TODAY'S METAL - BULGARIA

Ревюта от и за съвременния метъл фен!

  • Welcome!

    Добре дошли в сайта на Today's Metal! Тук слушаме най-новите албуми и ги "съдим" нa границата между критиката и фенството. Но на първо място ние винаги сме фенове! Е, субективни сме (както и поставяните от нас оценки, всяка важаща стриктно за дадения стил), но все пак се опитваме да ви предложим нещо по-различно от останалите сайтове за ревюта - не само защото пишем и за непознати за масовия слушател групи, а и защото се стараем да пишем в един непретенциозен, неналагащ се и, надявам се, забавен и приятен за четене стил, без претенции за меродавност и излишно умнеене, без пестене на фенска критика и суперлативи. Но ако тук ви е скучно, можете да посетите и страницата ни във [Facebook], където постваме нови ревюта, нови клипове и други интересни и съвременни метъл благинки. --- От целия ни [екип] - приятно четене!

    For our non-Bulgarian visitors: please have in mind you won't find illegal downloads here. Reviews only, entirely in Bulgarian, honest and independent. --- Feel free to contact us [here] or at management@todaysmetal.com.

Linkin Park - The Hunting Party

Posted by Today's Metal Crew On понеделник, юни 09, 2014 7 коментара

Стилът: Alternative/Rap Rock/Nu Metal
От/Год: САЩ, 2014
Лейбъл: Warner Music
Отнема: ~45 минути


Убеден съм, че на Linkin Park никак не им е било лесно да решат какво точно да има в този им нов албум. Докато в последните си няколко творби се бяха отдали на по-алтернативни и електронни композиции, които се харесаха предимно на по-новите фенове, повечето стари фенове вдигнаха отчаяно рамене в очакване на завръщането към ню метъла, който групата правеше в началото на века и с който поне моето поколение от тийнейджъри израсна. Един вид, каквото и да направят - ще сбъркат (в нечии очи). Затова са взели малко от това, малко от онова и са застанали в центъра на всичко, което някога са правили. Но дали това наистина е най-правилният ход?

Добрата новина е, че групата най-сетне се е върнала към китарното звучене. За добро или зло обаче, LP вече звучат много по-зряло откакто за последен път направиха китарно ориентиран албум. За добро, защото композициите вече звучат по-изпипани и развити, а за зло, защото им липсва онзи младежки ню метъл хъс от началото на века. Даже до известна степен Linkin Park са се върнали дори по-назад във времето, използвайки по-сурово китарно звучене и пънк рок прийоми ("War", "All For Nothing"). Като своеобразно завръщане към периода на "Minutes To Midnight" можем да причислим парчета като "Wastelands" и "Final Masquerade", а "Until It's Gone" звучи като излязла от "Living Things" (макар все пак да има китари в края си). Със съвсем ново звучене пък изненадват сингълът "Guilty All the Same", "Rebellion" (която може би заради участието на Дарън Малакян доста прилича на парче на SOAD) и почти 7-минутната "A Line In the Sand". Последната е най-добре изпипаната песен в целия албум, а като се замисля - може би най-развитата композиция на LP в кариерата им. Проблемът ѝ е, че на места доста прилича на "Guilty All the Same", което е малко странно.

При Linkin Park винаги има прехласнати и недоволни, защото те са група с много разнородна фенбаза и всеки фен търси нещо различно. "The Hunting Party" е добър опит да се угоди на всички, но в крайна сметка може да се окаже, че нито е достатъчно "ню метъл" за феновете на "Meteora" и "Hybrid Theory", нито достатъчно "арт" за феновете на предните три албума. Най-доволни вероятно ще бъдат феновете на "Minutes To Midnight", както и тези, които са искали да видят съвсем ново лице от Linkin Park. На тях им остава да се надяват и че Честър все пак ще може да си изкрещи партиите на живо (защото напоследък не може много-много), тъй като много от парчетата в албума биха звучали много добре в концертна обстановка. Пък и като изключим ненужната интерлюдия "The Summoning", незнайно защо присъстващата "Drawbar" (при това с участието на Том Морело от RATM, за което няма и да разберете, ако не видите надписа) и скучната "Mark the Graves", "The Hunting Party" е един достойно силен и разнообразен албум. Ако още малко бяха обрали излишните дължини и бяха наблегнали на още разнообразие в рифовете, албумът щеше наистина да блесне, но засега сме доволни и на това. Защото каквото и да си говорим, то е в пъти по-добро от последните три албума на групата и е редно да се радваме, че LP пак грабнаха китарите. Че иначе беше голяма скука.

