TODAY'S METAL - BULGARIA

Ревюта от и за съвременния метъл фен!

  • Welcome!

    Добре дошли в сайта на Today's Metal! Тук слушаме най-новите албуми и ги "съдим" нa границата между критиката и фенството. Но на първо място ние винаги сме фенове! Е, субективни сме (както и поставяните от нас оценки, всяка важаща стриктно за дадения стил), но все пак се опитваме да ви предложим нещо по-различно от останалите сайтове за ревюта - не само защото пишем и за непознати за масовия слушател групи, а и защото се стараем да пишем в един непретенциозен, неналагащ се и, надявам се, забавен и приятен за четене стил, без претенции за меродавност и излишно умнеене, без пестене на фенска критика и суперлативи. Но ако тук ви е скучно, можете да посетите и страницата ни във [Facebook], където постваме нови ревюта, нови клипове и други интересни и съвременни метъл благинки. --- От целия ни [екип] - приятно четене!

    For our non-Bulgarian visitors: please have in mind you won't find illegal downloads here. Reviews only, entirely in Bulgarian, honest and independent. --- Feel free to contact us [here] or at management@todaysmetal.com.

Judas Priest - Redeemer of Souls

Posted by Today's Metal Crew On вторник, юли 15, 2014 6 коментара

Стилът: Heavy Metal
От/Год: Англия, 2014
Лейбъл: Sony Music
Отнема: ~62 минути


Как може да си позволи човек да съди по група, която е не просто легендарна, а е и отговорна до голяма степен за съществуването на това, което познаваме днес като "хеви метъл"? Ами - никак. Затова няма да се правя на велик и няма да съдя Judas Priest. Само ще изразя мнението си и най-вече разочарованието си. Защо разочарование? Защото една от най-значимите хеви метъл банди на всички времена продължава да прави музика, колкото да изкара някой и друг лев и евентуално да зарадва някой и друг закостенял фен, за който нищо след 90-та не струва. Донякъде иронично, и при Judas Priest май е така. След "Painkiller" - само надолу. И "Redeemer of Souls" не е изключение.

Проблемът при великите групи е, че феновете им имат определени очаквания към тях и ако те не бъдат задоволени - започва велико недоволство. Затова музикантите, независимо от творческите си пориви, започват да слушат за какво реват феновете в интернет - и това им е голямата грешка. Феновете не са тези, които трябва да взимат творческите решения. Нима "Painkiller" е вдъхновен от разбирачески коментар във Facebook? Или "Screaming For Vengeance" е преправен в последния момент заради мрънкане с много "палци горе" в YouTube? Ето затова "Redeemer of Souls" не е "класически Джудас", какъвто и групата, и някои фенове се опитват да ни убедят, че е. Това е просто поредният посредствен албум на една легендарна банда, в който единственото "класическо" нещо са вокалите на вездесъщия Роб Халфорд. Не броим скапания звук за "класически", защото това е въпрос на продукция, опропастена в опит за завръщане към звука от 80-те.

Щеше да е добре, ако можех да нарека болшинството от парчетата в албума "средняшки", но мисля, че дори това им е много. Над морското равнище е само началото на албума, където "Dragonaut", "Halls of Valhalla" и "Sword of Damocles" недвусмислено показват, че Judas Priest още са живи и не са изгубили хъса си. Подобно нещо се усеща и в рокаджийската "March of the Damned", но оттам до края на албума не се случва нищо интересно. "Down In Flames" е друг приемлив трак, в който обаче има оставена очевидна китарна грешка, което е недопустимо дори за група с повече от 40-годишен стаж. По-конкретно, грешката е в солото на [2:45-2:48], където новият китарист Ричи Фолкнър (или пък Глен Типтън, знае ли човек) просто не успява да смогне и си "сдъвква" част от солото. Интересно защо подобен "репетиционен" момент е намерил място в крайния продукт и дали някой няма да се опита да ме убеди, че това не е грешка, а замислена част от солото. Въпреки тази грешка обаче, повечето сола из албума са добре поставени и добре изсвирени.

