TODAY'S METAL

Ревюта от и за съвременния метъл фен

  • About TMB

    BGR: Today's Metal е сайт за метъл ревюта с идеална цел, създаден през 2011-а година, за да популяризира модерната метъл сцена. Нашата цел - бързо и лесно да разберете става ли нещо ново за слушане или не!

    ENG: Today's Metal is a non-profit webzine for metal reviews, established in 2011 with the purpose of promoting the modern metal scene. Our goal - to quickly let you know if a new metal album is worth your time!

    [FACEBOOK]        [INSTAGRAM]        [YOUTUBE]        [TWITTER]        [E-MAIL]

Размисли за Евровизия (II част)

Posted by Today's Metal Crew On неделя, май 15, 2011 2 коментара

Преди близо 3 месеца публикувахме на сайта първата част от нашите "Размисли за Евровизия", когато по БНТ наблюдавахме конкурса за класиране на българската песен на конкурса.

Днес е финалът, на който България за пореден път не се класира. В общи линии за пръв път ме хвана и яд за това, защото Поли Генова се справи наистина чудесно със задачата си, изпя си всичко правилно и за разлика от 95% от другите кандидати, не изфалшивя нито веднъж. Пък и песента й не беше лоша сама по себе си, не беше и безлична като останалите. Но както казахме и предния път - единственият проблем на "На Инат" беше, че е на български.

Е, финалът обаче си премина спокойно и без "нашето момиче". А това, което обедини мненията ни беше, че отдавна не бяхме слушали толкова безлични песни (дори на минали издания на този конкурс) и толкова много фалшиво пеене. Отначало бяхме решили да напишем по някоя дума за песента на всяка държава, но стана така, че ако не бяхме се захванали да пишем така тая статия, досега да бяхме заспали неволно... затова стигнахме до компромисно решение - да пишем само за песните, които са ни направили някакво (каквото и да е) впечатление. Ако не видите някое име долу, значи то не е заслужили споменаване - или защото песента на държавата му е била или скапана, или безлична, или и двете.

И така, след като на полуфиналите си заминаха някои слушаеми песни (а те не бяха много), на финала добро впечатление успяха да ни направят изпълненията на доста малко държави. Ирландия, например, не бе в това число. Двама пацули с прически като на Пол Финикс от Tekken и облечени като кечистите Road Warriors, пеещи фалшиво скапана песен. Какво по-лошо от това? Дори "гордостта на Англия", застарялата бой-бандичка Blue не успя да надскочи нивото на потен хомосексуализъм на гореспоменатите ирландци. Сърбия също изскочи с умопомрачително тъпа песен, но пък на тях не им е за сефте.

Но нека не бъдем "хейтъри", защото все пак това не е "нашата" музика. Е, на въпросния финал имаше и интересни попадения. Например, Молдова със своите народни любимци Zdob Si Zdub, които направиха купон със своята свежа ска-фолк-рок песновка и за които стискахме палци през цялото време (защото сме стари фенове). Не схванахме идеята на шапките им, но здраве да е. Франция също представи нещо интересно със своя тенор Амаури Васили (или както там му се произнася името). Свежо евроденс парче извади Швеция с "Popular", макар че Ерик Сааде не го изпя нито веднъж като хората (иначе може би щеше да спечели заслужено). Други скандинавци, а именно Дания, дадоха на конкурса един истински потенциален хит, какъвто определено може да бъде "New Tomorrow" със своя зарибяващ припев. Черешката на тортата може би беше песента на Грузия! "One More Day" на Eldrine - наистина прекрасно изпълнена песен, със заряд, емоция и естествено - добро количество жица и електроника (каквито ние нетайно си харесваме). Миналогодишната побетилка Лена пък показа, че вече не е малко несигурно момиченце, а 20-годишна красавица, която знае как да гледа мръснишки и да се държи като звезда. Песента й беше доста минималистична и скучновата, но немците явно напоследък харесват подобни неща. Те си знаят.

