TODAY'S METAL

Ревюта от и за съвременния метъл фен

  • About TMB

    BGR: Today's Metal е сайт за метъл ревюта с идеална цел, създаден през 2011-а година, за да популяризира модерната метъл сцена. Нашата цел - бързо и лесно да разберете става ли нещо ново за слушане или не!

    ENG: Today's Metal is a non-profit webzine for metal reviews, established in 2011 with the purpose of promoting the modern metal scene. Our goal - to quickly let you know if a new metal album is worth your time!

    [FACEBOOK]        [INSTAGRAM]        [YOUTUBE]        [TWITTER]        [E-MAIL]

Emergence - Emergence

Posted by Today's Metal Crew On четвъртък, април 09, 2015 0 коментара

Стилът: Progressive Metalcore/Djent
От/Год: САЩ, 2015
Лейбъл: Valkyrie Records
Отнема: ~50 минути 


Страхотен инструментал, невероятни вокали и безупречна продукция - това ви чака в този едноименен дебют на Emergence, дело на само двама инструменталисти (Крис Вогагис и Дани Кулман) и един вокалист (Мики Пауъл). Стилът - прогресив метълкор и джент с крещящи и чисти вокали (като и двата типа са наистина добри).

Същинското начало на албума идва ударно с "Silver Lights", която много добре загатва за всичко, което ще се случва нататък из албум. Тежкото начало, джент китарите, внезапният брейкдаун, чистите вокали, готиното китарно соло - песента си е откровен хит. "Fractals" и "Retrace the Lines" имат малко по-различно и много по-мелодично звучене и в инструментал, и във вокали, като китарите във втората са страхотни. "Emma Lia" поддържа мелодията и носи един метълкор/пост-хардкор дух със себе си, заради леко по-опростения си инструментал. "Deconstruct" пък е много тежка и агресивна до средата си, след което превключва на един почти фънкарски, но много готин и свеж пасаж. "The Endless Path" също съдържа изключително мелодичен припев с редуващи се вокали, а краткото соло след средата дори избива показва джент-ълменска техничност. "Five Eyes" пък взима приза за най-мачкащи куплети, които от своя страна преливат перфектно в леки мелодични припеви.

Тук идва ред и на първия инструментал от мнооого време насам, на който се кефя на макс! "Ingress" се разгръща постепенно, става все по-интересен с всяка изминала минута и оставя трайни впечатления, благодарение на силното си, почти картинно въздействие. Следващите две песни затварят албума подобаващо, като в "Conscious Waves" има много здрави електронизирани пасажи, а солото след средата е направо размазващо. Тук е редно да спомена, че почти всяка песен съдържа поне много добро соло, било то бързо, мелодично, технично и/или просто смазващо тежко. Определено китарите са на супер добро ниво и трябва да им обърнете внимание, защото страхотните вокали не са единственото силно звено на Emergence.

"Emergence" е супер добър албум, при това не само "като за дебют". Малко групи могат да извадят нещо подобно дори след години работа. Всяко звено е детайлно изпипано, като започнем от композиционния процес, минем през инструментала и  безупречните вокали и стигнем до полираната почти до съвършенство продукция. Единствената забележка в случая е в посока на еднообразието, което започва несъмнено да се усеща по някое време. Но в случая нито е болка за умиране, нито, честно казано, ми пука особено.
 
+ + + + +
Различно, модерно и много интересно звучене.
Изключително добър, техничен, качествен инструментал, пълен с готини сола.
Безупречни вокали (всички видове, при това) от Мики Пауъл.

Много изчистена продукция. 

- - - - -
Трябва малко повече разнообразие в композициите.
Последната минута на иначе прекрасния инструментал "Ingress" е ненужна, та чак дразнеща.

 
IF YOU LIKE
Born of Osiris, Periphery, The Human Abstract, August Burns Red и др.

Автор: Reksy
[8.5/10]

Pussy Riot - Won't Get Fooled Again

Posted by Today's Metal Crew On вторник, април 07, 2015 1 коментара

Стилът: Punk
От/Год: Русия, 2015
Лейбъл: Spite
Отнема: ~32 минути 


Днес трябваше да пуснем едно друго ревю за доста по-значим и интересен албум, но редакцията му бе забавена (по здравословни причини), затова на негово място влиза тази "резерва". В общи линии знаех какво ме чака в "Won't Get Fooled Again" още като му видях траклиста, а със самото ревю бях готов преди въпросният да свърши, но нарочно реших да споделя тези няколко абзаца с вас.

