ЖАНР: Power/Heavy/Disco Metal
ОТ/Д: Финландия | 08.02.2019
ОТ/Д: Финландия | 08.02.2019
ЛЕЙБЪЛ: Nuclear Blast
ОТНЕМА: ~43 минути
ОТНЕМА: ~43 минути
-
About TMB
BGR: Today's Metal е сайт за метъл ревюта с идеална цел, създаден през 2011-а година, за да популяризира модерната метъл сцена. Нашата цел - бързо и лесно да разберете става ли нещо ново за слушане или не!
ENG: Today's Metal is a non-profit webzine for metal reviews, established in 2011 with the purpose of promoting the modern metal scene. Our goal - to quickly let you know if a new metal album is worth your time!
[FACEBOOK] [INSTAGRAM] [YOUTUBE] [TWITTER] [E-MAIL]
Показват се публикациите с етикет hell. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет hell. Показване на всички публикации
Five Finger Death Punch - The Wrong Side of Heaven [...] vol.1
On
сряда, юли 31, 2013
5
коментара
От/Год: САЩ, 2013
Лейбъл: Prospekt Park
Знаеш, че заглавието на даден е албум е прекалено дълго, когато дори абревиатурата му е прекалено дълга, както е в случая с TWSOHATRSOH-V1, но това няма голямо значение, защото с това заглавие идва новият албум на 5FDP! Албумът, подобно на всички предишни релийзи на групата, е хитов от начало до край и изпълнен с толкова много сурова енергия, хъс и агресия, че просто би било невъзможно да останеш безразличен към него. Парчетата се забиват в главата лесно, благодарение както на простите си и запомнящи се текстове, така и на безкомпромисните вокали на Иван Мууди, който за пореден път се справя перфектно с всички видове крясъци, ревове и чисто пеене.
Заявката за "хитовост" идва още със сингъла "Lift Me Up", в който гост-вокали изпълнява самият Роб Халфорд! Сериозните гост-участия обаче не приключват с неговото име - в "The Wrong Side of Heaven" се включват още Макс Кавалера от Soulfly, Джейми Джаста от Hatebreed, Мария Бринк от In This Moment и... рапърът Tech N9ne в кавъра на "Mama Said Knock You Out" на LL Cool J. Интересното при повечето от тези гостувания е, че те са в алтернативни версии на парчетата, които 5FDP са записали и сами - факт, който аз лично не разбирам, но повече за това - след малко. 5FDP все пак ясно показват, че могат да се справят и без гости в размазващи парчета като "You", "Burn MF" (перфектната песен за горене на калории), "I.M.Sin" и "Dot Your Eyes", както и в по-лирични тракове като заглавната "Wrong Side of Heaven" и баладата "M.I.N.E. (End This Way)".
Ясно е, че залагайки на вече проверената и работеща формула, 5FDP не могат да сбъркат и че ще зарадват феновете с нова доза мощен, съвременен, лишен от "булшит" метъл. От друга страна обаче, 5FDP вече в 4 поредни албума свирят едно и също. Това, както и преди сме обсъждали, има и много положителни страни - фенът знае какво да очаква, никой не мрънка за "връщане към корените" и материалът сякаш сам се пише. Но все пак, колкото и здрава музика да правиш (това не може никой да им оспори), 4 албума в една ниша, един стил и един звук са си бая. 5FDP могат да си го позволят засега, залагайки на мотото "Не поправяй нещо, което не е счупено" и дотук тази тактика работи безотказно (както разботи за AC/DC от 40 години).
Като изключим предвидимата структура на албума, "The Wrong Side of Heaven" не страда от някакви сериозни слабости. Недостатъците му се изчерпват предимно с баналните (но много удобни за припяване) текстове в общия дух на "Ай донт гив а фак/шит" и с наличието на 3 повтарящи се трака, просто защото в тях има гост-вокалисти. Защо просто не бяха оставени директно в албума, както тракът с Роб Халфорд? Аз нямам отговор. Истината обаче е, че дори това няма почти никакво значение, защото 5FDP със сигурност ще зарадват феновете си с "The Wrong Side of Heaven", а всеки недоволен е свободен да си трие и слага в албума каквото му скимне. А аз, честно казано, вече усещам едно вътрешно нетърпение да чуя какво ще ни връхлети от очаквания до края на годината "Vol. 2"! Макар че критикът в мен вече май поназнайва отговора...
