ЖАНР: Folk Metal
ОТ/Д: Германия | 20.12.2024
ОТ/Д: Германия | 20.12.2024
ЛЕЙБЪЛ: Napalm Records
ОТНЕМА: ~49 минути
ОТНЕМА: ~49 минути
-
About TMB
BGR: Today's Metal е сайт за метъл ревюта с идеална цел, създаден през 2011-а година, за да популяризира модерната метъл сцена. Нашата цел - бързо и лесно да разберете става ли нещо ново за слушане или не!
ENG: Today's Metal is a non-profit webzine for metal reviews, established in 2011 with the purpose of promoting the modern metal scene. Our goal - to quickly let you know if a new metal album is worth your time!
[FACEBOOK] [INSTAGRAM] [YOUTUBE] [TWITTER] [E-MAIL]
Показват се публикациите с етикет medieval. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет medieval. Показване на всички публикации
Feuerschwanz - Das Elfte Gebot
On
неделя, юни 21, 2020
0
коментара
ЖАНР: Medieval Folk/Power Metal
ОТ/Д: Германия | 26.06.2020
ОТ/Д: Германия | 26.06.2020
ЛЕЙБЪЛ: Napalm Records
ОТНЕМА: ~43(+27) минути
ОТНЕМА: ~43(+27) минути
Tanzwut - Seemannsgarn
On
събота, юни 01, 2019
0
коментара
ЖАНР: Folk Metal/NDH
ОТ/Д: Германия | 07.06.2019
ОТ/Д: Германия | 07.06.2019
ЛЕЙБЪЛ: AFM
ОТНЕМА: ~57 минути
ОТНЕМА: ~57 минути
In Extremo - Quid Pro Quo
On
вторник, юни 21, 2016
0
коментара
От/Год: Германия, 2016
Лейбъл: Vertigo/Universal
Когато в един албум се свири на около дузина странни музикални инструмента и се пее на поне 3-4 езика, значи албумът е на In Extremo. "Quid Pro Quo" не е изключение от правилото и показва за пореден път колко големи мултиинструменталисти са музикантите в групата и какъв полиглот е Das Letzte Einhorn (Михаел Райн), който този път пее на немски, естонски, руски и адски трудния уелски. Сред гостите в албума пък са Ханзи Кюрш от Blind Guardian и целия отбор на метълкор зверовете Heaven Shall Burn.
Бях тръгнал някога да пиша ревю и за предишния албум "Kunstraub", но го намерих за ужасно скучен и наистина, три години по-късно не помня абсолютно нищо от него. В "Quid Pro Quo" обаче има какво да се запомни! "Störtebeker" отваря скоростно в пънк рок ритъм и с лесно запеваем припев, а в следващата "Roter Stern" се откроява гласът на Ханзи Кюрш. Въпреки това песента далеч не е сред най-добрите в албума и най-готиният момент в нея е този, в който пее казашкият ансамбъл "Казачий круг". Друг е въпросът какво толкова ги влече германците към тая червена звезда, но да не задълбаваме. С повече мощ, як риф и прав ритъм идва заглавната "Quid Pro Quo", чийто кръчмарски припев е напълно подходящ за събития като тези от обложката. Следва интерпретация на естонската песен "Pikse Palve", а "Lieb Vaterland, magst ruhig sein", ако не ме лъже скапания ми немски, засяга темата за Берлинската стена и включва две много мелодични, звънливи и приятни момичешки гласчета във втория си припев.
Точно в средата идва "Flaschenteufel". Песента започва с разказвач и ориенталски мотиви, последвани от тежък риф, още ориенталски мотиви и специално включване от... Heaven Shall Burn, които избиват рибата по доста екстремен начин малко преди края на песента. "Dacw 'Nghariad" е следващата изненада, защото е изцяло на изключително трудния уелски, който първоначално помислих за келтски, но те май и без това са доста сходни езици. Изцяло на руски пък е предпоследната "Чёрный ворон", в която за втори път се включва ансамбъл "Казачий круг". Между последните две се вписват най-скучната песен в албума "Moonshiner" и свежарската (и леко NDH-арска) "Glück auf Erden". За финал остава "Sternhagelvoll", която звучи по-скоро като "келтски пънк" и Fiddler's Green, отколкото като In Extremo, но това не е задължително лоша новина.
