TODAY'S METAL

Ревюта от и за съвременния метъл фен

  • About TMB

    BGR: Today's Metal е сайт за метъл ревюта с идеална цел, създаден през 2011-а година, за да популяризира модерната метъл сцена. Нашата цел - бързо и лесно да разберете става ли нещо ново за слушане или не!

    ENG: Today's Metal is a non-profit webzine for metal reviews, established in 2011 with the purpose of promoting the modern metal scene. Our goal - to quickly let you know if a new metal album is worth your time!

    [FACEBOOK]        [INSTAGRAM]        [YOUTUBE]        [TWITTER]        [E-MAIL]
Показват се публикациите с етикет doom. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет doom. Показване на всички публикации

Amorphis - Halo

Posted by Today's Metal Crew On сряда, февруари 09, 2022 1 коментара

ЖАНР: Atmospheric/Doom/Prog/MDM
ОТ/Д: Финландия | 11.02.2022
ЛЕЙБЪЛ: Atomic Fire Records
ОТНЕМА: ~56 минути


[ПРОЧЕТИ | READ MORE]

Enslaved - Utgard

Posted by Today's Metal Crew On четвъртък, септември 24, 2020 0 коментара

ЖАНР: Progressive/Melodic Viking Metal
ОТ/Д: Норвегия | 02.10.2020
ЛЕЙБЪЛ: Nuclear Blast
ОТНЕМА: ~45 минути


[ПРОЧЕТИ | READ MORE]

My Dying Bride - The Ghost of Orion

Posted by Today's Metal Crew On вторник, март 03, 2020 0 коментара

ЖАНР: Doom Metal
ОТ/Д: Англия | 06.03.2020
ЛЕЙБЪЛ: Nuclear Blast
ОТНЕМА: ~56 минути


[ПРОЧЕТИ | READ MORE]

Avatarium - The Fire I Long For

Posted by Today's Metal Crew On понеделник, ноември 18, 2019 0 коментара

ЖАНР: Doom/Hard Rock/Metal
ОТ/Д: Швеция | 22.11.2019
ЛЕЙБЪЛ: Nuclear Blast
ОТНЕМА: ~44 минути


[ПРОЧЕТИ | READ MORE]

Nailed To Obscurity - Black Frost

Posted by Today's Metal Crew On събота, януари 05, 2019 0 коментара

ЖАНР: Melodic Death/Doom Metal
ОТ/Д: Германия | 11.01.2019
ЛЕЙБЪЛ: Nuclear Blast
ОТНЕМА: ~47 минути


[ПРОЧЕТИ | READ MORE]

Ghost - Prequelle

Posted by Today's Metal Crew On неделя, май 27, 2018 1 коментара

ЖАНР: Doom/Glam/Heavy Metal
ОТ/Д: Швеция | 01.06.2018
ЛЕЙБЪЛ: Spinefarm/Vista
ОТНЕМА: ~42 минути


[ПРОЧЕТИ | READ MORE]

In the Woods - Pure

Posted by Today's Metal Crew On петък, декември 23, 2016 0 коментара

Стилът: Experimental/Doom/Progressive Metal
От/Год: Норвегия, 2016
Лейбъл: Debemur Morti Productions
Отнема: ~67 минути


Само ако знаете колко се израдвах, когато разбрах, че In The Woods ще издадат албум! И разбира се, от мига, в който се появи, вече вероятно съм го завъртял поне 20 пъти. Доста се колебах дали да напиша няколко думи за него – колебание, породено от съмненията за някакъв заговор между тукашните ни герои и колегите им от Evergrey. И ще ви кажа защо тази мисъл се зароди в мен.