И така, очакваме вота на публиката, след което ще отчетем и изкоментираме крайния резултат и победителя.

EDIT: Честито на Азербайджан. Те са подходящ избор за победител на това и без това скучно издание на музикалната параолимпиада, наречена Евровизия. Песента е олицетворение на цялото издание - куца, скучна, безлична, изпята фалшиво (особено след финала), без синхрон и изобщо, все едно я пее жената на съседа-боксьор, надвиквайки се с кучето си и трите си кастрирани котки.

Ех, приятно е така, с малко хейт късно вечер. Айде, че заспахме.

P.S. Авторът няма претенции да смята мнението си за меродавно и не му дреме ако някой го намира за обидно. Това е лично мнение без нито едно твърдение, целящо да убеди някого в истинноста му.

Автор: Zorn/Testset


Crossfade - 2011 - We All Bleed

Posted by Today's Metal Crew On петък, май 13, 2011 0 коментара

Стил......: Alternative Rock
Държава...: САЩ
Лейбъл....: Eleven Seven Music
Отнема....: 48 минути

www.myspace.com/crossfade

Пет години чакахме, за да чуем какво ни е приготвила тази чудесна алтрок банда след нелошия, но доста неуспешен "Falling Away". Чакането не беше чак толкова мъчително, тъй като в жанра постоянно излизат добри албуми, но все пак, виждайки "We All Bleed" с тази му мрачна обложка, ми стана едно такова приятно и леко носталгично, чудейки се "егати, кога минаха 5 години бе". Проблемът е, че за този огромен период момчетата имаха време да направят нещо разтърсващо, с което най-накрая да се утвърдят на сцената, на която вече доста време се клатушкат несигурно като пиян басист. И така, вместо на мощ, зарибяващи мелодии и динамика, Crossfade решиха да заложат на мрачни емоционални парчета. Това играе решаваща роля за темпото в албума, което с малко уговорки можем да наречем "средно" (но имаме едно наум, че де факто си е бавно). Така слушах, времето си минаваше и след 8 поредни бавни песни и чакане на "нещо с темпо", най-накрая осъзнах, че няма смисъл да чакам, затова директно си пуснах наново албума, този път без да чакам нищо. Просто слушах. И така няколко пъти. Постепенно започнах да харесвам някои песни, които в началото дори ми бяха леко досадни и така най-накрая открих своите фаворити - "Prove You Wrong" (която трябва да изслушате докрай, ако искате да харесате) и заглавната "We All Bleed", която се откроява с повече оригиналност от останалите песни в албума. "Open Up Your Eyes" също е един доста добър трак, но повече впечатление ми направи 10-минутната "Make Me a Believer". В нея Crossfade явно държат да покажат, че прогресив рока не им е чужд и че и те могат да правят подобни интересни, и разнообразни (и безметежно дълги) песни. Като цяло "We All Bleed" обаче си остава един мрачен "ставащ" албум, клонящ към "леко посредствен", като това може да се окаже пагубно за и без това несигурната кариера на бандата. Пък и за 5 години феновете заслужаваха нещо повече.

+ + + + Плюсове.......:
Добре продуцирана творба.
На места има по някоя и друга блестяща хрумка.
Личи си, че са вложили много усърден труд и много емоция. Палци горе за това.
 
- - - - Минуси........:
Ужасно бавно темпо. 2-3 песни - добре, но целия албум...
Стряскащо посредствени песни от рода на "Dear Cocaine".
Не особено интересен като цяло.