"Quid Pro Quo" е сред онези албуми на In Extremo, в които има поне два бъдещи концертни хита, има с какво да си вдигнеш настроението и има какво да запомниш. "Kunstraub" не беше такъв и затова сега това ново произведение отново ми връща надеждата в групата. И макар и тук да има някой и друг доста скучен и лесно забравим трак, повторното слушане е почти напълно сигурно, за разлика от миналия път.
+ + + + +
Много по-добър материал от този в предишния албум.
Голямо разнообразие от музикални инструменти и езици на текстовете.
Стилово разнообразие - от фолк рок и метъл до келтски пънк и средновековна музика.
Сполучливи включвания от Heaven Shall Burn, Ханзи Кюрш и ансамбъл "Казачий круг".
- - - - -
Голямо разнообразие от музикални инструменти и езици на текстовете.
Стилово разнообразие - от фолк рок и метъл до келтски пънк и средновековна музика.
Сполучливи включвания от Heaven Shall Burn, Ханзи Кюрш и ансамбъл "Казачий круг".
- - - - -
Няколко прекалено скучни песни.
И няколко лесно забравими песни.
И няколко лесно забравими песни.
IF YOU LIKE
Saltatio Mortis, Tanzwut, Subway To Sally, Schandmaul, Schelmich и др.
Автор: Testset
[7/10]
Tanzwut - Schreib es mit Blut
On
сряда, юни 01, 2016
0
коментара
От/Год: Германия, 2016
Лейбъл: AFM
Tanzwut станаха доста продуктивни в последно време, като количеството не изглежда да пречи на качеството, особено ако вземем предвид предишния им албум "Freitag der 13". Но докато той бележеше по-сериозно връщане към NDH жанра, "Schreib es mit Blut" разчита на повече "средновековен" фолк рок и метъл. Електроника все още има тук и там, но вече далеч не е така преобладаваща. Заглавието на албума пък е очевидна препратка към "Фауст", така че можеше да се очаква и малко повече театралност и специфичен изказ. За добро или зло обаче текстовете са на немски, затова няма да задълбавам в тях.
Началото на албума е повече от убедително със заглавната "Schreib es mit Blut", почти пънкарската "Steig Ein", мрачната "Bruder Leichtsinn" и малко по-електронната "Chaos". Темпото е учудващо бързо и стига пика си в "Geteert und Gefedert". След нея идва бавничката, но учудващо хубава и емоционална "Stille Wasser", която разби мнението ми, че Tanzwut не могат да правят добри бавни песни. Електрониката се завръща в "Hahnenkampf", която определено ще се услади най-вече на NDH и Rammstein феновете. NDH дух носят още "Bleib bei mir" и закриващата регулярното издание "Neue Ufer", а като втора балада се явява "An den Klippen". Като бонус е оставена пък версия на "Stille Wasser", в която гостува наскоро напусналата вокалистка на Leaves' Eyes - Лив Кристин.
Най-хубавото е, че и този път Tanzwut са успели да се откроят от пълчищата германски фолк рок банди с гайди. Дори когато правят прекалено типични за жанра композиции, модерният звук, плътните тежки китари, добре озвучените барабани и яркият бас просто доставят едно ниво повече удоволствие от слушането. Още малко електроника може би нямаше да навреди, но вече знаем, че Tanzwut не обичат да се повтарят и пробват нещо различно всеки път. Затова и продължаваме да ги слушаме с интерес след толкова години.
+ + + + +
Количеството албуми от Tanzwut в последно време очевидно не пречи на качеството в тях.
Преобладаващо бързо темпо, настроение и без очевидно слаби тракове.
Модерен звук, здрави китари, тук-там малко добре вписваща се електроника.
Открояващо се добри NDH-вдъхновени песни и една наистина добра балада.
- - - - -
Преобладаващо бързо темпо, настроение и без очевидно слаби тракове.
Модерен звук, здрави китари, тук-там малко добре вписваща се електроника.
Открояващо се добри NDH-вдъхновени песни и една наистина добра балада.
- - - - -
Няма да спра да твърдя, че на Tanzwut им трябва повече електроника.
Макар и добри сами по себе си, много от песните са лесно забравими.
Макар и добри сами по себе си, много от песните са лесно забравими.
IF YOU LIKE
In Extremo, Subway To Sally, Schelmish, Saltatio Mortis, Schandmaul и др.