Pussy Riot станаха известни с това, че изпълниха "песен" в храма "Христос Спасител" в Москва, в знак на протест срещу подкрепата на православния патриарх Кирил за президентската кампания на Путин, след което няколко от момичетата бяха вкарани в затвора. Първо, не знам какво друго са очаквали от Путин, ама карай. И второ, това ли беше най-добрият начин за противопоставяне на покварената православна църква и Путин? Даже да споделяш възгледите им, е възможно да си се плеснал по челото и да си си казал "Какво правят тия бе?!". Накратко - демокрацията няма нужда от подобни "лица" и "говорители". Но както и да е, да не навлизам в политическите дебри, че ще пак ще ни обявят за "соросоиди".

"Won't Get Fooled Again" е албум, от който спокойно може да ти се доповръща. Той се състои от кавъри на популярни бунтарски пънк, рок и гръндж хитове, изпълнени с нов аранжимент и изпети с ужасяващ руски акцент. "Smells Like Teen Spirit" и "Blitzkrieg Pop" в тяхно изпълнение са едни от най-лошите неща, които някога са се случвали на ушите ми, а няколко пъти съм се защипвал сериозно с тъпа машинка за подстригване. "Eve of Destruction", "Rebel Rebel" и в общи линии всички останали песни хич не им отстъпват, като единствено "Keep on Rockin In the Free World" не е напълно съсипана, просто защото трябва да си абсолютен бездарник, за да направиш лош кавър на тази песен. Не че този е добър, но все пак.

Не знам кой е казал на тия дами, че стават за музиканти, за лица на протести и за борци за демокрация, но много сериозно ги е излъгал. Pussy Riot сериозно трябва да се замислят за друга форма на протестно изкуство, защото в музиката хич, ама хич не ги бива. Пък и "музикални" протести като техните по-скоро имат обратен ефект и носят предимно негативи на иначе справедливи каузи като феминизма и равноправието. Най-важното обаче е да погледнем отново заглавието и никога повече да не се излъжем да слушаме това.
 
+ + + + +
Ъм... май имат добри намерения...?
Инструменталът не е лош, но не съм сигурен дали си го свирят сами.
Свършва сравнително бързо.

- - - - -
Уж са протестна група, но този албум е един доста беззъб протест (срещу какво изобщо?).
Вокалите представляват непоносимо фалшиво врякане с още по-непоносим руски акцент.
Трудно е да прецакаш кавъри на такива бунтарски класики, но Pussy Riot все пак успяват.
 
IF YOU LIKE
Обидно лоши кавъри с фалшиво пеене и руски акцент.

Автор: Stahley
[1/10]

[OUTSIDE!] Hollywood Undead - Day of the Dead

Posted by Today's Metal Crew On неделя, април 05, 2015 1 коментара

Стилът: Rap Rock
От/Год: САЩ, 2015
Лейбъл: Interscope
Отнема: ~46(+24) минути 


Няколко човека в екипа се почудихме над този албум и в общи линии май всички накрая стигахме до вдигане на рамене и мнението "абе не е лош, ама не им е и най-добрия". Аз даже бих стигнал по-далеч като кажа, че това е най-малко силния (нарочно не казвам "слаб") албум на Hollywood Undead досега. Известно време се чудех защо точно тая мисъл ми се върти из главата, затова накрая преслушах албума с всички бонус тракове (щото идва в около 4365674 различни издания) - като за последно.

Хубавото на този албум е, че в него има ярки хитове. Това несъмнено са заглавната "Day of the Dead", "War Child" и "Usual Suspects", но с не по-малко хитов потенциал разполагат "Gravity", "Dark Places", някак епичната "Let Go" и може би "Take Me Home". Като скрити съкровища са и два от бонусите. Единият, "Guzzle, Guzzle", макар да представлява мрачен рап с много електроника, се очертава като най-добрия трак в албума и е направо малко обидно, че не е получил място в основната част. Електрониката в него ми напомня за "Stupeflip" на Stupeflip от 2002-ра, затова може да се каже, че имам слабост към подобно звучене. Следващият бонус "I'll be There" е другата приятна изненада - мелодично, леко и жизнерадостно, това е парчето, което ще е подходящо да изсвириш на кухарката, като се събереш с приятели. Определено интересно и внасящо разнообразно решение на HU, поздравявам ги за него. Един от бонусите в супер делукс бест-бай айтюн някое-си издание "Fuck the World" също заслужава специално внимание, тъй като е сред малко тежки песни (доклкото HU могат да бъдат тежки) в "Day of the Dead".

