ЖАНР: Alternative/Rapcore/Rock
ОТ/Д: Германия | 23.08.2019
ОТ/Д: Германия | 23.08.2019
ЛЕЙБЪЛ: Napalm Records
ОТНЕМА: ~40 минути
ОТНЕМА: ~40 минути
-
About TMB
BGR: Today's Metal е сайт за метъл ревюта с идеална цел, създаден през 2011-а година, за да популяризира модерната метъл сцена. Нашата цел - бързо и лесно да разберете става ли нещо ново за слушане или не!
ENG: Today's Metal is a non-profit webzine for metal reviews, established in 2011 with the purpose of promoting the modern metal scene. Our goal - to quickly let you know if a new metal album is worth your time!
[FACEBOOK] [INSTAGRAM] [YOUTUBE] [TWITTER] [E-MAIL]
Показват се публикациите с етикет rapcore. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет rapcore. Показване на всички публикации
Callejon - Hartgeld im Club
On
четвъртък, януари 03, 2019
0
коментара
ЖАНР: Rap Metal
ОТ/Д: Германия | 04.01.2019
ОТ/Д: Германия | 04.01.2019
ЛЕЙБЪЛ: Century Media
ОТНЕМА: ~45 минути
ОТНЕМА: ~45 минути
Backwordz - Veracity
On
четвъртък, април 13, 2017
0
коментара
Стилът: Melodic Metalcore/Rapcore/Nu Metal
От/Год: САЩ, 2017
Лейбъл: -
Backwordz е една силно политически ориентирана рапкор банда. Това обаче е разбираемо, когато знаем, че неин вокалист е политическият активист Ерик Джулай, който има доста полярни мнения за политическата обстановка в САЩ. Той е либертарианец, християнин, защитник на правото за притежание на оръжие и противник на Бърни Сандърс, планираното майчинство и дори движението "Black Lives Matter", макар той самият да е чернокож. Целият албум е изпълнен с категорично изказани политически послания в този дух (не коментираме дали сме съгласни с тях или не), но в Today's Metal винаги оценяваме най-напред музиката, а после посланията, и то само ако изобщо има нужда.
Инструменталът във "Veracity" си е мелодичен метълкор/пост-хардкор и вероятно албумът щеше да представлява точно това, ако го нямаше рапирането на Ерик Джулай. В повечето случаи то си пасва с инструментала, но на места просто няма как да се върже добре и тогава се получават чисти форми на рап, с които поне аз не съм съвсем окей, но и които просто не се вписват добре в общата атмосфера. Така например най една страна на спектрума стоят агресивни тракове като "Utopias Don't Exist", "Snap" и "Let Me Live", а от другата - чистият рап "Tell Me" и поп-рапът "Addict". Близо 7-минутната "Be Great" се заиграва с резки скокове между тези два контраста, но звучи някак накъсано.
Далеч по-добре балансирани са по-скоро синглите "Self Ownership" (в която за кратко се включва и Fronz от Attila) и "Statism" (с участието на Крейг Маббит от Escape The Fate), в които просто има от всичко - рапиране, мелодични припеви и тежки части. На подобна балансирана формула разчитат още "Individualism", "Demon Rat", "Praxeology", "The Professional Protester" и "Stathiest". Неочаквано мнрачно и някак индъстриъл звучене носи "Democracy Sucks", в която пее Лаурен Бабич от Red Handed Denial, докато "You Are You" и закриващата "Set Us Free" са толкова леки, лежерни и безлични, че спокойно можехме да минем и без тях.
Лесно е да се оплача от пълнежи, когато даден албум е дълъг повече от час, но подобна продуктивност е неприсъща за повечето съвременни групи, чиито албуми рядко минават границата от 45 минути. Във "Veracity" има 45 минути с достатъчно качествен материал, който можете лесно да си отделите, ако не ви се слушат по-странните и рап-ориентирани тракове, така че тази дължина има не само лоши, но и добри страни. Чуйте албума, ако ви се слуша съвременен рапкор, ако ви липсва Linkin Park, ако си падате по бандите, изброени по-долу и ако обичате в музиката, която слушате, да има категорични политически послания.