Автор: Testset
[7/10]
Saltatio Mortis - Zirkus Zeitgeist
On
сряда, септември 09, 2015
3
коментара
От/Год: Германия, 2015
Лейбъл: WLM/Universal
Двучасови албуми се срещат рядко и мина доста време, докато се наглася да отделя подобаващо време на този нов албум на Saltatio Mortis. Причината за тези два часа материал е, че Saltatio Mortis празнуват 15-ата си годишнина не само с нов албум, но и със специален бонус диск към него, в който техни приятелски банди им правят кавъри.
При наличието на толкова материал няма да се спирам върху детайли, затова набързо ще ви кажа дали си струва да чуете "Zirkus Zeitgeist". Краткият отговор е - да, особено ако знаете немски. Saltatio Mortis са свежа и мелодична банда, но ако не знаеш немски (като мен), изпускаш доста от магията на музиката им. Хайде, ясно е, че в "Wo sind die Clowns?" се питат къде изчезнаха клоуните, а в "Nachts weinen die Soldaten" разбираме, че войниците плачат нощем, но няма да е толкова лесно да се сетим, че в "Wir sind Papst" става дума за папата и футболните му влечения. Музиката пък е типичният германски "средновековен" фолк рок с гайди, като този път, вероятно заради цирковата тематика, има малко повече цветни и кабаретни мелодии. На първо слушане веднага се открояват двата сингъла, раздвижващата в ска-темпо (но без тромпети) "Rattenfänger" и бързата "Vermessung des Glücks", а с още 2-3 слушания баладата "Maria" също почва да прави добро впечатление.
Дискът с кавърите със сигурност ще зарадва NDH феновете, защото в него взимат участие много банди от германската сцена като Subway To Sally, Betontod, Unheilig, Ostfront, Lord of the Lost, Unzucht, Schandmaul, Feuerschwanz и Fiddler's Green. Специално участие взимат още прогресарите Vanden Plas и добре познатата на всички Doro. Всички кавъри са се получили наистина добре, като някои са по-сполучливи дори от оригиналите на Saltatio Mortis (поне според скромното мнение на автора).
"Zirkus Zeitgeist" ще бъде хит в Германия, но тук, например, германският клон на Universal не искаше да изпрати промо на българските си колеги, защото продажбите на Saltatio Mortis в България са... точно така - нулеви. В момента в наличност в магазините ни има около 2-3 стари техни диска, пристигнали преди години и нито един от тях не е продаден. Така че с подобен интерес надали някой изобщо е стигнал до този последен ред. Дори да напиша "гъз" ей така, без никаква връзка с нищо, никой няма да забележи. Да видим.
+ + + + +
Всичко на всичко - цели два часа музика!
Мелодични и свежи, както винаги.
Цирковата тематика добре предразполага към по-игриви мелодии, танци и настроение.
- - - - -
Мелодични и свежи, както винаги.
Цирковата тематика добре предразполага към по-игриви мелодии, танци и настроение.
- - - - -
С този клоун на обложката определено очаквах нещо по-авангардно и "цирково" откъм музика.
Ако не знаеш немски - изпусаш горе-долу половината Spaß.
Еднообразната гайда по някое време донася главоболие със себе си.
Ако не знаеш немски - изпусаш горе-долу половината Spaß.
Еднообразната гайда по някое време донася главоболие със себе си.
IF YOU LIKE
In Extremo, Schelmish, Subway To Sally, Schandmaul, Feuerschwanz и др.
Автор: Testset
[7/10]
Tanzwut - Freitag Der 13
On
понеделник, януари 19, 2015
0
коментара
От/Год: Германия, 2015
Лейбъл: AFM
Това, с което Tanzwut станаха известни, беше комбинацията между "средновековен" фолк рок, NDH и електроника. Постепенно обаче Tanzwut някак стигнаха до правенето на скучен "средновековен" фолк рок през 2011-та. Хубавото е, че Teufel и компания се усетиха навреме и се отчетоха с читав албум скоро след това (не броим убийствено скучния "Eselsmesse"), а днес още по-смело се връщат към NDH звученето с "Freitag der 13". Албумът излиза официално на 13 февруари (петък), има зла черна котка на обложката си и съдържа... точно така - 13 песни. Суеверничко, а?