+ + + + +
Рядко се срещат албуми, пълни с толкова мощна, енергична и зарибяваща музика.
Иван Мууди се справя безпроблемно с всички видове ревове, крясъци и чисти вокали.
Познато звучене, тежки китари, агресия, мелодия и... всичко, с коeто са известни 5FDP.
Лесно запомнящи се и запяващи се текстове, идеални за крещене на живо (ха дано имаме тоз късмет).
- - - - -
Иван Мууди се справя безпроблемно с всички видове ревове, крясъци и чисти вокали.
Познато звучене, тежки китари, агресия, мелодия и... всичко, с коeто са известни 5FDP.
Лесно запомнящи се и запяващи се текстове, идеални за крещене на живо (ха дано имаме тоз късмет).
- - - - -
Четвърти пореден албум със същото звучене и настроение.
Макар и лесни за пеене, текстовете са доста банални и еднообразни.
Макар и лесни за пеене, текстовете са доста банални и еднообразни.
IF YOU LIKE
Stone Sour, Slipknot, Trivium, KSE, Demon Hunter, Disturbed, A7X и др.
Автор: Undepth
[7.5/10]
Helloween - Straight Out of Hell
On
сряда, януари 09, 2013
1 коментара
От/Год: Германия, 2013
Лейбъл: Sony Music/The End Records
Сигурно е тъпо да започна с това, но нека изясним нещо преди да започнем с четенето на това ревю. Михаел Киске напусна Helloween сравнително отдавна (има-няма 20 години) и който още не е свикнал с това - има сериозни проблеми с адаптирането. Кийпърите пък бяха издадени преди 25 години, затова моля, нека не сравняваме всеки нов албум на Helloween с тях. Казвам това, защото "Straight Out of Hell" връща част от 80-тарското звучене на групата, но това далеч не значи, че Helloween са решили да се самокопират. Този албум може и да напомня частично за някои предни творби на групата, но само дотам. That's all.
Признавам, че щом чуя, че някоя група е решила да използва 80-тарско звучене, въздишам тежко, защото отдавна ми омръзна да чувам фразата "завръщане към корените", особено когато от това страда качеството на звука - нещо, което един умерен аудиофил като мен винаги намира за неприемливо. Helloween обаче са успели да докарат въпросното 80-тарско звучене, без звукът в "Straight Out of Hell" да се превръща в жертва. Ефектът е постигнат не само с технически средства, но и с изразни такива. Клавишните, например, отново играя сериозна роля в музиката на "тиквите", а не са просто фон, както все по-често се случваше напоследък. Подобно "завръщане" правят и познатите ни от 80-те беквокали. Нискочестотната техника от "7 Sinners" пък е заменена (слава Богу) с нормална такава и го няма онова гадно чувство за приглушеност във звука.
Самият материал в SOOH също е на ново, по-високо ниво от това в последните няколко албума. Дерис, Гроскопф, Вейкат и Герстнер очевидно са взели много насериозно композиционния процес, от който са се родили страхотни, мелодични и тежки песни като отварящата "Nabataea", скоростните пауър метъл резачки "World of War", "Make Fire Catch Fly" и "Straight Out of Hell", както и мелодичните (и силно клавишно подкрепени) "Far From the Sun" и "Waiting For the Thunder". Красивата "Hold Me In Your Arms" пък, от която струи адски много любов и отчаяние, показва за пореден път, че Helloween знаят как се пишат балади (знаете, че ще ревете на нея, ако ви скъса гаджето), докато затварящата "Church Breaks Down" изненадва с включването на мъжко хорово пеене. Като "не толкова добри" си отбелязах странната интерлюдия "Wanna Be God", леко детинската "Asshole" и... сингъла "Burning Sun". Не че парчето е лошо, но в този албум има един куп по-добри парчета, които може би щяха да вдигнат очакванията ми доста повече.