+ + + + +
Свеж поглед над политическия рапкор, съчетан с мелодичен метълкор.
Добра продукция, добри чисти вокали, добро рапиране, добър китарен звук.
Повече от час материал, в който групата има доста за казване.
- - - - -
Добра продукция, добри чисти вокали, добро рапиране, добър китарен звук.
Повече от час материал, в който групата има доста за казване.
- - - - -
Политическите послания могат да бъдат отблъскващи за мнозина.
Дължината си има и своите минуси - като например неизбежното разводянване.
Някои ужасно слаби парчета, които нямат никакво място в такъв албум.
Дължината си има и своите минуси - като например неизбежното разводянване.
Някои ужасно слаби парчета, които нямат никакво място в такъв албум.
IF YOU LIKE
Dangerkids, From Ashes To New, Smash Hit Combo, Hacktivist, RATM и др.
Автор: Undepth
[7/10]
Emmure - Look at Yourself
On
неделя, март 05, 2017
0
коментара
Стилът: Metalcore/Rapcore
От/Год: САЩ, 2017
Лейбъл: Sharptone/Warner
Никой не успя да издържи Франки Палмери достатъчно дълго и от миналата година Emmure са в изцяло нов състав, ако не броим единствената константа Франки, разбира се. Дълго слушах за това ново лице на Emmure, колко по-мощни, тежки и яки са отпреди и най-сетне реших да дам няколко уши на "Look at Yourself". Да, по-тежки са. Да, има както деткор елементи, така и рапиране. Хмм, а пък тук Франки казва в типичен swagcore стил, че не гивва фак. Чакай, да не съм си пуснал Attila отпреди няколко години?
Ако обичате да слушате 30-минутни албуми, в които 29 минават в брейкдауни, свръхпродуцирани крясъци, лошо рапиране и малоумни текстове - "Look at Yourself" е албумът за вас! Да, промяната в състава е донесла промяна и в звученето, която с малко уговорки бих определил като положителна, но като цяло, ако това беше дебют и на този диск не седеше името Emmure, тази група щеше да потъне в забвение за три дни. Всички песни си приличат една с друга, а тези, които се открояват, не го правят по много убедителен начин. Супер е, че можем да заформим някой и друг мош на "Shinjuku Masterlord", "Smokey" (която реално е един двуминутен брейкдаун), "Call Me Ninib" и "Turtle in a Hare Machine", но остава вечният въпрос: "И какво от това?". Хубаво, тежки тракове са и имат брейкдауни, но няма и един, който направо да те хване и да те размята из стаята. Вместо това има само изтъркани брейкдауни на килограм, като изключим може би само "Torch", която просто вдига агресията на съвсем ново ниво.
"Ice Man Confessions" и "Flag of the Beast" с тяхното нюметълско (а на места дори Korn-ско) звучене взливат малко цвят и контраст в безкрайното море от брейкдауни, но да се твърди, че Emmure са станали мега яки, само защото са в нов състав, ми се струва доста пресилено. Не знам дали е защото толкова силно се дразня на Attila и понятието "swagcore", което добре оприличава този албум, но хич не съм впечатлен от "Look at Yourself". Преди 5 години щях да кажа друго, но пък и тогава гигантското цунами от еднакво звучащи метълкор банди още се виждаше само в далечината и не ни беше заляло. Днес си мисля, че критериите на слушателя са доста по-завишени и е редно Emmure да се съобразят с това, ако не искат да продължават да са група за основна таргет аудитория от ненужно надъхани хардкор тийнове.
+ + + + +
Новият състав носи със себе си осезаемо подобрено и втежнено звучене.
Когато не се лигави, Франки Палмери може да вади зловещо мощни ревове.
Няколко силно открояващи се композиции, повечето от които логично бяха пуснати и като сингли.