Подходящо за фенове на:
Hinder, Evans Blue, Adema, Cold, Shinedown и др.
Автор: Stahli
-=6/10=-

Dreamtale - 2011 - Epsilon

Posted by Today's Metal Crew On сряда, май 11, 2011 8 коментара

Стил......: Melodic Power Metal
Държава...: Финландия
Лейбъл....: -
Отнема....: 49 минути

www.myspace.com/dreamtaleband

Предполагах, че "Epsilon" ще бъде силен, но това, което чух в него... надмина очакванията ми! Този албум е не просто силен - той е великолепен! Първото нещо, което ми направи впечатление в него беше страхотният, невероятно добре изчистен, кристален и мощен звук, чиято ударна вълна насмалко да ме събори от стола. Точно такъв обаче трябва да е звукът, за да може да достави на слушателя пълното удоволствие от един утопично силен пауър метъл албум, какъвто безспорно е "Epsilon". В дни, когато много от бандите в жанра решават да заложат на хард-рок елементи, за да привлекат масата фенове на този жанр, "Epsilon" е нещо повече от глътка свеж въздух, давайки на почти отчаяния фен точно това, което иска. Мелодичен, зарибяващ, запяващ се, прекрасно звучащ, модерен пауър метъл. "Angel of Light", откриващата "Firestorm", безкомпромисната "Where Eternal Jesters Reign", Helloween-ската "Fly Away", мозъкоотвяваща "Each Time I Die" и епичната "March To Glory" пък са песни, за каквито всеки пауър метъл фен може само да си мечтае да чуе - с двойни каси, ритъм, динамика, китарни и клавишни сола, страхотни вокали от Ерки Сепанен (познат на дуум метъл феновете от KYPCK) и просто... красота отвсякъде! Направо ми се иска да намеря някакъв недостатък на този албум, за да не ме обвинят в пристрастност, когато му сложа максимална оценка, но освен някои много кратки и чисто субективни "нехаресвания" от моя страна, не мога да се сетя за нищо съществено. Музиката на момчетата ме изпълва с кеф, желание за куфеене и добро настроение и не бих си кривил душата за глупости. Затова, ако и вие сте фенове на този жанр, не се замисляйте нито за секунда, а веднага си купувайте "Epsilon"! Причините (освен защото е невероятен) да го направите се допълват с това, че първо - този албум е издаден самостоятелно и няма да си дадете парите на някакъв лейбъл, а директно на бандата; и второ - художник на обложката е българката Диляна Делчева. Ако не може да си позволите албума по някаква причина, то тогава поне пишете един мейл на бандата и ги поздравете за страхотно свършената работа. Те го заслужават. Заслужават и много повече.

+ + + + Плюсове.......:
Един от най-добрите (ако не и най-добрият) пауър метъл албуми, излизали тази година.
Невероятно добър саунд, невероятно добра продукция!
Всеки звук има свое отчетливо място в албума.
Мелодия, мощ, куфеене, настроение и нещо за слушане за години напред.
Българската следа!

- - - - Минуси........:
И да има някакви, те ще са на чисто субективна основа. За мен няма.

Подходящо за фенове на:
Helloween, Power Quest, Derdian, Axenstar, Celesty и др.
Автор: Testset
-=10/10=-

U.D.O. - 2011 - Rev Raptor

Posted by Today's Metal Crew On неделя, май 08, 2011 0 коментара

Стил......: Heavy Metal
Държава...: Германия
Лейбъл....: AFM
Отнема....: 51 минути

www.myspace.com/udoonline

Стане ли дума за класически хеви метъл, надали можем лесно да се сетим за по-светъл пример от Удо Диркшнайдер, който вече над 30 години е сред най-емблематичните лица на немската (европейската и световната) хеви метъл сцена. За тези над 30 години, 59-годишният Удо не изгуби уникалния си и неподражаем глас и ето, че днес го използва все така умело и в новия "Rev-Raptor". Албумът сам по себе си спазва формулата на всички останали албуми на групата и кажи-речи ще знаете какво ще ви очаква вътре, още преди да сте го пуснали в плейъра. Разликата е в това, че в "Rev-Raptor" има повече запомнящи се песни от обикновено и че доста повече бие на 90-тарския Accept от предшествениците си. Песни като заглавната (чиито припев ще си припявате още в средата на песента), "Renegade", "Terrorvision", "Pain Man" и "True Born Winners" биха могли да бъдат истински концертни (и не само) разбивачи, а от друга страна баладите "I Get As Good As I Give" и "Days of Hope And Glory" спокойно могат да закрият всеки концерт и да изхабят доста газ от запалките на присъстващите. Откъм продукция нещата също стоят добре и звукът е доста изчистен, като забележките ми отиват към озвучаването на китарата и барабаните, които просто не заслужават такъв рехав звук. Ако барабаните удряха по-мощно, с плътни и добре озвучени каси, а китарите ползваха по-тежък дисторшън, то този албум щеше да смачка всякаква конкуренция! Не знам защо Щефан Кауфман е решил да си го причини, но здраве да е, и така сме доволни. Така де, не знам как някой фен на групата и на класическия немски хеви метъл би останал недоволен, затова ако и вие се имате за такъв - купете си "Rev-Raptor" и го надуйте силно, защото този албум просто е направен, за да бъде слушан така.