Още отварящата и заглавна песен "Pure" ме върна 1-2 месеца назад със спомена за новия албум на шведите. Толкова много общи неща - звученето, сходните гласове, постройката на композициите, та чак до изконните влияния на прог рока от 70-те и 80-те. Ама какво да се прави, случват се и такива неща. Всъщност, искам да кажа, че ми липсва онова новаторство, което имаше в изобилие в предишните им издания. Сега като че ли са потънали в океана на изминалото време и неговата тежест е притиснала творческия им потенциал някъде там, където беше прекъснат преди много години. На моменти от създаденото налягане бива изстрелван по някой залп вдъхновение, което обаче на мен ми е крайно недостатъчно. Първото подобно изключение идва с "The Recalcitrant Protagonist" – песен, построена зверски добре, с бавно навлизащи китарни рифове, хубава мелодия и съвсем леко сладникав привкус. И докато чак "Cult Of Shining Stars" китарите стават наистина настоятелни, не мога да спра да си мисля за заглавната "Pure". В нея е залегнала философията относно съпътстващите ни светове, съществувание и съзнание, като дълбочината, която се корени в това, е същността на идеята, около която се върти албума. Сложна работа, ей!

Продължаваме напред до "Transmission KRS" - инструментал, странно напомнящ ми за ФСБ, като стигаме и до нещо приятно и рядко срещано - 10-минутен трак, който не отегчава по никакъв начин. Първата му половина е подчинена силно на синтезаторните звуци, докато във втората сливането им с китарен саунд и майсторски сола е показател, че контролът върху въздействието e изцяло на страната на норвежците. И да, "This Dark Dream", а в последствие и "Mystery Of The Constellations" (искам още и още от последните ѝ минути!) са точно онази магия, за която говоря. Пълно потапяне в красотата на тяхната музика - от всичко и обилно!

In The Woods винаги са били мярка за неподражаемост и оригиналност - и в "Omnio", и в "Strange Иn Stereo", и преди това. Примери бол. Този път оценката в този аспект не би могла да е върхова, но пък най-вероятно това е, защото още не съм свикнал с това им звучене и най-вече с гласа на Mr.Foe. Затова и сравнението в началото така ми се е натрапило. Както и да е, определено бих заложил на следващия албум (ако не е след 15 години), че ще отприщи отново извора на онова, което е направило тази банда толкова култова.

+ + + + +
Тези хора не могат да правят слаба музика.
Много, много умело смесване на по-лекия прог рок с тежки метъл рифове.
Знаете ли, че In The Woods са сред първите групи, ползвали определението "Pagan Metal" за музиката си?

- - - - -
Няма го онзи дух на новаторство.
Стиловите прилики с Еvergrey.
Вокалите на Mr.Foe трябва да се напаснат с времето към стандартите на бандата.
 
IF YOU LIKE
Evergrey, Green Carnation, The Third and The Mortal, Ulver, Pink Floyd и др.

Автор: Nightice
[8/10]

Warpath - Bullets For a Desert Session

Posted by Today's Metal Crew On четвъртък, декември 01, 2016 0 коментара

Стилът: Thrash/Doom/Groove Metal
От/Год: Германия, 2017
Лейбъл: Massacre Records
Отнема: ~61 минути


Това не го очаквах - след повече от 20 години прекъсване, слушам нов албум на Warpath! Сигурно има 50 групи с това име, но това са онези германци, които го ползват от началото на 90-те и издадоха свирепия "Massive". Стилът им може да бъде обощен като "траш, ама не баш", затова те самите го наричат "hate metal" - смес от траш, груув, хардкор и малко дуум. Зад микрофона отново е Дирк Вайс, познат ни още от Incubator и от жестоките Richthofen. И ако вече сте чули страховития му рев веднъж, надали сте го забравили.

На пръв поглед това е вид метъл, който лесно бих подминал. Продукцията не блести с кой знае какво качество, а музиката - с кой знае каква оригиналност. В "Bullets For a Desert Session" основни роли играят емоцията и носталгията. И като казвам "емоция" нямам предвид някаква тъжна или романтична такава - просто каквото и да изпява Дирк Вайс, звучи адски искрено и думите му удрят максимално силно. Заради това, но и заради други показатели, той ми напомня за Том Уейтс. Като добавим мачкащото темпо (независимо дали е средно или бързо), албумът придобива една мрачна и носталгична окраска, която хем ни връща в 90-те, хем ни рита здраво, за да поиздивеем подобаващо.