Макар и с някои забележки, това е албумът, който очаквахме от Tanzwut от "Shattenretier" (близо десетилетие) насам. Първите три парчета в него задават посоката много правилно - с тежки насечени рифове и бърз ритъм, а сингълът "Freitag der 13" е едно от най-силните парчета, които Tanzwut са правили някога. След тях обаче доброто първоначално впечатление се разваля малко от сладникавата мелодичност на "Spielzeugland", която е и най-слабата песен в албума. След нея нещата отново потръгват добре, като до края на албума има още доста тракове с мощен NDH заряд, здрав ритъм и насечени китари като "Der Zeitdieb", "Spiegelkabinett" и "Bis der Morgen graut". Като сигурен бъдещ концертен хит пък се очертава "Vorbei ist vorbei" със зарибяващата си гайдарска мелодия и хитова постройка на акордите. Сред по-бавните и мрачни парчета попадат "Ohne Sünde", "Niemals mehr" и "Wenn wir untergehen", като проблемът при тях е, че малко си приличат една с друга. Любопитно е обаче как гайдата в началото на затварящи звучи някак... "български".
Мисля, че всеки фен на Tanzwut ще е доволен от факта, че групата лека-полека се връща към старото си NDH звучене и все по-често започва да вкарва електроника тук и там, но определено има още какво да се желае в тази насока. Принципно рядко гледам да се оплаквам, че "електрониката е малко", но при Tanzwut тя просто се връзва адски добре. Въпреки това няма да мрънкам за нея чак толкова този път, просто защото албумът си е много добър и така. Китарите са силни, ясни и тежки, ритъм секцията върши най-добрата си работа от години насам, а електрониката, там, където я има, се включва повече от успешно. Накратко - "Freitag der 13" съдържа най-добрия материал, който Tanzwut са издавали от близо десетилетие насам.
+ + + + +
Най-добрият албум на Tanzwut в последните години.
Тежки и силни китари, здрав ритъм, зарибяващи мелодии, NDH дух.
Почти без изключения няма слаби и/или ненужни композиции.
- - - - -
Тежки и силни китари, здрав ритъм, зарибяващи мелодии, NDH дух.
Почти без изключения няма слаби и/или ненужни композиции.
- - - - -
Прекалено сладникава мелодия в "Spielzeugland" - нищо, че е нарочно.
Някои ненужни (и продължителни) интродукции в някои песни.
Малко повече електроника тук и там щеше да е добре дошла.
Някои ненужни (и продължителни) интродукции в някои песни.
Малко повече електроника тук и там щеше да е добре дошла.
IF YOU LIKE
In Extremo, Subway To Sally, Schelmish, Saltatio Mortis, Schandmaul и др.
Автор: Testset
[7.5/10]
Tanzwut - Höllenfahrt
On
четвъртък, септември 05, 2013
2
коментара
От/Год: Германия, 2013
Лейбъл: Teufel Records
Добре. Нещата стоят много по-добре от миналия път, когато дълго се чудих какъв им е проблемът на Tanzwut и със закъснение разбрах, че и те просто вече нямат много за казване и не знаят в каква посока да поемат. Хубавото е, че "Höllenfahrt" е стъпка напред след посредствения "Weiße Nächte", но в него групата все пак посяга и към миналото, взимайки елементи от по-старите си албуми - най-доброто решение, което Teufel и компания можеха да вземат.
Звученето на "Höllenfahrt" напомня на това в "Shattenreiter" - едновременно модерно, средновековно, мрачно и много мелодично, и това се усеща веднага в "Schwarzer Engel", "Heimatlos" и "Kein Blick Zurück". По-старите фенове пък сигурно ще доловят и завръщане към "Labyrinth Der Sinne" и "Tanzwut", когато групата беше с по-изявен NDH звук, ако се заслушат в сингъла "Das Gerücht" или по-силно електронизиранaтa "Die Letzten Tage". За този ранен период напомня и голяма част от ритъм секцията, но това сякаш не е достатъчно. Именно съчетаването на електроника, гайди и тежки китари някога направи Tanzwut интересна банда, но днес електрониката почти напълно е изчезнала от музиката им, а дори там, където я има, тя е по-скоро далечен фон, отколкото ко-водещ елемент. В случая обаче дори това им е простено на Tanzwut, просто защото албумът е добър и така. Вярно, "Zieh Dich Aus", например, би била по-готина с повече електроника, но и в този си вид е сред най-добрите парчета на групата от 7 години насам. "Das Elixier" пък удря с достатъчно здрави каси, насечени рифове и театрални елементи, за да се открои от всичко останало в "Höllenfahrt". И не само това, а този път дори и бавните парчета ("Die Ruhe vor dem Sturm" и "Die Himmel Brennt") са им се получили учудващо добре.