Задължително споменаване заслужава и перфектната китарна работа в "Straight Out of Hell". Отдавна не бях чувал такъв здрав китарен звук и толкова смислени рифове в албум на Helloween! Анди Дерис също се справя подобаващо със задачата си зад микрофона, макар и на места високите му тонове да ми идват в повече (особено в "Burning Sun"). Клавишните, с риск да се повторя, са на много високо ниво и са изключително добре продуцирани, като се надявам това нещо да продължи и в следващите албуми на бандата, защото това звучене им отива адски много. След толкова години на търсене и заплашително злаитане към стагнацията, Helloween може би най-накрая намериха правилния път и за пореден път дават ясно да се разбере, че тази група просто няма изчерпване. "Straight Out of Hell" е убедителното доказателство за това.
+ + + + +
Helloween показват, че и след толкова много години още могат да поднасят изненади.
По-мелодичен, по-бърз, по-запомнящ се и осезаемо по-добър от предшествениците си.
Промяна в звученето, сякаш нарочно напомняща за най-добрите периоди на групата.
Невероятна китарна работа и грандиозно възвърната роля на клавишните и беквокалите.
Албум, който лесно може да мине за "модерна класика".
По-мелодичен, по-бърз, по-запомнящ се и осезаемо по-добър от предшествениците си.
Промяна в звученето, сякаш нарочно напомняща за най-добрите периоди на групата.
Невероятна китарна работа и грандиозно възвърната роля на клавишните и беквокалите.
Албум, който лесно може да мине за "модерна класика".
- - - - -
Някои леко странни парчета, които не ми се връзват добре с останалите.
Винаги ще мрънкам за по-добре озвучени и по-плътни барабани. Сега също.
Винаги ще мрънкам за по-добре озвучени и по-плътни барабани. Сега също.
IF YOU LIKE
Gamma Ray, Avantasia, Blind Guardian, Stratovarius и др.
Автор: Testset
[9/10]
The Unguided - 2011 - Hell Frost
On
вторник, ноември 22, 2011
6
коментара
Стил......: Modern Metal/MMDMДържава...: Швеция
Лейбъл....: Despotz Records
Отнема....: ~45 минути
www.facebook.com/theunguided
www.facebook.com/theunguided
Ясно беше накъде отиват нещата със Sonic Syndicate. След като Роланд Йохансон си би камшика и на негово място дойде Нейтън Бигс, групата претърпя своя най-комерсиален провал, издавайки "We Rule the Night" (2.5/10 от мен), който напълно закономерно, логично и правилно бе определен като най-голямaта възможна шитня, излизала някога изпод името "Sonic Syndicate". Явно зaсрамен от случилото се, малко след Роланд, другият вокaлист Ричард Сюнесон (харш-вокали) също си вдигна раницата и отиде в лагера на The Unguided, където вече го чакаха Роланд и брат му Роджър (който обаче продължава да свири и в Sonic Syndicate). Изобщо, голяма сапунка, от която е ясно едно - Sonic Syndicate съвсем рaзпърдяха крaтунките и очаквам след като им изтече договора с лейбъла, да ги рaзпърдят финално и да се рaзпaднат. Жалко, обичах тая банда.
Но стига толкова история. Да говорим за "Hell Frost". Макар и дебют, този албум никак звучи като правен от новаци. Ясно е и защо - годините на сработване в Sonic Syndicate си казват думата и точно затова "Hell Frost" звучи като най-доброто, на което тези момчета са способни. Върху него са оставени отпечатъците и на много талантливи пръсти, включващи тези на Понтус Хелм (Dead By April) и Петер Тегтгрен (Pain, Hypocrisy), така че можете да бъдете сигурни, че пускайки си този албум, ще чуете нещо наистина специално.
Какво представлява музиката на The Unguided? Въпрос с лесен отговор. Представете си Sonic Syndicate в периода им от "Only Inhuman". Сега си представете звученето им малко по-тежко. Добавете още малко електроника и повече китарна насоченост. Предствете си и че Ричард вече е еволюуирал и е шлифовал е харш-вокалите си. Хоп, готово! С това допълнение, че крайният резултат е по-добър от (почти) всичко, което Sonic Syndicate някога са издавали. Песните са многопластови, добре структурирани и перфектно "нивелирани". Няма изгъзици, няма поп, няма мяукaния и емoвщини (с каквото ни се надуха ушите в "We Rule the Night"). Песни като "Inherit the Earth", "Betrayer of the Code", "Pathfinder" и "My Own Death" пък до една имат потенциал да бъдат хитове и могат да служат за урок на всеки, решил да се пробва в жанра "модерен мелодет".