Трашът в този албум носи със себе си духа на траша от началото на 90-те. Откриващата "Reborn", силно напомнящата за Sodom "No One Can Kill Us" и "No More Time To Bleed (Thrashunion)" са високоскоростните резачки редом с "Unseen Enemy", която обаче има по-скоро пънкарски хардкор привкус. За достоен наследник на "Massive" пък може да мине "I Don't Care" и минаващата бавно като валяк "When War Begins". Други мачкащи композиции, макар и в малко по-високо темпо, са "The Liar Knows the Truth" и "God Is Dead" - един от многото тракове в албума с директни антирелигиозни текстове. Тук даже няма как да се сърдим на Дирк, че напада само християнството, защото той говори против религията като цяло, а в Richthofen дори цитираше конкретни имена на божества в красноречивата "Kill For Allah". Ето така се прави антирелигиозна песен - не само срещу християнството, защото това е лесно и банално. Ха кажи нещо против исляма, а?

По-изчистени форми на дуум можем да чуем най-вече в "Crossing" и 7-минутната "Bullets For a Desert Session", с която идва и краят на албума. С риск да се повторя, музиката в него не е супер оригинална и дори не бих казал, че звучи като писана през 2016-а. Само че май точно в това ѝ е чара - Warpath звучат така, сякаш 20 години са спали криогенен сън и са се събудили във все същото си старо студио, за да запишат нов албум. Затова и ако не сте били фенове на групата през 90-те, надали ще разберете защо проявявам този ентусиазъм. Напълно ще ви разбера, ако не харесате "Bullets For a Desert Session". Но ако поне веднъж сте попадали на "Massive" и ако не сте вярвали на ушите си, докато сте слушали смазващите Richthofen, то този албум е за вас. Той има силата да ви върне поне 20 години назад и да ви припомни що е то "здрав суров метъл".

+ + + + +
Суров, неподправен, искрен, директен, мачкащ, непукистки метъл.
Ранният 90-арски дух е много силно изразен и носи много носталгия.
От гласа на Дирк Вайс струи толкова много омраза и неприязън, че е трудно да се опише. 

- - - - -
Ако не сте били фенове на Warpath през 90-те, надали този албум ще ви впечатли особено.
Без особени форми на новаторство, оригиналност и блестяща продукция.
Някои многократно повтарящи се елементи, особено откъм тематика и текстове. 
 
IF YOU LIKE
Incubator, Richthofen, Totenmond, Pantera, Niederschlag, Dew-Scented, Sodom и др.

Автор: Testset
[7/10]

Katatonia - The Fall of Hearts

Posted by Today's Metal Crew On понеделник, юли 11, 2016 0 коментара

Стилът: Depressive/Progressive Rock/Metal
От/Год: Швеция, 2016
Лейбъл: Peaceville Records
Отнема: ~67(+5+9) минути


Една приятелка уби много време от живота си да ми обяснява как последните два албума на Katatonia са всъщност много добри и трябва да се слушат в определена последователност. Опитах! Заклевам се в брадата на Кери Кинг, дадох им не един или два шанса и тук-там имаше попадения. Но така или иначе лекичкият "Dead End Kings" бе последван от чаша уиски с 37 кубчета лед в нея (разбирай "Dethroned and Uncrowned"). А "Night Is the New Day" беше един доста разнообразен, красив, мрачен и тежък албум, който и до ден днешен си въртя на плейъра нон-стоп.

И честно казано, след него трябваше да излезе албум като "The Fall of Hearts". Или ако не веднага, то поне през албум. Насоката на Katatonia към по-прогресарски подходи определено успява да изстиска прекрасни резултати, а именно - типичната меланхолия, подкрепена с някой и друг здрав риф за фон. Знам, че искам много, при положение че съставът им постоянно се клати, но парчета като "Takeover", "Serein", "Old Hearts Fall" и "Sanction" доказват, че това е им е нещото (обетованата земя?) на кататоничните. Разбира се, има и парчета, за които е можело да се даде повече ("The Night Subscriber", "Decima", "Serac"), но това определено не значи, че са слаби попадения - просто има по-силни от тях. Козината ми настръхна на "Shifts" в момента, в който чух сирените и ме отвя към Silent Hill. Не знам дали господин Йонас Ренске се интересува от този франчайз, но дори и текстът като че ли има попадение за култовия град. Тъй като разполагам с digibook изданието на албума, плейлистът завършва с "Vakaren" - парче на родния език на кататонци, което звучи изключително красиво и ще си изям джапанките от яд, ако пеят за баница с праз в него. За съжаление другите издания не съм ги прослушвал, има поне 2-3 трака, за които съм убеден, че ще са на същото добро ниво.