+ + + + Плюсове.......:
Албум, пълен с потенциални хитове за пеене, скачане и куфеене.
Гласът на Удо звучи също толкова мощно, колкото преди 20 години.
Урок по здрав класически хеви метъл.
Добра продукция и кристален звук.

- - - - Минуси........:
Адски грозна обложка.
Рехави (макар и изсвирени добре) китари и барабани.
Повтаряне на старата (и успешна) формула, което обаче поне на мен не ми пречи.

Подходящо за фенове на:
Accept, Saxon, Judas Priest, Primal Fear, Running Wild и др.
Автор: BGMario
-=7/10=-

Anvil - 2011 - Juggernaut of Justice

Posted by Today's Metal Crew On събота, май 07, 2011 0 коментара

Стил......: Heavy Metal
Държава...: Канада
Лейбъл....: The End Records
Отнема....: 45 минути

www.myspace.com/anvilmetal

Спомня ли си някой онзи знаменит концерт на Anvil (с Phantom-X и учениците по онова време Chainsoul) в София през 2005-та? Огромното забавяне, умопомрачително лошата организация, 150-те човека, които се появиха? Аз си го спомням, сякаш беше вчера. Спомням си как легендарният Lips се раздаде максимално, сякаш свири не пред 150, а пред 150 хиляди човека. Остави се да бъде носен на ръце, докато свиреше и изобщо, всичко постепенно заприлича на един много приятен частен купон, на който всички сякаш се познаваха. Оттогава насам следя с дори по-голям интерес развитието на тази банда (отбелязала своя 30-ти юбилей наскоро). Признавам, не знам наизуст цялата им дискография, но затова пък сега посягам към "Juggernaut of Justice" без кой знае какви очаквания и мисли за сравнения с предходното им творчество. И останах сравнително доволен. Anvil определено са останали в 80-те, където все още са млади в съзнанието си, свирят, купонясват и правят "рокендрол", какъвто са правили винаги. Но може би точно в това е проблемът им - за 30 години не мръднаха ни най-малко в стилово отношение и не спряха да издават албум след албум (вече 14 на брой), пълни с още от същото. "Juggernaut of Justice" не прави изключение и не поднася изненади. Искрен, енергичен 80-тарски хеви метъл, изпълнен със заряд, който крещи "ние още си го можем и ядем хрупкави плодове и ядки сочни със собствените си зъби". Е, ако не друго, то продукцията този път се отличава с нещо, а именно - доста по-добра е от тази в предишните албуми на бандата. Оттам нататък, наистина, не очаквайте изненади - само готин (нарочно ползвам тази дума) хеви метъл, който да ви върне 30 години назад и в който може да разберете колко точно са се повлияли тези младежи (!) от групи като Deep Purple (в "On Fire"), Motorhead (в "When Hell Breaks Loose") и Black Sabbath (в "Paranormal"). Е, мисля, че ви стана ясно какво точно ви чака в "Juggernaut of Justice" и че няма какво да не му харесате, но няма и на какво да си счупите клавиатурата от кеф. Остана само финалът на този албум, който ще ви зарадва с... айде, няма да ви казвам с какво, че да се порадвате сами на една от шантавите идеи на Lips и компания.