Дотук добре. Можеше ли обаче да минем и без половината песни от този албум? Можехме. "Does Everybody In the World Have To Die" е може би най-лошата песен, която HU някога са записвали, "Party by Myself" е купонджийска и носи поп-пънк дух, но вместо поп-пънк използва захаросана поп-денс електроника. Нищо чудно обаче и тя да излезе като сингъл по някое време. Iнтересното в "How We Roll" е единствено припевът ѝ, в еднообразната "Live Forever" - само бриджът, а в затварящата регулярното издание "Save Me" няма нищо интересно, тъй като е просто един скучноват баладичен рап. Повечето бонуси пък са много лесно забравими.

За пореден път не мога да кажа добра дума и за текстовете на Hollywood Undead, болшинството от които продължават да звучат като писани от загорял шестокласник. Явно се пишат такива, за да са по-лесни за запомняне и запяване, но определено липсва поетичността, присъща на добрите рапъри. Затова мога да кажа, че HU нито са добри рапъри, нито добри рок изпълнители. И въпреки това са добри в това "средното", което правят - не знам как става тоя номер. Точно затова и този албум ще допадне на много от феновете им - и особено на по-младите такива. По-старите надали ще са чак толкова очаровани. Защо ли? Защото от 2008-ма насам вие може да сте пораснали и поузрели, но Hollywood Undead никак не са.


+ + + + +
Доста ярки хитове и доста песни с добър хитов потенциал.
Композициите с повече китарен звук определено се открояват с добро.
Мелодичен, леко мрачен и запомнящ се като цяло.
Някои скрити приятни изненади из бонус траковете.

- - - - -
Една прекалено клубно ориентирана стъпка назад след "NFTU".
Повечето текстове сякаш са писани от някой загорял шестокласник (пак).
Китарният звук е концентриран предимно в няколко песни, иначе често липсва.
Много пълнеж, много нещо.

IF YOU LIKE
Deuce, Linkin Park, TFK, Cypress Hill, Insane Clown Posse, La Coka Nostra и др.

Автор: [OUTSIDE!]
[N/A]

Apocalyptica - Shadowmaker

Posted by Today's Metal Crew On петък, април 03, 2015 0 коментара

Стилът: Alternative/Cello Metal
От/Год: Финландия, 2015
Лейбъл: Harmageddon/OMN
Отнема: ~65 минути 


Бръкнете в интернеда и ще видите около сто полярни мнения на тема "трябва ли Apocalyptica да ползват вокалисти или не" - и все добре обсоновани от фенове. Затова днес на мен, като безпристрастен, се падна честта да пиша за този нов албум на Apocalyptica. Защото аз ги харесвах и когато правеха само инструментали, и когато започнаха да използват вокалисти. Не съм бесен фен, не съм хейтър и не съм прекалено навътре с детайлите около Apocalyptica. Така че май-май да би трябвало да съм обективен, поне доколкото този субективен жанр (ревюто) позволява.

Стига офлянквания - да говорим за "Shadowmaker". Не се сещам досега Apocalyptica да са ползвали услугите на един вокалист за цял албум, но това е факт в "Shadowmaker", където Франки Перез (Scars On Broadway) пее в повечето парчета. Още през декември го чухме в сингъла "Cold Blood", който може да ви даде ясни очаквания за това, което като цяло се случва из албума. Той, от своя страна, на места прилича на нещо средно между Alter Bridge и A7X, само че с виолончела - и поне аз не виждам нищо лошо в това, макар да съм малко изненадан от това алтернативно звучене. Каквото и да си говорим обаче, песни като хитовата "Cold Blood", "Shadowmaker", насечените и разкуфяващи "Come Back Down" и "House of Chains", или баладата "Hole In My Soul", са толкова добри и толкова по-интересни от почти всичко, случващо се на съвременната алтернативна сцена, че направо ще е грехота да се мрънка върху тях с "ама защо с вокал", "защо точно с този вокал" и т.н.

Любителите на инструменталите също би трябвало да останат доволни, или поне да си отделят от основния плейлист "Reign of Fear", превъзходната "Riot Lights" и 8-минутната "Till Death Do Us Part". Тези тракове вече са си класическа Apocalyptica, ако не броим леките електронни заигравки в "Riot Lights, които обаче много помагат на композицията да блесне дори повече. Албумът завършва с почти 10-минутната "Dead Man's Eyes", която обаче реално свършва малко след петата минута, а след това има само някакви скучни ембиънт звуци.