"The Fall of Hearts" е силен, добър и приятен албум, с много разчупени и меланхолични мелодии, достоен за нивото на Katatonia. Признавам си, че малко излишно разкритикувах "Dead End Kings" и "Dethroned and Uncrowned", тъй като заедно с акустичния лайв "Sanctitude", тези два албума всъщност имат изключително силно влияние върху "The Fall of Hearts". Имам предвид, че ако се заслушате, ще усетите, че разни музикални похвати от гореизброените са намерили адекватното си място в текущата творба, или дет' вика Бай Църо от сервиза в Люлин "Заспаха си на мястото!". Това е албум, който дълго ще преслушвам в неговата цялост.

+ + + + +
Прогресарският подход дава чуваеми резултати.
Грабващ и задържащ вниманието от начало до край.
Рядко се срещат албуми, създаващи такава красива атмосфера.
Достойна дължина (минимум 67 минути разнообразие).

- - - - -
Можеше и да е малко по-тежичък откъм китари.
Разпиляването на бонусите в 18675 различни издания никога не е гот за крайния потребител.

IF YOU LIKE
Paradise Lost, Anathema, Opeth, Amorphis, Tiamat, Poets of the Fall и др.

Автор: Quiksilver
[8.5/10]

Totenmond - Der Letzte Mond vor dem Beil

Posted by Today's Metal Crew On сряда, юни 15, 2016 0 коментара

Стилът: Thrash/Crust/Doom Metal
От/Год: Германия, 2016
Лейбъл: Massacre Records
Отнема: ~40 минути


Още не мога да повярвам на очите и ушите си, но 8 години по-късно Totenmond издават нов албум! И не знам дали са спали криогенен сън, но още звучат точно така, както ни оставиха през 2008-а с "Thronräuber". Мнозина (особено сред по-младите метъл фенове) вероятно няма да разберат ентусиазма ми, но тези, които са чували поне "Reich in Rost" и са попадали под локомотива на смазващи песни като "Panzerdampf" (една от най-мачкащите композиции, които някога съм чувал), ще кажат "Аааа, Totenmond!" и ще броят дните до 19 август, когато излиза и този нов албум.

Много пъти съм влизал в спорове за стила на Totenmond, защото поне аз не съм сигурен, че понятието "crustcore" е достатъчно разбираемо за всички фенове. Факт е обаче, че Totenmond биват наричани така, като в стиловите определения за тях се дочуват още думи за траш, дет и дуум метъл, та дори и за пънк - но в най-тежката му възможна форма. Най-лесното определение за това, което правят Totenmond, обаче е следното: възможно най-мачкащата, мрачна, агресивна музика, на която можеш да попаднеш.

Първата песен в "Der Letzte Mond vor dem Beil" е с дори по-дълго заглавие - "Die Entheiligung des blasphemischen Josef und der ewige Regen". Дължината от 7:37 минути обаче не бива да ви подлъгва - това просто е едно голямо, ама много голямо интро, в което преди всичко вали дъжд и в края няколко секунди са музика. Истинското начало дава "Hölle mit Hof" в типичен Totenmond стил - със скоростен пънк ритъм и зловещите ревове на Pazzer. Следва мрачната "Blut auf Krank" и... още по-мрачната "Kehrwoche", която започва да удря сериозно чак в средата си, допреди което е просто бавен инструментал. След "Tötet den König" идва и най-зверският удар в албума - красноречивата "Zu den Waffen", която започва залъгващо бавно с леко дуум-рокерски риф, но избухва в скоростна, свръхагресивна касапница, която кулминира със всяващ страх вик малко преди третата си минута. До края на сериозно мачкане в по-бавно темпо ни подлагат "Fort von Gott", дуумаджийската "Giftköder" и... изненадващ кавър на "Into the Fire" на Deep Purple.