+ + + + +
Най-сетне завръщане към китарното (и сравнително тежко) звучене.
Разнообразие, изградено върху елементи от цялата кариера на групата досега.
Очевидно няма страх от навлизане и в нови, по-алтернативни води.

- - - - -
През годините се е доказало, че тактиката "Да угодим на всички" рядко работи.
Кратките инструментали са повече от излишни, както и многото ненужни дължини вътре в песните.
Рифовете са малко еднообразни.


IF YOU LIKE
Thousand Foot Krutch, Limp Bizkit, Hollywood Undead, Breaking Benjamin и др.

Автор: Testset/Stahley
[7/10]

7 Response for the "Linkin Park - The Hunting Party"

  1. Попадение право в десетката е мнението ви за "угодията на всички фенове"! Жалко, че нямаше да се стигне до това положение, ако не бяха кривнали леко встрани с Minutes To Midnight и най-вече като направо си влязоха в бодливия храсталак с A Thousand Suns. Манията на групата да ги въртят по музикалните канали им докара грешната репутация с грешните фенове. Не знам дали сте виждали броя им във Facebook - почти 63 милиона. Интересна статистика с моите приятели там, е че само 3-ма от общо 27-мината ми приятели, които са харесали тяхната страница във facebook, са истинските фенове. Останалите 24 са пълнеж. Това са хора, които могат да назоват единствено някой сингъл от Трансформърс или нещо въртяно по MTV до пълен колапс. Хора които не знаят нито едно заглавие на техен албум, още по-малко са виждали такъв (в това отношение дори хейтърите са по-информирани) и още по-малко притежават такъв. Групата се подвежда от точно такива "фенове". Радвам се, че с Hunting Party са се светнали и се връщат обратно "на асфалта", дето се вика. Иначе за албума, само накратко.

    Титанично начало с Keys To The Kingdom. Дивашки вокали с типичен LP-рап от Hybrid Theory ерата. Солото в случая е нещо ново и седи много на място. All For Nothing също напомня Hybrid Theory. Интересно е, че гласа на Page Hamilton много прилича на този на Mike Shinoda. Същото важи и за Rakim в Guilty All The Same. Това между другото е песента, с която най-трудно свикнах, а сега ми е толкова хубава. Най-разнообразната структура, която групата е правила. Досега те се придържаха към формулата интро-риф-куплет-припев-куплет-нещо_като_соло-куплет_аутро. Тук нещата стоят по корено различен начин. Разнообразие и пренебрегване на всичко досега. Получило се е. На рапъра не му е там мястото. Тоя The Summoning трябваше да го залепят към War - песничката която се явява завършена версия на Victimized от Living Things. Приятно създание с прекрасни вокали. Целия настръхвам на последния "destroy" точно преди солото. Wastelands е класическо веселяшко рок-че - нищо специално, но и в никакъв случай повод за пренебрегване. На концертите ще е кеф. Until It's Gone - както вече казахте "като излязла от Living Things". Не че не е хубава, но не ѝ е тук мястото. Rebellion - стоях усмихнат около час, когато изтече. Слушах я до главоболие. Mark The Graves не знам защо не ви харесва. Има нещо много хубаво и ретро в тия китари. Drawbar е най-странното същество, но въпреки това заслужава повече от Until It's Gone мястото си в албума. Final Masquerade - най-харесваната песен от феновете. В това отношение категорично не се причислявам към тях. Звучи като материал многократно предъвкван от алтърнатив тийн идоли. Прекалено простичка и лигава. Добре че текста рязко я отличава от гореспоменатите. A Line In The Sand - уникално творение, което щеше да претендира за най-епичен хит на групата, ако не бяха вокалите на Честър. Две забележки към тях - прекалено резки и прекалено тихи (при миксирането някой се е изложил).

    В общи линии албумът е най-доброто, което можеше да се очаква, плюс още много отгоре. Съгласен съм с всички недостатъци, за които сте писали. От предимствата не съм съгласен с "навлизането в по-нови, по-алтернативни води". Ако се ограничим само с творчеството на групата, да, може да се каже, че има нови похвати, но няма нищо, което вече да не е правено от други групи. Изпуснали сте и наличието на сола, прекрасната работа на барабаниста Rob и наличието на много вокални подвизи (различни от рап-а) на Mike Shinoda. Оценявам го с 8,7/10

  2. Като луд фен на hybrid theory и meteora съм отново мега разочарован. Като изключим 1,2 песни другите за мен са направо неслушаеми, отвратително леки и наподобяващи много повече блудкав и лек алтърнатив отколкото здрав неометъл.
    Къде отиде рапирането на Mike, къде отидоха яките брейкдауни, къде отиде крещенето на chester (ама качественото такова) и най-вече къде отидоха тежките китари.
    Не може едно време hybrid theory да ми е любимия албум, а сега въобще да не мога да изтрая една песен...
    Определено не съм съгласен с ревюто относно последната песен - поредната блудкава пикн* в 70% от времето си. Песни като crawling, in the end, points of authority, papercut, one step closer, faint, lying from you, numb - ето това са песни с добра композиция, звучене и най-вече истинския за мен linkin park.
    Оценка 2/10 само заради връщането към китарите, но стила, звученето и всичко останало няма нищо общо със стария linkin park...