+ + + + Плюсове.......:
Anvil не изневеряват на стила си. Няма и да го направят.
Може би най-доброто звучене (откъм продукция), което са вадили досега.
Албум, носещ духа на 80-те като с машина на времето.

- - - - Минуси........:
Още от същото, още от същото, още от същото.
На места чувам заемки и влияния, типични за младите банди, но не и за легенди като Anvil.

Подходящо за фенове на:
Gamma Ray, Motorhead, Black Sabbath, Raven, Exciter и др.
Автор: BGMario
-=7/10=-

Sarke - 2011 - Oldahrian

Posted by Today's Metal Crew On събота, май 07, 2011 0 коментара

Стил......: Black/Doom/Thrash Metal
Държава...: Норвегия
Лейбъл....: Indie Recordings
Отнема....: 41 минути

www.myspace.com/sarkeofficial

Мдааа, дали защото все още съм под влиянието на една друга група, или количеството вода, изливащо се последните дни от висините небесни, ме е понаквасило достатъчно, но настроението от албума, който ще ви представя, е едно такова лепкаво, лепкаво, та чак да го сдъвчеш. Да видим за какво иде реч. На първо място участниците. Цели двама. Съвсем небезизвестното лице (виден мизантроп) Nocturno Culto и мистър Sarke, дал името си и на самия проект. Яка блек касапница се очертава, нали? Е, да, ама не. "Oldarhian" съдържа в себе си блек метъл елементи (няма и как иначе с този състав), но стилово напомня по-скоро на последните неща на Darkthrone (като "изрежем" пънк влиянието). Може би ще ви се строи налудничаво и следващото сравнение, за което няма да споря, то си е такова - докато слушах, през цялото време ме преследва идеята за 3,37 пъти (цифрата е избрана случайно) по-тежък Motorhead, в който Леми, докато пее и пие, дъвче едновременно няколко дъвки за подсилване ефекта на гласа си. Всяко едно парче е с консистенцията, за която стана въпрос в началото. Равно темпо, барабани, отчетливи до безумие, чертаещи само един път, стържеща китара, преследваща се с дрезгавия глас от вокалите, злост, сласт и ярост във всяка изсвирена и изпята нота. В последните песни могат да се чуят някои твърди дуум влияния, придаващи странен завършек на създадената предварителна представа, но в никакъв случай няма да я нарушат. Суров и директен - това е цялостната концепция на този албум. Слаб или силен, не бих могъл да кажа. Просто знам, че харесвам такава откровенна музика и този подход за представянето и. Пробвайте го и вие, особено ако сте фенове на по-суровата продукция.

+ + + + Плюсове.......:
Парчето "Pessimist" се е убило за стриптийз, ама много.
Дуум заемките в някои песни.
Гласът на Nocturno Culto e култов.

- - - - Минуси........:
Праволинеен и еднообразен.
Малко повече скорост нямаше да е зле.

Подходящо за фенове на:
Darkthrone, Motorhead, Cemetary, Celtic Frost, Lords of the Stone и др.
Автор: Nightice
-=N/A=-

Стил......: Avantgarde Dark Metal
Държава...: Германия
Лейбъл....: Winter Solitude/Danse Macabre
Отнема....: 63 минути