За финал е оставен странен аутро трак, който представлява обърнато наобратно интро от "Can't Let You Go" на Rainbow, върху който Pazzer крещи нещо с възможно най-зловещия си глас. Той завършва с чуруликащи птички и дъжд и така неусетно превърта до първия трак, където също чуруликат птички и вали. Звучи объркващо, но точно затова Totenmond не е група, за която да четеш. 8 години по-късно, Totenmond са все така злокобни, мощни и плашещо агресивни. Затова Totenmond се слуша, усеща и поема. Силно.

+ + + + +
Злокобна мощ, която много малко други групи притежават.
8 години по-късно, Totenmond звучат така, сякаш никога не са спирали да правят своята музика.
Тежък, мрачен, агресивен и често направо плашещ албум.
Смазващи композиции в бързо ("Zu den Waffen") и бавно ("Giftköder") темпо.

- - - - -
Странно, близо 8-минутно интро и още по-странно, всяващо ужас аутро.
Още някой и друг скоростен трак нямаше да дойде в повече.
Още някой и друг трак като цяло нямаше да дойде в повече.

IF YOU LIKE
Warpath, Richthofen, Bolt Thrower, Endhammer, Niederschlag, Schacht и др.

Автор: Testset
[8/10]

Candlemass - Death Thy Lover (EP)

Posted by Today's Metal Crew On понеделник, юни 13, 2016 0 коментара

Стилът: Doom Metal
От/Год: Швеция, 2016
Лейбъл: Napalm Records
Отнема: ~25 минути


Чакаме, чакаме и ето на - докато Лейф Едлинг ни запълва времето със страничните си проекти, някак успя да вмести и Candlemass. Като оставим драмите настрана, нещо важно се случи - Матс Левен е пълноправен вокалист и ще има цял нов албум под марката с неговото име. Заслужаваше го и накрая го получи. Но тук няма да правим анализ на роднинско-приятелските взаимоотношения назад в годините, нито ще пъшкаме по какъв бил Messiah, а ще погледнем какво ни предлагат към днешна дата шведските полуветерани. А то е заготовката за предстоящия албум.

В "Death Thy Lover" има 4 песни с различна идентичност. И ако трябва да се съди по някоя, че "това ще е линията на партията", няма да е правилно. Началото е с едноименната и най-скоростна композиция - подход, следван в доста от албумите назад, с ударно начало и с мощ, лъхаща отвсякъде. Композиция, подходяща да е отваряща и сега, и преди 20 години. "Sleeping Giants" сваля една дуум предавка назад, за да ни покаже цялата красота на жанра, с по-малко мелодия за сметка на класическия риф и с перфектна комбинация от гласа на Матс Левен и ниско настроените китари. Когато припевът ви затъпче по главите, ще разберете какво имам предвид. "Sinister N Sweet" пък следва линията на предшественичката си с подобния ритъм, но за разлика от нея тук по-запомняща се е акустичната ѝ част. Накрая, както в последно време се случва в албумите на Лейф (почти съм убеден и че когато новият види бял свят, ще е същото), последната песен има за цел да контрастира на другите. Обикновено или е най-бавната, или най-тежката, или просто най-странната. В нашия случай "The Goose" e и трите, а за капак - и инструментал. Просто страхотно изживяване. Нещо, което друга група в този стил никога не е могла да поднесе. Не и по този вдъхновяващ начин.

От години чакам да се родят заместниците на Candlemass и не че няма супер добри опити, но явно летвата за тези трийсет и кусур години е вдигната ужасяващо високо. Ако слагахме оценки на EP-тата, това чудо щеше да отнесе доста висока такава. Сега обаче важното е, че отваря сериозен апетит за бъдещия албум.