Приятно е да знам, че Tanzwut не са захвърлили гайдите и не са се предали съвсем, защото звучаха именно така в "Weiße Nächte". Хубаво е и че са върнали поне част от клавишно-електронното си очарование, както и че не са забравили колко е сполучлива винаги комбинацията от тежък китарен звук и добре озвучени, плътни барабани. Въпреки това не мога да дам повече на този албум, като дори чувствам, че леко пресилвам оценката си, защото не мога да си представя как ще си пускам целия "Höllenfahrt" от край до край в идните години. Някои песни от него - да, но останалото - es tut mir leid, няма чак толкова много хитов материал.
+ + + + +
Tanzwut се връщат в строя и правят няколко крачки напред след изоставането от 2011-та.
Здрави китари, стабилна ритъм секция, малко електроника и специфичен гайдов звук.
Този път има поне четири "опорни" и по-запомнящи се парчета.
- - - - -
Здрави китари, стабилна ритъм секция, малко електроника и специфичен гайдов звук.
Този път има поне четири "опорни" и по-запомнящи се парчета.
- - - - -
Има нужда от свежи идеи, защото в този си вид Tanzwut не могат да изненадат никого.
Някои тракове са си чист пълнеж. И след 5 слушания нищо в тях не може да те грабне.
Някои тракове са си чист пълнеж. И след 5 слушания нищо в тях не може да те грабне.
IF YOU LIKE
In Extremo, Corvus Corax, Saltatio Mortis, Subway To Sally, Schandmaul и др.
Автор: Testset
[7/10]
Nachtgeschrei - Aus Schwärzester Nacht
On
събота, април 27, 2013
0
коментара
Ако не бяха германците, надали днес щяха да са останали много групи, свирещи "средновековен" фолк метъл. Там обаче този стил е на особена почит и закономерно там са и големите имена в жанра като In Extremo, Subway To Sally, Tanzwut и други. Отскоро и Nachtgeschrei се опитват да се наложат като сериозно име на тази сцена и засега частично успяват. И въпреки съмненията ми, че "Aus Schwärzester Nacht" ще ги изстреля във висините, този албум може да служи за пример за това как се прави музика в този жанр.
Трябваше да наостря уши, за да усетя, че зад микрофона в Nachtgeschrei е имало рокада. Доскорошният вокалист Hotti е отстъпил мястото си на Мартин Лемар, известен като вокалист на Mekong Delta. Точно него не си го представях пеещ на немски във фолк метъл група, но той е безупречен в новото си амплоа и се вписва перфектно в новото, по-модерно звучене на Nachtgeschrei. То, от своя страна, се откроява с по-плътно китарно звучене, засилена роля на ритъма и подобрен баланс между агресия, меланхолия и веселяшки фолк. В първата категория попадат песни като отварящата "Sirene" (с ударение на последното "e", да не се чете като "сирене", колкото и да сте гладни), "Die Geister, Die Uns Riefen", "Am Ende Der Zeit" и още 3-4 парчета, а сред по-меланхоличните влизат "Unter Deinem Licht", лекичката "Am Rand Der Welt" и затварящата "Ungebrochen". Чисто веселяшка пък е инструменталната "На здоровье!"
В заключение можем спокойно да кажем, че "Aus Schwärzester Nacht" е "средновековен" фолк метъл в много изчистен вид, а модерният му саунд се допълва с автентичното звучене на гайдите, акордеона, флейтите и винаги любимото ми хърди-гърди. В него няма много изненади, каквито определено са нужни на бандите от жанра, за да спрат да звучат толкова сходно, но дължината му от над един час и многото готини композиции в него компенсират този недостатък. С едно изречение - ако харесвате този стил, ще харесате и този албум.
+ + + + +
Мартин Лемар от Mekong Delta е новият вокалист на Nachtgeschrei!
Ново, по-модерно, плътно и изчистено звучене.
Баланс между агресия, меланхолия и фолклорни елементи.
Ново, по-модерно, плътно и изчистено звучене.
Баланс между агресия, меланхолия и фолклорни елементи.
- - - - -
Жанрът има нужда от изненади и свежи идеи, каквито Nachtgeschrei нямат в изобилие.
В зависимост от гледната точка, 61 минути могат и да натежат.
В зависимост от гледната точка, 61 минути могат и да натежат.
