TODAY'S METAL

Ревюта от и за съвременния метъл фен

  • About TMB

    BGR: Today's Metal е сайт за метъл ревюта с идеална цел, създаден през 2011-а година, за да популяризира модерната метъл сцена. Нашата цел - бързо и лесно да разберете става ли нещо ново за слушане или не!

    ENG: Today's Metal is a non-profit webzine for metal reviews, established in 2011 with the purpose of promoting the modern metal scene. Our goal - to quickly let you know if a new metal album is worth your time!

    [FACEBOOK]        [INSTAGRAM]        [YOUTUBE]        [TWITTER]        [E-MAIL]

Between The Buried And Me - Coma Ecliptic

Posted by Today's Metal Crew On събота, юни 13, 2015 0 коментара

Стилът: Avant-garde/Progressive Metal(core)
От/Год: САЩ, 2015
Лейбъл: Metal Blade
Отнема: ~69 минути


Дотук не съм прочел нито едно супер добро ревю за този нов албум на BTBAM. Това е, защото за такива албуми просто няма как да обърнеш внимание на всеки детайл и елемент, който се откроява. 69-минутен концептуален албум за човек в кома, който пътува през предишните си животи, с песни от по 7-10 минути, в които всяка секунда се случва нещо различно и за които дори музикално мислещите мозъци ще е трудно да проумеят колко е сложно да се измислят и изсвирят такива композиции? Успех на желаещите да пишат детайлно за "Coma Ecliptic".

Да започнем с очевидните промени от "The Parallax" досега. Най-напред, чистите вокали този път са в пъти повече, докато екстремните рядко имат възможност за дълга изява в която и да е от песните. Това не е задължително нещо лошо, защото Томи Роджърс се справя чудесно и с двата типа пеене, но определено щеше да е по-готино да има повече ревове. Втората осезаема разлика е в още по-засилената употреба на клавишни, които този път са една от най-важните съставки в албума. Влиянията от Queen също са още повече този път (особено в "The Ectopic Scroll"), за сметка на джаз/фюжън звученето, преобладаващо в предишния албум.

С тези бележки подръка, слушането на "Coma Ecliptic" може да започне еднакво добре и за старите, и за новите фенове. "Node" играе ролята на 3-минутно интро и също като интрото в "The Parallax" странно ми напомня за "Space Oddity" на Дейвид Бауи. Веднага след него започва и същинската част на албума, при това с може би най-добрата композиция в него - "The Coma Machine". Ако чуете нея - ще разберете веднага дали този албум ще ви хареса или не, защото в общи линии това се случва из целия "Coma Ecliptic" - виртуозни китари и барабани, резки смени на темпото, настроенията, скокове от мелодия към агресия, красиви клавишни и усещане за неземна грандиозност, каквото много рядко може да се срещне дори при най-добрите прог банди. Красивото пиано от песента бива заместено от мрачни електронни лийдове в мрачната и мистична "Dim Ignition", която играе ролята на преход към една от най-разчупените песни в албума - "Famine Wolf".

Пътуването из зоната на здрача продължава без почивка в следващите 7-8 минутни епоси "King Redeem, Queen Serene", "Turn on the Darkness", "The Ectopic Scroll" и "Rapid Calm", в която басът изживява своя зведен миг. Следва 10-минутната "Memory Palace", за която очаквах да е най-добрата в албума. Китарите в началото ѝ моментално ми напомниха за "Hocus Pocus" на Helloween, а веднага след тях се включи и "Hammond" орган, който обаче изчезна в следващите 6 минути, което е жалко, защото създава страхотна амотсфера при включванията си. В крайна сметка това се оказа най-нелюбимата ми песен в "Coma Ecliptic", защото в нея за пръв път чух една странна претенциозност, нетипична за BTBAM. "Option Oblivion" загатва за началото на края на албума, а тихото пиано в "Life In Velvet" поставя финалните щрихи на това отвъдно пътешествие.

Ако видят нотните листове за албума, китарните и барабанните фанатици сигурно ще се подмокрят от кеф, като дори мъдро гладещите бради елитисти от прог буржоазията няма да могат да отрекат техничарските качества в "Coma Ecliptic". BTBAM обаче никога не са правели музика, за да покажат колко ноти в секунда могат да изсвирят и точно затова "Coma Ecliptic" има огромен шанс да се хареса и на фенове, които по принцип не си падат по техничните и прогресив банди. В този албум има много повече от чиста инструментална техника - в него има атмосфера, история, мистика, идеи, послания и какво ли още не. За пореден път препоръчвам горещо на всички скептици, които се отказваат само като видят "прогресив". Защото и аз бях един от вас.
 
+ + + + +
Виртуозен инструментал, който не се натрапва с излишна показност и претенциозност.
Във всяка секунда се случва нещо ново, интересно и завлядяващо.
Страхотна атмосфера, от която е трудно да излезеш, преди да изслушаш албума докрай.
Резки смени на темпото, настроенията, скокове от мелодия към агресия и усещане за грандиозност.


- - - - -
Екстремните вокали този път са прекалено малко.
Осезаемо по-лек от предшествениците си, което може да отблъсне някои фенове.
Става малко уморителен към края си - но все пак това са 69 минути.

 
IF YOU LIKE
The Human Abstract, Queen, Periphery, Dream Theater, Mastodon, TDEP и др.

Автор: Undepth
[9/10]

0 Response for the "Between The Buried And Me - Coma Ecliptic"