+ + + + +
Много сила, много мощ, много истински Candlemass.
Четири песни, които няма как да те оставят равнодушен.
Перфектна основа за очакванията към предстоящия албум.

- - - - -
Какви минуси, лято е, да гледаме положително!

IF YOU LIKE
Black Sabbath, Avatarium, Krux и др.

Автор: Nightice
[N/A]

Omnium Gatherum - Grey Heavens

Posted by Today's Metal Crew On четвъртък, декември 03, 2015 0 коментара

Стилът: Melodic Death Metal
От/Год: Финландия, 2016
Лейбъл: Lifeforce Records
Отнема: ~56 минути


Omnium Gatherum са от град Котка и по свои думи свирят "мелодичен дет метъл за възрастни". "За възрастни" в смисъла на " за зрели хора", не в другия смисъл (ама че незряло е изобщо да си го помислите!). По-сухо казано, те свирят мрачен, многопластов и много зрял мелодет с елементи на дуум и прогресив метъл. А по-директно казано, те са една от онези групи, която всичките ви приятели, харесващи Insomnium и DT, почти сигурно също харесват.

След мрачния, красив, но и лесно забравим "Beyond", Omnium Gatherum се впускат в ново мрачно приключение с "Grey Heavens", в който, въпреки мрачното заглавие и дуумаджийска обложка, има по-малко дуум, повече мелодет и в частност - повече "мело". Това, което им липсваше в предните два албума, а именно динамиката и темповото разнообразие, го има тук. Композициите са по-динамични, по-стегнати и по-разнообразни. Албумът дори започва с бърза песен - "The Pit", към чийто край се включват и чисти вокали. "Rejuvenate!" и закриващата "Storm Front" също залагат на повече скорост, докато на повече мелодии, здрави рифове и средно темпо разчитат "Skyline" (която няма как да не ни напомни на "Only For the Weak" на In Flames с основния си риф), "The Great Liberation", "Frontiers" и "Ophidian Sunrise". В това число донякъде може да се включи и почти изцяло инструменталната "These Grey Heavens". Има обаче една композиция в този албум, която просто отвява всички останали - близо 9-минутната "Majesty and Silence", в която темпото и настроенията се сменят няколко пъти, а финалът с хоровите чисти вокали прави песента да изглежда поне двойно по-епична.

Истина е, че това е мелодет за зрели хора. В ревюто за "Beyond" някой се чудеше дали със своята музика Omnium Gatherum не се отдалечават прекалено много от "не токлова задълбочения" мелодет фен, но сега става съвсем ясно, че те нарочно не целят тази аудитория. Музиката им е предназначена за задълбочени любители на жанра и ако просто минаваш покрай нея случайно, е твърде възможно да не ѝ обърнеш достатъчно внимание. И преди някой да се е обидил - не казвам, че ако не харесвате Omnium Gatherum сте "незрели". Просто музиката им е предназначена за по-обособен кръг фенове и ако не сте в него, спокойно можете да пропуснете изживяването. А ако изберете да се обидите - ще е много незряло от ваша страна, хаа!

+ + + + +
Първокласен, добре изчистен, зряло звучащ мелодичен дет.
Дълбоки, интелигентно построени композиции.
Повече темпово разнообразие, динамика и мелодии от предния път.
Отдава се внимание на красотата на музиката, вместо просто да се нахвърлят рифове и грухтежи.

- - - - -
Изисква се точно определен тип мелодет фен, за да оцени подобаващо тази музика.
Включванията на чисти вокали са толкова красиви, че ти се иска да чуеш още от тях... но няма.
 
IF YOU LIKE
Insomnium, Dark Tranquillity, Mors Principium Est, Amorphis, At The Gates и др.

Автор: Undepth
[8.5/10]

Avatarium - The Girl With The Raven Mask

Posted by Today's Metal Crew On вторник, ноември 17, 2015 6 коментара

Стилът: Doom Metal
От/Год: Швеция, 2015
Лейбъл: Nuclear Blast
Отнема: ~50 минути


Е, няма такава банда! Това е чудовищно добро. Миналата година, когато ни смазаха с едноименния си и дебютен албум, ако е имало някой да се съмнява какво ще последва, сега би трябвало да избие тези мисли от главата си и да я посипе с пепел. Avatarium отново ни дават единствено и само най-доброто. Вярно, една идея по-трудно смилаем материал, но ви гарантирам, че с минимални усилия ще откриете всичката красота на отчаянието в тази музика.

