Стилът: Post-Hardcore/Metalcore
От/Год: Швеция, 2013
Лейбъл: Panic & Action
В последните 1-2 години се надигна огромна вълна от метълкор и пост-хардкор албуми. В САЩ се наводниха от групи и групички, сред които вече е трудно да откроиш добрите (каквито все още има много) от бездарните, а фенските маси на залязващия емокор се прехвърлиха към пост-хардкора, превръщайки го в новата местна мода. Аз обаче, като един горд фен на стила, не мога да кажа, че съм доволен от това пренасищане с американски пост-хардкор и затова разчитам на европейските и австралийските за нещо по-интересно и нестереотипно. Ето защо си пуснах новия албум на шведите Adept с много надежди.
Adept осезаемо се промениха от създаването си до днес и "Silence the World" е най-тежкият им албум досега. В него за пръв път се усеща и някакво музикално узряване у момчетата, но за съжаление, то не е напълно достатъчно. Adept са се плъзнали по пътеката на американските си колеги и са извадили един нелош, дори бих казал добър за жанра, но и не особено впечатляващ албум, каквито в САЩ - с булздозер да ги ринеш (не с лопата). Adept с всички сили се опитват да се оттласнат от острия завой към посредствеността, използвайки двойка постоянно свирещи (различни неща) китари, по-малко "chugging"-рифове и чести хорови бек-вокали, които обаче пеят предимно "woah-ooh, wooah-ooh". Роберт Люнг пък се справя някак и с двата типа пеене (екстремно и чисто), макар че чистите му вокали не са най-силната му страна.
Феновете на жанра, и особено тези, пропуснали американската вълна от банди в него, ще харесат "Silence the World". Песни като "Secrets", "Dead Planet" и "The Ocean Grave" са добър пример за мелодичен метълкор и пост-хардкор, но в крайна сметка Adept не предлагат нищо по-стойностно от последния албум на The Amity Affliction, да речем. И както често казвам напоследък, ако бях чул този албум преди 3-4 години, щях да му дам 1-2 единици отгоре, но днес материалът в "Silence the World" просто не ме впечатлява достатъчно. Фръц.
+ + + + +
Добра китарна работа, почти постоянно свирещи две китари, намалено количество "chugging".
Тежки парчета като "Means to an End" показват, че в бандата има и доста "метъл", а не само "-кор".
Добър албум за жанра, опитващ се да стъпи встрани от стереотипите.
Някои учудващо силни текстове, които може да им донесат доста одобрителни кимания.
Тежки парчета като "Means to an End" показват, че в бандата има и доста "метъл", а не само "-кор".
Добър албум за жанра, опитващ се да стъпи встрани от стереотипите.
Някои учудващо силни текстове, които може да им донесат доста одобрителни кимания.
- - - - -
Чистите вокали сериозно издишат в няколко песни.
Постоянното свирене на двете китари създава голяма шумотевица на места.
В опитите си да бъдат по-различни, Adept са направили някои лишени от живец песни.
Нищо ново, изненадващо и запомнящо се в композиционно отношение.
Постоянното свирене на двете китари създава голяма шумотевица на места.
В опитите си да бъдат по-различни, Adept са направили някои лишени от живец песни.
Нищо ново, изненадващо и запомнящо се в композиционно отношение.
IF YOU LIKE
The Amity Affliction, Asking Alexandria, BMTH, WCAR, CTE и др.
Автор: Stahley
[6/10]
0 Response for the "Adept - Silence The World"
Публикуване на коментар