www.myspace.com/edenweintimgrab

След поетичното си ембиънт/готик отклонение през 2009-та, EWIG се завръщат с пълна сила на метъл сцената, по-силни от всякога! "Geysterstunde I" е първата от две части на един "среднощен поетичен спектакъл", изпълнен с авангарден метъл, мрак, поезия, черен хумор, призраци, привидения и живи мъртъвци. Спектакълът продължава над час, но още от първата му минута ще се потопите в атмосферата му и ще видите мрачните гротескови и кабаретни образи на участниците в него. Ще чуете историята на самотния уличен музикант, който се оплаква, че е прокълнат да продължава да свири на своя уличен орган, въпреки че тялото му вече се разлага (виж видео ТУК), ще чуете и звуците на страховитата мелница, която мели човешки кости (и прави от тях вкусно брашно). Изобщо, ще станете слушатели (и почти свидетели) на едно мрачно, странно, авангардно, сюрреалистично, абстрактно и ексцентрично театрално метъл представление. Но нека обърнем внимание и на чисто музикалната страна на албума. Най-силно впечатление в него веднага ми направи фактът, че инструментите звучат автентично, сурово и "живо", без излишна компютърна обработка, но и без да звучат зле (няма пращене, жужене и разни "първични" изгъзици). Най-ясно това се усеща при барабаните, които звучат акустично и направо аудиофилско - сякаш някой ги свири и озвучава директно в стаята ви. Типичният здрав немски ритъм, който задават те ще ви накара да закуфеете на всяка по-бързотемпова песен от албума. Клавишните и класическите струнни инструменти пък са основен източник на страхотни и моментално грабващи мелодии в целия "Geysterstunde I". Тяхното автентично, мрачно и дори леко налудничаво звучене засилва още повече цялостното въздействие на спектакъла. И ако ви се струва, че вече няма какво повече да ви изненада в "Geysterstunde I", значи бързате с изводите, защото към края му съществува песен като "Tango Mortis", която да ви покаже една друга, мрачна, страховита страна на... тангото. Разбира се, според нас "Geysterstunde I" има и своите слаби страни (особено в средната му част, където темпото значително спада), но те са необходимо звено за постигането на цялостта на този спектакъл. Така че, уважаеми читатели, възползвайте се, отделете 30-ина лева и си купете това чудо, защото поне ще знаете, че сте дали парите си за нещо повече от обикновен музикален албум.

+ + + + Плюсове.......:
Нещо повече от музикален албум. Цял гротесков спектакъл!
Автентично/акустично звучене на инструментите, без излишна обработка.
Вокалите на Александер варират в много широк диапазон.
Невероятна атмосфера, типична само за една истинска арт-творба.

- - - - Минуси........:
Ако не разбирате немски ще изгубите част от очарованието на албума.
Средната част на албума е по-бавна от необходимото.

Подходящо за фенове на:
Samsas Traum, Eisregen, Nocte Obducta, Dornenreich и др.
Автор: Testset/Undepth
-=8.5/10=-

Hope For the Dying - 2011 - Dissimulation

Posted by Today's Metal Crew On понеделник, май 02, 2011 0 коментара

Стил......: Progressive Melodic Death Metal
Държава...: САЩ
Лейбъл....: Facedown Records
Отнема....: 54 минути

www.myspace.com/hopeforthedying

Hope For the Dying заявиха още с дебютния си албум, че не искат да са "поредната" мелодет/метълкор банда. Днес те ни показват, че са успели в мисията си, давайки на публиката си смесица от симфоничен мелодет, и техничен/прогресив метълкор, която не можем да чуем всеки ден. Разбира се, на ума ми веднага идват асоциации с групи като The Human Abstract и Becoming The Archetype (които вече издадоха своите албуми тази година, вижте ревютата им на сайта), като най-ярка прилика има между чистите вокали на THA и HFTD. За щастие не може да става дума за копиране, защото Hope For the Dying са се повлияли преди всичко от своите прог/пауър метъл любимци, което също може да усетите още в нео-класическото начало на откриващата (ако не броим интрото) песен "Vacillation", а и в някои китарни/клавишни сола, пръснати из албума. Ако по някаква причина обаче ви е страх, че ще чуете чист пауър метъл в този албум - спокойно, няма го. Останал е само един полъх, едно чувство и леко напомняне за него. Албумът като цяло залита в доста посоки и тази е само една от тях. Изобщо, епичните симфоничните партии (от които неведнъж ще настръхнете), присъставщи почти непрестанно в тези 54 минути, техничните/прог рифове, сравнително редките включвания на чисти вокали и християнската тематика на текстовете правят "Dissimulation" един повече от разнообразен и интригуващ албум, на който ще ви се иска да отделите повече от 3 слушания, защото всеки път ще успявате да откриете нещо ново в него. Няма да ви развалям кефа и да ви "отварям очите", а ще ви оставя да чуете сами и да се учудите колко добра работа са свършили тия илинойски момчета. Ще ви подксажа само, че малките неща и сякаш дребните елементи са тези, които да направят "Dissimulation" някак... по-близък до вас. Самотна цигулка, кратко включване на чист вокал, нисък тон от пианото... такива ми ти работи. Обърнете им внимание, наистина. И се съберете с приятели, направете си домашна седянка, сръбнете малко бърбън, надуйте диска от колоните и се надвиквайте с него. Получава се учудващо приятно!

