Стилът: Alternative/Metalcore/Post-Hardcore
Много хора "хейтват" WCAR, защото използват доста елементи на поп в музиката си, а често правят и кавъри на поп-хитове, като там вече много си личи, че някои хора в групата спокойно биха могли да имат и самостоятелна кариера като поп-изпълнители. Аз обаче винаги съм намирал WCAR за изключително свежа и приятна банда и си имам по няколко много любими песни от всеки албум (и най-вече "Hope" от предишния албум). Затова с огромен ентусиазъм подхванах новия им, едноименен албум.
Всичко започва добре със сингъла "Regenerate". Звукът на групата изглежда променен, но като цяло си личи кой свири и песента спокойно може да стане хит. Веднага след това обаче КАКВО СТАВА БЕ?! По някаква необяснима причина WCAR изведнъж започват да свирят посредствен алтърнатив рок. "Who Will Pray" започва обещаващо с пасаж, който лесно би могъл да превърне всяка песен в тотален хит, но групата дори не го използва за припев по-нататък. "The World I Used To Know" дори не е "средняшка", а "Memories" директно чупи лигомера. При първото слушане на албума, спрях плейъра след тази песен, за да проверя дали не съм получил някакво грешно промо, защото това не може да са WCAR. Поех си дълбоко въздух, приготвих си един валидол за всеки случай и продължих със слушането.
От алтърнатив рок WCAR скачат на ню метъл в "Tear It Down". Песента не е лоша, има готин припев, разкуфява добре, но през цялото време чаках отнякъде да се появят и скречове, защото това си е абсолютен ню метъл, което изобщо не е типично за тази група. Но няма значение, парчето е добро. Дотук - две от пет. Нататък "Blur" и предпоследната "Defiance" играят ролята на типичните средняшки (да не кажа пълнежни) за WCAR песни, каквито винаги, винаги имат из албумите си. Към това число можем да добавим и закриващата "12:30", която щеше да е хубава, ако не се развиваше чак толкова бавно и флегматично. Една от по-различните песни в тази втора половина е "Savior of the Week", която е откровен християнски рок, но въпреки това слагам в списъка с добрите песни. Защо? Защото е добра. Няма нищо общо със звученето на WCAR, но не мога да си изкривя душата и да кажа, че не ми харесва, само защото е по-лека. "Flatline" е последната открояваща се песен в албума и съм почти убеден, че ще бъде следващ сингъл, защото има много хитово звучене. Ще видим.
Съжалявам за вокалиста Дейв Стивънс, който ще може да си взима дълги почивки по време на бъдещите концерти на групата, тъй като крещящи вокали в този албум почти няма. Както е тръгнало, скоро може да решат, че нямат нужда от него, въпреки че определено е по-талантливият от двамата вокалисти (и пее и двата типа вокали по-добре). Тогава WCAR вече ще могат спокойно да почнат да правят още по-посредствен алтърнатив. На тази група ѝ е нужна спешна промяна и нова доза енергия и хъс, ако не иска да отблъсне насъбраната си фенбаза. Завишените количества мелодичност не трябва да са за сметка на същността на бандата, която просто не може да си позволи още един такъв посредствен, уморено звучащ албум.
От/Год: САЩ, 2015
Лейбъл: Spinefarm/Equal Vision
Много хора "хейтват" WCAR, защото използват доста елементи на поп в музиката си, а често правят и кавъри на поп-хитове, като там вече много си личи, че някои хора в групата спокойно биха могли да имат и самостоятелна кариера като поп-изпълнители. Аз обаче винаги съм намирал WCAR за изключително свежа и приятна банда и си имам по няколко много любими песни от всеки албум (и най-вече "Hope" от предишния албум). Затова с огромен ентусиазъм подхванах новия им, едноименен албум.
Всичко започва добре със сингъла "Regenerate". Звукът на групата изглежда променен, но като цяло си личи кой свири и песента спокойно може да стане хит. Веднага след това обаче КАКВО СТАВА БЕ?! По някаква необяснима причина WCAR изведнъж започват да свирят посредствен алтърнатив рок. "Who Will Pray" започва обещаващо с пасаж, който лесно би могъл да превърне всяка песен в тотален хит, но групата дори не го използва за припев по-нататък. "The World I Used To Know" дори не е "средняшка", а "Memories" директно чупи лигомера. При първото слушане на албума, спрях плейъра след тази песен, за да проверя дали не съм получил някакво грешно промо, защото това не може да са WCAR. Поех си дълбоко въздух, приготвих си един валидол за всеки случай и продължих със слушането.
От алтърнатив рок WCAR скачат на ню метъл в "Tear It Down". Песента не е лоша, има готин припев, разкуфява добре, но през цялото време чаках отнякъде да се появят и скречове, защото това си е абсолютен ню метъл, което изобщо не е типично за тази група. Но няма значение, парчето е добро. Дотук - две от пет. Нататък "Blur" и предпоследната "Defiance" играят ролята на типичните средняшки (да не кажа пълнежни) за WCAR песни, каквито винаги, винаги имат из албумите си. Към това число можем да добавим и закриващата "12:30", която щеше да е хубава, ако не се развиваше чак толкова бавно и флегматично. Една от по-различните песни в тази втора половина е "Savior of the Week", която е откровен християнски рок, но въпреки това слагам в списъка с добрите песни. Защо? Защото е добра. Няма нищо общо със звученето на WCAR, но не мога да си изкривя душата и да кажа, че не ми харесва, само защото е по-лека. "Flatline" е последната открояваща се песен в албума и съм почти убеден, че ще бъде следващ сингъл, защото има много хитово звучене. Ще видим.
Съжалявам за вокалиста Дейв Стивънс, който ще може да си взима дълги почивки по време на бъдещите концерти на групата, тъй като крещящи вокали в този албум почти няма. Както е тръгнало, скоро може да решат, че нямат нужда от него, въпреки че определено е по-талантливият от двамата вокалисти (и пее и двата типа вокали по-добре). Тогава WCAR вече ще могат спокойно да почнат да правят още по-посредствен алтърнатив. На тази група ѝ е нужна спешна промяна и нова доза енергия и хъс, ако не иска да отблъсне насъбраната си фенбаза. Завишените количества мелодичност не трябва да са за сметка на същността на бандата, която просто не може да си позволи още един такъв посредствен, уморено звучащ албум.
+ + + + +
Няколко здрави, готини, мелодични, хитово звучащи песни.
Стилово разнообразен - метълкор, пост-хардкор, алтърнатив, ню метъл, рок...
Малко, но наистина добре включваща се електроника.
- - - - -
Стилово разнообразен - метълкор, пост-хардкор, алтърнатив, ню метъл, рок...
Малко, но наистина добре включваща се електроника.
- - - - -
Абсолютно ненужна и объркваща стилова промяна към посредствен алтърнатив рок.
Екстремните вокали са толкова малко, че може да остане впечатлението, че изобщо ги няма.
Новият китарен звук определено не е по-добър от стария.
Слушал съм EP-та с по-голяма дължина.
Екстремните вокали са толкова малко, че може да остане впечатлението, че изобщо ги няма.
Новият китарен звук определено не е по-добър от стария.
Слушал съм EP-та с по-голяма дължина.
IF YOU LIKE
Attack Attack!, Blessthefall, Asking Alexandria, Memphis May Fire, TDWP и др.
Автор: Testset
[5.5/10]
0 Response for the "We Came As Romans - We Came As Romans"
Публикуване на коментар