Както и предния път, началото е повече от зареждащо. Едноименната откриваща песен задава "грешното" темпо, като единствената и цел е да вдигне адреналина на простосмъртния слушател и впоследствие да го потопи в ковчег перли, хипнотизиран и бълнуващ. Яко, нали? А какво се случва оттук нататък? Ами... тежък, мелодичен, драматичен дуум метъл. Песните преливат в неусетно безвремие и изпълват пространството със звук. Разказват истории за деца от луната, за "Iron Mule" - железницата с нейните последствия, за зли северни духове, за "The Januаry Sea" с неговите седем сирени, абе, изобщо... ширината на миргогледа е всеобхватна.

С това, което правят, музикантите съвсем открито музикантите отдават огромна почит на цели декади музициране. Може да доловите психеделията на 70-те, хамънд органа на Uriah Heep или Джон Лорд (ако щете), брутално тежки мигове ала Сабат и още, и още, и още. Цялостната манджа обаче си е забъркана около жената с гарванова маска Джени-Ан Смит (между другото - съпруга на Маркус, за по-любопитните). Тя е не просто вълшебна с това, което прави. Тя е онзи магнитен глас, привличащ вниманието. Тя е специална. Повярвайте ми, изключително рядко се среща подобна комбинация от визия, талант и интелект.

Надявам се всички тези хвалебствия дотук да намерят почва и да накарат някои, все още чудещи се "що е пък туй", да запретнат ръкави, да напомпат мускули и да изслушат няколко пъти този шедьовър. Защото освен на "болен мозък", това произведение е плод и на гениалността на своите автори. A за финал няма да ви правя резюме, а просто ще ви оставя с една строфичка от песената "The January Sea".

The January sea will roll
black like sin and blood...

+ + + + +
Всичко, до последния звук и ду(у)ма!
Албум-наркотик - колкото повече го слушаш, толкова по-зависим към него ставаш.
Допълнителни хвалебствия за рядко страхотните вокали на Джени-Ан Смит.

- - - - -
При 10/10 да се говори за минуси е некоректно.
 
IF YOU LIKE
Candlemass, Krux, Black Sabbath, Lake of Tears, Argus и др. и др.

Автор: Nightice
[10/10]

Draconian - Sovran

Posted by Today's Metal Crew On четвъртък, ноември 05, 2015 1 коментара

Стилът: Gothic/Doom Metal
От/Год: Швеция, 2015
Лейбъл: Napalm Records
Отнема: ~73 минути


В един есенен ден по шосето между две държави в слушалките ми прозвъняха нотите на "Sovran". От тогава есента ми не е това, което беше. Последният албум на Draconian е първият студиен запис на шведите с новата вокалистка Хайке Лангханс - създание талантливо, изящно и идеално пасващо на звученето на бандата. Промяната в състава е нещо, на което винаги съм гледала с оптимизъм - и този път доброто ми предчувствие не ме подведе.

"Sovran" пък е особен албум. От една страна идва леко монотонен на моменти, от друга обаче всяка отделна песен вълнува по различен начин. Многообразното единство е едно от основните достойнства на записа. Друго такова ценно явление е гласът на Хайке. Той се сипе досущ като снежинки по сетивата - нежен и въпреки това донякъде болезнен. Бурята започва да вилнее тогава, когато се включат и тежките вокали. В този момент вече си говорим за класически Draconian, способен да покори всяка жадуваща първокласен дуум душа. Няма обаче да отварям приказка за почти гениално композираните китари. Слушали сме "Arcane Rain Fell", знаем какви вълшебства практикуват Йохан Ериксон и сие. Ак овсе пак ви трябва справка - чуйте "Rivers Between Us" - песента е страхотно построена, въпреки че може би е малко по-"готик" от очакваното.

