TODAY'S METAL: Oomph!

About TMB

BGR: Today's Metal е сайт за метъл ревюта с идеална цел, създаден през 2011-а година, за да популяризира модерната метъл сцена. Нашата цел - бързо и лесно да разберете става ли нещо ново за слушане или не!

ENG: Today's Metal is a non-profit webzine for metal reviews, established in 2011 with the purpose of promoting the modern metal scene. Our goal - to quickly let you know if a new metal album is worth your time!

[FACEBOOK] [INSTAGRAM] [YOUTUBE] [TWITTER] [E-MAIL]

Oomph! - Ritual

Posted by Today's Metal Crew On четвъртък, януари 10, 2019 2 коментара

ЖАНР: Industrial Metal/NDH
ОТ/Д: Германия | 18.01.2019

ЛЕЙБЪЛ: Napalm Records
ОТНЕМА: ~44 минути

Докато пиша това ревю, все още съм под влиянието на 45-минутното интервю, което проведох с Деро и за което нямам никакво търпение да ви разкажа, само че в отделен текст. И без това вече си бях направил заключенията за "Ritual", а разговорът ми с Деро само ме убеди още повече в тях.

"Ritual" е най-тежкият албум на Oomph! в последните 20-ина години, а може би и най-тежкият им изобщо, но засега няма да отивам толкова далеч. Човек обаче не би си казал така, ако слуша само сингъла и отварящ трак "Tausend Mann und ein Befehl", който за мен и най-слабият трак в целия албум, ако изобщо може да се каже, че в "Ritual" има слаби песни. С "Achtung! Achtung!" обаче си идваме сериозно на думата. Средното темпо, смазващите старт/стоп рифове, агресивните вокали на Деро и мрачният, но мелодичен припев буквално ме накараха да настръхна, пък някъде на 2:30 всичко утихна, а Деро само затананика с нисък глас основната мелодия на фона на звуците от музикална кутийка - майко мила, дотук добре! Следва ударният, агресивен сингъл "Kein Liebeslied", за който ще ви издам, че Деро каза в интервюто "Това би казала Природата на Човека, ако можеше да говори". Убийствените рифове, зарибяващият припев и новите нива на агресия превръщат песента в абсолютен хит, който неслучайно беше пуснат като първи сингъл.

С маршова стъпка, нова доза тежки насечени рифове и мелодичен припев идва "Trümmerkinder", а веднага след нея върви мрачната "Europa", в която гостува Крис Хармс от Lord of the Lost и за която си говорихме адски много в интервюто. Подсказвам - говорихме за бъдещето на Европа, мигрантската криза и какво ли още не. Слушах "Im Namen des Vaters" за пръв път докато ходех по заледената пътека към вкъщи и когато ме удари тоя ми ти зверски риф, направо ми идеше да изскубна близките електрически стълбове и да си ги разбия в главата, защото простото куфеене някак не ми стигаше - абсолютен бъдещ концертен хит, на който ще става меле, сигурен съм. "Das Schweigen der Lämmer" уби темпото, но и не блести с много, освен със спорадичните гърлени хрипове на Деро (нетипично тежко за него, ако познавате групата само след "Unrein").

Противоречия определено ще предизвика "TRRR FCKN HTLR", която е своеобразният шамар на Oomph! в лицето на политическата коректност, фалшивата толерантност и елементарността, заради която, по думи на Деро, целият свят се вълнува от три неща - терор, порнография и Хитлер (като нарицателно, не от самата личност). Самият трак е в духа на 90-арския индъстриъл метъл и включва изключително агресивна част към края си. "Phoenix aus der Asche" сваля леко темпото и блясва с един от най-мелодичните припеви в албума, а в края на "Lass die Beute frei" чуваме Деро да се... дере, което ми изпълни душата, тъй като не го познаваме точно като такъв тип метъл вокалист. За финал е оставена мрачната балада "Seine Seele", която е в по-познатия на феновете в последните години мрачен, леко готик стил.

Гледах на "XXV" като на тежък Oomph! албум, преди да чуя "Ritual". Е, сега, не чакайте дет метъл, но ако спомените ви от групата са от времето на "Gott ist ein Popstar" или дори от нещата от чутовно якия "Monster", се пригответе за доста по-мрачна, тежка и агресивна страна на Oomph! в "Ritual". И знам, че е напълно възможно да показвам пристрастия, но ако дам на "Ritual" по-малко, отколкото на "XXV" ще е един много жалък опит да се направя на строг и обективен, когато няма никакъв смисъл от това и когато толкова много съм куфял в тези 44 минути. И се озъртайте за интервюто ни с Деро!

+ + + + +

Един от най-тежките албуми на групата в кариерата им!
Убийствени, крайно разкуфяващи рифове и мелодични припеви.
Учудващо агресивни вокали от Деро, на когото хич не му личи, че гони 50.
Смел подход, много откровеност и ясни, директни послания.
Куп бъдещи концертни хитове.

- - - - -

Мисля, че имаше и по-подходящи избори за сингъл от "Tausend Mann und ein Befehl".
Още 1-2 не толкова ударни и запомнящи се трака.