Мога само да си представям разнообразните фенски реакции за "Shadowmaker" и неговото силно алтърнатив звучене. Но ако се замисли човек, кой друг прави качествен и хитово звучащ алтърнатив метъл с виолончела? Този факт сам по себе си ми  е достатъчен, за да дам на албума добра оценка. А като добавим факта, че музиката в него чисто и просто е много добра (с изключение на някои ненужни удължавания и няколко по-скучни тракове като "Slow Burn" и "Hole In My Soul"), не виждам причина да се заяждам с финландците. Е, може би вокалите на Франки докарват прекалено Sevenfold-ско звучене тук-там, но пък си пасват неочаквано добре с музиката в албума. Така че минималното, което може да се каже за "Shadowmaker" е, че е интересен - оттам нататък много зависи как точно си предпочитате Apocalyptica-та.
 
+ + + + +
Една интересна, различна, алтернативна Apocalyptica.
Цял албум с един вокалист - мисля, че Франки Перез оправдава гласуваното му доверие.
Кристално чист, почти аудиофилски звук, с отчетливи и прекрасно озвучени барабани.
Около час добре обмислен и още по-добре изсвирен материал. 

- - - - -
Някои песни са малко по-дълги, отколкото им е нужно (особено закриващият трак).
От време на време започва да звучи много Sevenfold-ски.
Надали всички фенове ще са окрилени от факта, че повечето песни са с вокали.
На места рязко доскучава.
 
IF YOU LIKE
Haggard, Avenged Sevenfold, Alter Bridge, Scars On Broadway, Serj Tankian и др.

Автор: Stahley
[8/10]

Metallica - Metallica II

Posted by Today's Metal Crew On сряда, април 01, 2015 5 коментара

Стилът: Hodor
От/Год: Hodor, 2033
Лейбъл: Hodor Music
Отнема: ~133 ходор


Ходор ходор ходор ходор ходор ходор. Ходор ходор ходор? Ходор. Ходор ходор ходор, ходор, ходор, ходор ходор - ходор. Ходор ходор? Ходор, ходор, ходор. Ходор ходор ходор ходор ходор, ходор ходор ходор, ходор, ходор, ходор ходор ходор. Ходор ходор, ходор ходор, ходор ходор. Ходор? Ходор? Ходор? Ходор - ходор. Ходор, ходор, ходор!

Ходор, ходор ходор, ходор ходор Ходор Ходор, Ходор Ходор - ходор Ходор. Ходор ходор ходор ходор ходор. Ходор ходор: ходор, ходор, ходор ходор; ходор ходор; ходор ходор ходор; ходор, ходор ходор ходор. Ходор ходор ходор + ходор = ходор ходор ходор. Ходор ходор Ходор? Ходор - ходор. Ходор% ходор ходор ходор ходор% ходор ходор. Ходор ходор "Hodor" ходор ходор ходор #ходор. "Hodor" ходор ходор ходор Ходор ходор Ходор. Ходор? Ходор. Ходор ходор ходор ходор. Ходор ходор ходор, ходор ходор "Hodor Hodor", ходор ходор ходор - ходор ходор ходор. Ходор ходор "Hodor & Hodor" ходор ходор, ходор "Hodor Hodor Hodor" ходор ходор, ходор, ходор ходор.

Ходор - ходор ходор. Ходор ходор hodor-ходор. Ходор ходор ходор, ходор ходор, ходор ходор ходор. "Hodor hodor Hodor" ходор. Ходор/ходор ходор ходор ходор. Ходор > ходор, ходор. Ходор ходор, ходор ходор?! Ходор ходор! Ходор, ходор - ходор! Ходор? Ходор. Ходор ходор ходор. Ходор ходор/ходор ходор, ходор. Ходор, ходор? Ходор ходор ходор? Ходор, ходор ходор ходор ходор. Ходор ходор ходор. Ходор ходор hodor_hodor@hodor.hodor - ходор ходор ходор. Ходор ходор ходор $ходор ходор!

Ходор, ходор ходор "Hodor"? Ходор, ходор, ходор? Ходор. Ходор* ходор ходор, ходор, ходор. "Hodor" ходор ходор, ходор ходор ходор ходор. Ходор ходор ходор. Ходор "Hodor", ходор ходор "Hodor Hodor" ходор "Hodor Hodor Hodor". Ходор ходор, ходоро ходор ходор ходор. Ходор? Ходор ходор.