- - - - -
Когато не се лигави, Франки Палмери може да вади зловещо мощни ревове.
Няколко силно открояващи се композиции, повечето от които логично бяха пуснати и като сингли.
- - - - -
Половин час албум с горе-долу половин час изтъркани брейкдауни.
Нищо ново, изненадващо, оригинално и наистина креативно.
Крясъците на Франки Палмери често звучат наистина ужасно продуцирани.
Нищо ново, изненадващо, оригинално и наистина креативно.
Крясъците на Франки Палмери често звучат наистина ужасно продуцирани.
IF YOU LIKE
Attila, Chelsea Grin, Breakdown of Sanity, Suicide Silence, ABRB, FTFD и др.
Автор: Undepth
[5/10]
Sidilarsen - Chatterbox
On
сряда, януари 29, 2014
1 коментара
От/Год: Франция, 2014
Лейбъл: New Track Music/Musicast
Не знам как Sidilarsen успяват да ми се харесат във всичко, което правят. А те правят доста неща - индъстриъл метъл, алтърнатив, рап, ню метъл и рапкор. И то на френски. Може би по това се познават истински талантливите групи - по това, че могат да правят няколко жанра и все да звучат така, сякаш са експерти във всеки от тях.
Естествено, като стар "индустриалец", най си харесвам електро-метъл звученето им. В "Chatterbox" то се чува най-отчетливо в сингъла "Comme on vibre", включващата малко испански мотиви "Hermanos" и в "Un echo". В тази групичка обаче нарочно не включвам полъхващите на drum & bass (откъм ритъм секциите си) "Matiere première" и "On en veut encore". С повече алтърнатив и ню метъл се открояват "Unanimes", "Le prix du sang" и "Si près de la flamme", в последната от които има странно засилени електронни барабани. "Nos anciens" пък е едно самотно и мрачно рап парче, което, напук на цялата ми неприязън към този стил, просто се е получило добре (явно седмокласникът в мен все още има слабост към добрия рап, хм). Без категория оставям "L'ivresse des maudits", която е... ъ, да речем, че е трудна за описание и далеч по-интересна за слушане.
На финала на "Chatterbox" ни посреща и изпраща 18-минутната "Des millards". Последните 12 минути от нея обаче представляват репликите на феновете, направили рано своя преордър на албума и изпратили своите аудио записи на фразата "Nous sommes des milliards contre une élite" (включително и на други езици - немски, италиански, испански, руски). Безспорно готина идея, която да включи феновете в процеса.
Определено харесвам "Chatterbox" повече от "Machine Rouge", макар обложката на предния да бе около 100 пъти по-хубава. Това е поредният урок, че съдържанието невинаги се определя от опаковката. Но пък виж, ако бях видял тази обложка в магазина, щях да реша, че става дума за някакъв шок-поп (има ли такова животно?) и щях да го подмина. За щастие обаче знам, че Sidilarsen винаги имат какво да предложат и че надскачат себе си с всеки изминал албум. Затова и съм толкова доволен, че не пропуснах "Chatterbox".
+ + + + +
Толкова голямо разнообразие, че кажи-речи всяка песен е в свой различен стил.
Качествена съвременна продукция със супер модерен, тежък и изчистен звук.
Много енергичен, ритмичен и приятен за (силно) слушане и надуване албум като цяло.
- - - - -
Качествена съвременна продукция със супер модерен, тежък и изчистен звук.
Много енергичен, ритмичен и приятен за (силно) слушане и надуване албум като цяло.
- - - - -
Обложката е малко... абе, не е много приятна за гледане. Или?
Рапът може да ви дойде в повечко в "Nos anciens".
Ако не разбирате френски - трудно ще зацепите за какво става дума в песните.
Рапът може да ви дойде в повечко в "Nos anciens".
Ако не разбирате френски - трудно ще зацепите за какво става дума в песните.
IF YOU LIKE
Sub Dub Micromachine, Lofofora, Mass Hysteria, TFK, Girugamesh, The Prodigy и др.