Та, какво получихме? Един запомнящ се, чудесно продуциран, пълен с потенциални хитове албум, разполагащ с мелодичност, мощ, два типа вокали, страхотна китарна работа и много електроника. Ако харесвате MMDM и все още не сте чули "Hell Frost", спрете да спите и го пускайте незабавно! Защото The Unguided може би са "the next big thing" на модерната метъл сцена, особено при така стеклите се обстоятелства за Sonic Syndicate.
Но стига толкова история. Да говорим за "Hell Frost". Макар и дебют, този албум никак звучи като правен от новаци. Ясно е и защо - годините на сработване в Sonic Syndicate си казват думата и точно затова "Hell Frost" звучи като най-доброто, на което тези момчета са способни. Върху него са оставени отпечатъците и на много талантливи пръсти, включващи тези на Понтус Хелм (Dead By April) и Петер Тегтгрен (Pain, Hypocrisy), така че можете да бъдете сигурни, че пускайки си този албум, ще чуете нещо наистина специално.
Какво представлява музиката на The Unguided? Въпрос с лесен отговор. Представете си Sonic Syndicate в периода им от "Only Inhuman". Сега си представете звученето им малко по-тежко. Добавете още малко електроника и повече китарна насоченост. Предствете си и че Ричард вече е еволюуирал и е шлифовал е харш-вокалите си. Хоп, готово! С това допълнение, че крайният резултат е по-добър от (почти) всичко, което Sonic Syndicate някога са издавали. Песните са многопластови, добре структурирани и перфектно "нивелирани". Няма изгъзици, няма поп, няма мяукaния и емoвщини (с каквото ни се надуха ушите в "We Rule the Night"). Песни като "Inherit the Earth", "Betrayer of the Code", "Pathfinder" и "My Own Death" пък до една имат потенциал да бъдат хитове и могат да служат за урок на всеки, решил да се пробва в жанра "модерен мелодет".
Та, какво получихме? Един запомнящ се, чудесно продуциран, пълен с потенциални хитове албум, разполагащ с мелодичност, мощ, два типа вокали, страхотна китарна работа и много електроника. Ако харесвате MMDM и все още не сте чули "Hell Frost", спрете да спите и го пускайте незабавно! Защото The Unguided може би са "the next big thing" на модерната метъл сцена, особено при така стеклите се обстоятелства за Sonic Syndicate.
+ + + + Плюсове.......:
Дебют на годината? Не бих се учудил ни най-малко.
Многопластов, недоскучаващ, запомнящ се, мощен, динамичен, мелодичен.
Страхотни китари, страхотна електроника и почти толкова страхотни вокали.
The Unguided (2011) > Sonic Syndicate (2010).
Многопластов, недоскучаващ, запомнящ се, мощен, динамичен, мелодичен.
Страхотни китари, страхотна електроника и почти толкова страхотни вокали.
The Unguided (2011) > Sonic Syndicate (2010).
- - - - Минуси........:
Това спокойно можеше да е новият албум на Sonic Syndicate.
Леко предвидим на места.
Леко предвидим на места.
Подходящо за фенове на:
Sonic Syndicate, Scar Symmetry, Dead By April, The Blinded, Amaranthe и др.
Автор: Testset
-=9/10=-
Chimaira - 2011 - The Age of Hell
On
понеделник, септември 19, 2011
4
коментара
Държава...: САЩ
Лейбъл....: E1 Music
Отнема....: ~50 минути
www.myspace.com/chimaira
www.myspace.com/chimaira
Доста време ми беше нужно, за да асимилирам правилно този албум на Chimaira (и се чете Каймийра, не Чимайра, бел. ред.). Близо месец дори не знаех дали ми харесва или не. С предния албум имах същите дълги дилеми, но тогава не ми се налагаше да пиша ревю за него, затова накрая просто го оставих в графата "бива, ама няма да си го пускам често". За щастие, "The Age of Hell" не попадна там.