* - ходор ходор ходор ходор
 
+ + + + +
Ходор ходор "Hodor", "Hodor Hodor Hodor" ходор "Hodor" ходор ходор!
Ходор ходор ходор ходор - ходор ходор ходор, ходор ходор + ходор.
Ходор ходор, ходор, Ходор Ходор ходор Ходор Ходор ходор ходор.


- - - - -
Ходор% ходор ходор ходор ходор.
Ходор, ходор, ходор ходор.
Ходор ходор ходор.

 
IF YOU HODOR
Hodor, Hodor Hodor, Hodor, Hodor, Hodor, Hodor Hodor и ходор.

Ходор: Hodor
[ХОДОР 1 АПРИЛ!]

Temperance - Limitless

Posted by Today's Metal Crew On сряда, март 25, 2015 0 коментара

Стилът: Modern Melodic Metal
От/Год: Италия, 2015
Лейбъл: Scarlet Records
Отнема: ~58 минути 


Ако съчетаем модерния метъл на Amaranthe с готик рока на Delain, добавим малко типично италиански мелодичен пауър метъл и накрая вземем за цвят най-хубава коса от Epica, в общи линии ще получим Temperance. Това, разбира се, е доста грубо определение за тези талантливи италианци, но пък ако това отварящо изречение ви е заинтригувало, значи надали ще съжалявате, ако дадете шанс на "Limitless" - един свеж, много мелодичен и актуално звучащ албум, в който поне аз срещнах и доста препратки към съвременната популярна култура (кино, ТВ сериали и прочие).

На първо слушане човек може да реши, че Temperance се опитват много да приличат на Amaranthe и... това май си е точно така. Приликите са явни и сравненията са неизбежни - основните вокали са женски, а от време на време (макар и доста по-рядко) се включват мъжки чисти и крещящи вокали. Музиката също е сходна - мелодичен модерен метъл с много електроника, но отличаващ се със силната употреба на симфонични елементи. Отделно правят впечатление добрата употреба на клавишните, както и вплитането на елементи на прогресив и фолк.

Отварящата с детски хор "Oblivion" дава очертанията на това, което можем да очакваме нататък из албума. Мелодичният припев пък е изпят с оперни вокали и почти незабележими крещящи такива. Следващата "Amber & Fire" включва най-ярката фолклорна мелодия в албума, а "Save Me" и "Get a Life" са си чиста проба модерен метъл в духа на Amaranthe, които просто няма как да не спомена за пореден път. В супер мелодичната "Mr. White" пък става дума именно за Мистър Уайт от "Breaking Bad". Тя има и толкова сладникав припев, че чак не е за вярване: "Mr. White's not here, look for Heisenberg, he has a secret he cannot tell! Mr. White's away, cooking crystal meth, because he's the one who knocks!". Към филмовото изкуство е възможно да се отнасят още "Me, Myself & I", както и цялото заглавие на албума "Limitless", което може би е вдъхновено от филма с това име. Вероятно и в други песни става дума за филми и сериали, но поне засега не мога да надуша повече. "Here & Now" е тракът с най-много крещящи вокали, а "Side by Side" е сред личните ми фаворити благодарение на тежкия си риф в куплетите и пауър метълските си припеви. Пауър метъл се усеща още в бързите части на "Burning" и заглавната "Limitless". Към баладите пък можем да причислим "Goodbye" и частично "Stay".

Temperance са изключително симпатична и свежа банда, пред която определено има бъдеще. Вокалистката Киара е много чаровна и има приятен звънлив глас, а включващите се от време на време мъжки вокали внасят добра доза разнообразие. Все още обаче групата звучи малко разхвърляно и не е намерила своето уникално звучене, заради което звучи едновременно като няколко банди - и най-вече Amaranthe и Delain. Прекалено сладникавите мелодии пъкстават направо досадни на места. Но встрани от тези субективности "Limitless" не е никак, никак лош. Дайте му шанс, особено ако сте фенове на този тип мелодичен метъл.
 
+ + + + +
Много свеж, мелодичен, разнообразен и приятен за слушане.
Модерно звучене, здрав китарен саунд, качествени вокали, добри клавишни.
Удачно включващи се симфонични партии, електроника, фолклорни елементи и пауър метъл. 