Автор: Testset
[8/10]
Attila - About That Life
On
четвъртък, юни 27, 2013
1 коментара
Нека си го кажем - положението не е същото като преди 2-3 години, когато метълкор бандите все още не звучаха досущ като една и съща група. Дори позитивното ми ревю за миналия албум на Attila днес би изглеждало съвсем различно, защото, честно казано, се уморих да слушам едни и същи албуми от групи, които някога искрено харесвах. Една такава група беше (и частично все още е) Attila. Те обаче се превърнаха в своеобразна "парти-деткор" версия на Manowar откъм лирики. Само че вместо "warrior" и "steel", те използват предимно думите "fuck" (и производните ѝ), "shit", "bitch", "suck", "ass", "piss", "faggot", "pussy" и "dick".
Когато похлупим целия този лирически гений със зверската изцепка на Fronz, че това е "най-противоречивият метъл албум, правен някога, пък вие си хейтвайте", нещата вече стават леко комични. Е, ако запазим обективност, албумът наистина е противоречив и ще предизвика смесени реакции. Хората, които харесват праволинеен метълкор с много брейкдауни и "0-0-0-0 chug-chug" китари, вероятно ще останат доволни. И съвсем честно, на живо песните в албума биха предизвикали свиреп мош. А тогава няма нужда дори да различаваш коя песен коя е, защото и без това ще е малко трудно и така няма да губиш време в припяване, а просто ще се мелиш пред сцената. Въпросът е дали това е достатъчно за един албум? Не, разбира се. Може би точно затова Attila са решили да разнообразят дълбоките грухтежи (признавам, добри са) с малко рапиране и... ъм... глем-пеене?
Нямам идея какво и защо се случва в този албум. Чуденето започва още в първите секунди на албума с "Middle Fingers Up", но не защото песента е лоша, а защото никой не разбира кому е нужен рапът в началото. "Rageaholics" пък започва като песен на Murderdolls, а злокобният брейкдаун в "Unforgivable" бива бързо помрачен от напълно излишно рапиране, което явно е поставено там, за да контрастира на ниските грухтежи в началото. Подобни чудения имах за още много песни, които обаче няма да ви споменавам поименно, защото и без това доста си приличат. И тук отново идва въпросът "защо". Той се повтаря многократно, в изречения като "Защо в този албум почти няма рифове?", "Защо Fronz е решил да рапира?" и "Защо дори неоспоримо добрите моменти в албума не са развити, а са сметени под дебел килим от брейкдауни и рап?".
Най-лесно е да напишеш негативни неща за албум, който просто си проси оплюването, но аз все пак намирам и достойнства в "About That Life", пък били те и "парти-достойнства". Харесвам и здравите екстремни вокали на Fronz и се надявам следващия път да използва предимно тях, вместо да прави неразбираема смесица от "неща" като в този албум. Но дори тогава се съмнявам Attila да се превърнат в много по-интересна банда.
+ + + + +
Здрави грухтежи, мачкащи брейкдауни, свръхниски и тежки китари, шантав купонджийски дух.
Не една и две много добри (макар и недовършени) идеи, разхвърляни из целия албум.
Опит за разнообразяване с елементи от други стилове.
Не една и две много добри (макар и недовършени) идеи, разхвърляни из целия албум.
Опит за разнообразяване с елементи от други стилове.
- - - - -
Песните звучат прекалено еднакво и трудно се различават една от друга.
Ужасно скучен chugging и голям процент банални брейкдауни.
Напълно ненужно рапиране. Барем да беше добро, пък то...
Умопомрачително тъпи текстове.
Ужасно скучен chugging и голям процент банални брейкдауни.
Напълно ненужно рапиране. Барем да беше добро, пък то...
Умопомрачително тъпи текстове.
IF YOU LIKE
Emmure, Chelsea Grin, Dr. Acula, Molotov Solution, Carnifex и др.
Автор: Stahley
[5/10]
Абонамент за:
Публикации (Atom)
