ЖАНР: Industrial/Groove Metal
ОТ/Д: Русия | 26.01.2019
ОТ/Д: Русия | 26.01.2019
ЛЕЙБЪЛ: -
ОТНЕМА: ~55 минути
ОТНЕМА: ~55 минути
-
About TMB
BGR: Today's Metal е сайт за метъл ревюта с идеална цел, създаден през 2011-а година, за да популяризира модерната метъл сцена. Нашата цел - бързо и лесно да разберете става ли нещо ново за слушане или не!
ENG: Today's Metal is a non-profit webzine for metal reviews, established in 2011 with the purpose of promoting the modern metal scene. Our goal - to quickly let you know if a new metal album is worth your time!
[FACEBOOK] [INSTAGRAM] [YOUTUBE] [TWITTER] [E-MAIL]
Показват се публикациите с етикет digimortal. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет digimortal. Показване на всички публикации
Digimortal - Дети галактики
On
понеделник, декември 07, 2015
1 коментара
От/Год: Русия, 2015
Лейбъл: -
Digimortal се превърна в една от любимите ми руски групи още с дебютния си албум и до днес е една от малкото останали причини да продължавам да следя рускоезичната метъл сцена, където повечето ми фаворити ме разочароваха и/или се разпаднаха. Тези юнаци обаче не се предават и продължават да правят музика, която послеразпространяват безплатно. Така бе издаден и "Дети галактики".
Още след едно слушане знаех, че колкото и да е добър, този албум няма да бъде новият ми любим на Digimortal. Познатият почерк е налице, композициите също са на познатото ниво, звукът е очаквано добър, но го няма онова самонадскачане, което показваха с всеки нов албум. Същинското начало "Добро пожаловать на бой" задава добре темпото и поделя екстремните и чистите вокали поравно, но заглавният трак, "Киберия" и бавната "На коленях" сякаш вкарват албума в един твърде познат коловоз. Някъде тук става ясно, че "Дети галактики" е внимателна стъпка, залагане на сигурното, нерискована игра. Изненадите са малко, песните са предвидими и добре че има композиции като "Скорость" и "Фараон", които да разнообразяват на ключови места. Първата включва леки рап-метъл елементи и дамски вокали, а втората е най-тежката, но и най-добре построена песен в албума, като в нея се разчита само на екстремни вокали. "Я погибаю" и "Биоробот" също са много мощни парчета, като може да не изненадват с кой знае какво новаторство, но за сметка на това много силно контрастират със скучната балада "Облака" и аутрото "К тебе".
Ако махнем интрото, аутрото и още 1-2 вероятно субективни изключения, не бих могъл да кажа, че в "Дети галактики" има слаби песни. Тази група твори на много високо ниво, с мощен китарен и електронен звук, и в това отношение може да се конкурира с много от големите имена на световната сцена. Предполагам, че руският език в песните им е основна причина Digimortal да не са особено известни извън Русия, но до голяма степен именно той ги отличава, така че не бих го отбелязал като минус. Мога само да си пожелая следващия път да има още повече мелодии, по-смели композиционни решения и дори малко повече електроника. Не че нещо, но тази група я използва адски добре, а тук сякаш е оставена на прекалено заден план.
+ + + + +
Пореден добър албум във вече десетилетната история на групата.
Звук на високо конкурентно ниво - при това в релийз тип "самиздат".
Внасящи разнообразие композиции на ключови места.
- - - - -
Звук на високо конкурентно ниво - при това в релийз тип "самиздат".
Внасящи разнообразие композиции на ключови места.
- - - - -
Сравнително предвидим и сравнително еднообразен.
Пренебрежими, но за сметка на това дълги интро и аутро.
Нито една от по-бавните песни не им се е получила този път.
Пренебрежими, но за сметка на това дълги интро и аутро.
Нито една от по-бавните песни не им се е получила този път.
IF YOU LIKE
Illidiance, Naily, Sybreed, Amatory, Fear Factory, Dead By April и др.