Определено един от най-тежките им албуми до този момент, "The Age of Hell" реже безкомпромисно със страхотна китарна работа, кристален саунд и едно особено траш-звучене, което няма как да не усетите в откриващата заглавна песен, в "Clockwork", откровено трашърската "Born In Blood" (с Фил Боузмън от Whitechapel) и дори в мачкащата "Scapegoat", чийто ритъм насмалко да ми откъсне главата от куфеене! Повечето от солата в албума също притежават този специфичен траш заряд, което им прави още по-голяма чест.
Освен на траш, момчетата от Chimaira са заложили и доста други благодатни елементи в "The Age of Hell". В наистина малки, но точно премерени количества, на няколко места в албума можем да чуем електронни семпли, чисти вокали и метълкор забежки. Инцидентно се включват и акустични китари и дори саксофон (ако някой го долови изобщо в "Clockwork"). Всеки от тези елементи внася огромна свежест там, където се появява. Темпото също е доста разнообразно, за разлика от адски еднообразното и ниско такова в "The Infection", така че налице са всички основания този албум на Chimaira да се окаже и техния най-добър досега. За това винаги можем да поспорим, разбира се, но фактите са си факти - в "The Age of Hell" слабо няма.
Или добре де, почти няма. Интерлюдията "Stoma" например е по-ненужна и от обелка на изяден дъвчащ бонбон, а приспиващото темпо на "Powerless" наистина ще ви направи "powerless", ако успеете да я изслушате докрай. Но с това мога да кажа, че се изчерпва "слабото звено" в албума.
Чуйте задължително "The Age of Hell", ако все още не сте (няма извинение за този пропуск) и сами ще откриете поне 5 нови любими трака в него, както стана и при мен. А аз, вярвайте ми, се имам за доста претенциозен. Просто... албумът мачка (и подчертавам думата "мачка"). Почти буквално.
Определено един от най-тежките им албуми до този момент, "The Age of Hell" реже безкомпромисно със страхотна китарна работа, кристален саунд и едно особено траш-звучене, което няма как да не усетите в откриващата заглавна песен, в "Clockwork", откровено трашърската "Born In Blood" (с Фил Боузмън от Whitechapel) и дори в мачкащата "Scapegoat", чийто ритъм насмалко да ми откъсне главата от куфеене! Повечето от солата в албума също притежават този специфичен траш заряд, което им прави още по-голяма чест.
Освен на траш, момчетата от Chimaira са заложили и доста други благодатни елементи в "The Age of Hell". В наистина малки, но точно премерени количества, на няколко места в албума можем да чуем електронни семпли, чисти вокали и метълкор забежки. Инцидентно се включват и акустични китари и дори саксофон (ако някой го долови изобщо в "Clockwork"). Всеки от тези елементи внася огромна свежест там, където се появява. Темпото също е доста разнообразно, за разлика от адски еднообразното и ниско такова в "The Infection", така че налице са всички основания този албум на Chimaira да се окаже и техния най-добър досега. За това винаги можем да поспорим, разбира се, но фактите са си факти - в "The Age of Hell" слабо няма.
Или добре де, почти няма. Интерлюдията "Stoma" например е по-ненужна и от обелка на изяден дъвчащ бонбон, а приспиващото темпо на "Powerless" наистина ще ви направи "powerless", ако успеете да я изслушате докрай. Но с това мога да кажа, че се изчерпва "слабото звено" в албума.
Чуйте задължително "The Age of Hell", ако все още не сте (няма извинение за този пропуск) и сами ще откриете поне 5 нови любими трака в него, както стана и при мен. А аз, вярвайте ми, се имам за доста претенциозен. Просто... албумът мачка (и подчертавам думата "мачка"). Почти буквално.
+ + + + Плюсове.......:
Невероятно изчистен саунд!
Великолепна китарна работа.
Разнообразие от елементи (траш, метълкор, чисти вокали, електроника и какво ли още не).
Великолепна китарна работа.
Разнообразие от елементи (траш, метълкор, чисти вокали, електроника и какво ли още не).
- - - - Минуси........:
Излишна интерлюдийка, но пък доста лесно се преглъща.
Бавното темпо не е много, но където го има си личи колко не им отива.
Бавното темпо не е много, но където го има си личи колко не им отива.
