TODAY'S METAL

Лейбъл: Napalm Records

Отнема: ~46 минути

Неусетно минаха близо 10 години, откакто за пръв път чух за Alestorm и техния пиратски метъл. За това време много групи изгряха, изчерпаха се и залязоха, но не и Alestorm, за които мнозина (сред които, признавам, беше и моя милост) мислеха, че ще изчерпат пиратската тематика в 2-3 албума, след които на всички ще им писне. Тайната се крие в това, че Alestorm не се опитват просто да издоят каквото могат от успеха на "Карибски пирати", а имат много креативен водач в лицето на Кристофър Боус (познат ни още и от страхотния си страничен пауър метъл проект Gloryhammer).

Албумът нямаше как да започне по-убедително от това - отварящият заглавен трак дава епично начало, а сингълът "Mexico" идва веднага след него в подкрепа на хитовия старт. И докато признавам, че "Mexico" е приятен трак, който очевидно е бил замислен с идеята да бъде хит, не мога да не се оплача, че 8-битовата електроника в началото му не се появява и по-нататък из песента. Близо 7-минутната "To the End of the World" носи нова и още по-сериозна доза епичност и по-открояващ се акордеон, а "Alestorm" е един напълно подобаващ химн за тази група. Припевът синтезира всичко, което човек трябва да знае за Alestorm: "Rum, beer, quests and mead, these are the things that a pirate needs. Raise the flag and let's set sail, under the sign of the Storm of Ale!".

И като си говорим за текстове - никога не се беше случвало да си запея току-що чут текст толкова бързо, колкото си запях този на "Fucked With an Anchor". Хора, няма майтап, вървях по улиците и си пеех припева още преди да съм го чул два пъти, а той гласи: "Fuck you, you're a fucking wanker, we're gonna punch you right in the balls! Fuck you with a fucking anchor, you're all cunts so fuck you all!". В кобминация с мега зарибяващата и игрива мелодия, това веднага се превърна в новия и любим химн за чалга съседи. Дори след този тотален бъдещ концерт хит обаче не остана време за почивка - бързата "Pegleg Potion" напомня доста за "Keelhauled" по звучене и също бих определил като един от фаворитите си в албума (особено с това някак Stratovarius-ко клавишно соло към края, хехе), а 6-минутната "Man the Pumps", заедно с 8-минутния финал "Treasure Island" носят още от епичното звучене, с което започна албума.

"No Grave But the Sea" не преоткрива морската вода, но не знам какъв компас ще ви трябва, за да намерите по-добър пиратски метъл албум в настоящия времеви пояс. Това служи, за да покаже, че когато към дадена (уж изчерпана) музика се подхожда креативно и с талант, могат да се получат неочаквано добри резултати. Пък нека после някой каже "Ама те правят едно и също" и да пробва да го направи по-добре от Alestorm.

P.S. Alestorm е мултинационална шайка от Обединеното кралство и затова не ги пишем за шотландци. Китаристът им пък е унгарец и свири в All But One, за които ви писахме наскоро.

Лейбъл: SPV

Отнема: ~40 минути

Защо?

Лейбъл: Napalm Records

Отнема: ~49 минути

Стил......: Power/Folk Metal

За този албум на Alestorm преспокойно можех да копирам някое от ревютата на предните им творби, да сменя няколко имена на песни и да го оставя така. Надали някой щеше да забележи, защото каквото може да се каже за предните два албума на групата, това може да се каже и за този. А именно - не блести с оригиналност, но е свеж, забавен, енергичен и предразполагащ към вдигане на чаши. Разликата с предните творби на Alestorm е, че бързо изчерпващата се пиратска тематика този път е допълнена с истории за пътуване във времето, алкохол и дори своеобразен дис (закачка) с плаващите под американски флаг конкуренти (и очевидно приятели) в "пиратския метъл" Swashbuckle. Лиричното безсилие пък е доста умело замазано с песента "Scrapping the Barrel", в която момчетата си признават, че бурето с пиратски истории е изпразнено и от стените му вече се остъргват последните остатъци. Същевременно обаче момчетата показват, че дори от това трудно положение може да се получи добра песен. Всъщност, съдейки по текста и повтарящия се припев, това е една чудесна песен за закриване на концертите на бандата. Също подходящи за концерт (и почти сигурни участници в новия им сетлист) са и тракове като "Rum" (който доста силно бие на Korpiklaani със своя опростен текст за дадената напитка) и сингълът "Shipwrecked". Връхната точка в албума за мен обаче е "Buckfast Powersmash"! Траш-звученето, Trollfest-ското влияние и темпото в тези 2 минути и половина напълно компенсират липсата на композиционно майсторство в песента, превръщайки я в чиста доза енергия. Оттам нататък не бих казал, че ви очаква нещо кой знае колко изненадващо в "Back Through Time". Типичен Alestorm, какъвто харесвате (или не), който да се услади на феновете и който ще привлече няколко нови такива. Ако и вие сте фенове - не пропускайте албума да мине току-тъй покрай ушите ви, защото трудно бихте останали разочаровани от него.  

+ + + + Плюсове.......:

Бурето наистина започва да се остъргва и историите да се изтъркват.
Албумът не блести с кой знае каква оригиналност и разнообразие.

Автор: BGMario

-=7/10=-