IF YOU LIKE
In Extremo, Schandmaul, Letzte Instanz, Schelmish, Subway To Sally и др.
Автор: BGMario
[7/10]
[OUTSIDE!] Faun - Von Den Elben
On
неделя, март 17, 2013
2
коментара
От/Год: Германия, 2013
Лейбъл: WLM/Universal
Отнема: ~47 минути
Faun е познато име за феновете на "средновековната" фолк сцена. Но когато Faun подписаха с Unviersal за издаването на нов албум, същите фенове нададоха вой, убедени, че групата се е "продала". Да, Faun наистина са променили звученето си с цел по-висока приемственост, но дори с това различно звчуене и с много промени в състава, "Von Den Elben" продължава да заслужава внимание. Пък и в крайна сметка, Faun са свирили на повече метъл фестивали от много метъл групи, а в албума има кавър на метъл парче и дори български народни мотиви в едно парчетата.
Честно казано, този средновековен фолк не ми е любимият стил. Предпочитам неофолк от типа на Halgadom, Nebelung и Sonne Hagal, но и отдавна следя творческия път на Faun. Склонен съм дори да се съглася, че новото им, по-комерсиално (доколкото средновековният фолк може да е комерсиален) звучене не е на нивото на предните им работи, но защо да си кривя душата и да се правя на сърдит, когато в "Von Den Elben" има песни като "Mit Dem Wind" магичната "Diese Kalte Nacht" и зарибяващата "Tanz Mit Mir"? На последната, например, никога не мога да се сдържа да не стана и да не се разтанцувам из офиса пред изпълнените със съмнение (за менталното ми здраве) погледи на колегите ми. Като допълним към тях и кавъра на "Omnos" на Eluveitie, в случая озаглавен "Schrei Es In Die Winde" (първият път чух "шайзе ин ди винде" в припева, ужас), съмненията ми дали Faun са оставили качеството на заден план съвсем изчезнаха. Уви, след тази силна поредица от песни албумът става много по-бавен, тих и баладичен. Темпото се вдига чак в "Andro II", която пък изненадващо започва с едноминутен мотив от шопската народна песен "Спава ми се, лега ми се". Включването на Ерик Фиш (Subway To Sally) в "Minne" също предизвиква интерес, но горе-долу с това се изчерпва и всичко по-забележимо (като за нас) в "Von Den Elben".
Можем да кажем, че Faun просто правят красива и спокойна музика - лека, но не комерсиална и запомняща се, но не поп. Това е музика, която да слушаш късно вечер или да гледаш на живо на меко осветена сцена. Цяла екзотика пък е да чуеш и видиш как различните музиканти в групата свирят на инструменти като гайда, арфа, хърди-гърди, лютня, ирландско бузуки, флейта, тар и други инструменти с незнайни за мен имена, приличащи на средновековни извънземни оръжия. Затова, ако търсите нещо, с което да разпуснете от ежедневното (нали?) слушане на метъл - сложете Faun и "Von Den Elben" в списъка с идеите си.
+ + + + +
Спокойна, приятна за слушане, неангажираща музика.
Лек и запомнящ се, но далеч не комерсиален или "поп".
Някои много добри попадения като "Tanz Mit Mir" и кавъра на Eluveitie.
Лек и запомнящ се, но далеч не комерсиален или "поп".
Някои много добри попадения като "Tanz Mit Mir" и кавъра на Eluveitie.
- - - - -
Прекалено много балади и бавни песни.
Малко по-"пазарно ориентиран" албум, в който липсва креативността от предните им творби.
Малко по-"пазарно ориентиран" албум, в който липсва креативността от предните им творби.
IF YOU LIKE
Qntal, Corvus Corax, Omnia, Irfan, Eluveitie, Subway To Sally и др.
Автор: [OUTSIDE!]
[N/A]
Saltatio Mortis - 2011 - Sturm Aufs Paradies
On
вторник, септември 06, 2011
0
коментара
Стил......: Folk Rock/Metal Държава...: Германия
Лейбъл....: Napalm Records
Отнема....: ~51 минути
www.myspace.com/mittelalterpunk
www.myspace.com/mittelalterpunk
Имам чувството, че тази година ще ми е изключително трудно да открия фолк метъл албум, който да успее да ми се издигне в очите повече от "Sterneneisen" на In Extremo. Това все пак изобщо не ми пречи да продължавам да опитвам. Поредният ми опит този път е с чисто новия "Sturm Aufs Paradies" на небезизвестните Saltatio Mortis.