Подходящо за фенове на:
Lamb of God, Devildriver, God Forbid, Unearth, Trivium и др.
Автор: Undepth
-=8/10=-
Breathe Carolina - 2011 - Hell Is What You Make It
On
понеделник, юли 18, 2011
1 коментара
Стил......: Electro/Powerpop/Post-Hardcore Държава...: САЩ
Лейбъл....: Fearless Records
Отнема....: ~47 минути
www.myspace.com/breathecarolina
www.myspace.com/breathecarolina
Дотук бях с Breathe Carolina. Банда с потенциал, който вместо да бъде разгърнат, бе брутално стъпкан от самите й членове. Днес, вместо да можем да се насладим на една чудесна електро/пост-хардкор банда, на нас ни се налага да слушаме смърдящ диско-пауърпоп, жалък горе-долу колкото иначе убер-жалката диско-повръщня LMFAO. Просто очаквам всеки момент Кайл Ивън и Дейвид Шмит да се появят в новия си видеоклип с леопардови клинове и афро-прически. Най-лошото е, че въпреки иронията, с която го казвам, няма да се учудя това да се случи, особено имайки предвид умопомрачителни песни като "Last Night (Vegas)", каквито присъстват в този албум. Самата тази песен представя нещо средно между "Friday" на Ребека Блек, "Last Friday Night" на Кейти Пери и "Waka Waka" на Шакира (яка песен btw), но уви, без запяващия се потенциал на нито една от тези 3 песни. Но както и да е. Преди този трак все още имаше някакъв смисъл да слушам, защото де факто освен овехтяла диско електроника, от време на време чувах и по някой крясък и китари (макар да е трудно да се каже кое от двете беше по-немощно), а и дори успях да харесам "Blackout", която наистина се откроява със страшна сила пред всичко останало в "Hell Is What You Make It". След "Last Night (Vegas)" обаче, просто се молех този албум да свърши. Както гласи албумът - адът е какъвто си го направиш, а тази песен и последващите я такива просто ви напомнят какво пише над портите на ада - "надежда всяка тука оставете". Може би наистина Breathe Carolina трябваше да си кръстят албума така, за да се знае, че хем ни очаква някакъв ад, хем че надеждата за тая банда е напълно изгубена.
Бих могъл да ви опиша поотделно колко е скапана всяка една от песните нататък и колко трудно, с колко пот и дори няколко сълзи съумях да изслушам този албум до края, но няма смисъл да мъча и вас. Освен скапани, песните в този албум са и еднообразни, жалки, скучни и наистина - учудващо безсмислени. Китара и крещене чух отново, чак в края на албума в "Lauren's Song", но вече беше късно, бях изморен, омаломощен и тъжен, че изгубих 47 минути да слушам това (сториха ми се като 3 часа) недоразумение. Даже вече се чудя дали този албум заслужава място тук, защото вече наистина ми е трудно да открия каквато и да било нотка на екстремна музика у Breathe Carolina. Не че преди бяха особено екстремни и не се лигавеха, но това тук си е чиста проба мъчение.
Ако не искате и вие да се мъчите, изслушайте първите 3 песни от "Hell Is What You Make It" (първата е интро, няма да ви досади) и го спрете. Аз съм човек, обожаващ експериментите с електронна и тежка музика, но... повтарям - не се мъчете и вие! Естествено, ще се намерят и хора, които да харесат албума, но при наличието на фенове на скат-порното, вече нищо не може да ме учуди.
Бих могъл да ви опиша поотделно колко е скапана всяка една от песните нататък и колко трудно, с колко пот и дори няколко сълзи съумях да изслушам този албум до края, но няма смисъл да мъча и вас. Освен скапани, песните в този албум са и еднообразни, жалки, скучни и наистина - учудващо безсмислени. Китара и крещене чух отново, чак в края на албума в "Lauren's Song", но вече беше късно, бях изморен, омаломощен и тъжен, че изгубих 47 минути да слушам това (сториха ми се като 3 часа) недоразумение. Даже вече се чудя дали този албум заслужава място тук, защото вече наистина ми е трудно да открия каквато и да било нотка на екстремна музика у Breathe Carolina. Не че преди бяха особено екстремни и не се лигавеха, но това тук си е чиста проба мъчение.