- - - - -
Прекалено сладникав на места.
Има толкова много сходства с Amaranthe, че накрая просто си пуснах "Massive Addictive".
Без особено големи изненади като цяло.
 
IF YOU LIKE
Amaranthe, Delain, Epica, Xe-None, All Ends, Nightwish и др.

Автор: Testset
[7/10]

We Are Harlot - We Are Harlot

Posted by Today's Metal Crew On понеделник, март 23, 2015 3 коментара

Стилът: Hard Rock
От/Год: САЩ/Англия, 2015
Лейбъл: Roadrunner
Отнема: ~38 минути 


Човек трябва да следва мечтите си и Дани Уорсноп направи точно това. Бившият вокалист на Asking Alexandria отдавна проявява желание да прави хард рок и да се изявява като един млад Ковърдейл, макар и невинаги да му се получава. Противоречивите му изяви като хард рок вокалист докараха на AA много интересно звучене в "From Death To Destiny", но покрай него се изгуби и всичко онова, с което групата стана известна. Затова логичното се случи и Дани си направи своя хард рок група - We Are Harlot.

Най-интересното в тази група и този албум е... Дани Уорсноп. Всички музикални медии се скъсаха да правят интервюта с Harlot и отново - на всички им беше по-интересно как се е случила раздялата с АА и кой ще бъде новият им вокалист, отколкото какво ще има в този дебют. И тук няма как да виня колегите, на повечето от които май просто им беше неудобно да отварят дума за това колко посредствена всъщност е музиката на WAH. Ако името на Дани Уорсноп не беше свързано с тази банда, много се съмнявам дали някой щеше да си направи труда изобщо да я слуша или да ѝ прави ревю - включително и аз. Изтъркан хард рок на килограм, какъвто можеш да срещнеш под път и над път, а върху него - гласът на Дани, който в най-общи линии спасява нещата, че иначе щяха да са трагични.

Опитът за ударно начало с "Dancing on Nails" дава противоречиви резултати, а следващите два трака са толкова скучни и забравими, че и след десет поредни слушания няма да можете да си спомните какво е имало в тях. "Denial" малко раздвижва нещата и има някакъв хитов потенциал, но следващата "Easier To Leave" удря надеждите ни в земята, тъй като парчето представлява бозав опит за имитация на бозава песен на Bon Jovi. След нея поне идва и най-тежката и интересна песен в албума - "One More Night". Тук Дани си позволява да изкрещи цели няколко пъти в микрофона, а готиният риф и темпото напомнят далечно за Motorhead
. До края на албума положението постепенно започва да става обидно с поредица от забравими и супер посредствени парчета като "The One", a за финал ни се стоварва претенциозната балада "I Tried", в която Дани отново се опитва да се прави на Bon Jovi, но вместо това звучи по-скоро като тежко пиян.

Винаги се дразня, когато очеваден талант си губи времето и това с пълна сила важи за Дани Уорсноп. Светът определено няма нужда от още една посредствена хард рок банда, а Дани има глас за много по-интересна и разнообразна музика. Да, в Harlot има големи и много добри музиканти от групи като Sebastian Bach и Revolution Renaissance - дотолкова, че дори ги наричат "супергрупа". И ако оставим настрана това, че музиката е скучна и изтъркана, тя е добре изсвирена, звукът е добър и отнякъде постоянно се носи миризмата на 80-арски хард рок. Но пак остава въпросът, за който всеки креативен творец трябва да има ясен отговор. Той се състои само от две букви: "Е, и?". Ако крайният потребител не може да си отговори на този въпрос, значи нещо не е наред. Така че - да, този албум го има. Е, и? С какво той променя нещо на сцената? Кое му е интересното отвъд факта, че в него пее Дани Уорсноп, който отдавна си мечтае да се изявява като рок звезда от 80-те? С какво е по-интересен от който и да е хард рок албум, излязъл преди ~30 години? Надгражда ли с нещо постигнатото в жанра за тези ~30 години? За мен отговорът на всички тези въпроси е "с нищо" и точно затова няма да дам добра оценка на "We Are Harlot". И то не защото е "лош", а просто защото не променя абсолютно нищо. А такива албуми се забравят бързо и лесно.
 
+ + + + +
В състава личат много звездни имена, които неведнъж са доказвали, че знаят какво правят.
Дани Уорсноп се справя повече от добре и като хард рок вокалист.
Мелодичен като цяло, с доста готини припеви тук-там.
Песни като "One More Night" сочат в правилната посока за развитие. 