Те обаче са допуснали грешката, която огромен процент от бандите, свирещи "средновековен фолк метъл" допускат, а именно - да оставят продукцията си рехава. В иначе благородния си опит да звучат възможно най-автентично, Saltatio Mortis напълно са изпуснали възможността да превърнат "Sturm Aufs Paradies" в истински убиец, убивайки го предварително със скромно звучаща продукция. Разбирам, че е трудно да се продуцира албум с пълен комплект инструменти, гайди, цигулки, хърди-гърди и всякакви още там фолк-инструменти, но какво пречеше китарите, басът и барабаните да се уплътнят и албумът да получи заслужената си мощ? Не ме разбирайте погрешно - откъм музика мога да се оплача много малко (за това после), но положението е такова, сякаш току-що сме си купили зверски яка китара и сме я пъхнали в усилвател за 15 кинта...
Да оставим все пак продукцията настрани, защото съм сигурен, че мнозина ще харесат именно автентичното звучене на инструментите. Оттам нататък ни очаква близо час (с бонусите става близо 100 минути) висококачествен материал от наистина неуморните Saltatio Mortis. И въпреки че групата никога не е променяла кой-знае колко звученето си и поне мен никога не е успявала да ме изненада, песни като изключително свежата "Eulenspiegel", "Orpheues" и "Nach Jahr Und Tag" ми направиха изключително добро впечатление и силно ми се откроиха на фона на останалите песни в албума, които представляват абсолютно типичен "средновековен" фолк-рок/метъл с онова типично (и до болка познато) звучене на гайдата. В което като цяло няма нищо лошо, разбира се.
Колкото и приятен и неангажиращ да е "Sturm Aufs Paradies" обаче, не мога да си изкривя душата и да ви кажа, че ще го запомните вовеки. Все повече и повече банди звучат по абсолютно същия начин и ако някоя от тях не започне да прави нещо по различен начин (както правят In Extremo), нито една не я чака фамозно бъдеще. Време е всички готини банди в жанра да разберат, че шибaните им гайди звучат по един и същи шибaн начин и ако ще гайдарите им да си зaврат ручилото до бeлите дробове, те пак ще си звучат по същия начин. А това по някое време (след 15-ина години) леко започва да омръзва. Затова е време Saltatio Mortis да се звемат в ръце и да направят нещо малко по-различно, излизайки от утъпканата си пътека, ако искат да изпъкнат над останалите си колеги. "Добър" вече не е достатъчно определение за един албум. А този е именно такъв - добър. Единица отгоре, само защото все още си пея "Orpheues".
Те обаче са допуснали грешката, която огромен процент от бандите, свирещи "средновековен фолк метъл" допускат, а именно - да оставят продукцията си рехава. В иначе благородния си опит да звучат възможно най-автентично, Saltatio Mortis напълно са изпуснали възможността да превърнат "Sturm Aufs Paradies" в истински убиец, убивайки го предварително със скромно звучаща продукция. Разбирам, че е трудно да се продуцира албум с пълен комплект инструменти, гайди, цигулки, хърди-гърди и всякакви още там фолк-инструменти, но какво пречеше китарите, басът и барабаните да се уплътнят и албумът да получи заслужената си мощ? Не ме разбирайте погрешно - откъм музика мога да се оплача много малко (за това после), но положението е такова, сякаш току-що сме си купили зверски яка китара и сме я пъхнали в усилвател за 15 кинта...
Да оставим все пак продукцията настрани, защото съм сигурен, че мнозина ще харесат именно автентичното звучене на инструментите. Оттам нататък ни очаква близо час (с бонусите става близо 100 минути) висококачествен материал от наистина неуморните Saltatio Mortis. И въпреки че групата никога не е променяла кой-знае колко звученето си и поне мен никога не е успявала да ме изненада, песни като изключително свежата "Eulenspiegel", "Orpheues" и "Nach Jahr Und Tag" ми направиха изключително добро впечатление и силно ми се откроиха на фона на останалите песни в албума, които представляват абсолютно типичен "средновековен" фолк-рок/метъл с онова типично (и до болка познато) звучене на гайдата. В което като цяло няма нищо лошо, разбира се.
