или "Battle", но и без това отдавна се канехме да сравним тези две банди. Та защо не сега?

Подозирам, че този текст няма да се хареса на много фенове, макар че аз също се имам за такъв - израснах с "Chaos A.D.", единствен от всички метъли в квартала харесвах "Roots", скачах като гимназист заедно с Soulfly при двете им гостувания у нас преди 10-ина години и държа върху секцията си студийната дискография на Soulfly. В последно време обаче май нито Sepultura е Sepultura, нито Soulfly са Soulfly.

Това изречение (особено частта за Sepultura) се повтаря от близо 20 години и вече е омръзнало на всички. Но щом още има хора, които още не могат да приемат Анди Дерис в Helloween, какво остава за Дерик Грийн на мястото на Макс Кавалера? Уви, не всички банди могат да продължат да бъдат добри и след смяна на харизматичните си вокалисти. С други думи - Death без Чък и Sepultura без Макс (и Игор) - няма. Да, в групата има добри музиканти, правещи нелош траш/груув/дет, но тежката и заслужено повтаряна истина е, че ако не беше името, днес малцина щяха да са чували за новите творения на Андреас Кисер и компания.

И все пак, би било нелепо да оспорим качествата на Андреас или на внушителния Дерик Грийн - човекът има агресията и подходящите вокали за този тип музика, справя се добре с класиките на групата и логично изкарва добре новите им неща. Но като кажем "нови неща" - сещате ли се за песен на Sepultura след 1996-та, която да е достигнала дори частица от култовия статус на която и да е от класиките на групата? Аз не. Вярно, може да има някой бесен фен, който знае всичките им парчета от "Roorback" насам, но аз не съм пропускал албум на Sepultura и пак не се сещам за песен, която да посоча и да кажа: "Ето това са легендарните Sepultura!". Повтарям - далеч съм от вечните мрънкала, които не харесват нищо след 90 и някоя си (да речем), но до днес, включително и в "The Mediator", не мога да открия нищо от онова, с което ме грабваше Sepultura с Макс. Груув има, траш има, китарите са чудовищно тежки, Дерик сякаш раздава юмруци и ритници с гласа си (въпреки досадния дисторшън ефект - например в "The Age of the Atheist") и все пак... е скучно. Става за веднъж, но второто слушане вече е малко насила, а третото... направо си досажда.

При Soulfly положението е малко по-добро. Традицията с всеки следващ албум групата да звучи все по-тежко продължава, но докато в "Enslaved" хаосът взимаше превес на места, то в "Savages" нещата са по-уравновесени. Уви, и тук има много самоцелно тежки парчета и с изключение на "Cannibal Holocaust" и "Soulfliktion" няма много композиции, които биха могли да се превърнат в бъдещи фенски фаворити. Затова на Макс ще му се наложи да продължи да разчита на доказаните си класики на концертите на Soulfly.

Естествено, кой съм аз, че да критикувам живата метъл легенда Макс Кавалера? Макс е направил толкова много за тази музика, че дори в следващите 20 години да издава албуми само с боса нова - повечето банди пак няма да могат да го стигнат. И все пак, като фен предпочитам онзи Макс Кавалера от края на миналия и началото на този век - пълен с енергия, ядосан на света и отправящ тежки критики към всичко, което не му харесва. Защото днес Макс изглежда точно като уморен работохолик, който просто не може да се спре да прави това, което знае - затова създава нови проекти, предвижда грайндкор албум с брат си, гостува в чужди албуми и какво ли още не. Който ще да е - ще се умори.

Всичко това е дало своето отражение върху "Savages" и не се страхувам да кажа, че това няма да ми е новият любим албум на Soulfly, колкото и да го хвалят медиите и другите фенове. Да ме извиняват последните, но кой би харесал квиченето на Мич Харис в "K.C.S." (барем да беше Майк Грийнуей там) или напъването на Игор Кавалера-младши в "Bloodshed"?! Синът на Макс май още е прекалено млад и засега хич не му се получават нещата. Виж, другият му син се справя доста по-добре зад барабаните. Младият Зайън участва в албумите на баща си още отпреди да се роди (сърдечният му пулс е използван като интро в "Refuse/Resist" - бел. ред.) и ето, че той вече официално е част от групата му. Което е безкрайно интересен момент, не мислите ли?

Е, получи се повече нещо като размисъл, отколкото ревю, но за тези два албума и без това тепърва има да се пише много и по всяка вероятно всеки ще си излезе със собствено мнение за нещата. Моето е ясно - за мен Soulfly бяха далеч по-интересни до 2005-та, когато се подведоха по акъла на мрънкащите за "повече бруталност" и повече звучене тип "старата Sepultura" фенове и оттогава неслучайно нямат хитови албуми.

Като за последно - често чувам мнения, че Макс трябва да се върне в Sepultura заедно с брат си и заедно да издадат нов албум. Да, но това май няма как да стане (поне в обозримото бъдеще), а дори и да се случи - надали ще донесе на феновете така очаквания култов албум, който да задмине "Chaos A.D.", "Arise" и всичко останало, просто защото времената вече са други. Затова предлагам да се радваме, че и двете групи все още са активни (макар и вече да не издават толкова култови неща) и да се надяваме, че един ден поне една от тези банди ще ни изненада, издавайки нещо наистина запомнящо се. Вярвам, че в и в Макс, и в Андреас Кисер са останали сили за нещо такова. Може би само чакат подходящия момент.

+ + + + +
Ако харесвате тежък и често брутален траш/груув метъл - тези албуми са за вас!
Каквото и да си говорим, и в двете банди има хляб - друг въпрос е колко от него можете да преглътнете.
И в двата албума се усеща прогрес, в сравнение с преките им предшественици.

- - - - -
Sepultura за пореден път не звучат като Sepulturа, а Soulfly продължават да правят самоцелно тежки албуми.
И в двата албума има излишно удължени парчета.
Игор Кавалера-младши все още хич не го бива за екстремен вокалист.

IF YOU LIKE
Cavalera Conspiracy, Pantera, Death, Slayer, Vader, Carcass и др.

Автор: Undepth
[N/A]

3 Response for the "Sepultura - TMBHAHMBTH |[-vs-]| Soulfly - Savages"

  1. Анонимен says:

    лол това което направихте страшно много ми хареса.Та да си доидем на темата соулфлаи е 1000 пъти по добре от сепултура.Няма кавалера няма сепултура така си е и така ще си остане

  2. timon says:

    Слушах вчера албума на Сепултура и ми се стори сносен, не е като едно време, но все пак ми се стори по-слушаем от шумотевицата на Соулфлай.

  3. RazzyeL says:

    Четенето на ревюто ми достави удоволствие, формата в която е написано също. Споделям гледните точки на автора, без да броим, че Соулфлай са си ми малко слабост, и както Мъстейн се дъни вече, продължавам да давам шансове, нека това ми изказване не се смята за сравнение между творчеството на Мегадет и Летящите Души. За мен Соулфлай след "3" имат някои неща, които са откровен пълнеж (песни, не албуми).