- - - - -
Посредствен, изтъркан, предвидим и лесно забравим албум, който не променя абсолютно нищо.
Ако го нямаше името на Дани Уорсноп, малцина щяха да си направят труда да слушат такъв албум.
 
IF YOU LIKE
Bon Jovi, Whitesnake, Skid Row, Asking Alexandria, Down & Dirty, Motorhead и др.

Автор: Undepth
[4/10]

Manntra - Venera

Posted by Today's Metal Crew On събота, март 21, 2015 1 коментара

Стилът: Balkan Industrial Metal
От/Год: Хърватия, 2015
Лейбъл: Croatia Records/Kontra
Отнема: ~38 минути 


Да, понятието "балкански индъстриъл метъл" съществува и неговото олицетворение е хърватската група Manntra. Вторият им албум "Venera" залага на дори повече балкански фолклорни мотиви от дебютния "Horizont", като този път даже се срещат и мотиви от българска народна музика. Като допълним и факта, че Manntra пеят на родния им хърватски, балканската картинка добива съвсем ясни очертания.

Отварящата "Bijeli Prah" ("Бял прах") ни устройва балканско посрещане с духова музика (тип "Брегович"), преливаща в насечен китарен риф и мелодичен припев. Следващата "Sin" ("Син") пък е приятната изненада за нас, българите, тъй като основният повтарящ се мотив е семплиран от българската народна песен "Еж и желка" ("Таралеж и костенурка"). "Тръгна желка на оранье, дам-барадум-барадум-ба-ба! На оранье на копанье, дам-барадум-барадум-ба-ба!" - пеят нашите певици, а над тях се сипят здрави рифове. Опитах се да обясня на пичовете от Manntra за какво става дума в песента и преведох историята ѝ на английски. Аз пък сега ще ви я разкажа на български, за да си представите как звучи отстрани.

Един ден костенурката тръгнала на оран. Впрегнала два гущера и една змия и заорала. Била си приготвила погача и супа от мухи. Дошъл таралежът, прегърнал я и я целунал, след което я ухапал и ѝ изял всичкото ядене тоя нагъл гъз. Дълбоко възмутена, костенурката решила да осъди таралежа. Отишла при кадията и му разказала какво е станало. Уви, той също се оказал задник, защото ѝ казал: "Ти си мома, дома седи - он е момче, така чини!". Отчаяна от сексизма и предубедената правосъдна система, костенурката казала: "Е кадио, ефендие! Криво седи, право суди, яли стани я да судам!". Историята премълчава какво животно е бил кадията (вероятно свиня), както и дали е отстъпил поста си на поруганата и от таралежа, и от закона костенурка.

Край на лиричното отклонение. Продължаваме нататък с бавничката, но много мелодична "Duboko" ("Дълбоко") и играещaтa роля на сингъл "Vila". Настроението рязко се сменя с "Mornar" ("Моряк"), в която няма китари с дисторшън, но за сметка на това има акордеон и много красива моряшка мелодия. Надушвам и че песента е вдъхновена в немалка степен от "Reise, Reise", но това са само мои лични подозрения (като и дума не отварям за "пощипвания", говоря само за влияния). "Put" ("Път") е още една от песните в албума, към които е заснет клип и има защо, тъй като парчето е сред най-хитовите в "Venera". По нищо не му отстъпва и заглавният трак, в който бих казал, че надушвам и силно NDH влияние. "Venera" има и един от най-зарибяващите припеви в албума. Последните два трака пък осезаемо свалят темпото, като "Stranci" определено можеше да има и по-кратка интродукция, докато "Crni Čovjek" ("Черен човек") може да мине за единствената балада в албума. Включващите се към края ѝ детски хорове пък дават един много емоционален завършек на диска.


Докато в "Horizont" успях да намеря не един и два недостатъка, то ми е трудно да посоча конкретни такива в "Venera", което значи, че Manntra са си свършили работата дори още по-добре този път. Леко скучно ми стана чак към края, но наличието на една баладична песен не е обективен недостатък. Дори инструменталът "Put 2" много ми допадна, а аз никак не съм фен на инструменталите по принцип. Затова, като се има предвид колко лесно се запяват и запомнят текстовете на хърватски, както и че това е една от много малкото добри балкански индъстриъл метъл банди изобщо, не виждам защо да не дам на "Venera" една заслужено висока оценка.