След средата си "Redeemer of Souls" лети стремглаво надолу. "Metalizer", например, щеше да е готина песен, ако не бучеше по-лошо от баса на Де Майо в последния албум на Manowar, а блусарската "Crossfire", макар да носи настроение, не прилича много на песен на Judas Priest. Пък и този блус риф вече сме го чували прекалено много пъти, за да се впечатлим. 6-минутната "Secrets of the Dead" най-сетне донася истинско 80-арско настроение (изразено в нещо повече от кофти звук), но дължината и протяжността ѝ доскучават още след солото. "Battle Cry" пък започва обещаващо, но стряска в припева си, където на Роб за пръв път в албума му проличава така силно, че вече е на годинки. 5-минутният финал "Beginning of the End" е последната доза мъчение, на което Judas подлагат дори най-верните си фенове в този албум (освен ако не са си купили изданието с 5 бонуса) и правдоподобно ни кара да се замислим по темата за "началото на края".

Тъпо ми е най-вече заради по-старите фенове, за които Judas Priest не е просто музика, а съществена част от живота, младостта и спомените. За тях "Redeemer of Souls" може да се окаже приятен допир до миналото, но именно те заслужаваха нещо много по-добро като краен продукт. Лошата продукция, ненужно дългите композиции, изцяло ненужните такива и странните грешки като тази в солото на "Down In Flames" просто не са достойни да носят името Judas Priest. Прибавяме и факта, че Роб доста сериозно се придържа към средните тонове, за което не можем да го виним, след като толкова години си дава гласа на тази музика, но пък и не можем да му се порадваме напълно. И все пак, чест прави на музикантите, че още творят, когато огромна част от колегите и наборите им вече се отказаха, изпокараха, умориха, или по-лошо. Давам 5-ца на този албум само заради редките моменти, в които "Redeemer of Souls" ме върна за по няколко минутки към славните години на групата. И само защото името Judas Priest е прекалено голямо, за да го оклепам с обидно ниска оценка.


+ + + + +
Обещаващо начало и сравнително добра първа половина.
Песни като "Dragonaut" и "Halls of Valhalla" ни напомнят защо Judas са легенди.
Най-старите фенове все пак ще успеят да се докоснат до миналото с този албум.
Високият вик на Роб в "Metalizer", солото в "Cold Blooded".


- - - - -
Ужасяващо слаба и непрофесионална продукция, която дори не е еднаква за всички песни.
Тъжно е, че Judas Priest не осъзнават, че 80-арскo звучене не се постига само с кофти звук.
Излишно дълга (по ред показатели) втора половина на албума.
Прекалено много посредствени (особено като за Judas) парчета.
Грешката в солото на "Down In Flames".

IF YOU LIKE
Accept, Saxon, Black Sabbath, Iron Maiden, Motörhead, W.A.S.P., Manowar и др.

Автор: Testset
[5/10]

6 Response for the "Judas Priest - Redeemer of Souls"

  1. Анонимен says:

    5 от 10 друг път.

  2. Stako says:

    Не съм голям фен на Judas, но не мисля и че оценката е коректна. Заслужават поне 6,5. Наистина, грешките описани са си там, но не е 5/10 зле. Поне хубавите песни в албума ще се запомнят.

  3. Анонимен says:

    Даже им е много. Чак ме дразните, че говорите за това как Джудас се мазнят на феновете а в същото време вие се подмазвате на елеците щото ви е страх да не ви овикат и не му давате на тоя албум колкото наистина заслужава - 2/10. Това не е Джудас. Това са едни пенсионери, които и лайно да направят, ше изкарат пари от него и много добро го знаят. Бъдете обективни и не бъдете комформисти - тоя албумец е провал, кажете го ясно.

    Пуснете си Painkiller и убийте болката от слушането на тая боза.

  4. Моля да изразявате мнения цивилизовано. Трия обидни коментари без да ми дреме дали някой ще се разсърди. Критикувайте и се обосновавайте, но без вулгарности.

  5. Анонимен says:

    "Пуснете си Painkiller и убийте болката от слушането на тая боза." - съгласен съм с тебе, брато. Само не обиждай на "елеци", щото и аз съм носил елек с нашивки на Judas.

    Истинските фенове нема да го слушат тоя албум много много. Ако още се събирах с другарите с които карахме някога и ходехме на всички мотофестове, щях да си оставя само Crossfire щото е това е то мото музика. А на сина ми ше му пусна Painkiller да знае що е то heavy metal.

  6. Анонимен says:

    Нищо няма да се запомни. Ще се случи това, което се случва винаги. А именно "страхотния, невероятен" нов албум и по турнета и фестивали плейлист включващ творчество от преди четвърт век...
    Същото като с всички кинто-мани :(