Автор: Testset
[7/10]
Digimortal - Сто Ночей
On
понеделник, януари 07, 2013
5
коментара
От/Год: Русия, 2013
Лейбъл: Hansen Studios
На руската сцена има много заслужаващи внимание групи, но докато голям процент от тях успяха да ме разочароват сериозно в последните години, Digimortal все още успяват да ме изненадат. Към тях хем съм със завишени очаквания и очаквам добър албум, хем след като го чуя се изненадвам как е ЧАК толкова добър! "Сто Ночей" пък ме изненада толкова приятно и е толкова здрав, мощен и енергичен, че вече се чудя дали това не е най-добрият албум на Digimortal досега. За това обаче ще помисля отново след няколко месеца, защото сега нямам търпение да ви разкажа повече за това чудо тук.
Атмосферата в "Сто Ночей" е философксо-футуристична и в нея идеално ни въвежда интродукцията "Мы Есть Будущее", в която става дума (имайки предвид ужасно слабия ми руски) за различните представи на хора за бъдещето и за това как всеки сам определя своето бъдеще и настояще. Истинското начало на албума обаче идва с "Пандорум". В нея ни удря вълна от тежък и страшно мощен китарен саунд, енергичен ритъм, солидна електроника, двойни каси и смесица от екстремни и мелодични вокали. Първоначално реших, че това ще да е хитовият трак в албума, но песни като "Те, кто спасились", "Много лет спустя" и просто убийствените "Пять теней" и "Каждый новый день" (в която се чува и скоростно китарно соло) ме убедиха, че просто нивото на целия албум е на такава висота. По-отличаваща се на общия фон е мрачната балада "Механический рассвет (Часть 2)" и учудващо тежката "Вниз!", която може да опровергае всеки тру скептик, смятащ че "модерен метъл" е някакъв синоним за поп-влияния или лигаващини. "Последний Патрон" пък е парчето, в което Digimortal се показват в много различна светлина - с тежко, северняшко мелодет звучене, което някак не пасва на цялостното звучене на албума. Затварящата "Эпилог" пък ме накара да заподозра групата в повлияване от играта "Deus Ex: Human Revolution" за създаването на този инструментал. Така де, ако съдим по обложката, това е напълно възможно, макар че в това няма нищо лошо. Даже напротив!
Digimortal са сътворили албум, който не просто звучи адекватно на годината, в която бива издаден, а дори сякаш леко изпреварва времето си. Без да е излишно екстремен, лигав или да го избива на техно, "Сто Ночей" е перфектен образец за съвременен метъл, в който е намерен идеален баланс между тежест, мелодичност и технологии (електроника). Направо не е за вярване, че намирам един от фаворитите си за любим албум на 2013-та още в първите дни на януари, но дълго мислих и не можах да открия някакъв обективен и/или явен кусур на този албум, затова и се осмелявам да му поставя първата си максимална оценка за годината. Всеки недоволен от това решение може да разбере как да се оплаче тук. Останалите могат да свалят албума чрез LEGAL DOWNLOAD на ТОЗИ АДРЕС (предоставен от самата група във Facebook).
+ + + + +
Баланс между мощни, тежки китари, екстремни/чисти вокали и електронни елементи.
Въвеждането в атмосферата е бързо и лесно, а самата атмосфера - заваладяваща.
Учудващо много запомнящи се и предразполагащи към припяване и закуфяване песни.
Звук на високо, световно ниво.
Въвеждането в атмосферата е бързо и лесно, а самата атмосфера - заваладяваща.
Учудващо много запомнящи се и предразполагащи към припяване и закуфяване песни.
Звук на високо, световно ниво.
- - - - -
Нямам никакъв проблем с руските лирики, но може би точно те спират групата от по-широка известност.
IF YOU LIKE
Illidiance, Naily, Sybreed, Amatory, Fear Factory, Dead By April и др.
Автор: Testset
[10/10]
Абонамент за:
Публикации (Atom)
