От/Год: Германия, 2014
Лейбъл: AFM
Харесвате ли разнообразието? Ако отговорът е "да", а все още не сте чували Emil Bulls, значи сте закъснели малко, но не и безнадеждно. В музиката на Emil Bulls си дават среща алтърнатив рок (и метъл), ню метъл и метълкор, без обаче да си пречат и да става мазало. Всичко е точно премерено и изпипано и за всеки тип фенове има по равно количество благинки. А ако сте фенове на всичките страни на Emil Bulls, то тогава със сигурност ще останете доволни от "Sacrifice To Venus". Както може би знаете, те не издават един и същ албум два пъти, затова е трудно да ви кажа на кой от предшествениците си прилича този тук. Но има ли значение?
Някои колеги казват, че с "Sacrifice To Venus" групата се завръща към първоначалното си звучене, но това е малко широко понятие, което може да се подложи на много интерпретации, затова ще го игнорирам поне за момента. Така де, със същия успех можем да оприличм албума и на "Oceanic" от 2011-та, особено откъм стилово разнообразие в парчетата, но няма нужда.
"Sacrifice To Venus" е точно това, което можеше да се очаква от Emil Bulls (доколкото е възможно да имаме очаквания към тях) - едновременно мелодичен, агресивен, полярен и въпреки всичко - хомогенен. От една страна са тежките парчета от типа на метълкорския парти-хит "Pants Down", леко епичната "The Way of the Warrior", хитовата "Man or Mouse" и въоръжената с тежък, но мелодичен риф "Keep on Dreaming". В другата крайност е лекият алтърнатив рок в лицето на "I Wanna Feel You", "Gone Baby Gone" и намиращата се сред бонусите в лимитираното издание на албума балада "Dear Sadness". По средата, на границата между мелодията и тежестта остават останалите тракове, сред които най-силно се открояват "Hearteater", бъдещият "стадионен" хит "The Age of Revolution" и ню метълската "Sacrifice To Venus". В нито една графа не се вписва единствено над 6-минутния финал "Behind the Sun", от който се чува предимно китарна шумотевица.
Малко са групите, които в един албум да започнат с "We're gonna party with our patns down!" и "We don't give a shit about rainbows and butterflies!", а след това неочаквано да поемат по пътя на воина с "We walk the way of the warrior, we are strong, we are lions, we were born through the fire..." и по пътя на революцията с "This is how we do it - in the age of revolution we're a unit!". Последният пасаж обяснява защо повечето текстове в този албум са от първо лице, множествено число. Emil Bulls говорят на "ние", защото са един добре сработен отбор, показващ много добри резултати, типично по германски. Нали го знаете тоя лаф - Португалия има Роналдо, Бразилия има Неймар, Аржентина има Меси, Германия има отбор. Та и Emil Bulls така, макар и като цяло почти да не им личи (откъм музика), че са група от Германия. Затова, повтарям - ако харесвате разнообразието - това е вашата група и вашият албум. От него можете да извадите и поне 4 хитови сингъла, което трябва да е достатъчно убедителен аргумент, че "Sacrifice To Venus" си струва. С още нещо да ви убедя?
+ + + + +
За пореден път - разнообразен албум, съчетаващ алтърнатив рок, ню метъл и метълкор.
На Emil Bulls всичко им се получава и показват умения и идеи във всяко свое звучене.
Поне 4 парчета, които спокойно могат да бъдат хитови пилотни сингли.
- - - - -
На Emil Bulls всичко им се получава и показват умения и идеи във всяко свое звучене.
Поне 4 парчета, които спокойно могат да бъдат хитови пилотни сингли.
- - - - -
Тръгва се от парти без гащи по пътя на воина и се стига до епохата на революцията... какво...?
Финалният трак е прекалено дълъг, муден и шумен, та даже и малко депресиращ.
When in doubt - breakdown.
Финалният трак е прекалено дълъг, муден и шумен, та даже и малко депресиращ.
When in doubt - breakdown.
IF YOU LIKE
A Day To Remember, 55 Escape, Anew Revolution, 4Lyn, Callejon, Slipknot и др.
Автор: Testset
[8/10]
0 Response for the "Emil Bulls - Sacrifice To Venus"
Публикуване на коментар