От/Год: САЩ, 2015
Лейбъл: Victory Records
Shattered Sun са американци, които свирят мелодичен метълкор с примеси на MDM, като стилът им най-силно напомня този на банди от рода на All That Remains, Killswitch Engage, Dreamshade, The Sorrow и As I Lay Dying. С екстремни вокали в куплетите, чисти в припевите - абе, знаете как стоят нещата при тези банди.
Още с началото на албума става ясно, че най-силното и интересно звено в него са китарите. Зарибяващите чисти вокали на Маркус Реал и бързите барабани също са много силни елементи, но все пак бързите и супер мелодични рифове и сола са в основата на това музиката на бандата да бъде интересна и изключително готина. Отварящите два трака залагат точно на тези елементи и са изключително мощни, но истинската сила на Shattered Sun си проличава в едноименната "Hope Within Hatred" - изключително добра песен и абсолютен хит! Тук също така за пръв път си проличава и че групата има клавирист. Той се включва рядко, но много точно и прави песента с една идея по-специална, но ще засегна темата за Хенри Гарза след малко. "Burning Regrets" е с една идея по-бавна от останалите, но това не ѝ пречи да е една от най-добрите песни в албума и отново да има голям хитов потенциал - подсказвам ви да обърнете и специално внимание на страхотното соло в нея. "Waging War" е най-екстремната песен в албума с тежкия си риф и смазващите двойни каси, като дори малкото чисти вокали към края се включват изключително добре в тежката и разкуфяваща обстановка. "Dead Set" има малко по-бавен припев от предните парчета, а темпото около него е за пореден път смазващо и супер бързо.
Бях започнал да се чудя кога ще се появи баладата, защото хем надушвах, че ще има такава, хем усещах, че ще ми хареса, защото чистите вокали на Маркус са изключително готини. И ето, че "281" се появи точно навреме, но... някак не успях да я харесам. Не мога да кажа нищо конкретно, което е слабо в нея, но не мога и да скрия факта, че почти всеки път я сменях, когато слушах албума. Следващата "Awaken" обаче е поредната резачка със силен разкуфяващ потенциял. "No Sympathy" започва с удължено инструментално интро, което за малко ме залъга, че ще чуя добър инструментал, но след около минута и половина се превърна в поредния тежък трак с мелодичен припев. Закриващата "Return to Serenity" най-после успя да ми даде това, което чаках да чуя, а именно силна и сравнително бавна песен с преобладаващи чисти вокали и изпипани китари. Както е редно да кажа сега - силен край на силен албум.
Въпреки факта, че тези американци доста напомнят на някои свои колеги, те все пак успяват да правят много готина музика, която никога не бих объркал за изпълнена от някоя от гореспоменатите банди. Единствената ми реална забележка/оплакване е към клавириста Хенри Гарза. Слушал съм албума сигурно над 10 пъти и пак си спомням за клавишните му включвания в точно една песен и то за доста кратко. С добри клавиши и една идея по-разнообразни композиции този албум щеше да бъде перфектен и групата щеше да има точно обособено и разпознаваемо звучене. И все пак не мога да не кажа, че почти всички песни в албума ме разкуфяха и изкефиха доста, и също така не мога да кажа нищо лошо за нито един трак, за това и оценката е толкова висока. Но другият път ще очаквам мааалко повече.
+ + + + +
Тежки, бързи и мелодични рифове, силни сола и страхотни барабани.
Мощни екстремни и зарибяващи мелодични вокали.
Слаби песни в общи линии няма и поне няколко парчета имат хитов потенциал.
- - - - -
Мощни екстремни и зарибяващи мелодични вокали.
Слаби песни в общи линии няма и поне няколко парчета имат хитов потенциал.
- - - - -
Ако не беше заглавният трак, нямаше и да разбера, че групата има клавирист.
Напомнят с една идея повече от необходимото на изброените банди по-долу.
Напомнят с една идея повече от необходимото на изброените банди по-долу.
IF YOU LIKE
All That Remains, As I Lay Dying, Killswitch Engage, The Sorrow и др.
Автор: Reksy
[8/10]