  3. Анонимен says:

    Anton Shopov, имаш сериозен проблем с тонколоните.

    От последните ви две ревюта (това на LT и сега на THP) си личи едно доста слабо познаване на творчеството на LP. Коментари като: "Затова са взели малко от това, малко от онова и са застанали в центъра на всичко, което някога са правили." го доказват. Питам се защо винаги трябва да има недоволни и такива които плюят по всичко ново. Най са ми любими тези които не могат да си отворят ушите за нещо друго освен първия албум на една група (казвам го така, защото много често засичам такива коментари и за други изпълнители) и след всеки нов албум/песен се хленчи, че не било като преди. Освен това, защо оценките ви за музиката на LP са толкова занижени. Хубаво е човек да е взискателен, но вие го смесвате с дребнавост и чудене за кое чепче да се хванете, та да ги изкарате по- черни. Следващият път когато правите разбор на албум, възложете го на някой, който не си е заврял ушите в з*дника. Робуването на определен стил е глупаво, а при някой стари "фенове" на LP (ако изобщо могат да се нарекат така) има робуване на стил в стила.

    п.п. И къде за бога видяхте прилика точно в GATS и ALITS?

  4. Анонимен says:

    Човек ако го слуша Антон Шопов, може да си помисли, че тия китари в Hybrid Theory едва ли не дет метъл са свирили. Специално феновете на първите два албума на Линкин Парк би трябвало да са доволни от тоя албум, защото е доста близо като стил до тях. Линкин Парк винаги са били рап рок група с някои електронни и метъл елементи, но смесени в различни пропорции.

  5. @ Анонимен каза...
    Anton Shopov, имаш сериозен проблем с тонколоните.
    -> Повярвай ми нямам, просто за мен този албум изобщо не заслужава да се нарече метал албум. Ако ти харесва мога да ти препоръчам Avril Lavigne, близки са по стил. Съгласен съм, че за една група е хубаво да навлиза леко в други стилове, но когато това стане изцяло просто нещата стават крап. Примери колкото щеш - Guano apes, Limp Bizkit и ест. Linkin park, като цяло нещо характерно за американските групи.

    @Анонимен Анонимен каза...
    Човек ако го слуша Антон Шопов, може да си помисли, че тия китари в Hybrid Theory едва ли не дет метъл са свирили. Специално феновете на първите два албума на Линкин Парк би трябвало да са доволни от тоя албум, защото е доста близо като стил до тях. Линкин Парк винаги са били рап рок група с някои електронни и метъл елементи, но смесени в различни пропорции.
    -> Явно не съм се изразил добре - за мен звученето в този е албум е далеч по-леко и точно тези пропорции, за които говориш нещо много лошо са се омешали тук.
    Многото фенове на стария LP, каквито са и мои приятели и познати са на същото мнение, а именно че този албум по нищо не превъзхожда предишните няколко, тоест е все същата пикн*.
    Факт е, че за да допуснат LP до най-добрите метал фестивалите тази година като Download festival, Rock Am Ring и други е трябвало да се съгласят да свирят само песни от първите си албуми, целия hybrid theory и максимум 2,3 промотиращи новия.

  6. Анонимен says:

    Кой е категоризирал The Hunting Party като албум в метал жанра?
    Стига с тази твоята пикня, чието цензуриране е абсолютно безполезно, защото мисълта ти е некомпетентна и без това. Като ти и твоите приятелчета не възприемате останалите албуми на LP, бичете си на Hybrid Theory и не плачете под всеки нов албум, за това как не бил като HT. Като искате новите албум да са като старите, просто си ги копнете и си ги номерирайте. Така винаги ще слушате едно и също. РАЙ!

  7. Анонимен says:

    Само един въпрос : как така ревюто на албума е от 9.06 като албума излезе на 17.06?

    P.S. Видях май,че в ревюто на LT,някой е казал че MTM, ATS i LT са боза- хора, не можете да очаквате момчетата да тъпчат на едно и същомясто цял живот. Лично на мен всички техни албуми ми харесват,няма песен от някой от албумите,която да не ми харесва.