От/Год: САЩ, 2014
Лейбъл: Fearless/Outerloop
Преди няколко дни си прехапах езика доста кофти и няколко часа ми тече кръв. Когато се прибрах вкъщи и си пуснах (за пореден път) този нов албум на Ice Nine Kills, отново видях вампирясалия пич от обложката и осъзнах, че му съчувствам, защото вкусът на кръв хич не е хубав. Хубаво е обаче, че в днешно време имаме възможността да чуем музиката, преди да я купим, защото кой би си купил албум на група, която не е чувал досега, при такъв артуърк?
Въпреки първоначалния ми скептицизъм, албумът започва обещаващо с "The Power In Belief". Китарите са бързи и не свирят едно и също през цялата песен, екстремните вокали са добри, чистият припев е мелодичен, а към края дори се чува и соло. "Let’s Bury the Hatchet… In Your Head" повдига още повече слушателския интерес и притежава лек хитов потенциал. Припевът в "The Coffin Is Moving" пък прави песента задължителен избор за бъдещите live изпълнения на бандата с припяващите беквокали, а "The Fastest Way To а Girl's Heart Is Through Her Ribcage" (изобщо не по тийнейджърски тъпо заглавие) е енергична и приятна песен, ставаща по-интересна към края си.
Тук изглежда групата се изчерпва откъм интересни идеи. Екстремните вокали намаляват, припевите започват да еднаквеят, а чистото пеене на Спенсър Чарнас (макар и да не е лошо) не изненадва с нещо особено. "Connect the Cuts" успява отново да раздвижи нещата с мачкаща мелодия, силен брейкдаун и зарибяващ припев но. до края на албума не се случва почти нищо интересно, освен това, че в "What I Never Learned In Study Hall" гостува Тайлър Картър (Issues, ex-Woe Is Me), но и това си е "голям праз", тъй като песента спокойно можеше да мине и без неговото участие. "What Lies Beneath" е последният трак, който заслужава споменаване, бивайки последната малко по-интересна композиция в албума.
Само няколко силни песни не стигат на този албум, за да го нарека "добър". В момента можем да кажем само, че "не е лош", но нищо повече. Колкото и да не ми се иска отново да пиша същото, което може да се каже почти винаги за "кор" албум, това, че непрекъснато излизат "еднакви" албуми в жанра, е болезнено вярно за този. Той не се отличава с абсолютно нищо и това го прави подходящ по-скоро за едно или две слушания, но мисля, че дори феновете на групата ще са го забравили след 3 месеца. Няколкото по-силни композиции успяват да го спасят от тотален провал, но посредственият материал и пълнежът са прекалено много, за да ме накарат да си го пусна отново след време, с изключение на няколко песни, може би.
+ + + + +
Приятно и сравнително силно начало на албума.
Китарната работа е над средното ниво за жанра.
Добри екстремни и чисти вокали.
- - - - -
Китарната работа е над средното ниво за жанра.
Добри екстремни и чисти вокали.
- - - - -
Не е като да не сме чували такива песни и преди.
Заедно с намаляването/изчезването на екстремните вокали значително нараства и скуката.
Припевите еднаквеят и повечето песни звучат доста идентично.
Заедно с намаляването/изчезването на екстремните вокали значително нараства и скуката.
Припевите еднаквеят и повечето песни звучат доста идентично.
IF YOU LIKE
Everyone Dies In Utah, Secrets, That's Outrageous!, Close To Home и др.
Автор: Reksy/Testset
[5.5/10]
0 Response for the "Ice Nine Kills - The Predator Becomes The Prey"
Публикуване на коментар