Колкото и приятен и неангажиращ да е "Sturm Aufs Paradies" обаче, не мога да си изкривя душата и да ви кажа, че ще го запомните вовеки. Все повече и повече банди звучат по абсолютно същия начин и ако някоя от тях не започне да прави нещо по различен начин (както правят In Extremo), нито една не я чака фамозно бъдеще. Време е всички готини банди в жанра да разберат, че шибaните им гайди звучат по един и същи шибaн начин и ако ще гайдарите им да си зaврат ручилото до бeлите дробове, те пак ще си звучат по същия начин. А това по някое време (след 15-ина години) леко започва да омръзва. Затова е време Saltatio Mortis да се звемат в ръце и да направят нещо малко по-различно, излизайки от утъпканата си пътека, ако искат да изпъкнат над останалите си колеги. "Добър" вече не е достатъчно определение за един албум. А този е именно такъв - добър. Единица отгоре, само защото все още си пея "Orpheues".
+ + + + Плюсове.......:
Много приятен за слушане.
Каквото правят, го правят добре и доста професионално.
Няколко открояващи се трака.
Каквото правят, го правят добре и доста професионално.
Няколко открояващи се трака.
- - - - Минуси........:
Слабичка продукция.
Тъпчат на едно място, редом с много други свои колеги.
Тъпчат на едно място, редом с много други свои колеги.
Подходящо за фенове на:
In Extremo, Schelmish, Subway To Sally, Schandmaul и др.
Автор: Testset
-=6/10=-
Schandmaul - 2011 - Traumtänzer
On
четвъртък, януари 27, 2011
0
коментара
Държава.............: Германия
Лейбъл..............: F.A.M.E. Recordings
Отнема..............: 55 минути
Чуй на..............: http://www.myspace.com/schandmaul
Чуй на..............: http://www.myspace.com/schandmaul
Винаги съм знаел, че не трябва да подхождам към албумите на Schandmaul с каквито и да било очаквания, защото те никога не се оправдават. Пичовете (и момите) винаги знаят как да надуят гайдите и да "режат" цигулките така, че да постигнат неочакваното. И все пак, колкото и да ми се искаше групата най-накрая да втежни звученето си, още като видях името на албума разбрах, че тая няма да я бъде. Все пак "Traumtänzer" започва доста добре. Със зарибяваща мелодия и бързо темпо. Продължава дори още по-добре в продължение на още 3 песни (като междувременно стига апогея си в "Auf Hoher See"), след които явно хората решават да си направят голям кръг от позитивна енергия (все пак са 6 човека) и да се надрусат. Жестоко при това. И вероятно с LSD. Темпото умира тотално, китарите стават все по-малко. "Schwur" и "Pakt" малко съживяват нещата, но после темпото и енергията тотално си отиват, та чак до края. Все по-"средновековни" и все по-малко "метъл". Е, сингълът "Geas Traum" и "Assessine" звучaт добре в тази част на албума, но въпреки това - страшно немощно. Казвам това с пълното съзнание, че Schandmaul никога не са били група, на която да хванеш и да куфееш. При все това, имате шанс да харесате този албум само ако го слушате от край до край. Пробвайте да си пуснете обаче 2 отделни песен от него в плейлиста си и ще накарате дядо си да ви пребие с гайда, за да се убедите, че ударът на ручилото в главата ви звучи по-добре от гайдата на Биргит (мда, жена-гайдар). С много яд пиша всичко това, защото винаги съм харесвал Schandmaul и немския фолк-рок. Но когато нещо ме повали от скука и немощ, както прави "Traumtänzer", тогава ми е трудно да си спестя критиките. Разбирам, че искат да са мелодични и отпускащи, но всичко си има граници. Е, да се надяваме, че колегите им от In Extremo ще ни зарадват с нещо по-приятно в идните месеци. Дотогава - винаги палци горе за Schandmaul, но палци долу за този албум, въпреки приятните изключения в него.
+ + + + Плюсове.......:
Добро, ударно начало.
Няколко наистина много здрави, енергични и по-запомнящи се песни.
Отпускащи песни.
Отпускащи песни.
- - - - Минуси........:
Немощен.
Адски клиширани "средновековни" елементи, неподходящи за група от този ранг.
Зверски досадно звучене от гайдата!
Прекалено много отпускащи песни. Все пак това е рок албум, не дюшек.
Подходящо за фенове на:
Subway To Sally, In Extremo, Schelmish, Letzte Instanz и др.
-=5/10=-
Абонамент за:
Публикации (Atom)