Ако не искате и вие да се мъчите, изслушайте първите 3 песни от "Hell Is What You Make It" (първата е интро, няма да ви досади) и го спрете. Аз съм човек, обожаващ експериментите с електронна и тежка музика, но... повтарям - не се мъчете и вие! Естествено, ще се намерят и хора, които да харесат албума, но при наличието на фенове на скат-порното, вече нищо не може да ме учуди.
+ + + + Плюсове.......:
Първите 3 трака са напълно слушаеми, а "Blackout" е направо хит, макар и лигавичък.
- - - - Минуси........:
95% от този албум представлява някакво странно диско. Не разбирам защо.
Еднообразен, скучен, мъчителен, объркващ, безидеен и безцелен.
Нямам никаква представа фенове на коя точно музика биха отишли на техен концерт.
Еднообразен, скучен, мъчителен, объркващ, безидеен и безцелен.
Нямам никаква представа фенове на коя точно музика биха отишли на техен концерт.
Подходящо за фенове на:
Breathe Electric, I See Stars, LMFAO, Rebecca Black и др.
Автор: Testset
-=1.5/10=-
Trollfest - 2011 - En Kvest For Den Hellige Gral
On
сряда, април 20, 2011
1 коментара
Държава...: Норвегия
Лейбъл....: Noiseart Records
Отнема....: 40(+5) минути
www.myspace.com/trollfest
Вижте добре обложката. Да, знам, че сте я видели вече (нямам как да не й се обърне внимание), но я вижте пак. Е, това ви чака в албума. Три извънредно зли трола, въоръжени с голям нож, харпун, самоделна пушка, преносим топ, златни ланци и бутилка неидентифициран алкохол със семпъл надпис "OLD XXX". Тези тримата идват за вас директно от норвежките гори с ясната цел да ви напият, да ви разстрелят и да ви махнат главите със своята музика. Заедно с тях пък се е събрала (от различни краища на света) и пътува почти цяла брас-секция (тромпети, саксофони и прочее), някой с акордеон, някой с банджо и някой с какъвто инструмент там е докопал... Посоката е към Балканите. Но да не бъдем чак толкова литературни. Trollfest сериозно са се повлияли от балканските ритми и ги вкарват в иначе безкомпромисния си тролски блек/фолк метъл повече от когато и да било. Притеснителното е, че го правят по-добре от повечето (да не кажа всичките) местни балкански банди, но какво пък - ако ние сами не се възползваме от този си фолклор, естествено, че ще се появи някоя Trve Norwegian Balkan Metal банда и ще се възползва вместо нас. Освен балкански елементи обаче, Trollfest ползват елементи и на фламенко и дори ориенталски мотиви, а в началото можем да чуем и хорово пеене. Изобщо, все неща, които трудно бихме могли да си представим, съчетани със свиреп и адски бърз норвежки блек/фолк метъл. Предполагам, всичко това ви звучи като някаква зверска касапница и бъркотия и честно казано - не грешите в преценката си. Но може би Trollfest са единствената група, способна да звучи добре, съчетавайки всичко това. И то не просто добре, а така, че да не ви остави нито за миг равнодушни и мирно седнали на табуретката и вместо това ще ви накара да пиете, куфеете, дивеете, танцувате и да си блъскате главата в перваза, особено на песни като "Undermelere". За преводи на текстовете - намерете си речник по тролски и дерзайте.
+ + + + Плюсове.......:
Разнообразни фолклорни елементи, умело вплетени в музиката им.
Динамика, темпо и нито секунда скука!
Експериментират успешно, без да правят манджа с грозде, докарваща главоболие.
Динамика, темпо и нито секунда скука!
Експериментират успешно, без да правят манджа с грозде, докарваща главоболие.
- - - - Минуси........:
Надали вокалното разнообразие ще ви впечатли, но пък... трол е пича, не му се сърдете.
За нечий чифт уши цялата тая истерия може да дойде в повече.
За нечий чифт уши цялата тая истерия може да дойде в повече.
Подходящо за фенове на:
Finntroll, Korpiklaani, Kultur Shock и др.
Автор: Testset
-=8/10=-
Абонамент за:
Публикации (Atom)