+ + + + +
Индъстриъл метъл с балкански мотиви, че и изпят на хърватски - няма да намерите такъв другаде.
Много добър, ненатруфен, изчистен, китарно ориентиран звук.
Много зарибяващи мелодии, особено из припевите.
Лесно запяващи се и лесно запомнящи се текстове.
Мотиви от българска народна музика (от песента "Еж и желка") в "Sin".


- - - - -
Има наченки на доскучаване в последните два трака.
Може би малко в повече от необходимото се разчита на готови семпли.
 
IF YOU LIKE
Omega Lithium, Neurotech, Rasta, Zavod, Ruoska, Rammstein, Treibhaus и др.

Автор: Testset
[8.5/10]

A Life Divided - Human

Posted by Today's Metal Crew On вторник, март 17, 2015 0 коментара

Стилът: Synth Rock
От/Год: Германия, 2015
Лейбъл: AFM
Отнема: ~52 минути 


За трети път си изтривам цялото ревю и почвам отначало, което значи, че на този албум му трябва повече от едно слушане и повече от една гледна точка. В първия си опит мрънках справедливо, задето ALD явно ги е ударила световената финална криза, или просто бюджетът им от китарни звуци е изразходван за Eisbrecher (вокалистът на ALD Юрген е китарист там) и за "Human" почти нищо не е останало. На втори прочит осъзнах, че в този албум има много мелодии, добри композиции и красиви моменти. И чак сега се усетих, че много, ама много зависи какво точно очаквате от тази група. Но пак, не всичко е толкова просто.

Първоначалното ми мрънкане започна със сингъла "Inside Me", който е много мелодичен и красив, но създава една нова формула, по която по-нататък се води голяма част от албума целия албум. А тя е - средно към бавно темпо, никакви китари в куплетите и малко китари в припева. И това вече е скучно. Такива са още "Just Nothing", "Believe", "Live Forever" и "Lay Me Down" - скучни форми на електронизиран поп-рок, които ALD по-добре никога да не повтарят. Мрънкането ми продължаваше и с други такива по-леки песни, но впоследствие осъзнах, че "Right Where I Belong" най-много ме влече към бутона "replay", а "My Apology" се разгръща от скучна в началото към ефирно красива на финала си.

Встрани от преобладващо леките песнички, в "Human" има и някои по-тежки такива. "Burst" е тежичък среднотемпов трак с мазен електронен пълнеж в куплетите и тежки китари в припевите, а малко преди края му неочаквано се включват и по-агресивни, направо крещящи вокали, повтарящи заглавието, но мога само да спекулирам дали ги пее Юрген. Крещящи вокали се дочуват и в неочаквания метълкорски край на "Own Mistake". "The Most Beautiful Black" е друг готин, добре изпипан трак с равни количества електроника и китари, плюс много зарибяващ припев. Именно той би бил и моят избор за хитов сингъл, но както и да е. "Drive" е другият ми личен ми фаворит в албума, благодарение на доброто си темпо, здравите китари, отчетливия бас и динамичната си електроника. Чак в закриващата "Happy End" обаче чувам мащабното звучене, което ми се искаше да има целият този албум - със силни китари, много електроника, голям припев и епични включвания с беквокали. И именно този трак ми напомни колко по-добре могат да звучат ALD с повече китари.

Е, "Human" определено няма да ми стане любимият албум на A Life Divded, особено след като вече съм чул в "The Great Escape" колко по-добре може да се справя тази група. Скучноватият, лек и бавен пълнеж в него пък е толкова разочароващ, че ако бях малко по-вманиачен на тема "тежест", надали изобщо щях да дослушам албума. Все пак се радвам, че му дадох още няколко шанса, потърсих идеята и красотата му и ги открих. Пък сега, че не е тежък... ми не е. Но ако ще слушам лека музика, предпочитам да е такава
.
 
+ + + + +
Мрачни, красиви, емоционални и силно дигитализирани композиции.
Кристално ясен, изчистен и изключително качествен като цяло звук.
Песни като "Burst", "Drive", "Happy End" и "The Most Beatuiful Black" наистина радват ухото.


- - - - -
Прекалено лек в по-голямата си част.
Напълно разочароващ в края си (като изключим закриващия трак).
Китарите са много малко като количество, гаче са ги краднале отнекъде.

 
IF YOU LIKE
Vega Nova, Down Below, Mono Inc., Staubkind, Unzucht, Depeche Mode и др.

Автор: Testset
[6/10]