Този албум е чисто и просто поредното доказателство, че който си го може, си го може - и не се спира пред нищо. Четирите години чакане след "A Rose For the Apocalypse" определено са си заслужавали всяка една минута. Меланхоличен, отнесен, лепящ се по съзнанието, "Sovran" е един от шедьоврите не само на Draconian - той е и перла в короната на съвременния дуум метъл.

+ + + + +
9 прекрасни композиции с почти идеални структури.
Изпипан, емоционален и силно въздействащ албум.
Поредна положителна промяна за групата.

- - - - -
Монотонността досадява след определен момент.
Мисията пред Draconian, а именно надминаването на себе си, не е изпълнена докрай.
 
IF YOU LIKE
Tristania, My Dying Bride, Amorphis, Swallow The Sun, Paradise Lost и др.

Автор: Valkyrja
[9/10]

Hanging Garden - Blackout/Whiteout

Posted by Today's Metal Crew On събота, октомври 03, 2015 0 коментара

Стилът: Doom Metal
От/Год: Финландия, 2015
Лейбъл: Lifeforce Records
Отнема: ~49 минути


Да си призная, този албум ме накара да си пусна предния и то не за друго, ами защото нещо ме чоплеше през цялото време, докато го слушам за пореден път. Какво ли? Онова усещане, че предния път беше по-яко. Оказах се прав за себе си. Чисто и просто, към днешна дата материалът, който ни предлагат Hanging Garden, е няколко стъпки в посока и полза на наркотично-меланхоличния жанр.

Истината обаче е, че следват курса, поет в "At Every Door". Песните поникват бавно и се разлистват мощно, с блажен шум на пронизваща болка. Абсолютният пример е откриващата "Borrowed Eyes". Подвеждащо силна точно с гореописното си развитие, страхотно нежно начало, градация в темпово отношение, размазващ финал и тъкмо когато си настроен за още, странно (поне за мен), но следва "голяяямото чакане". Тук-там с по някое изключение. Песен след песен се редят никак не лоши тракове, но нещо някак... като разпиляни на едно място. Усещам, че пичовете търсят своята идентичност, искат да имат свой стил, да са разпознаваеми. Може би са близко и гравитират около тази крайна цел, но има нещо липсващо. Именно онова, което да ги отличава от останалите и те кара да кажеш: "...аааа, ама това са Hanging Garden!", само след няколко акорда. Нищо, де. Млади, амбициозни, можещи - все качества, дето си ги имат, та от тази гледна точка ми се струва, че ще успеят. Но да се върнем на албума.

След чаааакането и няколкото добри момента в "Eclipse" идва ред за уникално силното "Words That Bear No Meaning". Парче, носещо освен купища асоциации, и облика, който виждам в Hanging Garden относно бъдещето им. Ето тук се е получила идеалната спойка между онова летаргично и безумно тежко звучене, което кара косъмчетата зад врата да настръхват. Оставащото до края предлага по-скоро от по-добрия материал и това вкарва албума в рамките на категорията "добър". Препоръчвам го за онези, които не очакват 49 мин тресня, скоростта в кръвоносната им система е в ниските регистри и които най-вече харесват някоя от бандите, изброени в края на ревюто. Някъде тук няма как да подмина оригналната визия на обложката, показваща минимума от две страни в едно лице, както и интересния подход от чернобяло към цвят. Заигравка, но наистина се вписва много точно с атмосферата и идеята на албума. С други думи (всъщност три важни) и за да завърша: хубава нова музика от Hanging Garden.

+ + + + +
Целенасочено търсене на собствено и разпознаваемо звучене във втори пореден албум.
Грабва с добро начало и създава "правилното" насторение.
Няколко открояващо се силни парчета.

- - - - -
След силния старт идва ред на дъъълго очакване за още добри моменти.
Трябваше да има далеч повече от по-тежките китарни рифове.
 
IF YOU LIKE
Katatonia, Paradise Lost, My Dying Bride, Novembre и др.

Автор: Nightice
[7/10]

Абонамент за: Публикации (Atom)

    Още приятели