+ + + + Плюсове.......:
Добре продуциран и още по-добре изсвирен албум.
Достатъчно техничен, но без да се прекалява с елемента "вижте колко велико свиря".
Малкото чисти вокали играят много значима роля в албума - обърнете им внимание!
Предразполага към повторно слушане.

- - - - Минуси........:
Някои песни са по-дълги от необходимото.
На места не усещате къде е започнала някоя песен и къде е свършила.
Може да проимате усещането, че слушате една едночасова песен.

Подходящо за фенове на:
The Human Abstract, Becoming The Archetype, BTBAM и др.
Автор: Zorn
-=7.5/10=-

Schwarzer Engel - 2011 - Träume Einer Nacht

Posted by Today's Metal Crew On неделя, май 01, 2011 0 коментара

Стил......: Dark/Gothic Metal
Държава...: Германия
Лейбъл....: Trisol
Отнема....: 49 минути

www.myspace.com/schwarzerengelband

Точно година, след като издаде своя дебютен албум "Apokalypse", Dave Jason се завръща с новия студиен албум на Schwarzer Engel "Träume Einer Nacht". Харизматичният мултиинструменталист композира и създава почти сам цялата музика на Schwarzer Engel, което е предпоставка за дорба насоченост на идеите и хомогенен краен резултат. В тези 49 минути ще чуете завладяващ, мрачен и тежък готик метъл, издържан в духа на групи като Samsas Traum, ASP, Eden Weint Im Grab и дори Deathstars. Отдалеч леко лъха и на малко индъстриъл влияние, но електронните звуци в албума са сведени до минимум (ако не броим оркестрациите, които са си клавишни/компютърни), явно поради популярния страх "да не заприличаме на Rammstein, щото пеем на немски". Пеенето на Dave пък е изключително приятно за ухото, вариращо от уверено, плътно и дълбоко чисто пеене до тежки (макар и редки) дет-метъл ревове. В останалите инструментални аспекти (китари, бас, барабани) няма какво толкова да кажем, освен "добре свършена работа", макар и без някаква блестяща виртуозност (която дори би била излишна според мен). Като цяло, в "Träume Einer Nacht" ще можете да се насладите на абсолютно всяка песен, защото слаби такива в него няма, като гостуването на Александър Каще от Samsas Traum в "Fieber Im Blut" е само едно от доказателствата, защото той не се появява като гост-вокал къде да е. Спирам дотук и ви оставям сами да се насладите на албума, пък и защото ако кажа още някоя дума като "аспект" или "хомогенен", ще започна да звуча като  някой претенциозен журналастик...   

+ + + + Плюсове.......:
Добре замислен, добре развит, добре изсвирен, цялостен, завършен албум.
Dave има идеалния глас за тази музика, независимо дали пее чисто или екстремно.
Слуша се на един дъх, при това повече от веднъж.

- - - - Минуси........:
Албумчето не блести с нещо впечатляващо откъм инструментал (но май не му е и нужно).
Забелязват се 2-3 трака, които леко си приличат темпово и композиционно.

Подходящо за фенове на:
Samsas Traum, ASP, EWIG, Deathstars, Rammstein, Cradle of Filth и др.
Автор: Undepth
-=7.5/10=-